Тълкувателно решение на ВКС
Уваженият частичен иск има сила на пресъдено нещо в процеса за остатъка от вземането
Какво постанови ВКС
1. Предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
2. Решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право.
3. Не е налице процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.
В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК. Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено.
Решението по уважен частичен иск се ползва със сила на пресъдено нещо за правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг процес иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Това постановиха Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд в ново тълкувателно решение (пълния му текст, заедно с особеното мнение, виж тук).
То е по тълкувателно дело №3/2016 г., по което върховните съдии трябваше да отговорят на три въпроса за частичните искове.
Основният обаче беше ползва ли се решение по уважен частичен иск със сила на пресъдено нещо (СПН) за правопораждащите факти на спорното право при предявен в друг исков процес иск за разликата до заявения пълен размер на вземането, произтичащо от същото право. Днес мнозинството в двете колегии отговори утвърдително. Общо 16 върховни съдии обаче са подписали решението с особено мнение.
За да признае силата на пресъдено нещо на решението, с което се уважава частичен иск, когато след това е предявен иск за остатъка до пълния размер на вземането, мнозинството във ВКС първо припомня какви са субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение. То влиза сила между същите страни, за същото искане и на същото основание, регламентира чл. 298, ал. 1 ГПК.
„Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или отричано от ищеца спорно материално право“, пише в решението. Като в него ВКС посочва, че при постановяване на решението съдът е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването на съответното правоотношение.
В тълкувателното решение ВКС обяснява, че при исковете за парично вземане предмет на установяване са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то произтича, а тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от правопораждащите факти не са се осъществили. И подчертава, че материалното правоотношение се индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се осъществили и кои – не.
„Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на установеното или отречено от съда спорно право – не само до неговия размер, но и до основанието и правната му квалификация“, завяват върховните съдии.
Като обясняват, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен след това ищецът не би могъл успешно да предяви такъв за останалата част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение се отрича цялото спорно право.
Следователно, заключават върховните съдии, силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане – това решение се ползва с нея и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти.
След това ВКС се спира на хипотезата на уважен изцяло частичен иск, като посочва, че при нея останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. „Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти (юридическите факти, от които правоотношението произтича), страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането“, заявяват върховните съдии.
Те подчертават, че когато предмет на последващия иск е остатъкът от вземането, става дума за същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен иск обем. Т.е. по двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем.
„Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация
пише изрично в тълкувателното решение. В него се обяснява, че това означава, че е преклудирана възможността ответникът да прави правоизключващи и правоунищожаващи възражения срещу фактите, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение.
„Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск“, разясняват върховните съдии.
С решението си те се произнесоха и по два много съществени въпроса, свързани с частичните искове. И приеха, че предявяването на иска за парично вземане като частичен и последвалото негово увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК нямат за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането.
Освен това Гражданската и Търговската колегии излязоха със задължително тълкуване и по въпроса дали висящият частичен иск е пречка за допускането на втори за друга част от същото вземане. Като приеха, че няма процесуална пречка за допустимост на последващия частичен иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове се отнасят до различни части от вземането.
И обясниха как трябва да постъпи съдът: „В този случай производството по последващия частичен иск следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или двете дела да бъдат съединени за разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл. 213 ГПК. Ако с последващия частичен иск е предявена същата част от вземането, която е предмет на първоначалния частичен иск, по който 12 по-рано заведеното дело е висящо, е налице процесуална пречка по смисъла на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено“.
Съдиите Емануела Балевска, Светла Димитрова, Даниела Стоянова, Евгений Стайков, Борислав Белазелков, Василка Илиева, Мими Фурнаджиева, Светла Цачева, Веска Райчева, Албена Бонева, Боян Цонев, Росица Божилова, Геника Михайлова, Бранислава Павлова, Емил Марков и Гергана Никова обаче отхвърлят изводите на колегите си.
Основното им несъгласие е с отговорите на втория и третия въпрос по тълкувателното дело.
7
Коментирайте
Смисълът от частичен иск след това тълкувателно ми изглежда никакъв , освен известно „разсрочване“ на таксите .
Правилно е Особеното мнение. Сила на пресъдено нещо се формира само по предмета на делото – частичния иск. За останалата част от вземането давността тече!
Поздравления за особеното мнение на съдия Балевска.
Интересно каква защита си представя ВКС, че може да проведе ответникът по последващия иск за остатъка от вземането?! Той явно се води чисто формално, за да може и те да си приберат 4% такса, е и за изпълнителен лист, де… Изненадаха ме.
Разгеле! Върховните го измъдриха след 3 години.
Сложен казус. А и противоречивата практика в тази насока не се уеднаквява толкова лесно.
Логично, но както винаги – закъсняло тълкувателно решение. Но по-добре късно, отколкото никога, е казал народът.