Препоръката намесата в работата на съда да стане престъпление против правосъдието притесни членове на ВСС

Съдийската колегия прие стандартите за независимостта на съдебната власт

Lex News 23 октомври 2018, 17:38 1977 4

Трябва ли намесата в работата на съдебната власт, като атаките, заплахите, неправомерното влияние или сплашването на съдия или прокурор във връзка с изпълнението на служебни задължения да се определят като престъпление против правосъдието? Само тази препоръка в Стандартите за независимостта на съдебната власт предизвика дискусия на заседанието на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет.

Всички останали текстове, критерии, рискове за независимостта, препоръки и т.н. бяха приветствани от кадровиците, а работната група в състав Боян Магдалинчев, Цветинка Пашкунова, Вероника Имова, Атанска Дишева и Красимир Шекерджиев получи похвали за тежкия и обемeн труд, който са положили при изследването на международните стандарти за независимостта на съдебната власт.

Обсъждането на стандартите започна с доклад от Цветинка Пашкунова, която накратко разясни съдържанието на документа.

Боян Магдалинчев пръв взе думата и обясни, че е изследван чуждестранният опит и че подкрепя стандартите. Обясни, че екипът упорито е работил, проучил е всички приети международни стандарти, внимателно е анализирал деликатните теми по отношение на медиите, които са много чувствителни, когато се говори за регулация и добави, че не всички от тях имат етични правила.

„Отправяме препоръка към магистратите, които са публични личности, да бъдат по-търпими, но не и тогава когато се прекрачва разумният праг на поведение и отношение към тях“, каза още представляващият ВСС.

Той обаче първи постави въпроса дали не следва да се редактира препоръката за инкриминирането на намесата в работата на съда, макар да обясни, че това не е измислица на работната група.

На същата позиция беше и Боян Новански. Той обясни, че и сега има способи за защита по съдебен ред – и граждански, и наказателен. А Севдалин Мавров предложи да се отложи приемането на стандартите, да се определени едномесечен срок, в който документът да бъде подложен на обществено обсъждане, защото касае и прокурорите, и следователите. Тогава може да дойдат и други предложения, заяви Мавров, но идеята му беше отхвърлена от мнозинството.

„Независимостта и авторитетът не е даденост, те трябва да се извоюват, обществото трябва да припознае този авторитет. Това е мотивът, който трябва да звучи в тези стандарти. Когато сме засегнали свободата на критики към работата на съдебната власт, в никакъв случай не слагаме чадър и някаква защитна бариера на недосегаемост на органите на съдебната власт и на съдиите. Те комуникират с гражданското общество и държавните органи чрез своите актове, обществото дължи предварителна нагласа на уважение, на предоставяне на пълната възможност на магистратите да действат без натиск, без агресия по отношение на тяхната работа, без внушаване на недоверие в техните актове“, заяви на свой ред Вероника Имова.

Тя добави, че ВСС дължи този документ на колегите си, за да покаже волята и решимостта си да брани независимостта и авторитета им.

Що се отнася до предложението на Магдалинчев и Новански, тя отговори, че предложенията за промени в Наказателния кодекс в никакъв случай не засягат въпроса за ограничаване на свободата на словото. Става дума за инкриминиране на намеса, която е умишлена, целенасочена със специална цел препятстване на правосъдието, заяви Имова.

Даниела Марчева също подкрепи тази препоръка. И подчерта, че законодателят е този, който ще определи формите на намеса и съставите в НК. „Препоръката е твърде обща, че да притеснява когото и да било. Редно е да има ограничение, това е някакъв вид генерална превенция за тези, които осъществяват намеса в работата на съдебната власт“, посочи Марчева.

Цветинка Пашкунова се присъедини към мнението ѝ. И обясни, че става дума за действия, целящи неправомерно влияние върху съда.

Пашкунова добави, че наистина в действащото законодателство има състави за престъпления против здравето, против личността, против честта и достойнството, за принуда.

„Нашата идея беше да се инкриминира намесата в работата на съда като престъпление – натиск при формиране на свободното вътрешно убеждение при постановяване на актове, превантивно да се въздейства на преднамерени атаки, внушения, на проявена агресия срещу съдийското съсловие. Никой тук няма съмнение, че правосъдието е основна ценност на правотата държава и съдиите трябва да се ползват с доверието на обществото. При негативни кампании съдийското съсловие е лишено от тази възможност. Формулировката е обща. Комитетът на министрите е дал препоръка точно в тази насока, но тя може да бъде осъществена, ако има политическа воля за това. Не става дума за посегателство върху критиката към правораздавателната дейност. Идеята беше превенция с оглед охрана и защита независимостта на съдията. Колегите са обезверени от непрекъснатите медийни атаки, изявления на политически и обществени дейци, без конкретика от факти, при очертаване на неверни факти – да няма произвол по отношение на работата на съдия и той спокойно да осъществява своите функции“, заяви Пашкунова като обясни, че никой не говори за журналистите.

Даниела Марчева добави, че има 3-4 т.нар. масови ищци, които имат стотици дела в определени съдилища и в исковите си молби те отправят обидни квалификации към съдиите.

В крайна сметка с 8 на 6 гласа колегията прие стандартите с въпросната препоръка за инкриминиране на намесата в работата на съдебната власт. Против предложението гласуваха Боян Магдалинчев, Боян Новански, Красимир Шекерджиев, Драгомир Кояджиков, Стефан Гроздев и председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков.