Ако има как, управляващите ще крият всичко от данъкоплатците. Институциите продължават супер трудно да отговарят на въпроси, свързани с прозрачността им, с изразходването на публични средства и с начина на вземане на решения. В Закона за достъп до обществена информация се търсят вратички, а от най-ниското до най-високото ниво на държавна и общинска власт така и не проумяха, че публичността е най-добрият им ход за обществена подкрепа. Стига да няма какво да крият.

Министерството на правосъдието (МП) води класацията на абсурдните откази да бъде предоставена информация. За последното годишно проучване на Програма „Достъп до информация“ (ПДИ) от МП не дадоха отчета си на колко граждани са осигурили информация по закона за достъп с аргумента, че този закон е неприложим. Въпросните отчети са кратко описание колко искания са получени, по колко е отказано и с какви мотиви. При това институциите са задължени да ги публикуват на сайтовете си. На сайта на правосъдното министерство има качен само един отчет – за 2016 г. Той е побран в една страница.

Откази като този обикновено падат в съда, но забавят получаването на информацията поне с 2 години. След толкова време тя често вече не е актуална.

Сред най-знаковите казуси, за които ПДИ е водило дела миналата година, е това за стенограмата за КТБ. През януари м.г. до президента е подадено заявление за достъп до стенограмата от срещата на 24 юли 2014 г., на която са проведени консултации за финансовото състояние на държавата. Това събитие е едно от най-важните, свързани с фалита на Корпоративна търговска банка. Малко по-рано банката бе поставена под специален надзор от БНБ, а по-късно лицензът й беше отнет.

В решението на президентския главен секретар се казва, че в стенограмата има класифицирана информация. Освен това на сайта било публикувано изявление на президента Росен Плевнелиев за консултациите и така общественият интерес от информираност бил удовлетворен. С тези мотиви стенограмата е отказана. И казусът стига до съда.

Административният съд в София отсъжда в полза на публичността

Той приема, че от президентството незаконосъобразно са се позовали на класифициране на информацията като държавна тайна, за да откажат достъп. Безспорно информацията е свързана с обществения живот – става дума за обсъжданията и решенията по повод възникналата банкова криза – въпрос с особено голяма значимост. Според съда към юли 2014 г. оповестяването на тази информация би довело до повишаване на напрежението в обществото с непредсказуеми последици. Всички събития обаче са с давност от около три години и данните, изнесени пред участниците в консултацията от 14 юли 2014 г., отнасящи се до финансовата стабилност на държавата и националната сигурност, са изгубили своята актуалност.

Съдът отбелязва, че в отказа не са изложени мотиви какво е наложило класифицирането на информацията, отказът на достъп в тези случаи не може да се постановява „по презумпция“. Освен всичко от доказателствата по делото става ясно, че не цялата стенограма съдържа информация, която може да бъде определена като „държавна тайна“. Така например не могат да бъдат такава тайна мненията и становищата на присъстващите на срещата. Но от президентството не са преценили дали да не предоставят поне частичен достъп. Публикуваното през 2014 г. изявление на президента Плевнелиев не може да се приеме за предоставен частичен достъп, тъй като в него липсва конкретика и не се съдържа възпроизвеждане на позициите на представителите на изпълнителната власт и парламентарно представените партии, нито предложенията за решаване на проблема.

Решението не е обжалвано и влиза в сила. В началото на юли 2017 г. президентството декласифицира стенограмата и я публикува на интернет страницата си.

Малко случаи имат такава бърза и щастлива развръзка

През април 2017 г. друг журналист иска от Министерството на правосъдието информация за проекта за промени в Закона за българското гражданство (ЗБГ), с който по идея на президента Румен Радев в Изборния кодекс е въведено изискване за 3-месечна уседналост за гласуване на парламентарни и президентски избори. На практика това елиминира от изборите повечето българи, които живеят в чужбина.

От министерството предоставят само 13 страници от информацията и отказват останалата, без да посочат каква точно е тя. Мотивът им е, че тя няма самостоятелно значение, защото става дума за оперативна подготовка на законопроекта.

Следва жалба и през октомври отказът е отменен от съда. Магистратите приемат, че в случая трябва да се отчете високата степен на обществена значимост на подготовката на нормативни актове. Процедурата по изработване на проекти на нормативни актове е уредена в Закона за нормативните актове (ЗНА), в който законодателят е заложил принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност още в началния етап на нормотворческия процес. Според съдебния състав исканата информация трябва да бъде предоставена. От министерството обаче не смятат така и обжалват решението. Във Върховния административен съд процесът е насрочен за май 2019 г. – т.е. 2 години след подаденото заявление за достъп до информацията.

Едва през ноември тази година ВАС ще се занимае с

друга сага за достъп до информация, започнала през октомври 2016 г.,

когато от МВР са поискани данни, свързани с предаването на седем турски граждани от България на Турция. Журналистът търси документи, сред които кореспонденцията между структурите на МВР и тази между министерството и други държавни институции.

От МВР предоставят само копие от стенограма от парламентарен контрол по темата. Другите документи са отказани с мотива, че не са обществена информация, защото не са свързани с дейността на МВР. Освен това имало и лични данни.

