Съдия оспори чл. 314, ал. 3 ГПК в Конституционния съд
Забраната съдът да разглежда възражения на ответника за собственост и подобрения в бързото производство за опразване на наети помещения или за връщане на заети вещи да бъде обявена за противоконституционна. Това поиска от Конституционния съд (КС) съдията от Софийския районен съд (СРС) Андрей Георгиев.
Той атакува пред КС разпоредбата на чл. 314, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Тя гласи: „По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота“.
Съдия Георгиев сезира КС заради искане за опразване на апартамент в София. По него жената, която се иска да напусне жилището, е поискала съдът да разгледа възражението ѝ, че има право да задържи имота, докато ѝ бъдат изплатени подобренията, които е направила в него и оценява на 100 000 лева.
Чл. 314, ал. 3 ГПК обаче забранява в бързи производства да се разглеждат възражения на ответната страна за подобрения и затова тази претенция на ответницата е отделена в друг процес.
Голяма част от искането на съдия Георгиев е посветена на обосновката защо то е допустимо и КС следва да се произнесе по него (с тях можете да се запознаете от пълния му текст тук).
В него съдията от СРС излага обстойно и защо според него чл. 314, ал. 3 ГПК е противоконституционна.
„…в случая противоконституционността на оспореното правило следва не от това, че то не съдържа в себе си логика за определен модел на защита на права, или че е прието напълно нецелесъобразно. Проблемът е в пропорционалността на правилото, което в случаите на производства за връщане на заети по договор за заем за послужване или наем вещи напълно изключва възможността да се упражни друго гарантирано на гражданите право – право на задържане по чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС. Това право няма как да се упражни освен под формата на насрещно възражение именно по иска за връщане на вещта, а в случая процесуалният закон предвижда изрична и пълна забрана за релевирането му от ответника по такъв иск във всеки етап на процеса. Така на практика законодателят е отрекъл възможността да се упражни едно гарантирано в друг нормативен акт материално гражданско право – правото на задържане на евентуалния владелец“, обяснява Георгиев.
И напомня, че КС допусна разглеждането на искането на съдия от Пловдив срещу забраната нарушение на пътя да бъде прието за маловажен случай (виж тук). Съдията от СРС изтъква, че и в двата случая законодателят забранява на съдилищата в една конкретна хипотеза да приложат общ институт, въведен от материалното право. „Това представлява форма на намеса в преценката на съда по фактите и Конституционният съд следва да разреши въпросите в двата случая по подобен начин, включително и при разглеждане на допустимостта на исканията“, заявява Андрей Георгиев.
Пред КС той излага основанията за противоконституционност на забраната за разглеждане за възражения на ответника в това бързо производство.
„На първо място, разпоредбата на чл. 314, ал. 3 ГПК изключва на процесуално основание защитата на едно право, за което няма спор, че е въведено в материалния закон като общоприложимо – съгласно чл. 74, ал. 2 ЗС във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС владелец, който е направил подобрения в един имот, има право да задържи имота, докато собственикът не му заплати направените подобрения, които са били извършени със знанието на последния и без неговото противопоставяне. Става въпрос за особено облигационно право, което принадлежи на владелеца несобственик срещу собственика на вещта и защитава вложените във вещта средства, които може да са на голяма стойност. Правото на задържане следва да се третира като „собственост“ в широкия, конституционен смисъл на това понятие съгласно чл. 17 от Конституцията, като то включва не само правото на собственост и вещните права по смисъла на гражданските закони, а и всякакви други имуществени права на частните субекти“, пише Георгиев в искането си. И заключава, че така се нарушават чл. 4, ал. 1, чл. 17, ал. 5 и чл. 56 от Конституцията.
Освен това съдията от СРС сочи, че чл. 314, ал. 3 ГПК въвежда абсолютна забрана съдът да събира доказателства за права на ответника по делото.
„Така на практика на ответника по дело, образувано по иск за връщане на нает или зает за послужване имот, се препятства всякакво право да го упражни в процеса, независимо, че спрямо него може да са се осъществили всички предпоставки за възникване на правото на задържане, предвидени в чл. 72, ал. 3 ЗС и чл. 74, ал. 2 ЗС. С това се нарушава принципът на състезателността на съдебния процес – чл. 121, ал. 1 от Конституцията, като на една от страните изцяло се отнема възможността да реализира своето право на задържане“, обяснява съдията.
Като напомня, че правото на задържане не може да се упражнява извън дела по иск за връщане на имота и той няма основания да не приеме, че то има характер на процесуално възражение и не може да се упражни по друг начин. „Законодателят обаче не е дал право на съда на никаква преценка дали да приеме възражението за разглеждане, не е поставил критерии, при които може да не се разгледа такова възражение, а директно е лишил съда от право на всякаква преценка, създавайки процесуална забрана“, пише Георгиев.
Той сочи, че очевидно законодателят е въвел тази забрана, тъй като е изхождал от това, че при договор за наем или заем не възниква владение, а държане, а държателят няма право на задържане. „Това обаче не отчита хипотези като тази в настоящото дело, които е възможно да се случат – когато е налице преобръщане на държането във владение и извършване на подобрения“, заявява съдията.
И заключава, че на практика с това ограничение на имуществените права се отдава абсолютно предпочитание на правата на наемодателя, без да е възможно да се направи преценка за това дали неговият или на ответника по делото интерес заслужава по-голяма защита. „Това означава, че се изключва преценката за пропорционалност“, заявява Андрей Георгиев.
КС образува по искането му първото си дело за 2025 г., а за докладчик по него е определена Галина Тонева. Това е и първото дело на неин доклад като конституционен съдия.
25
Коментирайте
Още една нипаджийска подлога ………….
Това вече не е въпрос на право, а на здрав разум. Този съдия очевидно не разбира нито от бързо производство, нито от възражения за подобрения и право за задържане. Но всеки избира, как да се излага.
Напротив, много добре ги разбира нещата, което си личи по изпълненото с различни хипотези обстойно изложение на искането му, но вероятно или някой му е намекнал че трябва да пита КС или на своя воля е решил да си прави ПР на гърба на спорещите страни по делото, защото амбициите му надхвърлят значително заемания пост на „селски съдия“, per argumentum a contrario на „градските съдии“ в горната инстанция. Всичко това е в сферата на предположенията и би могло да се стигне до спекулативното заключение, че става въпрос за човек, страдащ от липса на внимание, с желание на „блесне“ по примера… Покажи целия коментар »
Охоо, каква приятна изненада, Лекс ни удостояват с честта да се запознаем с „правилния“ мисловен процес на острието на ССБ, с което положително (тази дума си я кажете наум с интонацията на Царя) създават среда за ожесточен дебат сред простоватите юридически умове, неспособни да съзрат провидението, еманиращо своята светлина зад гърба на този магистрат, досущ оре(о)ла (американския) на истинския морал, нравственост и принципност. 1. Като изключим на места едва прикрития назидателен тон към КС и кога той той трябва да се произнася, индикиращо не просто вътрешно убеждение, а и самосъзнание, че въпросният съдия говори не от свое име, а от… Покажи целия коментар »
П.С. Лекс, друг път като ще публикувате инициативите на Гошко Андрешков, моля да го означавате подобаващо със „съдияТА“, за да сме максимално подготвени, благодаря предварително.
Искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е облигационен и собствеността и подобренията върху имота нямат каквото и да било място в този процес. Искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД не е ревандикация, за да се изследва дали ответникът седи в имота на някакво друго валидно правно основание – наемател е с изтвкъл наем, следователно дължи да го напусне. Ако твърди да е владелец, има свое собствено право на защита по исков ред. Дори да има право на задържане върху имота (което е изключително рядка хипотеза, доколкото изисква не само преобръщане на владението, но и знание и непротивопоставяне на… Покажи целия коментар »
Освен това искът по чл. 233, ал. 1 ЗЗД е такъв за преустановяване неоснователното ползване на наетия имот, а упражняващият правото на задържане няма правото да ползва имота.
Наистина много странно е да има такива хора.
И такива случай ли има? Малеее…
Аз ако давам под наем и някой го наеме ма след 3 месеца реши, че не му харесва нещо и иска да прави основен ремонт – е няма да стане. Няма да стане. Ще си наслагаш най-скъпите лампиони по 2000 лв бройката и ще иска после да ти ги плащам аз. А не.
Ей, толкова пък да ти харесва една квартира, която е неремонтирана, че да се хванеш хем наем да плащаш, хем да я ремонтираш. Айде бе. Толкова няма къде другаде да идеш, а дупката да си я ремонтира собственика.
Изплискаха легена всички вече
Всеки има право да упражни правото си на задържане на евентуалния владелец.
Егати идиотщината. Абе научете се, че трябва да инвестирате преди да искате да изкарате пари. Инвестирате за ремонт и после го давате под наем. Няма как да чакате на филанкишията да ви ремонтира и после да го изгоните
Аз не знам има ли такива хора да се съгласяват да правят ремонт на чуждо жилище. Ако да, то би следвало предварително да има договорка дали ще бъдат тия пари от наемодателя или ще се приспадат от наемите в бъдеще.
Това би следвало да е начина, и ако става дума за по продължителен период на наем, договора следва и да е впише. Но не знаем какъв е конкретния случай, може да е злоупотреба от наемодателя, а може и наемателката да иска да удължи ползването на жилището по време на процеса. След това,и да не докаже възражението си, ако няма секвестируемо имущество, ще е печелила ползването безплатно. В това е смисъла на разпоредбата, ако страните бяха уредили предварително тези отношения, сега нямаше да има нужда от възражения. Като не а ги уредили,да си носят последиците
Поредната процесуална забрана на нормотворците ни.
Каква балама трябва да си да наемеш примерно дупка и да се чака ти да си я ремонтираш. После е нормално да искат да те изгонят. В смисъл след ремонта имота не става твой. Ти правиш ремонт на чуждо жилище без това да е твое жилище. Няма смисъл
Освен, ако ремонта е в разумни граници и после парите се приспаднат от наема.
Та това са все пак подобрения за 100 000 лева.
Е нормално бе. Имота е мой. Ако некой не му харесва и иска да го ремонтира си е за негова сметка аз ще му приспадам от наем примерно или нещо такова. Няма как да ми направи ремонт за негова сметка и после да го прокудя
Това правило е противоконституционно!
Така е. Има да си чакаме КС обаче.
И таз добра
Абсолютно правилно! Целия този раздел беше приет под натиск на реститутското лоби в тогавашното СДС и е толкова очевидно противоконституционен, че е няма защо да се коментира. Тогава питах един от тези юнаци защо газят лука, а той отговори, че се отстъпва от законността за сметка на скоростта, което било целесъобразно в тези случаи и идеални варианти нямало.
Законът е посочил цената на подобренията като начин на прихващане с наема и докато не се изследва и техния размер, не може да се прецени дали договорът се изпълнява или не.