За бизнеса и любовта – ВКС обясни как се определя моментът на раздяла между съпрузи
Как се определя в кой момент е настъпила фактическата раздяла между съпрузи, ако те продължават да развиват съвместен бизнес? Този въпрос, стои в основата на дело за делба на голям имот, включващ ресторант, магазин и закусвалня, между бивши съпрузи.
Моментът, от който те на практика не са заедно като семейство, е от съществено значение, тъй като трябва да се определи дали сградата е тяхна обща собственост, или е придобита само от единия след раздялата и следователно не подлежи на подялба след разтрогването на брака.
Делото стига до ВКС след като районният съд в Кърджали отказва да допусне делбата, но след него окръжният я допуска.
Върховните съдии Маргарита Соколова (председател на състава), Светлана Калинова (докладчик) и Гълъбина Генчева приемат да го разгледат, за да дадат разяснения за „начина, по който съдът следва да извърши преценка за момента на настъпване на фактическата раздяла между съпрузите с оглед значението на общи бизнес начинания помежду им и показанията на разпитаните по делото свидетели“ (пълния текст на решението виж тук).
Съдружието не означава съпружество
„Наличието на общи бизнес начинания на двамата съпрузи е без правно значение за определянето на момента на настъпване на фактическата раздяла помежду им“, заявява категорично ВКС.
И изтъква, че фактическата раздяла се изразява в прекъсване на емоционалните и духовни отношения между съпрузите, както и на икономическите отношения, свързани с полагането на общи усилия за задоволяване нуждите на семейството и осигуряване на неговото благополучие, т.е. съвместния общ стремеж на двамата съпрузи за осигуряване на средства за неговата издръжка и просперитет.
„Всеки от съпрузите полага самостоятелно усилия за осигуряване на финансови средства, които може да използва както за удовлетворяване на собствените си нужди, така и за удовлетворяване на нуждите на семейството. Тези средства могат да бъдат осигурявани чрез полагане на труд по трудово правоотношение, чрез извършване на дейност като търговец или чрез упражняване на свободна професия“, посочва ВКС. И обяснява, че и в трите хипотези отношенията с работодателя, съдружника или клиента са специфични и не могат да бъдат квалифицирани като свързани със семейството, още по-малко като съпружески.
„Сама по себе си търговската дейност е насочена към реализиране на печалба за търговеца, с оглед на което не може да бъде определена като част от отношенията, свързани със семейството, дори ако целта на тази търговска дейност е осигуряване на средства за неговата издръжка“, пишат съдиите Соколова, Калинова и Генчева. И подчертават:
„Ако двамата съпрузи извършват съвместна търговска дейност, отношенията помежду им са между съдружници“.
И тези отношения може да съществуват между двама съпрузи и в период на фактическа раздяла.
В решението се обяснява какво трябва да вземе предвид съдът, когато определя момента, в който е настъпила фактическата раздяла между съпрузите – „фактите и обстоятелствата, които имат значение за наличието на емоционални, духовни и икономически отношения между лицата в качеството им на съпрузи, а не на съдружници“.
Друго важно указание, което дават върховните съдии, е преценката на съда да се основава само на показанията на свидетели, които имат „преки и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите през изследвания период, свързани със семейството, а не на показанията на свидетелите, свързани с осъществяването на търговската дейност, нито на свидетелите, които възпроизвеждат информация, която са получили от една от спорещите страни“.
Недопустимата делба
Делото за делба, заради което ВКС даде тези разяснения, е заведено от вече бивша съпруга. Официално процедурата по развод с мъжа ѝ е започнала през 2014-2015 г., а имотът, който тя иска да делят, е купен през 2012 г. Той твърди, че по това време двамата отдавна са били разделени и следователно бившата му жена няма право на дял от сградата с ресторант, магазин и закусвалня.
Показания по делото дават братът на мъжа и негов приятел, както и две приятелки на жената.
Окръжният съд в Кърджали е установил, че показанията им са разнопосочни и накрая е решил, че може да кредитира тези на двете приятелки на жената, защото приема, че братът на мъжа е заинтересован от изхода на делото, а свидетелствата на приятеля му са изолирани и неподкрепени от други доказателства.
Всъщност двамата мъже разказват, че съпрузите са във фактическа раздяла още от 2010 г. и следователно спорният имот е придобит доста след това. Окръжният съд приема показанията на брата на мъжа само за това, че и през 2013-2014 г. бившата съпруга на брат му е имала общ бизнес с него. По делото е доказано, че през 2014 г. тя е прехвърлила дяловете си от обща фирма на съпруга си, с когото малко по-късно ще се разведе и от това е направен извод, че поне до края на 2014г. връзката между съпрузите не е била прекратена, като двамата са се грижели за детето и са полагали труд според своите възможности.
ВКС обаче заявява, че изводът на окръжния съд, че не трябва да се довери на показания на брата, само защото е роднина на една от страните, е неправилен (в противоречие с чл. 172 ГПК).
„Не е взето предвид обстоятелството, че този свидетел има преки и непосредствени впечатления от отношенията между съделителите по време на техния брак през целия период на неговото съществуване“, пишат върховните съдии и подчертават, че думите на брата се потвърждават и от тези на приятеля на мъжа, който е незаинтересован от изхода на спора. Освен това сочи, че двете свидетелки всъщност нямат впечатления за отношения между съпрузите точно през 2012 г., когато е придобит спорният имот, а разказват за по-късен период.
И доколкото от показанията на двама свидетели по категоричен начин се установява, че фактическата раздяла на съпрузите е била настъпила към 2012 г., а наличието на общи бизнес начинания е без правно значение, ВКС приема, че спорният имот не е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. Затова отменя решението на Окръжния съд в Кърджали и не допуска делбата.
26
Коментирайте
А дали съм разбрала правилно, че всъщност няма значение фактическата им раздяла в случая, защото става дума за отношения между съдружници, независимо дали са или не съпрузи?
Обратното – имотът е личен на съпруга, а не е придобит от него като търговец и бизнез отношенията им са ирелевантни
Много любопитно как се кредитират показанията на приятелките, защото братът на съпруга бил заинтересован. Очевидно е, че приятелките (без да са в леглносанкционирана връзка със страната по делото) ще кажат това, което съпругата ги помоли.
Любовта е вечна! Тя никога не угасва.
Особено тази на Фатмето към имотите на бившия й мъж.
Фактът, че е прехвърлила дяловете си от общата фирма на съпруга си говори, че това е моментът на раздялата им като съдружници, а не като съпрузи. Тук съм съгласен с решението на ОС Кърджали.
Това е изводът на ВКС, не на ОС-К.
Проблемът тук е и със свидетелите. При семейните дела те винаги са пристрастни и говорят (лъжат) в полза на едната страна. Не знам как съдиите решават да се доверят на такива свидетели, вътрешно убеждение, интуиция, житейски опит….
Житейският опит на съдията е критично важно и много подценявано условие за постановаването на справедливи решения.
В случаи, където фактите са труднодоказуеми и се разчита на противоречиви показания на заинтересовани свидетели, житейският опит на съдията си е направо решаващ.
Винаги накрая се оказва, че става въпрос за пари, независимо от отношенията, връзките и т.н. Иначе съдът е прав в този случай.
Според мен твърде много задълбавате и придавате сложност на един конкретен и крайно битов имуществен спор. Очевидно е, че „духовната и емоционална“ раздяла е била факт и ако го нямаше този печеливш имот, дамата изобщо нямаше да се вълнува от житието и битието на бившия си мъж.
Интересен казус, защото има и много психология. Например съпругата може дълго да не приема, че се е разделила с мъжа си и да брои опитите да си го върне като съжителство. За мъжа обаче моментът, в който напусне дома е краят. Фактическа раздяла от чия гледна точка?
А кой издържа семейството и по-специално децата при такава раздяла? Това не е малък разход и винаги трябва да се взима предвид.
Какво общо имат децата? В случая не става дума за издръжка на деца, а дали един имот е съсобствен или не, дали подлежи на делба или не!
Естествено, че ВКС ще отхвърли делбата. Имотът е закупен по време на брака. А личните отношения между двамата по това време нямат никакво значение.
Свидетелите, които имат преки и непосредствени впечатления от отношенията между съпрузите най- достоверно биха описали ситуацията.
Не винаги. В тях има известна доза субективизъм. Познай от три пъти моите близки, приятели и роднини на чия страна ще са при бракоразводното.
Искала айшето да вземе и този имот, ама не става. Иначе решението стъпва на утвърдената практика и нашоква канчето на ОС, дето ги е въртял и е кредитирал свидетели без преки впечатления от семейния живот
Ех, тази любов. С нея зле, а без нея още по-зле, че и бизнес няма.
а има съдружници, които се карат като любовници, че и по-зле 😉
Съпрузите са съдружници не само в бизнеса, а и в живота. Именно защото са сключили брак и са си най-близки, са станали и съдружници. Съпругът би могъл да се обедини с приятеля си или с брат си и да започне бизнес. Не всичко е черно и бяло в едни такива отношения.
така е, но не можеш да вадиш извод, че още са заедно като двойка, от това, че не са си оправили общите фирми. такъв извод би бил най-малкото пресилен, защото фактическата раздяла гвоори за разрив на емоционалната връзка, а бизнесът си е бизнес 🙂
Не съм съвсем съгласен с тълкуването на ВКС. Макар и във фактическа раздяла, ако съпругата има участие в бизнеса, трябва да получи съответния дял – дали ще бъде част от имот или парични средства няма значение.
Да, ама имотът не е на фирмата им, а е придобит от съпруга като физическо лице и въпросът е дали е СИО или не е. Какъвто той, според фактите описани в решението, не е
Калинова – прекрасен съдия!