През април 2017 г. първата инстанция отменя отказа на МВР и го задължава да предостави исканите документи. Съдът приема, че това е обществена информация и че дори да не получи съгласието на засегнатите лица, чиито лични данни са в търсената информация, то МВР е надделяващ обществен интерес за предоставяне на информацията, а в отказа на министерството не са изложени мотиви, които да преодоляват законовата презумпция за наличие на такъв интерес. На последно място в решението на съда е посочено, че дори да не получи съгласие от трето засегнато лице, задълженият субект е длъжен да предостави частичен достъп до информация.

Тайна се оказват и търсените от Държавен фонд „Земеделие“

данни за класирането на общински проекти по една от подмерките на Програмата за развитие на селските райони. През февруари 2017 г. информацията е отказана с мотив, че не е обществена. През юли на първа инстанция съдът приема, че отказът на фонда е незаконосъобразен. Магистратите сочат, че исканата информация неоспоримо е свързана с обществения живот в страната, тъй като ДФ „Земеделие“ взема решения за разходване на еврофондове. От фонда обжалват, а във ВАС процесът е насрочен за февруари.

Тогава висшата инстанция ще се занимава и с друг финансов казус, датиращ от февруари 2016 г. Тогава от Българската банка за развитие (ББР) е поискана информация за общински задължения към строителни фирми, които са прехвърлени към програма за изкупуване на ББР – кои са общините, по кои европрограми са цесиите, на какъв принцип тези вземания са попаднали в програмата на ББР. От банката решават, че информацията не е обществена, а е банкова тайна.

Първата инстанция отменя отказа и изпраща преписката обратно в ББР, за да бъде предоставена търсената информация. В мотивите на съда е записано, че с тези данни обществото може да си състави мнение както за дейността на банката, така и на общините. Магистратите напомнят, че банкова тайна са наличностите и операциите по сметките и влоговете на клиентите на банката. А журналистът не търси такива данни.

През март т.г. „Сега“ спечели на първа инстанция две дела срещу откази на шефа на антикорупционната комисия Пламен Георгиев да предостави информация. Георгиев крие колко дела за обезщетение е изгубила комисията за конфискация. Аргументът му – това било тайна. Секретно е и всичко, свързано със собственика на фалиралата КТБ Цветан Василев. От комисията обжалваха и двете решения. Делата още не са стигнали до Върховния административен съд. Което означава, че вероятно ще бъдат насрочени за началото на 2020 г.

–

Делата за достъп до информация трябва да са на бърза писта

Процесът на вземане на решения от институциите е непрозрачен, твърди адвокат Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ. Процесът по подготовката на актовете на властта трябва да е публичен. А аргументът, че дадена информация няма самостоятелно значение, защото е свързана с подготовката на актовете, се ползва под път и над път. Така например е отказан достъп до съгласувателната процедура по новоприетия антикорупционен закон. Обществото има право да участва в диалога за законодателния процес. Как обаче да го направи на сляпо, пита Кашъмов.

Той разказва и как институциите постоянно си намират нови форми как да не дават информация. Например 30-дневният срок за четене на информацията, която се предоставя на място, се тълкува и като срок за даването й и онлайн. Макар че законът е ясен – когато се предоставя онлайн, данните се пращат заедно с решението.

Кашъмов казва още, че има случаи, когато ведомствата отричат изобщо да са получили заявление за достъп до информация на имейла си, а в други ситуации пък обяснявали, че са пратили данните, без всъщност да са. Затова институциите трябва да връщат входящ номер на подадените заявления. Държавните мастодонти като БЕХ, НЕК и т.н. отговарят, че изобщо не са задължени по Закона за достъп до обществена информация. Съдът обаче приема обратното.

Колкото до бавното разглеждане на делата във ВАС, Кашъмов смята, че трябва да им се даде по-бърза писта. Той напомни, че в световен план има проблем с бързото гледане на делата. Но в България, за разлика от голяма част от другите 120 държави, в които има закони за достъп до информация, няма независим орган, комисия, която да се произнася по жалбите срещу откази. ПДИ от години препоръчва и тук да бъде създаден такъв орган, но правителствата имат други приоритети.

През последните години административното правосъдие започна да работи по-зле, казва Кашъмов. Но оправданието, че това е така заради претоварване, не намира подкрепа в докладите за дейността на ВАС. Вместо да се мисли за реформа обаче, се лансират идеи за увеличаване на таксите, за преграждане на пътя към откритите съдебна заседания или за създаване на удобен на властта Централен административен съд. При това се оказва, че делата за достъп до информация се разглеждат от най-претовареното отделение на върховния съд.

Адвокатът напомня, че 14-дневният срок за отговор, който законът дава, е краен. Информация трябва да се предоставя веднага. И администрацията превратно тълкува тези 14 дни като имунитет да мълчи.

ЦЕДКА

Кашъмов коментира и любимата практика на пресслужбите да карат журналистите да пишат заявления за достъп до обществена информация дори за най-елементарни въпроси. Той напомни, че законът дава опция и за устен отговор и няма пречка той да бъде даван незабавно. Но пресцентровете се възприемат преди всичко като цедка за информацията.

Тази публикация е част от ежедневния преглед на печата на правна тематика

Коментирайте

avatar