Държавата смята да сложи край на „спящите“ акции на гражданите, участвали в масовата приватизация. Ако тези книжа не бъдат потърсени в рамките на около 6-7 години, притежателите им ще ги загубят завинаги, а парите ще отидат в Сребърния фонд.

Това предвижда нова концепция на финансовото министерство за личните сметки в Централния депозитар (ЦД).

В нея няма анализ как одържавяването на акциите кореспондира с конституционната норма за неприкосновеността на частната собственост.

„При тази концепция, пред абсолютната закрила на частната собственост по чл. 17, ал. 3 от Конституцията, се предлага да бъде предпочетено общественото благо и колективният интерес, посредством нормативно установеното задължение сумите, съответстващи на непотърсените дялове да бъдат внесени в Държавния фонд за гарантиране на държавната пенсионна система“, посочва държавната институция.

В момента в т. нар. Регистър А на Централния депозитар фигурират над 2 милиона лични сметки, които са открити по време на първата вълна на масовата приватизация през 1996 г. Повечето от сметките не са използвани през последните 15 години, основно поради незнание на наследниците на починали лица. По-активните граждани, които все пак са проявили интерес към сметките си, пък не желаят да ги управляват, защото разходите за прехвърлянето на книжата по подсметка на инвестиционен посредник са по-големи от стойността на самите акции или дялове.

През последните 20 години нееднократно е търсен изход от тази ситуация, но до такъв така и не се стига, пише в концепцията. Според нея сегашното положение е във вреда на гражданите, защото те най-често не получават дивиденти от собствеността си.

Затова сега финансовото министерство предлага да се вземат по-решителни мерки в няколко стъпки.

Първо, ще се направи широка информационна кампания чрез медиите и местните власти за уведомяване на притежателите на акциите или техните наследници, че в рамките на 1 година трябва да прехвърлят сметките си на инвестиционен посредник, който да управлява книжата им.

Ако не го направят, сметката на гражданина автоматично ще отиде в специално създаден инвестиционен фонд. Срещу това хората ще получат дялове от фонда, равностойни на притежаваните от тях акции. Ако гражданите продължават да проявяват незаинтересованост към книжата си, след 5 години те ще изгубят окончателно притежаваните от тях дялове.

При евентуални грешки при прехвърлянето държавата ще е длъжна да плати обезщетение на увреденото лице.

Според концепцията на финансовото министерство паричните средства, съответстващи на непотърсените дялове, ще бъдат прехвърлени в Сребърния пенсионен фонд в рамките на две години.

За да се вкарат акциите в новия фонд, трябва да се изготви актуална оценка на паричната им стойност, става ясно още от концепцията. Сега Централният депозитар разполага само с номиналната им стойност.

Новият инвестиционен фонд ще се управлява от дружество, избрано чрез конкурс от управата на Сребърния фонд.

Ще се създаде и втори инвестиционен фонд, който ще управлява книжата на хората в непубличните дружества от масовата приватизация. Публичните дружества от масовата приватизация са 91 от 265, а непубличните – 545 от общо 942.

В момента всеки гражданин може да направи справка за притежаваните от него у нас ценни книжа на сайта на Централния депозитар срещу ЕГН, стига да разполага с електронен подпис или персонален идентификационен код (ПИК), получен от офис на Националната агенция за приходите (НАП). Другият вариант е да си направи подобна справка чрез инвестиционен посредник, което обичайно ще му струва около 25-36 лв.

Проблемът е, че тези варианти са скъпи или трудно приложими за пенсионерите, поради което от страна на Централния депозитар и инвестиционните посредници е изразена готовност за временно премахване на таксите. Ако обаче лицето е починало, процедурата по наследяване на ценни книжа обичайно е тромава и неизгодна. Затова МФ възнамерява да поиска от Министерството на правосъдието да я облекчи.

Дори гражданите да активизират „спящите“ си акции от масовата приватизация, те ще трябва да ги управляват в и без това крайно вялата търговия на „Българската фондова борса“.

Според официалните данни броят на сделките на регулиран пазар през 2018 г. е бил 54 341, което е спад от 47% спрямо 2017 г. Оборотът на БФБ през 2018 г. възлиза на едва 550 млн. лв., което е с 28% по-малко в сравнение с 2017 г.

За да активизира фондовата търговия, икономическото министерство отвори процедура по Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, чрез която малки и средни предприятия да могат да кандидатстват за помощ от 50 000 лв. за листването си на борсата под формат на ваучер. Интересът към схемата обаче е нулев, като от октомври досега няма нито един кандидат, сочи справка в системата за еврофондовете ИСУН.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar