Видеоконферентните връзки ще ускорят съдебния процес

Не да закриваме съдилища, а да опростим процедурите, да променим подсъдността по някои дела, да преразпределяме делата във всички съдилища и да използваме ИТ в правораздаването, казва членът на Висшия съдебен съвет Боряна Димитрова

Икономист 11 януари 2019 3

– Г-жо Димитрова, въпросът с натовареността на съдилищата бе отчасти решен с промени в законодателството спрямо Софийския градски съд (СГС) и Върховния административен съд (ВАС). При представянето на концепциите за шеф на Софийския районен съд (СРС) обаче един от кандидатите предложи да се назначат допълнително 50 съдии. Има ли нужда системата от разкриване на още места за съдии и къде?

– Няма спор, че най-натоварени са софийските съдилища, защото София концентрира население, а и някои дела са подсъдни само на софийските съдилища. След последното изменение на Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) по отношение на застрахователните искове, натовареността на СГС е намаляла с около 34% – по неофициални все още данни от съда. Пред ВСС стои тежката задача да предложи трайно решение по работещ механизъм за справяне с проблема за натовареността. Няма как ежегодно да увеличаваме щатовете на софийските съдилища, за да успеят да се справят с натовареността. Те и сега са мегаструктури, които трудно работят и се управляват. Съдиите в България наистина са достатъчно на брой на глава от населението, констатирано и в последния доклад на Европейската комисия за ефективно правосъдие, така че остава да използваме съществуващия ресурс правилно. Ако все пак се говори за разкриване на съдийски щатове, то това би се отнасяло само за софийските съдилища.

– Какви са другите решения?

– По-удачно би било да вървим по пътя на оптимизация на структурите, промяна на местната подсъдност по някои видове дела, така че да може да ги разпределяме във всички съдилища, използване на съвременните технологии в правораздаването, опростяване на съдебните процедури. Не е нормално колегите в София да работят при такава голяма натовареност, а съдии в други съдилища да се деквалифицират от липса на работа. Следва да се помисли за промени в местната подсъдност по делата или поне по някои видове дела. Струва ми се, че при подобен модел на работа няма да има значение дали делата ще се увеличават, или намаляват, защото системата ще разполага с механизма за справяне.

– Докъде стигна идеята за централизирана система за разпределяне на делата?

– При централизирана система за разпределяне на делата става дума за разпределяне на заповедното производство – делата по чл. 410 и чл. 417 от ГПК, които представляват над 70% от делата на повечето районни съдилища. Доколкото съм запозната, изменението на законодателната рамка се обсъжда от работна група в Министерството на правосъдието. Все още нямаме резултат, който да предложим на публично внимание.

– Вие сте един от застъпниците на модерните технологии в съдебните зали. Какво трябва да се промени в законодателството, за да се въведе видеоконферентно заседание в реално време?

– Струва си да инвестираме в съвременните технологии като средството, което ще направи правораздаването в пълен смисъл достъпно, но съобразено с българската действителност. Имах щастието да наблюдавам видеоконферентно провеждане на съдебно заседание в реално време, при което съдията беше в един град, страните в друг, експертите – в трети. Не е невъзможно, не е и неоправдано скъпо. При наличието на ясни правила се случва и лесно. Комисия „Съдебна администрация“, на която съм председател, подготви съответно предложение за изменение на ГПК и предстои да го изпратим и на Министерството на правосъдието, сформирало работна група за изменение на ГПК. Много се надявам да се възприеме идеята, свързана с възможността за бързо разглеждане на делата, качествени експертизи и спестяване на ресурси за страните. Не е тайна, че в съдилищата има проблем с вещите лица особено когато се налага участието на експерти-лекари, специалисти от института за паметниците на културата, архитекти, инженери. Ако има възможност да се ползват специалисти от София или просто от друг регион, без това да излиза прекалено скъпо на страните и съда, тя трябва да се използва. Така ще се спести и време на вещите лица, както и няма да има отлагане на дела по няколко пъти по вина на експертите, които нямат възможност да пътуват до съда в друг град. Често пътуването и разходите по него се оказват неоправдани, когато делото се отлага в последния момент. В това отношение наказателният процес е по-развит, защото там се предвижда видеоконферентен разпит или изслушване в някои случаи, но може да се разшири обхватът, като например се въведе за делата по чл. 35 от НПК – при условното предсрочно освобождаване например, при които процеси подобно изслушване на осъдения от затвора е напълно оправдано. Спестяват се и разходи за конвоиращата съдебна охрана. Осигуряването на подобна връзка със затворите ще спести ненужното довеждане на осъдени и по граждански и административни дела, по които те често са ищци, жалбоподатели или ответна страна.По проекта на ВСС наред със законодателните изменения се предвижда и обезпечаване на съдилищата с видеоконферентна техника и аз искрено вярвам, че в следващ разговор ще отчитаме вече резултатите от приложението на информационните технологии в съдебния процес.

– Каква трябва да е ролята на съдебните помощници в разтоварването на съдиите?

– Почти половината от ежедневните доклади на съдиите са пълни с нередовно връчени призовки и съобщения, които трябва да администрират. Това е сравнително елементарна правна работа, която при добра организация може да се върши и от друго лице с юридическо образование. Защо тази дейност да не се възложи на подготвена администрация, например на съдебните помощници, на които обаче да се предоставят права за разпореждане и подпис за неподлежащи на обжалване актове. Примери за добри практики в тази насока са Германия и Австрия. У нас това е възможно на принципа на помощник-нотариусите например. Разтоварят ли се съдиите от тази несвойствена дейност, ще им се осигури време за същинската им правна работа, а процесът ще се ускори. Сега ежедневието на съдията е изключително натоварено и трудно за приоритизиране на задачите – да администрира първо текущ доклад ли, да се подготви за съдебно заседание ли, да напише съдебен акт ли, или всичко останало. За реализацията на подобна идея следва да разполагаме с достатъчно добре подготвена съдебна администрация, т.е. да повишим изискванията за заемане на длъжността съдебен помощник „на входа“, да провеждаме задължително начално и текущо обучение и да увеличим броя на съдебните помощници.

– Работи ли системата за измерване на натовареността на съдиите и какво показва тя?

– За съжаление, не бихме могли да се доверим на резултатите от въведената от предходния състав на ВСС система за измерване на натовареността. Ако един съдия достигне пределната норма за натовареност според тази система, председателят на съда или ВСС следва да предприемат мерки. Какви точно, никъде не се споменава – дали да бъде изключен съдията от разпределение, дали да излезе в отпуск, или нещо друго. Така ако всички съдии в един съд достигнат пределната норма на натовареност, а това не е рядкост, съдилищата ще останат без съдии, които да разглеждат делата. Парадоксално е също, че има случаи, в които един съдия по резултата от системата е работил повече, отколкото дни има в годината. Затова Комисията по натовареност постави на вниманието на съдиите още два варианта за отчитане на натовареността. Надявам се скоро да отчетем резултатите и да можем да дадем отговор по кой вариант продължаваме да измерваме натовареността на съдиите и съдилищата.Струва ми се, че преди да измерваме натовареността, следва съдиите да се разтоварят от ненужна работа чрез възможностите, които законът и сега предоставя. Бихме могли да преосмислим възможността съдиите да произнасят кратки и ясни мотиви още в съдебна зала по някои видове дела, да бъдат стимулирани да използват и възможността на чл. 465 от ГПК. Законът и сега позволява произнасяне на решения с кратки мотиви в съдебна зала, но върховните съдии са тези, които биха могли да стимулират първите и вторите инстанции да използват повече тези възможности. Така би се спестило страшно много от времето на достатъчно натоварените първоинстанционни съдии, вместо да пишат понякога наистина напълно излишни дълги мотиви. Върховните съдии биха могли да помогнат да се изготви своеобразен каталог на делата, по които може да се допусне кратко и бързо произнасяне с достатъчно мотивиран, за да издържи инстанционен контрол, съдебен акт. И това, ми се струва, е възможно да се свърши в спешен порядък. Адмирирам промените в АПК, даващи възможност за произнасяне в закрито заседание по някои видове дела. Това е напълно възможно и по редица граждански дела.

– Ще има ли промяна на районирането на съдилищата и закриване на съдилища с реформа в съдебната карта?

– Втората част от най-големия проект, по който работи ВСС – този за единната информационна система на съдилищата, касае съдебната карта. Предстои да се изследват най-добрите европейски практики и да се предложи за обсъждане модел, адекватен за България. Предстои да се установи дали има нужда от прекрояване, от изцяло нова съдебна карта, или от оптимизиране. Въпреки че прекрояването е залегнало в пътната карта и други подобни стратегически документи, всъщност не е отговорено на въпроса защо реалната реформа се свързва непременно с нова съдебна карта. Аз съм координатор в посочения проект и ще работя усилено за адекватно решаване на въпроса, но не съм привърженик на закриването на съдилища. Смятам, че всички съдилища, така както са ситуирани, са ресурсът, с който системата вече разполага, за да се справи с проблемите на натовареността и своевременното и качествено правосъдие. Какво бихме постигнали, ако закрием съдилища? Ще създадем мегаструктури, които ще работят трудно, и ще лишим хората от пряк достъп до правосъдие. Ако закриваме съдилища, следва да прехвърлим магистратите в съда, който остава, и да съкратим малко администрация от този, който закриваме, като с това ще се изчерпи реформата. По-удачно е да се върви по пътя на оптимизация на структурите, промяна на местната подсъдност по някои видове дела, преразпределяне на делата във всички съдилища, използване на съвременните технологии в правораздаването, опростяване на съдебните процедури.

– ВСС реагира остро на изказване на шефа на ВКС Лозан Панов, в което се съдържаха оценки за независимостта на съдиите, и в тази връзка вие му зададохте 14 въпроса. Има ли напрежение между съдиите във ВСС и възможно ли е да се стигне до отстраняването на Панов от поста, каквито предположения се лансират напоследък?

– Няма напрежение. Предполагам, че е направило впечатление, че Съветът подкрепя всяко негово принципно решение, но никога не подкрепя политиканстването. Има явно демонстрирано неуважение от негова страна към съдийската общност. Аз съм сред питащите и държах да получа отговори от г-н Панов. Считам, че той повдигна сериозни въпроси, които подлежат на дискусия именно във Висшия съдебен съвет, или поне от съвета следва да се започне дебат. След всички обиди, които г-н Панов отправя от дълго време спрямо българските съдии, той им дължи отговор. По тези причини държим на отговорите му. Както се вижда, вероятно няма да ги получим. ИБиографияБоряна Димитрова е била съдия, зам.-председател и председател на Районния съд в Бургас, както и председател на Окръжен съд – Бургас. През 2017 г. е избрана за член на Висшия съдебен съвет (ВСС) от съдийската квота.Текстът е публикуван в брой 2/2019 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Икономист

3

Коментирайте

нови хронологично най-добре оценени

james

12 декември 2023 12:50

Гост

Our experience with the Stainless Steel Micro S Type Load Cell Sensor on exporthub.com has been excellent. It seamlessly integrates into our systems, providing consistent and precise readings. The durability of the stainless steel build adds great value to this sensor.

https://www.exporthub.com/product/stainless-steel-micro-s-type-load-cell-sensor-24546371.html