Още акценти от интервюто с бившия шеф на парламента и юрист:

За Северна Македония трябва да се поучим от Гърция и категорично и неотстъпчиво да си защитим историята

Всичко, което трябва да знаете за: Местни избори 2019

Иван Гешев е добър избор за главен прокурор

Съкратеното производство не трябваше да бъде отменяно, то има своите предимства, но професионализмът отстъпи на натиска на улицата

В 39-ото НС юристи предложихме на царя да се реши въпросът с имотите му чрез закон, но той отказа. Сега държавата си слага черно петно пред Европа, като му ги отнема

Действията на Анкара в следващите седмици са непредвидими, добре е да сме подготвени и за най-лошия развой

Георги Марков е прав за НПО-тата и имотите на царя. Може да се мисли за смесена избирателна система

Не предричам на Слави бляскаво бъдеще – той изпусна момента, преди 2-3 г. имаше повече влияние и популярност

– Проф. Герджиков, правим това интервю в момент, в който премиерът е при президента заради конфликта в Сирия и заплахите на Турция, че ще пусне мигрантите към Европа. Като бивш премиер вие имахте късмета да нямате подобен казус…

– Да, това наистина е късмет.

– Има ли опасност България да бъде залята от бежанци? Преди дни Бойко Борисов увери, че Турция е коректна към България и спазва споразумението си, затова няма нужда да мислим за нови лагери, но сега ситуацията е различна, напрежението между Анкара и ЕС расте.

– Важно е нещата да се предугаждат и предотвратяват, дори и да няма непосредствена реална опасност. От тази гледна точка е добре да се бие тревога. Защото действията на съседката ни в следващите дни и седмици са непредвидими. Не одобрявам това, което прави Турция в Сирия. Затова нека да имаме готовност за най-лошото с надеждата, че то няма да ни сполети.

– Какво трябва да се направи в тази ситуация – да се говори с Европа, да се строят нови лагери?

– Много неща, но на първо място трябва да се бие тревога в Европа, защото като гранична с Турция страна ние сме най-непосредствено засегнати. А ние трудно можем да поемем голяма мигрантска вълна и това би създало едно много неприятно положение за България.

Затова трябва непрекъснат диалог с Европа, да се бие камбаната и да се търси общо европейско решение, с което да се озапти Ердоган.

– Видяхме обаче, че по темата за мигрантите Европа не може да постигне общо решение.

– Да, проблемът е, че в това отношение Европа не е единна. Вишеградската четворка има една позиция, другите европейски страни – т.нар. стари демокрации, са по-либерално настроени. Лошо е, че Европа няма единна политика и това я прави уязвима.

– Докато сме още на външнополитически теми – чака се Брюксел да даде старт на преговорите за членството на Северна Македония в ЕС. Ние обаче имаме много недоизчистени спорове по отношение на историята. Каква трябва да е позицията на България?

– Трябва да се поучим от Гърция – тя беше много категорична и неотстъпчива, докато не постигна своето. И успя – смени се името на държавата. По подобен начин трябва да действаме и ние, не трябва да си продаваме историята, с която се гордеем.

Важно е да кажа – аз съм категорично за членството на Северна Македония в ЕС, но и за твърда политика по отношение на неизчистените въпроси. Да, членството ѝ в ЕС е от полза за България, но не трябва ние да платим висока цена за това.

– Това ли ще се случи, като гледате как върви работата на междуведомствената комисия?

– Склонен съм да вярвам, че Северна Македония ще направи доста отстъпки, защото за тях е важно да бъдат член на ЕС. Ние трябва да ги накараме да направят тези отстъпки. Защото те просто присвояват българската история, което не може да се търпи. Докато историографите им не погледнат обективно на историческите факти такива, каквито са – има толкова много документи, надписи по църкви, които те заличават… Това е вандалщина по отношение на историческото ни минало, която не може да се толерира.

– Декларацията, която бе приета в парламента, беше доста умерена.

– Беше доста мека! Според мен трябва да се втвърди малко тонът на България към Северна Македония.

– Преди седмица в интервю за „24 часа“ Георги Марков поиска да има нова кръгла маса, на която политиците да постигнат съгласие по определени важни теми. Време ли е за нова кръгла маса?

– Много уважавам Георги Марков – интелигентен, активен, нестандартен, но въпреки това моят поглед е, че не се налага нова кръгла маса. Не че няма какво да се оправя в нашата мила родина. Много неща не са наред и всички това го знаем. Но няма назрял момент, в който да се повтаря това, което стана преди 30 г.

– Но на партиите им е трудно да намерят национално съгласие по определени въпроси. Марков дори предлага 4 теми, по които да сетърси консенсус между политическите сили, една от които е въвеждане на смесена избирателна система.

– Аз съм „за“ смесена избирателна система. Но защо тя трябва да бъде въведена непременно чрез кръгла маса? Не го отричам съвсем, би могло да се помисли. Да, трябва да има смесена система. Но в никакъв случай мажоритарна. Това би било катастрофа за България.

– Защо? Хората се произнесоха преди време в референдум, че искат мажоритарен вот.

– Мажоритарната система е подходяща само за най-най-развити демокрации. При нас е съвършено неприложима. Това ще доведе до абсолютна парализа на държавата, няма да може да се формира единна политическа воля за каквото и да било. Второ, тогава ще настъпи истинското купуване на гласове в големи мащаби. Сега се продават гласове за 20-50 лева от неграмотните. Това е абсолютно престъпление за мен! Това е демагогия на демокрация – те не могат да четат и пишат, а могат да гласуват.

– Вие не за първи път искате образователен ценз за гласуване…

– Това е моето твърдо убеждение. Обратното е довеждане до пълен абсурд на демокрацията. Тези хора, които са неграмотни, за какво гласуват – за да си получат парите. Нищо друго не ги интересува. Така че този вид демокрация е демагогия. А мажоритарна система за България би било катастрофа. Така в политиката и в парламента ще влязат хора, които ще действат единствено в полза на своя икономически интерес. Затова е абсолютно неприемливо. Виж, смесена система може и е добре.

– Но видяхме, че и тя не проработи – веднъж имаше такива избори, но след това беше отменена…

– Вярно е, че не проработи, но може би трябва да се изпипа по-добре. Това трябва да се каже от специалистите по изборно законодателство.

– Другата тема, която Георги Марков предложи за нова кръгла маса, е НПО-тата и тяхната дейност – да не може да имат политическо и друго влияние.

– Като че ли съм склонен да приема подобно решение, защото НПО-тата наистина заеха много възлови позиции в страната и започват да тероризират държавната власт.

– Какво визирате?

– Например това, което правят т.нар. зелени, които са спънка в много голяма степен за развитието на туризма в България. Ясно е, че природата трябва да се пази, но те довеждат до абсурд и до крайност много ситуации. А и съмненията, че биват субсидирани и от вън, за да не стане България силна туристическа държава и конкуренция на други в Европа. Дали е така, или не – не го изключвам, но не мога да съм категоричен. Има и други примери, разбира се.

– А очаквате ли да се засили напрежението с наближаването на избора на Иван Гешев за главен прокурор?

– Напрежението го има, мога само да гадая кой и защо подклажда тези протести. Но лично аз смятам, че Иван Гешев е добър избор. А и той е единственият номиниран – значи гилдията вижда в него човека, който успешно може да оглави прокуратурата. Той събра такава безалтернативна подкрепа. Щом не е издигнат друг, значи е безспорна кандидатура.

– Друга предложена от Марков тема е неприкосновеността на частната собственост. Той даде пример с един болезнен и за вас казус – с имотите на царя.

– Това е много тежък проблем. Така ние даваме лош знак на демократична Европа. Както и да се погледне, царската фамилия не е била бедна. Бабата на Симеон е била може би най-богатата жена в Европа – Клементина. Тя е дарила толкова много на държавата ни, била е изключително заможна жена. Цялата фамилия не е била бедна. А сега да се окаже, че не притежават нищо… Вярно е, че чисто юридически нещата не са изпипани докрай покрай спора за Интендантството. Но справедливостта налага да не се посяга на собствеността на царската фамилия. Това е тежко, черно петно върху България.

– Имахте инициативи за „Врана“, докъде стигнаха те?

– Не бях в България, когато имаше сбирка във „Врана“. В последните месеци нямам идея как се развиват нещата.

– Имаше идея държавата да реши казуса със закон. Вие дори ходихте при премиера за това. Защо не стана?

– Бях при премиера, но той не беше много във възторг от подобно нещо. И друг път съм разказвал, че когато ние бяхме в управлението – в 39-ото НС, юристите имахме леки притеснения по тълкуванията около действието на решението на Конституционния съд и отмяната на онзи закон от 1946 г., с който се отнемат имотите. И отидохме при царя няколко юристи, споделихме опасенията си и предложихме със закон да се реши въпросът. Но той ни посече: „Аз, докато съм на власт, такова нещо не позволявам да се прави!“ И така и остана.

– Тази година се навършват 30 г. от 10 ноември и от демократичните промени – къде сгрешихме с прехода, приключи ли той в крайна сметка, или не?

– Трудно ми е да определя дали е приключил този преход, или не. Но много неща сгрешихме. Ние бяхме от държавите най-близки сателити на Съветския съюз и у нас не можа да се изгради истинска опозиция още по времето на социализма. Тези хора се брояха на пръсти, но въпреки това малко от тях бяха изкарани на преден план след 10 ноември. А други, довчерашни комунисти, овладяха демократичните промени. Така че не можахме да направим прехода по най-добрия начин. Допуснахме много грешки с приватизацията, с РМД-тата, при преминаването на собствеността… Не можахме да се организираме като държава, така че да направим един добър преход. Трябва да се признае, че страните от Централна Европа се справиха по-добре. И въпреки това този преход трябваше да стане. Макар и дефектен, куц. Той преживя две катастрофи – 1990-1991 и 1996-1997 г., когато бяхме почти пред национална катастрофа и човек трябваше да става в 4 часа, за да си купи кисело мляко. Беше много тежко, но ето че години по-късно нещата не са така, има положително развитие и то не може да се отрече.

– Къде бяхте вие на 10 ноември 1989 г.?

– В университета. И си спомням, че ме срещна Иван Тодоров, адвокатът, и ми каза, че са свалили Тодор Живков.

– Бяхте ли член на БКП по това време?

– Не.

– Включихте ли се в събитията след това?

– Минимално, защото не бях много политически активен. Подхвана се една инициатива от университета – да организираме сдружение Юристи за правова държава. Инициатор беше Стоян Ганев, лека му пръст. И ме избраха за председател. Но това сдружение просъществува 1-2 г. и не можа да изиграе някаква роля в каквото и да било.

Но си спомням и до днес онзи голям митинг на площада пред „Св. Ал. Невски“. Много се радвах, че настъпва такова време. И в личен план, защото бях малко мачкан по времето на социализма. Заради това, че не съм партиен член, и защото бяха измислили, че баща ми бил враг на народа и 4 пъти не искаха да ме приемат в университета. Не обичам тези, които се правят на репресирани, но не бях галеник на съдбата преди 10 ноември. А след това предпочетох да се занимавам с научна кариера, пъпът ми беше хвърлен в университета.

– Като си спомняте онези години и гледате ситуацията днес – все така разделени ли сме като народ? Ето, да вземем и предизборната кампания, която е доста по-ожесточена от предишни…

– Така ни се струва, защото е актуална сега. Вадят се кирливи ризи, както се прави преди всички избори, но не виждам нещо чак толкова необичайно.

– Как ще коментирате един тренд – много депутати се включиха в битката за местната власт?

– И на мен ми направи впечатление. Изглежда, са решили, че имат натрупан опит и самочувствие да могат да управляват съответните населени места.

– Но това не се ли отразява на работата на парламента? Вие редовно критикувате законотворците.

– Начинът, по който се законодателства, е аматьорски за мен. Ето, сега прочетох изказване, че до края на годината ще се приеме нов Наказателен кодекс. Искам да попитам – откога се работи?! И кои участват в разработването му?! То не става така от днес за утре. Да, Наказателният ни кодекс е от 1968 г., има нужда да бъде обновен. Неговата обща част е много добра, направена е по европейски образци и почти няма какво да се пипа по нея. Така наречената особена част, където са съставите на престъпленията, обаче е жестока работа – там непрекъснато се кърпят дупки, преправя се, вътрешни противоречия, остарели постановки, много е тежко положението. И непрекъснато нещо се прекроява.

– Наскоро го промениха пак заради съкратеното производство…

– За това думи нямам – професионализмът отстъпи на натиска на улицата.

– Т.е. съкратеното производство за умишлено убийство не трябваше да бъде отменяно, така ли?

– Не. Съкратеното производство има своите големи предимства. Едно от тях е за доказването. В наказателното право и процес, за разлика от гражданското, деецът се счита за невиновен до доказване на противното. Тогава трябва да се докаже безспорно извършеното престъпление. Това не винаги е лесно. А и много време може да не се докаже. Едно самопризнание ускорява процеса и престъпникът ще получи своето наказание.

– Но излиза предсрочно – както стана с Джок Полфрийман.

– Това е съвършено различен въпрос. За мен Полфрийман е един патологичен случай, човек без никакви нравствени устои – как може да се разхождаш с такъв боен нож из града, какво говори това? Явно е абсолютно безскрупулен. И, извеждайки го от затвора, той започва да прави фойерверки срещу зам.-началника на затвора… Очевидно човек, който не се е поправил. Така че от тази гледна точка възмущението на обществото е съвършено оправдано.

– Трябва ли да се преразгледа тогава решението на съда за предсрочното му освобождаване, както поиска Цацаров?

– Това не е моя материя като професионалист, за да дам категоричен отговор. Но много уважавам Цацаров като юрист – щом той е видял основание за връщане, е редно да се направи.

– Влязохте в спор със Слави Трифонов за името на партията му. В крайна сметка май не сте много прав и юридическа спънка за регистрация няма.

– Как да няма?! Не трябва да противоречи на морала – това е нормата, която спъва „Няма такава държава“. Това отричане на държавността не може да бъде спрямо нашия морал. Да искаш да оглавиш партия с този девиз – че отричаш държавността? Не може!

– Но ако съдът му откаже регистрация, няма ли това да го направи герой?

– Не знам дали не го прави именно заради това.

– Слави ли ще е новият месия на следващите парламентарни избори?

– Не знам дали ще го докара дотам. Не му предричам бляскаво бъдеще. Той изпусна момента – преди 2-3 г. имаше повече влияние и популярност.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar