Гражданите и независимата журналистика в Европейския съюз са на път да удържат важна победа във времена, в които се наблюдава разцвет на политико-олигархичните схеми и модели в много държави – при разпределянето на обществени средства, при овладяване на неудобни медии, на избори и т.н. В период на растяща регулация над журналистическата дейност с очевидната цел да се заглушават критичните гласове от Брюксел дойдоха добри новини. Нова евродиректива ще защитава хората, които сигнализират за нарушения на европейското законодателство, свързани с финансови измами, кражби от еврофондове, данъчни престъпления, злоупотреба с лични данни, чистотата на храните и продуктите и т.н. Евробюрократите подчертават, че всяка страна е свободна да предложи и още области, в които предупреждаващите за нередности ще бъдат защитени. По света тези хора се наричат whistleblowers – букв. човек, който надува свирката. Правилата за тяхната защита от ЕС вече са известни, като предстои текстът да бъде одобрен от Европейския парламент и от съвета на страните членки. След това те ще трябва да ги въведат в националните си законодателства. Досега в Европа нямаше единен стандарт за протекция на изобличителите и едва в десет страни те бяха защитени от закон, като България не е сред тях.

Новата директива предвижда тристепенна система за сигнализиране при нарушения. Първата степен включва

вътрешни канали за докладване

по месторабота. Разписват се процедури за подаването на тези доклади, както и ангажименти на работодателя за защита на сигнализиращия. Втората е подаване на сигнал до компетентните органи. Третата степен са канали за оповестяване директно пред медиите, в случай че за предотвратяване на злоупотребата или кражбата не е предприето „подходящо действие“ или в случай на „непосредствена или явна опасност за обществения интерес“.

„Изобличителите се насърчават първо да докладват в рамките на организацията си, ако забелязаните нарушения могат да бъдат адресирани ефективно до нея и ако няма риск от отмъщение. Сигнализиращите могат да се обръщат и директно към компетентните органи, когато това е за предпочитане предвид обстоятелствата. Освен това, ако след докладване не се предприемат подходящи действия или в случай на непосредствена или явна опасност за обществения интерес или когато докладът пред властите не доведе до резултат, например защото те са в тайно споразумение с извършителя на престъплението, уисълблоуърите могат да направят публично оповестяване, включително и на медии. Това ще защити лицата, подаващи сигнали, когато те действат като източници на разследващи журналисти“, се казва в съобщението на ЕК.

Именно каналите за докладване бяха сред най-проблематичните моменти при обсъждането и приемането на директивата. Заради тях неотдавна журналистически и неправителствени организации призоваха текстовете да бъдат преосмислени и редактирани. Първият вариант предвиждаше сигналите да се подават задължително по месторабота, пред някой пряк началник. Този подход бе силно критикуван с аргумент, че създава реална опасност съвестните чиновници да попадат право „в устата на вълка“. Близо 80 организации, сред които „Репортери без граници“, „Артикъл 19“, Европейската федерация на журналистите и т.н., излязоха с апел правилата да се преработят с цел истинска закрила на изобличителите. „Силно сме загрижени, че ЕС е на път да постигне съгласие за директива, която опасно ще укрепи статуквото и ще направи още по-трудно за хората да съобщават за закононарушения. ЕС ще изостави своите съзнателни и отговорни граждани“, предупредиха авторите.

Добрата новина е, че Европейската комисия се съобрази с тези препоръки. След период на нови дебати бе съобщено, че с изработването на общ стандарт ЕК е създал „безопасни канали за докладване както в рамките на организациите, така и пред публични органи“. Западни медии коментираха, че в защитата на децентрализирания модел най-дейни са били Германия и Франция. Един от водещите преговарящи – френският евродепутат Виржини Розиер, написа преди финалните дискусии в Туитър, че авторите на редакциите „трябва да се борят за окончателния текст, за да изпълнят очакванията на гражданите“. „Нашата работа бе да установим държавите, които се противопоставят на външните канали за докладване, и да ги накараме да поемат своята отговорност пред гражданите и неправителствените организации“, коментира тя. При преговорите около детайлите стана ясно, че Унгария, Ирландия и Люксембург искат данъчните казуси да се извадят извън обхвата на директивата. По настояване на Германия, Франция и Италия обаче те все пак бяха включени.

Освен различни канали за изнасяне на информация за кражби и нарушения директивата предвижда още забрана на

„всякакви форми на отмъщение“

срещу сигнализиращите. Тя урежда и достъп до „безплатни съвети и подходящи средства за правна защита“, ако все пак изобличителят бъде уволнен, понижен, репресиран, заплашван и т.н. След приемането на текстовете Виржини Розиер съобщи, че ЕС обмисля да създаде „единен компетентен орган, който да защитава на равнище ЕС лицата, подаващи сигнали за нередности“.

Редактираният вариант бе посрещнат с одобрение от професионални сдружения и от неправителствения сектор. „Победа! Това е гигантски скок за лицата, които са подали сигнали за нередности! Те вече са защитени от директива, която узаконява възможността те да се свързват директно с медиите или регулаторите, без да се налага да контактуват с шефовете си“, написаха от Европейския център за пресата и медийна свобода.

Сега остава да се следи

как България ще транспонира

европейската директива и дали ще спази изискването чиновникът да не е длъжен първо да отиде при някой свой началник, за да изкаже опасенията си, че около него се краде или злоупотребява с евросредства. А също и той по никакъв начин да не бъде преследван и да не му бъде отмъщавано. Познавайки обаче реалностите в България, е трудно да се повярва, че на практика няма да се случи точно това. Опасенията, че в нашето законодателство мерките на Европа няма да се приложат по същия начин, по който са заложени, почиват на съвсем реални и конкретни основания. Политиците у нас вече нееднократно доказаха, че четат европейските регламенти, както дяволът чете евангелието, и че често ги използват като параван за прокарване на злонамерени, лобистки и ограничаващи гражданските права редакции. Един от емблематичните примери в тази посока е от сегашния мандат на правителството на Бойко Борисов. През него бе приет изключително изкривен вариант на европейския регламент за защита на личните данни – GDPR. Чрез нашенските редакции в Закона за защита на личните данни бе наложена държавна регулация над работата на журналистите, въпреки че ЕК изрично предупреди правителствата, че правилата за опазването на личните данни не са насочени към дейността на медиите. Въпреки това българското правителство дописа десет изключително субективни и неясни критерии, които журналистите трябва да спазват, като закрепи към тях космически глоби.

Без да чакат покана

За разлика от България защита за изобличителите от обществения сектор вече е приета и действа в Румъния. Такива закони има още в Словакия, Швеция, Белгия и Ейре. От началото на тази година Латвия и Литва също предвиждат протекции за държавни служители, които докладват за нередности. Във Франция, Италия, Холандия, Великобритания и в още пет държави на ЕС пък защита е предвидена не само за държавните служители, но и за хората от частния сектор.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar