Областните управители по страната вече ще издават удостоверение със заверка APOSTILLE. Губернаторите получиха тези правомощия с промени в Закона за изменение и допълнение на Закона за ратифициране на Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранните публични актове.

Според него областните администрации се оправомощават да издават удостоверения по чл.3, ал.1 от Конвенцията, с които се легализират издавани от кметове и общински администрации документи.

Въведената услуга има за цел да намали административната тежест за гражданите и бизнеса и е резултат от инициираните от Министерски съвет мерки за подобряване на административното обслужване. До този момент заверката за физически и юридически лица се извършваше само от Министерство на външните работи. Физическите и юридически лица, желаещи да заявят новата административна услуга, могат да подадат заявление за заверка с апостил в центровете за информация и административно обслужване на областните администрации в страната.

Междувременно стана ясно, че евродиректива отменя заверката, всяка страна обаче трябва да реши как да се случи това. Регламент 2016/1191 има за цел намаляване на бюрократичните формалности и разходите за гражданите, когато те трябва да представят официален документ, издаден от една държава от ЕС в друга държава от ЕС. Съгласно регламента официални документи (например удостоверение за брак), издадени от органите на една държава от ЕС, трябва да бъдат приети като автентични от органите на друга държава от ЕС, без да е необходимо удостоверяване на автентичността на документа (т.нар. апостил). С регламента също така се опростяват формалностите, свързани със заверени копия и преводи на официални документи, в случаите когато заверените копия или преводи се изискват от органите на приемащата държава от ЕС, съобщава сайтът weknowthelaw.eu.

Официалните документи, попадащи в обхвата на регламента, се отнасят по-специално до факти, свързани с гражданското състояние, като например раждане, брак, регистрирано партньорство, произход осиновяване, смърт и чисто съдебно минало.

Регламентът не урежда въпроса дали документите се признават от държавата, в която те се представят, тъй както този въпрос понастоящем се урежда от националното право. Въпреки това при прилагането на националното си право държавите от ЕС трябва да спазват правото на съюза, включително практиката на Съда на Европейския съюз относно свободното движение на гражданите в рамките на Европейския съюз.

Регламентът също така въвежда незадължителни многоезични стандартни удостоверения, които могат да се приложат към официални документи, за да се избегне необходимостта от превод. Това означава, че когато даден гражданин поиска официален документ от даден орган (например удостоверение за раждане), той също така може да поиска многоезично стандартно удостоверение, което ще бъде приложено към официалния документ Многоезичното стандартно удостоверение ще отразява съдържанието на официалния документ и ще включва заглавията на полетата на официалния документ на официалните езици на издаващата държава от ЕС и приемащата държава от ЕС. При наличие на това улеснение на превода приемащата държава от ЕС следва да изисква превод на официалния документ само при изключителни обстоятелства. Тъй като тези удостоверения представляват улеснение на превода на официални документи, ако дадено удостоверение не се използва от дадена държава от ЕС, тогава многоезично стандартно удостоверение не съществува.

Регламентът ще се прилага от 16 февруари 2019 г.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar