Прокуратурата пак ни качи на шейната по случая „Московски“
Какви ли не трикове се използват, за да се прикрие мнението на разследващите, че бившият министър трябва да бъде обвинен за смъртта на 4-годишното дете
Прокуратурата измисли пореден номер, за да замотае разследването на инцидента с моторна шейна с участието на тогавашния транспортен министър Ивайло Московски, при който на 2 февруари в Боровец загина 4-годишното му дете. Осми месец държавното обвинение не се срамува да води за носа данъкоплатците.
Официално новината по делото е, че то е прехвърлено от окръжната на градската прокуратура в София. Кога е станало и с какви мотиви – не било работа на обществото. Очевидно развитието е от последните седмици и за него има сериозна причина. Само че хората на Сотир Цацаров не казват каква.
Прехвърлянето на делото е направено с нелепото обяснение, че по време на трагедията Московски е бил министър и следователно е подсъден на градския съд и прокуратура. Това обаче беше ясно още през февруари. Обяснението на прокуратурата, че чак сега се била сетила, е направо смешно. Всички знаехме, че е така още в началото, но си мислехме, че обвинителите знаят какво правят. И те наистина са знаели – оставили са си вратичка за бавене на разследването, ако положението стане неудържимо.
А то вече е неудържимо. „Сега“ научи от собствени източници, че следствието по казуса „Московски“ е стигнало до извода, че бившият министър и настоящ кандидат на правителството за вицепрезидент на Черноморската банка
трябва да бъде подведен под отговорност
Защото според инструкциите на злополучната шейна тя е била предназначена за ползване само от един човек и явно това е показала и експертизата. С такова заключение следователят е изпратил делото в наблюдаващата го Софийска окръжна прокуратура. Там явно са се чудили как да се отърват от този горещ картоф и са пратили папките на колегите си, използвайки вратичката, че министрите не са им контингент. Папките сигурно вече месеци наред търкат нечие бюро, докато мозъчен тръст обмисля варианти как най-безболезнено и тихо да унищожи делото.
От двете прокуратури отказват да кажат каквото и да е – нито отричат, нито потвърждават. По този казус обвинението е застанало в кръгова отбрана: тайна е какви експертизи са правени, кои свидетели са разпитани, има ли взети проби за алкохол. Секретно е дори кой е наблюдаващият прокурор въпреки практиката на ВАС, че това не може да е тайна. Вероятно защото докато се крият зад анонимността си, на обвинителите им е много по-лесно да се отклонят от закона и вътрешното си убеждение.
Делото за Московски (то дори не е срещу)
е очевиден пример за „опъване на чадър“
Прокуратурата не обича да притеснява хора с власт. Когато вече няма накъде, го прави с неохота и някак си извинително. Тя вероятно изобщо нямаше да съобщи за случката в Боровец. Направи го с близо седмично закъснение, след като медиите започнаха да питат и пишат по темата и вече нямаше накъде.
Разчита се на късата ни памет, защото когато зае поста си, главният прокурор Сотир Цацаров тревожно установи, че подчинените му действали конюнктурно и имали проблем с разследването на хора от властта. Проблемът очевидно си стои. Покриването на информация и замотаването на разследване, което засяга действащ доскоро министър, който все още е на силни позиции сред управляващите, очевидно е постоянна практика. И това „всички са равни пред закона“ е само куха фраза, изпразнена от съдържание.
Тази престъпна зависимост на прокуратурата от управляващите
унищожава целия смисъл на демокрацията
и хвърля българските граждани в джунгла, от която няма излизане. Щом фундаментът на обществото – правосъдието, е разклатен, за каква справедливост изобщо може да става дума?
Прикриването на престъпления от прокурори също е престъпление и всички участници в разследванията срещу действащи министри и депутати трябва да си дадат сметка за това, да си припомнят закона и да си подадат оставките, щом не желаят да го спазват. Обществото има право да поиска това от тях, защото неговата работа не е само да финансира щедро и да вика браво, когато прокуратурата си прави пиар, а и да иска резултати и да упражнява граждански контрол. Особено когато му се демонстрира непрекъснато, че ако си министър, депутат или нечий брат, си над закона.
Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика
Коментирайте