Ангел Папалезов: Открихме крадена картина на Иван Мърквичка да се продава на битака в София
През миналата година са образувани 176 дела за престъпления, свързани с археология, казва още главен инспектор Ангел Папалезов, началник на сектор „Престъпления с културно-исторически ценности“ в Главна дирекция „Национална полиция“
– Гл. инспектор Папалезов, разкрихте бързо кражбата на картини на Владимир Димитров-Майстора и на Димитър Киров-Ди Киро. Как протече разследването?
– Скоростно. Заради медийния интерес информацията за откраднатите картини много бързо плъзна в средите на антикварите и на галеристите. Също така както аз, така и колегите от сектора се впуснахме в търсене на сведения в техните среди, а чрез оперативни способи и в тези на криминалния контингент.
Още в първите часове започнаха да се получават различни данни за вероятни замесени лица, места, на които са забелязани подобни картини и по този начин, проверявайки информацията, стигнахме до първия човек във веригата.
Той сам ни потърси, сподели информация и така започна да се разплита възелът. Трябва да отбележа, че благодарение на много добрата екипна работа със сектор „Кражби“ в СДВР и с колегите от 2 РУ-СДВР,
в рамките на около 10 часа
установихме продавачите,
тези, които препродават
крадените картини, както
и самите извършители
През цялото време 3-те структури сме работили в екип. И сега продължаваме, защото има още работа – разпити, назначаване на експертизи.
– Попадали ли са друг път в полезрението ви търговците на платната Атанас Йончев и Божидар Нейков? Ако не греша, Нейков има висящо дело за обсебване на картина?
– Има, да – обсебването е от 2006 година. Ако не се лъжа, процесът е в съдебна фаза. Това са търговци на картини, които са в този занаят от 90-те години на миналия век.
Не ми е известно Божидар Нейков да е имал галерия или антикварен магазин. Винаги е бил посредник между купувачи и продавачи. Доколкото зная, Атанас Йончев е имал антикварни магазини на няколко места. Към момента на работата по последния случай е бил затворил обекта си и е оглеждал друго помещение, за да се премести.
При всички положения двамата имат доста контакти в средите както на търговците, така и на колекционерите.
– Проверява ли се твърдението на единия от задържаните за обира – Антон Антонов, че Атанас Йончев им е поръчал кражбата?
– Проверява се всичко. Към момента колегите работят с Антонов. Засега Йончев няма обвинение за поръчителство, а само за укривателство на крадени предмети. При събиране на данни в тази посока, вероятно е да му се повдигне и такова обвинение.
– Йончев е купил картините от двамата крадци – Антон Антонов и Виктор Марев, за да ги препродаде. А Нейков също ли ги е взел от Йончев с тази идея?
– Също, да. Нейков е известен в артсредите като посредник между продавачи и колекционери на картини. За него е все едно дали ще ги продаде отново на търговец, или на краен колекционер. Интересува се да вземе комисиона за сделката между двете страни.
– А Нейков успява ли да пласира някоя от купените картини. Знае се, че трети човек сам е дошъл в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) и е върнал едно от крадените платна?
– Да, имало е предложения към няколко човека. Един от тях е купил едно платно, което доброволно ни предаде. Той сам дойде, защото знаеше, че горе-долу сме установили лицата, на които са предлагани платната. Човекът няма криминални прояви, има си законен бизнес, много добро име в средите. Затова е преценил, че е много важно за него да запази името и бизнеса си и да не въвлича клиентите си в досъдебни производства.
– Самите цени на сделките какви са? Йончев купува платната за около 2900 лв. и продава 9 от тях за малко над 10 хил. лв.?
– Приблизително това са цените, да.
– Има ли други големи кражби на културно-исторически ценности в последно време? Например статуята на Аполон, която бе задигната в София, а по-късно открита.
– Тази кражба е разкрита, има и установен извършител, знае се кой е, в момента е обявен за издирване. Друг голям случай бе открадната статуя на Стефан Стамболов от гроба му.
Има и други кражби на картини.
В София има един обир
с 24 картини. Част от
платната са намерени
и върнати на собствениците,
има и заподозрени
Друг случай бе с крадена картина на Иван Мърквичка. Открихме я и я върнахме на собственика. Самата картина бе продадена на битака в София. На платното бе нарисувана жена в народна носия.
– Направихте изложба със спасени от иманяри антики наскоро. Колко са спасените от МВР културно-исторически ценности?
– Като говорим за археологически предмети през 2018 г. има образувани 176 досъдебни производства само за археология по специалните текстове – иманяри, незаконни сделки, опит за трафик и други. Те са с 25% повече от миналата година. Това говори, че ние в ГДНП, ГДБОП и областните дирекции на МВР сме вложили много усилия в наблюдението на контингента.
Нямаме точна статистика колко културни ценности като брой сме задържали през м. г., защото след всяко досъдебно производство се назначава експертиза и експертите трябва да кажат дали всичко открито е автентично.
Имаше един случай в Стара Загора, много добра работа свършиха колегите там, откриха гърне с над 980 византийски монети. Така че със сигурност сме задържали десетки хиляди предмети с висока научна и пазарна стойност. Експертизите обаче излизат на по-късен етап, тъй като спецовете са малко, използва се и техника, за да се определи дали даден предмет е с историческа стойност, или не.
– Наскоро посочихте, че при 140 заловени иманяри на година повечето получават глоби, условни присъди и пробация. Няма и наказание за фалшификации на културно-исторически ценности. Трябва ли промяна в законодателството?
– Мога да се похваля, че през декември м. г. по предложение на ГДНП Министерството на културата между първо и второ четене на Закона за изменение и допълнение наЗакона на културното наследство внесе в Комисията по култура и в Правната комисия на Народното събрание текстове, които са за наказания при фалшифициране и за продажба на фалшифицирани предмети, предлагани като културноисторически ценности. На 19 декември тази поправка в Наказателния кодекс беше гласувана и вече имаме нов член в него. Той е обнародван в „Държавен вестник“ на 3 януари. Така за фалшифициране на изкуство вече има наказание затвор до 1 година и глоба от 2000 до 20 000 лв.
Има и състав, който е за длъжностни лица, които излъжат, че фалшив предмет е истински.
Тези, които търгуват
с ментета, също ще
получават наказание,
ако знаят, че продават
фалшификат, а го
представят за истински
Що се отнася до наказуемостта на иманярите и на дилърите на антики, мога да кажа, че има сериозна успеваемост последните години.
Съдебната практика почти по всички специални текстове за иманярство, сделки, укривателство и несъобщаване на намерени предмети постановява осъдителни присъди. Няма значение дали е пробация, глоба или условна присъда.
От миналата година зная за 3 случая с иманяри, които се влезли в затвора, след като преди това вече са имали условна присъда.
Затова, когато говоря с колеги по областните дирекции, им казвам, че е важно най-активният им контингент да бъде респектиран с присъда, била тя и пробация. При второ провинение дори мерките им за неотклонение вече са други, а накрая получават и ефективни присъди.
– Партнирате си с международни агенции. Посочете някоя акция.
– Една от най-добрите ни реализации е съвместно с Испания. Европол и Евроджъст я дават за пример за сътрудничество. Тя се проведе през октомври м. г.
В един и същи ден с колегите установихме български граждани тук и в Испания едновременно. Задържахме над 31 хил. предмета, които са незаконно изнесени там. Тук имаше над 1000 предмета, а в Испания бяха депата за реставрация, подготовка за продажба и други.
– България още ли е на едно от първите места по износ на културно-исторически ценности?
– Не сме на първо място. Има страни като Турция например, които страдат повече от незаконен износ. Гърция и Италия също. Италианското законодателство е по-пропускливо, така да се каже, и те страдат от много иманяри и дилъри, които трафикират културното им наследство към други страни.
Ние сме известни като износители, но пазарът е доста стагниран в последните години. Тъй като търсенето е по-голямо, а няма добро предлагане, цените в България растат. В европейски план вече има повече стока от Турция, защото има по-голямо предлагане и цените са по-ниски.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте