ВКС с ново тълкувателно дело
Има ли цесионерът право на Павлов иск, ако увреждащата го сделка е преди цесията
Из Закона за задълженията и договорите
Чл. 135 Кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността.
Знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника.
Когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.
Кредиторите, в чиято полза е обявена недействителността, се удовлетворяват от сумата, получена от публичната продан преди третото лице, тогава когато то участвува в разпределението с вземане, произтичащо от обявяване на недействителността.
„Цесионерът притежава ли активна материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор – цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането?“
На този въпрос ще отговори Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд по образувано тълкувателно дело.
Общото събрание е сезирано от състав от ТК на ВКС – Тотка Калчева (председател), Кристияна Генковска и Мадлена Желева (докладчик), който разглеждайки конкретен казус, е установил, че самият върховен съд има противоречива практика по въпроса.
Казусът
През март 2010 г. „Енкон“ ЕООД сключва договор за продажба с „Консулт Строй груп“ ЕООД на 210 куб. метра бетон за 23 436 лв. с ДДС. Купувачът превежда 12 000 лв. За останалите 11 436 лева на 14 юни с.г. на „Енкон“ е издаден изпълнителен лист, според който „Консулт Строй груп“ трябва да плати остатъка от 11 436 лв. и 3085.17 лв. лихви и разноски.
Три месеца по-късно – на 29 септември 2010 г. „Консулт Строй Груп“ ЕООД продава на „Консулт Строй Холдинг“ ЕООД магазин с площ от 56 кв. метра за 61 500 лв., за която законният представител на продавача е заявил, че е получена напълно от купувача.
На 28 ноември 2012 г. между „Енкон“ ООД и управителя му като физическо лице – Б.К.Б., е сключен договор за цесия. С него фирмата прехвърля на управителя вземанията си към „Консулт Строй груп“ ЕООД – общо за над 15 000 лв. с лихвите.
Тъй като плащането така и не се осъществява, се стига до съд.
Цесионерът предявява Павлов иск, с който иска сделката за магазина, извършена от длъжника му да бъде обявена за относително недействителна спрямо него. Софийският апелативен съд (САС) е уважил иска по чл. 135 от ЗЗД. САС приема, че са налице всички предпоставки за пораждане на спорното потестативно право на ищеца. Съдът, след като е тълкувал договора за цесия и е преценил останалите събраните доказателства, е стигнал до извода, че договорът за прехвърляне на вземания е с определен предмет и е действителен. САС е заключил, че ищецът (Б.К.Б.) е материалноправно легитимиран да предяви Павловия иск. Магистратите са приели за неоснователно възражението на фирмата, че ищецът няма право на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, тъй като увреждащата сделка е сключена преди датата на цесията, като се позовава на чл. 99, ал. 2 от ЗЗД.
САС обаче изтъква, че за да възникне за цесионера качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, не е необходимо договорът за цесия да бъде съобщен на длъжника по цедираното вземане от цедента. Изложени са и съображения, че по иска по чл. 135 от ЗЗД съдът не извършва преценка за съществуването на вземането на предявилия иска кредитор, както и че извършеното частично плащане от страна на „Консулт Строй груп“ ЕООД представлява извънсъдебно признание на задължението по издадената за 12 000 лева фактура. САС е посочил още, че от вписванията в Търговския регистър за това кой е едноличен собственик на капитала и управител на „Консулт Строй Груп“ ЕООД и на „Консулт Строй Холдинг“ ЕООД в периода 2010-2011 г., може да се заключи, че лицето, с което длъжникът е договарял, е знаело за увреждането, което кредиторът може да понесе в резултат на сделката.
Делото стига до ВКС след жалба на „Консулт Строй Груп“. ВКС обаче установява, че в самия върховен съд има противоречива практика по въпроса дали цесионерът има право да предяви Павлов иск, ако увреждащата сделка или действие са извършени след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането.
Противоречивата практика във ВКС
Със свое решение от 2012 г. (пълния му текст виж тук) състав на Второ търговско отделение на ВКС приел, че когато атакуваната с иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД като относително недействителна разпоредителна сделка с имущество на длъжника е сключена преди датата на цесията, цесионерът не е активно материалноправно легитимиран да води този иск. В същото решение се казва, че правопораждащият правото на Павлов иск фактически състав на нормата на чл. 135, ал. 1 ЗЗД включва качеството кредитор с възникнало вземане към разпоредилия се с имуществото си длъжник или това качество предхожда разпоредителните действия на длъжника с неговото имущество, служещо за удовлетворяване вземането на кредитора, съгласно чл. 133 ЗЗД. Ето защо, при положение, че това вземане е преминало чрез цесия в патримониума на цесионера след разпоредителната сделка, то той не е имал качеството кредитор към датата на разпоредителното действие, следователно не е и увреден от него към датата на извършването му, твърди този състав на ВКС.
Различно становище е застъпил състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС в решение от септември 2018 г. (пълния му текст виж тук). В него се казва, че цесионерът има право на иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, ако увреждащата сделка или действие е извършено след като е възникнало вземането на първоначалния кредитор-цедент, но преди сключването на договора за прехвърляне на вземането и съобщаването му на длъжника. Този състав посочва, че според чл. 99, ал. 2 от ЗЗД при сключване на договор за прехвърляне на вземането, то преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Затова с оглед обезпечителния характер на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД и това, че правото на иск по този текст на закона има вторичен характер, ако към момента на прехвърлянето на вземането за цедента вече е било възникнало правото на Павлов иск, това право преминава към цесионера, заключава още съставът.
Предвид противоречивата практика във върховния съд, Тотка Калчева, Кристияна Генковска и Мадлена Желева са предложили, а председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов разпореди да се образува тълкувателно дело на ОСГТК на ВКС като за докладчици са определени Бойка Стоилова и Росица Божилова.
4
Коментирайте
Във всички случаи ще бъде необходимо да се докаже пред съда, че при извършване на съответното действие, длъжникът е знаел, че уврежда.
Изключително важно е, че увреждащото действие трябва да е извършено след момента на възникване на вземането.
Има изключения, при които някои действия не могат да бъдат отменени по този ред.
Любопитно ще е тълкувателното решение. Доста сериозно отражение ще има върху целия граждански и търговски оборот. Прдполагам, че ще решат, че има право, тъй като вземането е възникнало, а той придобива правата на цедента – който вече е бил кредитор по вземането.