Отлагането на промените в състава на Министерския съвет (МС) беше абсолютно ненужен акт. Защото издаването на указ от страна на президента за освобождаването на Младен Маринов от поста главен секретар на МВР не е задължително условие за гласуването им в Народното събрание.

По закона за МВР, когато правителството предлага на президента да издаде указ за назначаването на едно лице за главен секретар, той може да изрази съображения, свързани с професионалните, делови и морални качества на това лице. Тогава съгласувателна процедура е необходима. Нито правителството може да наложи на президента конкретен кандидат, нито президентът може да наложи на правителството друг, който той харесва. Трябва общо съгласие на изпълнителната власт и държавния глава за назначаването на този пост. Но при освобождаването това не е така. Има решение на Конституционния съд, че при оставка, подадена от народен представител, не може да има отказ на парламента да я гласува.

Без проблеми можеха да се гласуват в НС промените в правителството, без да са подписани от президента, който отсъства от страната. Това можеше да стане по процедурата, предвидена в конституцията и правилника за дейността на НС. Да, когато бъде избран за министър и встъпи в длъжност, Маринов би се оказал в конфликт на интереси (или несъвместимост), тъй като не е освободен от поста главен секретар. Но има норма в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, според която при възникване на конфликт на интереси, лицето следва да го оповести в едномесечен срок. И има законодателна възможност този конфликт (или несъвместимост) да бъде разрешен от президента с подписване на указа от негова страна, макар и малко по-късно.

Само че управляващите решиха да хвърлят отново ръкавица на президента, като го посочат за виновник, че промяната в състава на МС не беше гласувана от депутатите. В НС има добри юристи. Те може да са направили пропуск. Но може и да са искали президентът да събере негативите – че пречи на правителството нормално да управлява държавата. Това е една ненужна политическа интрига. Буря в чаша вода.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar