l Как тихомълком премахнаха текста, че за умишлено умъртвяване, тежка телесна повреда и причиняване на смърт под влиянието на алкохол и наркотици се прилага цялата строгост на закона

l Искра Фидосова предлага разпоредбата да падне, въпреки че кабинетът иска още по-тежки мерки

l Тя пред „168 часа“: Не помня защо, но са взети предвид мненията на водещи експерти по наказателно право

СИМА ВЛАДИМИРОВА

Убийци се разминават със справедливостта, като получават условни присъди, делата се водят по съкратеното производство. И то защото съвсем тихомълком през 2010 г. е премахнат действащият текст в Наказателно-процесуалния кодекс, който забранява това да се случва при умишлено умъртвяване или в пияно състояние.

Предишната разпоредба, която лишава от привилегии рецидивистите, е от април 2009 г. и е била в сила само около година. Тя е приета по повод особено жестокото убийство във Варна на студентката Радостина, чийто мъчител Георги преди това я изнасилил.

Няколко месеца по-късно първият кабинет на Бойко Борисов предлага още по-сериозни санкции за подобни престъпления. Влиятелни юристи обаче

не са били

съгласни да

отпадне

бързото производство и неочаквано мнозинството депутати гласува в пълен разрез с предложението на Министерския съвет.

„168 часа“ се обърна към тогавашната шефка на правната комисия в Народното събрание Искра Фидосова с молба да обясни какви са били мотивите да не се съобразят с искането на кабинета за затягане на режима за тежките престъпления.

„Това е било толкова отдавна, че

не мога

конкретно

да си спомня

– отговори Фидосова. – При подобни обсъждания се вземат предвид становищата на водещи експерти по наказателно право, гледа се съдебната практика и тези неща няма да ги намерите в стенограмите. Те се прилагат към протоколите в архива на комисията.

Може би много от водещите юристи не са били съгласни със съществуващото положение, но трябва всичко да се види много внимателно.“

И така – на 25 март 2010 г. депутатите гласуват промяната в НПК. 99 души са натиснали бутона „за“, 1 е бил „против“ и трима са се въздържали.

Никой не вдига скандал, дори опозицията. Нито дори тези, които не са били съгласни.

Съвсем мирно и кротко Цецка Цачева обявява номера на параграфа, който е наред да се гласува. Искра Фидосова уточнява само факта, че комисията не подкрепя предложението на правителството и иска отпадане. Крайното гласуване показва, че почти всички се съгласяват с Фидосова.

2 седмици преди това оторизираната правна комисия решава да разреши съкратеното производство. Официално скандалното предложение излиза от шефката на комисията Искра Фидосова.

„Ние трябва да

направим

предложение

да отпадне

чл. 369а“,

казва тя. И 14 от общо 35-имата членове на комисията единодушно гласуват „за“. Кворум няма, но по правилата на парламента е достатъчно в началото на заседанието да е имало 50 + 1 депутати, тоест 18 души.

При започването му обаче Фидосова съобщава, че кворум има, тъй като част от народните представители са на заседание на комисията по използването на специалните разузнавателни средства. Те са заявили как гласуват по скандалната точка предварително.

В електронната система на парламента

няма начин да се

провери кои са

гласувалите „за“

отпадането на дългия процес за съзнателните убийци. Но в стенограмата личи, че там са присъствали и представители на съдебната власт. От нея става ясно, че те подкрепят съкратеното производство.

Председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска напомня на депутатите да не забравят да отменят по-бавното производство на съзнателните убийци, както са обсъждали преди това.

„Нали този параграф щеше да отпадне, ако се направи текст за чл. 58а от Наказателния кодекс (който предвижда намаляване на присъдата с една трета при пълни самопризнания – бел. ред.)? Идеята беше § 57 да отпадне и да няма ограничения за съкратеното съдебно следствие, след като се приеме чл. 58а?“

Искра Фидосова отговаря:

„Права сте. Благодаря. Колеги, след като приехме чл. 58а, така е редно.“

Така набързо депутатите единодушно и с размах изтриват текста на Министерския съвет и нито един не е „против“ или „въздържал се“.

Единственото, от което се опасяват, е да няма висящи производства и да не е ясно как ще приключат. Красимир Ципов се обръща към Гроздан Илиев, тогава заместник-председател на Върховния касационен съд, дали ще създадат проблеми на течащите производства срещу убийци.

„Във всички случаи

съкратеното

съдебно

производство

е една

привилегия,

която предлага разпоредбата на чл. 58а, така че не виждам проблеми и усложнения“, казва Илиев. По въпроса се изказва и Даниела Доковска: „Висящите производства трябва да се завършат по досегашния ред. Това е общият принцип. Може би трябва да се напише.“

След известна дискусия 90% от депутатите решават, че няма нужда от допълнително разяснение за висящите производства в преходните и заключителните разпоредби на НПК.

Малко след това гласуване опозицията се сеща, че може да натрупа малко точки, и 52-ма народни представители внасят в Конституционния съд искане да бъде отменен текстът, позволяващ съкратена процедура за убийци. Той се произнася през юни 2011 г., че не е съгласен с мотивите, и потвърждава, че

тежките

престъпления

може да минат

набързо в съда

Мотивите на червените гласят, че правителството е искало още по-строги ограничения при прилагането на съкратеното следствие, но в зала това въобще не е било гласувано, а само идеята на комисията. Както се вижда и от публикуваната стенограма.

Но конституционните съдии твърдят, че щом е имало мнозинство, то законодателят е искал текстът да отпадне. „Преценката за конституционосъобразност на законотворческия процес може да се основава на стенографските протоколи от заседанията на Народното събрание – пише в решението на КС. – От тях може да се установят необходимият кворум и мнозинство за приемане на актовете на парламента, броят на гласуванията, с които е приет закон или друг акт, конкретните гласувани текстове и тяхното съдържание и други, които констатации могат да бъдат правени само от Народното събрание. Съдът не може да открива производство по тяхното оспорване. Стенографските протоколи са официални документи и имат доказателствена сила за отразените в тях изявления, обстоятелства и констатации.“

Битката срещу съзнателните убийци продължава и през есента на същата 2010 г. Тогава червеният депутат Любен Корнезов внася свой проект привилегията съкратено производство да не важи за тежките престъпления. Но и това предложение е отхвърлено от правната комисия и мнозинството.

Свирепи убийци и насилници със скандално ниски присъди. Между 9 и 30 години

ЦВЕТЕЛИНА ТАНКИНСКА,

СИМОНА ДИМИТРОВА

Десетки извършители на жестоки убийства, причинени по особено мъчителен за жертвата начин, се спасяват от доживотен затвор благодарение на съкратената съдебна процедура. Само едно признание – че са виновни и се разкайват, им осигурява наказание до 30 години, а при добро поведение често и по-малко. Законът връзва ръцете на съдиите и те не могат да откажат поискано съкратено следствие въпреки протестите на близките на пострадалите.

Сред възползвалите се от вратичката в закона е и 40-годишният Илиян Здравков, който на 28 февруари 2015 г. във Велико Търново уби с брадва студентката Вероника Здравкова. Нейният случай е сходен с този на журналистката Виктория Маринова, която беше убита преди няколко дни.

Екзекуторът на Здравкова от ромски произход с множество удари по главата счупи черепа на девойката, за да открадне дамската чанта, в която са двата й телефона, сребърни бижута, портмоне и лични вещи на стойност 401 лева. Преди две години той получи 30-годишна присъда, след като се призна за виновен и се възползва от съкратената процедура. Тялото на Вероника бе намерено няколко дни след престъплението в река Янтра от рибар.

Убиецът беше

заловен 8 дни

по-късно

в Полски Тръмбеш. Към онзи момент той вече имаше общо шест присъди и дори е трябвало да бъде в затвора, за да излежава друго нападение, извършено на 1 юни 2014 г.

По съкратената процедура мина и Стефан Станев, който през юни миналата година уби по особено жесток начин с метален стик и нож 29-годишната си приятелка Виола Николова. Пред съда мъжът направи пълни самопризнания, което го спаси от доживотен затвор и автоматично намали наказанието му с една трета.

През 2016 г. убийство и изнасилване на малко момиче шокира град Провадия, а извършителите на зверството получиха само по 20 години зад решетките. Тялото на детето бе открито в изоставена сграда на бивш ресторант, покрито със стари дрехи и изтърбушена седалка. При извършения оглед се установи, че липсват златните обици, синджир, пръстен и гривна, които е носело постоянно.

Оказа се, че извършителите на тежкото престъпление са 20-годишният Красимир Тодоров и 19-годишната му приятелка Ивалена Маринова, които познавали добре момичето.

Пред съда те признаха вината си и поискаха процесът да се гледа при условията на съкратено съдебно следствие. По тази причина вместо доживотни присъди

получиха по

20 години затвор

По същата схема 24-годишният Ивайло Иванов-Папурката получи само 30 години зад решетките за зверското убийство на съученика си Тихомир. През 2013 г. той намушка 20 пъти в шията момчето.

Две години по-късно призна вината си и получи максималната при съкратено съдебно следствие 30-годишна присъда.

По същия начин мина и 65-годишният Венцеслав Василев, който миналата година

разстреля с

5 куршума

публично жена си

Елена Василева в столичния квартал „Лагера“. Убийството ѝ повдигна множество въпроси относно правата на жените, които са жертви на домашен тормоз.

Малко след случилото се стана ясно, че жената е получавала десетки заплахи от Венцеслав, а освен на нея той посягал редовно и на едно от децата им. Оказа се, че тя е подавала четири пъти жалби в полицията, като последната е пусната часове преди екзекуцията, но никой не е обърнал внимание на това.

Спасен от доживотна присъда е и 19-годишният Мерт Мехмед, който уби с брадва жена и 7-годишно момиченце и получи 28 години. Тримата охранители Ангел, Красимир и Цветан, които пребиха до смърт Нягол Петров в столичен мол през 2015 г., също се възползваха от правото си да искат съкратена съдебна процедура. Благодарение на това получиха 15, 16 и 17 години зад решетките. През 2007 г. пък Георги Пейков

уби с нож

таксиметров

шофьор,

след като не можа да му плати сумата за превоза. Въпреки че тогава в София имаше масови протести на таксиметрови шофьори с искане извършителят на престъплението да получи максимална присъда, той се отърва само с 9 години зад решетките.

И адвокати искат съкратеното следствие да отпадне

ЦВЕТЕЛИНА ТАНКИНСКА

Трябва да отпадне сбърканият текст, според който при съкратено съдебно следствие с признаване на фактите съдът заменя доживотната присъда с по-лека, въпреки че съденият е извършил изключително тежко престъпление, увредило цялото общество.“

Това заяви пред „168 часа“ адвокат Марин Марковски по повод възможността всеки убиец да се възползва от признанието на вина и да лежи по-малко зад решетките.

„Този текст като се премахне, остава доживотната присъда без замяна – обяснява специалистът. – Особено мъчителен начин за лишаване от свобода е, когато един зверски убиец е задържан завинаги в една бетонна дупка. Занимавал съм се с психологията на тези, които имат

доживотни присъди

без замяна

и при тях настъпва разпад на личността. Те вече не са хора. Така че той си получава заслуженото. Другото е, че този човек вече не може да бъде сред хора, което означава, че те са съхранени от него.“

Според Марковски резултатът от текста, който позволява съкратено досъдебно производство, е, че ако един психопат, употребил различни наркотици плюс алкохол влезе в една детска градина и с автомат убие 60 деца, а след това признае вината си, съдът е длъжен да замени доживотната му присъда с такава, която ще варира между 20 и 30 години.

„Това означава, че след 20 години той има право на предсрочно освобождаване и ще излезе – казва адвокатът. – Ако е на 20-30 години, ще излезе, когато е на 40 или 50, а това от своя страна ще почерни 60 майки и цялата държава.“

Марковски е категоричен, че смъртна присъда в България не може да бъде въведена.

„Това не е възможно, тъй като има регламент от Европейския съюз и едно от условията за приемането ни е да няма такава присъда – обяснява той. – Ние сме приели този регламент и изобщо не може да има никакви разсъждения в тази посока. Хората, които се борят за хляба в тежки времена, когато чуят, че са убили журналистка, деца или възрастни хора, при тях

има една естествена

човешка болка,

защото е убит българин, някой от нас. Неговият живот е откраднат, лишен е от такъв. Близките искат смъртна присъда. Това е нормално. Желанието да се стигне до смъртна присъда се показва и от някои политици, но това е част от тяхната политическа програма.“

Адвокатът казва, че е виждал много съдии, които с притеснение са чували думите: „Признаваме фактите“.

„Много болка има, когато тези думи се казват, защото съдията вече знае, че този човек, който е извършил ужасно престъпление, няма да получи доживотна присъда – споделя още Марковски. – Той обаче няма какво да направи в такъв случай, защото подсъдимият по закон има право на този ход.

Съдията, дори да чува как някоя майка или баща плаче в залата, е с вързани ръце. Точно по тази причина трябва да се мисли в посока промяна на закона.“

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar