Ще напуснеш тази къща или омъжена, или със саван, когато те убия, казва бащата на Гюлнур. Тя е от десетките жени в Азербайджан, които са лесбийки, но се принуждават да сключат брак с мъж, за да угодят на семействата си, които не могат да приемат тяхната сексуална ориентация. Преди да се реши на тази стъпка, Гюлнур системно е пребивана от своя баща и многократно бяга от вкъщи, но се връща, защото не може да понесе сълзите на своята майка. Един ден обаче осъзнава, че той наистина ще я убие, и решава да се обърне за помощ в затворена социална група за гейове и лесбийки. Така научава, че може да сключи фалшив брак с някого от тях. „Имаше дори една жена, която предлагаше определена сума за мъж. Тя каза, че ако не намери съпруг, родителите ѝ ще я дадат насилствено за някого, тъй като е вече над 30 години“, разказва Гюлнур пред Би Би Си.

Азербайджан е на дъното в класацията на международната асоциация за хората с различна сексуална ориентация ILGA-Europe. Тя включва 49 европейски страни, като България е на 34-а позиция. От 28-те държави – членки на ЕС, след нас са само Румъния (35-о място) и Полша (38-о). Подредбата е направена според хомофобските настроения и отчита фактори като език на омраза, дискриминация, липса на семейна подкрепа и несигурност. Последното място на Азербайджан в нея не е изненадващо, тъй като допреди 19 г. страната смята хомосексуалните отношения за престъпление, но дори и без законово основание преследването им продължава. През миналата година в Баку десетки лесбийки и гейове са задържани и разпитвани по време на полицейска акция.

Слава богу у нас поне това не се прави, но пък наскоро имаше случай на бита в центъра на София жена, защото изглежда като мъж. След като я удря в устата, биячът ѝ казва: „Да не съм те видял повече тук!“. Всъщност това е посланието, което най-често хората с различна сексуална ориентация чуват в нашето общество. Независимо дали стана дума за нападение, или за опит да се обсъдят техните проблеми по време на уроци за сексуално възпитание, нещата винаги се свеждат до едно – хомосексуалистите нямат място сред нас. Въпросите за тях се дискутират при закрити врати, в кабинети за анонимно тестване за СПИН, но не и публично. Ако случайно някакви образователни материали по темата попаднат сред подрастващи, те надлежно биват изземвани, горени и обявявани за провокация. И това се случва във времето на интернет, където безконтролно можеш да си набавиш всякаква информация.

Според мен това положение е плашещо. Напомня ми вече далечната 1995 г., когато започнах да пиша за списанието на БЧК. Тогава за първи път се сблъсках с проблемите на хората с различна сексуална ориентация. Някои от тях ми станаха приятели и съм била пряк свидетел през какви лични битки минават, за да намерят възможност да живеят със своята различност. Как не могат да си намерят подходящ партньор, как никой не ги иска на работа, защото са „меки китки“ и как семействата им се срамуват от тях. След всичките проведени прайдове и налети милиони от чужди донори за борба с дискриминацията си мислех, че нещата са се променили, но разразилият се скандал с брошурата „Любов без последствия“ бързо ме отрезви. Изказванията на всички замесени в него бяха точно като преди 24 г., когато заради заплахата от СПИН Червеният кръст започна кампании с раздаване на презервативи и листовки за безопасен секс. И тогава имаше представители на властта, които смятаха, че тези неща не трябва да стигат до невинни дечица, и директори, които бързо ги изхвърляха. Днес по същия начин се постъпва с брошура, финансирана от Глобалния фонд на ООН, за да обясни възможностите за безопасен секс между мъже. Тя не е апокрифно четиво. Издадена е за първи път у нас през 2006 г. Одобрена е от здравното министерство и след това на два пъти е преиздавана. По принцип е предназначена за кабинети за анонимно тестване за СПИН, но някои здравни инспекции са решили да я използват по време на часове за сексуално образование в гимназии. Да, нейното съдържание не е подходящо за тази цел, но когато няма единна програма какво, кога и как ще се преподава по въпроса, а нещата се случват на парче и заради различни международни програми, е напълно логично да се случват и такива недоразумения.

През 2012 г. също имаше разправия с подобна листовка. В нея главно действащо лице беше презервативът Кънчо, който трябваше да научи децата как да го използват. Той бе създаден по немски проект и казваше следното стихче: „Кънчо се събуди, готов да се труди. Известен щурмовак съм аз. Изпълнен съм с енергия и страст.“ Тогава известният сексолог Румен Бостанджиев коментира, че подобно кампанийно хвърляне на брошурки няма ефект и единственото, което има смисъл, е да се разработи цялостна програма така, както се прави в много страни. Защото сексуалното образование не е само как да си слагаш презерватив, за да се предпазиш от нежелана бременност или болест, а и как да зачиташ чувствата на другите, да търсиш взаимност в любовта, а не да я получаваш чрез насилие или финансови стимули – неща, с които определено нашето общество има проблем през последните години, ако се проследят криминалните хроники. И тези неща не могат да се научат като свободно избираема подготовка или еднократна здравна беседа в часа на класния, както в момента се случва. За тях трябва много системна и последователна програма през целия образователен курс, и то по възможност обърната към бъдещето.

Достатъчно е да погледнем само няколкостотин километра на запад от нас, за да разберем, че да си гей, вече не е срамна работа и хомофобията е отживелица. Сърбия, в която настроенията срещу хомосексуалистите са силни както и у нас, от няколко години има премиерка, която не крие, че е лесбийка. Нещо повече, Ана Бърнабич и партньорката ѝ Милица станаха родители на момченце наскоро и макар гей браковете да не са разрешени в страната, бяха официално поздравени и от водещите сръбски политици. В полската политика пък с бясна скорост навлиза Роберт Бедрон. След като преди 8 г. той стана първият открито хомосексуален депутат в страната, а по-късно и кмет на пристанищния град Слупск, преди дни основа партия, която според социологическите проучвания вече е трета политическа сила.

Според професора по психология Патрик Гързанка от Университета в Тенеси хомофобията е свързана със стереотипи и образованието е най-надеждният начин за преодоляване на тези предразсъдъци в отношенията между хората. „Трябва да провеждаме кампании, за да образоваме и информираме хората, че не всички гейове си приличат, а сексуалната ориентация не е нещо, което може да се промени“, казва ученият.

В Англия ще учат да уважават различните

От септември здравното възпитание става задължителен учебен предмет във Великобритания. Децата от 5 до 11 г. ще бъдат обучавани как да се грижат за психичното си здраве, как да разпознават кога съучениците им имат проблем и колко важно е да уважаваш другите, дори когато пишеш анонимно в интернет. Ще бъдат информирани за необходимостта да спят достатъчно и да прекарват на открито с приятели, както и за вредата от прекалената употреба на електронни устройства. Ще учат да ограничават времето си в интернет и какво да правят, ако попаднат на неща в мрежата, които ги притесняват.

В часовете за здраве учениците от 11- до 16-годишна възраст ще получават съвети как да обсъждат своите емоции, как да поддържат сексуални отношения и защо интернет може да насърчи нездравословни възгледи за секса и човешките взаимоотношения. Учениците трябва да разберат, че някои хора имат различна сексуална ориентация, техните взаимоотношения са законодателно признати и защитени и трябва да се уважават в британското общество, пише в указанията за новите часове. Точно тази разпоредба предизвика протести на родители – мюсюлмани, които обявиха, че религията им не позволява признаване на едполови връзки.

Това накара британското просветно министерство да разреши родителите да оттеглят децата си от такива уроци, докато навършат 15 г., но след като бъдат консултирани от учителите какви са рисковете от това.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar