НАКАЗАТЕЛЕН ПРОЦЕС
Валиден ли е съдебния акт на Специализирания апелативен наказателен съд за спиране на определението,с което се изменя мярката за неотклонение от „Задържане в стража“ в по-лека -„Домашен арест“ и същия поражда ли правни посрледици в правната действителност?
НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
Настоящата статия има за цел да представи на читателите си един юридически поглед върху правната характеристика на съдебния акт-Определение №175 от 16.11.2018 година , постановено по ВНХЧ№522 по описа за 2018 година на Апелетивния специализиран наказателен съд(АпСНС) ,Втори състав, с което се СПИРА изпълнението на Определение от 16.11.2018 година , постановено по НОХД№2617 по описа за 2018 година на Специализирания наказателен съд, с което са изменени мерките за неоклонение на подсъдимите Д.И и Б.П от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“
Настоящата статия ползува като писмени доказателства – Определение №175 от 16.11.2018 година , постановено по ВНХЧ№522 по описа за 2018 година на Апелативния специализиран наказателен съд ,Втори състав и Доклад на тричленна комисия ,назначена със Заповед на председателя на ВКС за проверка по случая „Иванчева“,Виж доклада на страницата на ВКС.Настоящата статия счита за достатъчни така посочените писмени доказателства за очертаване в пълнота на съществуващата фактическа обстановка , от която могат да се направят обосновани правни изводи и правни констатации.
ПО СЪЩЕСТВО НА ПРОИЗНАСЯНЕТО НА НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА ПО СЛУЧАЯ Е НАЛИЦЕ СЛЕДНОТО:
НОХД№2617 по описа за 2018 година на Специализирания наказателен съд е образувано по внесен обвинителен акт от прокурор на Специализираната прокуратура при Специализирания наказателен съд , с който лицата Д.И и Б.П са обвинени в получаване на подкуп в особено големи размери ,представляващо престъпление по чл.302а вр. с чл.302 вр. с чл.301 ал.1 от НК, за което деяние се предвижда наказание лишаване от свобода от десет до тридесет години. В открито съдебно заседание на 16.11.2018 година по посоченото НОХД№2617/2018 година е докладвано искане на подсъдимите ,предявено ,чрез техните защитници ,за изменение на изтърпяваните от същите мерки за неотклонение „Задържане под стража“ в по-леки мерки за неотклонение „Домашен арест“.
С протоколно определение от 16.11.2018 година, постановено по реда на чл.270 ал.1 от НПК Специализирания наказателен съд е уважил искането за изменение на мерките за неотлонение на подсъдимите по НОХД№2617/2018, като е изменил мерките им за неотклонение от „Задържане под стража “ в по-леки такива „Домашен арест“, като е постановил незабавно изпълнение на протоколното определение за изменение на мерките за неотклонение.Недоволен от така постановеното определение за изменение на мерките за неотклонение е останало обвинението в лицето на Специализираната прокуратура , която незабавнно е внесла протест против Определението , с което се изменят мерките за неотклонение,но не чрез съда ,постановил определението , както е съгласно процесуалното право , а протеста е внесен направо в Апелативиння специализиран наказателен съд.
С Определение №175 от 16.11.2018 година , постановено по ВНЧХД№522 по описа за 2018 година като въззивна инстанция Специализирания апелативен съд е спрял предварителното изпълнение на постановеното по НОХД№2617/2018 година определение от 16.11.2018 година ,с което са изменени мярките за неотклонение на подсъдимите Д.П и Д.И,Виж. Определение от 16.11.2018 година (http://www.asns-sofia.bg/images/stories/asns/PDF_Opredeleniq/o_175_2018.pdf).
От писменото доказателство -Доклад на тричленна комисия на ВКС ,разпоредена от Председателя на ВКС се установява факта ,че въззивната инстаннция в лицето на Специализирания апелативен наказателен съд се е произнесъл за спиране определението на Специализирания наказателен съд за изменение на мерките за неотклонение ,без да е получил препис от определението и без същото да е подписано от съдията и съдебните заседатели.
При така гореизложеното от фактическа страна , от правна страна Е НАЛИЦЕ СЛЕДНОТО:
Определение №175 от 16.11.2018 година , постановено по ВНХЧ№522 по описа за 2018 година на Апелетивния специализиран наказателен съд ,Втори състав, с което се СПИРА изпълнението на Определение от 16.11.2018 година , постановено по НОХД№2617 по описа за 2018 година на Специализирания наказателен съд, с което са изменени мерките за неоклонение на подсъдимите Д.И и Б.П от „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА“ в „ДОМАШЕН АРЕСТ“ Е НИЩОЖНО И НЕ ПОРАЖДА ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ И ЗАТОВА СТАНОВИЩЕ СЪОБРАЖЕНИЯТА СА СЛЕДНИТЕ:
Най-тежкия порок на един съдебен акт е невалидността му- нищожността му.Това е така , тъй като нищожен съдебен акт не поражда целяните с неговото издаване правни последици.
Както вече се отбеляза от доклада за извършената проверка на ВКС,разпоредена от Председателя на ВКС се установява ,че към момента на произнасянето на Апелативиня специализиран наказателен съд ,Протокола от открито съдебно заседание от 16.11.2018 година , по НОХД№2617 на Специализирания наказателен съд не е бил подписан от състава -съдията и съдебните заседатели. При това положение не може не е налице в правната действителност на годен съдебен акт , тъй като съдебниня акт е такъв едва след подписването му от състава , тъй като подписите върху съдебния акт са съществен реквизит , който установява волята на правораздавателния орган.Ето защо съдебен акт , който не съдържа подписи на постановилия го състав ,в рамките на правораздавателния орган е правно нищо(нищожен), като такъв акт не поражда правни последици.След като в правната действителност не е налице годен валиден съдебен акт , то и Определението на въззивната инстанция , постановено по НЧХД№522/2018 на АпСНС също представлява нищожен съдебен акт , тъй като този съдебен акт има за предмет произнасяне по нищожен съдебенн акт , тоест налице е произнасяне по нищо. Следователно щом като в правната действителност е налице нищо , то по нищо няма как да се произнасяш с нещо и следователно след като е нищо произнасянето по което се произнасяш , то и произнасянето ти се явява нищо.Или иначе прието произнасянето по нищо е нищо произнасяне.
Като се има предвид горното , то след произнасянето с нищожен съдебен акт по ВНЧХД№522/2018 на АсНС е бил налице подписан съдебен акт по НОХД№2617/2018 година и при това положение от този момент този акт е бил изпълняем и тъй като към този момент не е налице валиден съдебен акт , с който да се спира изпълнението на определението по НОХД№2617/2018 година на СпНС , с което по същество се изменят мерките за неотклонение на подсъдимите Д.П и Д.И. е било налице правно основание подсъдимите да бъдат пуснати от ареста.
Вярно е ,че седмица след постановяване на Определение от 16.11.2018 година , постановено по ВНЧХД№522/2018 година по описа на АсНС е последвало постановяване на Определение , с което се отменя протоколното определение от 16.11.2018 година ,постановено по НОХД№2617/2018 на СпНС, но в периода от постановяването на протоколното определение от 16.11.2018 година,постановено по НОХД№2617/2018 година на СпНС до постановяването на определението от АсНС за отмяната му, подсъдимите Д.П и Д.И е следвало да бъдат пуснати от ареста , тъй като, както вече се отбеляза липсва в правната действителност постановен валиден съдебен акт , с който да се спира изпълнението на определението от 16.11.2018 година,постановено по НОХД№2617/2018 година на СпНС.
Като правен извод от гореизложеното следва да се посочи ,че в периода от постановяването на протоколното определение от 16.11.2018 година,постановено по НОХД№2617/2018 година на СпНС до постановяването на определението от АсНС за отмяната му подсъдимите Д.П и Д.И са били лишени от свобода незаконно , тъй като не е възникнало в правната действителност правно основание същите да бъдат задържани в ареста.
