Почернен баща от Горна Оряховица разпространи трогателно писмо, в което разказва за нелепата смърт на сина си, условната присъда на шофьора и разочарованието си от правораздавателната система в България. Повод за думите на Янко Енев е присъдата, която Окръжният съд във Велико Търново постанови за водача, причинил смъртта на двама пешеходци на тротоар и ранил тийнейджър – 3 г. условно с 5 г. изпитателен срок.

Трагедията се разигра в Горна Оряховица на 13 октомври миналата година. Във фаталния ден 19-годишният Антон И., с книжка от 4 месеца, пътувал към железничарския град от Лясковец, а в автомобила му бил негов познат. Току-що приетият за студент Антон И. бил зад волана на лек автомобил „Тойота“ и карал с около 72 км/ч при ограничение от 50 км. Неопитният шофьор излязъл от пътното платно и подкарал колата по тротоара, където вървели пешеходци. Убил на място двама души и причинил средна телесна повреда на 15-годишния си спътник.

Единият от убитите на тротоара е 20-годишният Красимир Енев. Момчето издъхна два дни след инцидента. Той изпадна в мозъчна смърт, а близките му взеха тежкото решение да дарят органите му за трансплантация и така спасиха живота на четирима души.

Година след трагедията, на 2 октомври, състав на Окръжния съд във Велико Търново с председател Теодор Милев прочете условна присъда. Престъплението е извършено по непредпазливост, а подсъдимият шофьор се разкайва за случилото се. Делото бе разгледано при условията на съкратено съдебно следствие, след като шофьорът призна изцяло обвинението и вината си и наказанието му бе намалено с 1/3. Присъдата не е окончателна и може да бъде обжалвана пред апелативния съд. Решението на магистратите обаче предизвика негодуванието на близките и принуди бащата да разкаже с писмо за случилото се.

„Аз съм Янко Енев – обикновен, тих и скромен български родител. Така тихо и без обществено внимание изпратих рожбата си към онзи, другия свят, за който всички твърдят, че бил по-добър. Дано да е така… България не разбра, че през 2017 г. погребах детето си на 20 години. Не организирах митинг или протест на лобното му място. Не извиках медиите. Нямаше репортаж по новините. Не написах на никого. Тихо и самотно останах с дълбоката и непосилна, разкъсваща болка от нелепата загуба“, започва писмото си Енев.

Той разказва и фактите за трагичния инцидент със сина, но подчертава: „За мен обаче статистиката е болезнено лична без да съм фаталист. Не знам и не искам да знам причините. За мен измеренията са други – няма го детето ми. И няма да го има вече. Той е мъртъв. Убит. В резултат на катастрофата момчето ми изпадна в мозъчна смърт. Дарихме органите му на четирима нуждаещи се. Бяха извършени четири животоспасяващи за тези хора трансплантации. Ирония ли е, благородство ли е, утеха ли е…? Всеки търси своето обяснение“, споделя почерненият баща.

„Подсъдимият съжалява – сигурно е така, животът му се е преобърнал, страшно е, неизвестно … но е жив. Колко ли е тежко за родителите му – вероятно неописуемо и влудяващо. И аз съм родител, разбирам ги …, но имат живо дете. Подсъдимият се извинява – на мен ми е безразлично… Признава се за виновен! Добър ход -съкратено съдебно следствие. Много съжалява за стореното, разбира се. Отекват думите на защитника – млад е, млад, да му дадем шанс да се поправи! Да се поправи, след като е извършил нещо непоправимо за две семейства.. Защитникът му хладнокръвно и разпалено обяснява колко добър ученик бил и че ще става студент. Това му е работата на адвоката, но мен не ме интересува… Може и да е вярно, може и да не е – днес всички са добри ученици. А ако търсим реципрочност на добрината – моето момче спаси четирима със смъртта си, а убиецът му завърши училище с отличие, отпразнува бала си и ще става студент“, споделя бащата. В съда за семейството е тягостно и мъчително, а бащата моли за ефективна присъда. Чува обаче 3 г. условно.

„След глътка отрезвяване се питам какво ли означава съразмерност и цел на наказанието, за които сме чували по телевизията. Дали това се има предвид?!? Това ли е смисълът на закона? Аз съм родител, чието дете никога няма да протегне отново ръка към мен, няма да срещна погледа му, гласът му ще чувам само насън… Сигурно заради това не разбирам постановената присъда“, казва в посланието си покрусеният баща и изразява надежда с писмото да даде гласност на болката си и да постигне ефективна присъда.

Съдията по делото Теодор Милев:

Не мога да коментирам присъдата. Така сме решили!

Веселина Ангелова

„Произнесли сме се вече по казуса. Не мога да коментирам решението. Така сме решили с колегите от състава, това сме постановили“, заяви пред репортер на „Труд“ съдията по делото с убитите двама пешеходци и ранен тийнейджър от неопитен шофьор в Горна Оряховица.

Магистратът призна, че мотивите по делото все още не са готови.

„Не са написани мотивите все още, но ще ги представим в законовия срок“, допълни съдия Милев.

Паметливи търновци припомнят, че през последните години около името на магистратът доста се шумя. Теодор Милев е бивш председател на Окръжния съд във Велико Търново , а с решение от 15 април 2009 г. Висшият съдебен съвет го бе отстранил временно от длъжност. Повод за крутата мярка тогава се оказа разследване в Софийска градска прокуратура заради неизгодно сключен договор за наем преди години с бивш огняр на търновския съд . Тогава Теодор Милев отдал под наем вече несъществуващите павилиони до Съдебната палата в старата столица от 72 кв. м за стотина лева на месец на огняра в качеството му на едноличен търговец с частна фирма. През октомври 2010 г. Милев бе оправдан от Софийски градски съд по обвинението за извършено престъпление по служба с нанесени вреди от 27 000 лева.

През 2007 г. пък съдия Милев бе заловен от полицията да кара след употреба на алкохол в Горна Оряховица като дрегерът бе отчел 1, 7 промила. Районният съд във Варна го осъди на 8 месеца поправителен труд с отнемане на 25% от месечното му трудово възнаграждение за този период, на 1, 2 г. пробация и една година лишаване от шофиране. В началото на март 2010 г. Варненският окръжен съд реши, че Милев трябва да изтърпи 6 месеца общественополезен труд и да се разписва два пъти на ден при пробационен инспектор. Това наказание бе съпроводено и с парична санкция за времето на присъдата. Наказанието си Милев е изтърпял в търновска адвокатска кантора, където практикувал. Веднага след това той отново стана съдия в Окръжен съд.

Стари дебати за нови дела

Вадят нож на съкратеното следствие

Мнозина смятат, че съкратеното следствие при непредпазливите кървави катастрофи и умишлените убийства помага на виновника и проваля целта на наказанието: да превъзпитава и предупреждава. То се случва в съдебната фаза на делото, когато на предварително изслушване подсъдимият признае фактите, изложени в обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тях. Резултатът е, че процесът приключва бързо и съдът намалява с 1/3 наложеното му наказание.

Да се премахне съкратеното следствие! По този призив имаше дебат още през 2006 г. , който беше последван от тълкувателно решение на ВКС. Призивът стана действителност с поправка в НПК през 2010-2011 г. но не постигна желания ефект. В протакащите се дела свидетели изчезват и получават амнезия – и така подсъдимите избягват изцяло възмездието. Затова съкратеното следствие бе върнато в кодекса. Тия дни отново политици патриоти му вадят нож по повод убийството на Виктория.

Отлагането на наказанието е обичайно у нас

Едни съдии галят, други удрят

Законът, постоянният виновник

Условното осъждане на шофьор, убил човек при катастрофа, е обичайно у нас, но неизменно предизвиква у гражданите гняв. В такива случаи съдийската милост се дължи на това, че деянието е непредпазливо – т.е. извършителят не е предвиждал и не е искал смъртта. От друга страна, съдът може да отложи по свое усмотрение наказанието до 3 г. лишаване от свобода при чисто минало на обвиняемия. В такива случаи обществото е склонно да обявява законът за виновник. На законодателите им е по-лесно да го преправят, вместо да анализират съдебната практика – с калпавите експертизи на нископлатени вещи лица, неследващи се дарове на магистрати и т.н. За последно НК е поправен в по- строг през 2012 г. Оттогава по чл. 243 при причинена по непредпазливост с МПС смърт, се полага затвор от 2 до 6 г., а в тежки случаи – от 3 до 10 г. Това не намали катастрофите и не промени факта, че за едно и също престъпление на пътя едни съдии пращат задълго в килии, а други галят с условни наказания. Висши магистрати са категорични: забраната на условното наказание при катастрофите ще умножи несправедливостите.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar