Потвърдено от ВКС: Жена е призната за собственик по давност на актуван като общински имот след 67 години владение
Две години след като Конституционният съд (КС) „отмени“ мораториума за придобиване по давност на държавни и общински имоти жена окончателно беше призната за собственик на имот в Пловдив, който владее от 1957 г.
Решението на Върховния касационен съд (ВКС) е отпреди дни (пълния му текст виж тук), а делото и произнасянията на три съдебни инстанции по него разкриват не само противоречията в практиката по подобни казуси, но и типични правни проблеми със собствеността у нас.
В България от 1951 г. до 1 юни 1996 г. действа тотална забрана за придобиване на каквато и да е вещ държавна или общинска собственост. Тогава с промени в Закона за собствеността (ЗС) тя отпадна (законодателят я остави само по отношение на публичната държавна и общинска собственост), т.е. стана възможно придобиването по давност на имоти частна държавна и частна общинска собственост.
Срокът за придобиване въз основа на недобросъвестно владение трябваше да изтече на 31 май 2006 г. Именно от тази дата обаче беше въведен първият мораториум за придобиване по давност на държавна и общинска собственост – с §1, ал.1 от Закон за допълнение на ЗС.
Оттогава той непрекъснато беше удължаван, като последно това стана през 2018 г. с обещанието, че привилегията за държавата и общините ще отпадне от 1 януари 2023 г. Всеки път мотивът за продължаването на мораториума беше, че не е приключил процесът по регистриране и актуване на държавните и общински имоти.
След поредното удължаване, което дори имаше обратно действие (за ефекта от него виж по-долу), Висшият адвокатски съвет сезира Конституционния съд и на 24 февруари 2022 г. той обяви мораториума за противоконституционен (пълния текст на решението виж тук). Решението му беше обнародвано в „Държавен вестник“ на 4 март 2022 г. и три дни по-късно влезе в сила. Т.е. от 8 март 2022 г. спряната на 31 май 2006 г. придобивна давност отново започна да тече.
Оттогава владелци на държавни и общински имоти започнаха да предявяват пред съдилищата искове да бъдат признати за техни собственици въз основа на владението им в продължение на 10 години.
Така постъпва и жена от Пловдив, която от 1957 г. владее имот от близо 500 кв. м – малка къща с двор, в близост до Младежкия хълм в града. Тя сочи, че през 1957 г. баща ѝ е сключил предварителен договор за покупката му на името на брат ѝ от частен собственик. От тогава тя живее там и по уговорка с брат си стопанисвала еднолично имота, имала градинки, лехи, барака, масивна ограда, външна дворна врата, която се заключвала и не допускала никого, като демонстрирала собственическото си отношение.
Пловдивската община обаче твърди, че имотът е общински. Сочи, че това е така, защото с влизането в сила на промените в Закона за общинската собственост от 2006 г. (§42 ПЗР на ЗИД на ЗОС) застроените и незастроените парцели и имоти-частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Освен това през 2010 г. имотът е актуван като общински.
Решението на районния съд – да се чака до 2032 г.
Районният съд в Пловдив отхвърля иска на жената като неоснователен и недоказан (пълния му текст виж тук).
Съдът приема, че владението ѝ е доказано, но „това фактическо състояние не може да легитимира ищцата да придобие правото на собственост въз основа на давностно владение“.
Той изтъква, че от 1951 г. до 1996 г. е забранено придобиването на държавни и имоти по давност. След това посочва, че след 1996 г. до 1 юни 2006 г. също не може да се придобие общинска частна собственост, като се обосновава с мораториума, а после изрежда и всичките му удължавания.
След това се спира на решението на КС, с което той е отменен, като изтъква, че в него изрично е прогласено, че с обявяването на разпоредбата на §1, ал.1 ЗДЗС за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект.
„Съгласно чл. 151, ал. 2, изр. 3 от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на Решение № 3/24.02.2022 г. в сила. Следователно, ищцата не е владяла 10 години процесния имот след влизане в сила на Решението на КС, тъй като неговото действие не е ретроактивно и не прогласява противоконституционност на забраната за придобиване на вещи частна държавна и общинска собственост считано от 2006 г. насам“, заключава РС-Пловдив.
Т.е. не отчита, че от 1996 г. до 2006 г. вече са изтекли 10 години без един ден, през които е текла давност, а с мораториума тя само е спряна. Така на практика съдът твърди, че за евентуално придобиване на държавен или общински имот по давност трябва да се чака поне до 2032 г.
Решението на Окръжния съд – нужен е ден след отмяната на мораториума
Не така разсъждава окръжният съд в града, макар на финала да потвърждава крайния извод на първата инстанция – че жената не е придобила имота до Младежкия хълм по давност (пълния текст на решението виж тук).
Виждането на окръжните съдии е, че е необходимо „да изтече един ден след преустановяване действието на въведения мораториум, за да е налице период от 10 години, в който, при наличие на останалите предпоставки, въпросният поземлен имот може да се придобие по давност“.
Те обаче заявяват, че липсва елементът на своене, за да бъде призната жената за собственик, защото според тях тя не се е държала като такъв спрямо брат си и бившия си съпруг.
ОС-Пловдив сочи че няма доказателства за правото на собственост на мъжа, който през 1957 г. е сключил предварителния договор с двамата. „В същото време и самата продажба не е извършена в изискуемата форма и не е налице титул за собственост, който да доказва правото на собственост върху поземления имот на частно физическо лице. Доколкото по делото не е установено поземленият имот да е бил собственост на физическо лице, е налице основание за придобиване правото на собственост от държавата, което впоследствие да е преминало в патримониума на общината. Съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗС (отм.) държавата придобива имотите, които нямат друг собственик. Ако не се установява имотът да е принадлежал на трето лице, разпоредбата на чл. 6 (отм.) ЗС съставлява правно основание за придобиване на собствеността от държавата, след което по силата на разпоредбите на Закона за общинската собственост имотът е преминал в патримониума на общината, за което е съставен и съответният акт за частна общинска собственост“, пишат окръжните съдии.
Решението на ВКС – защо „гол“ акт за общинска собственост не стига
Върховните съдии Светлана Калинова (председател на състава), Гълъбина Генчева и Наталия Неделчева (докладчик) отхвърлят изводите на ОС-Пловдив за това, че имотът е на общината.
„…съставеният акт за частна общинска собственост, с който имотът е актуван като общински на осн. § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС не легитимира ответника като собственик. Посочването на това общо нормативно основание за трансформиране на държавната собственост в общинска в акта за общинска собственост не може да удостовери наличието на конкретно фактическо основание, по силата на което имотът е бил придобит от държавата, за да може да стане общински по силата на цитираната разпоредба от ЗОС“, изтъкват те и напомнят трайната практика на ВКС, че актовете за държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи.
Те изследват дали имотът е бил безстопанствен, за да е придобит от държавата на основание на действалата тогава редакция на чл. 6 от ЗС. И установяват, че по делото има извадка от регистър на поземлените имоти към 1954 г., в който за собственик на имота е бил записан продавачът по предварителния договор, който е задраскан, а на следващия ред е записан братът на жената по договор за продажба от 1957 г. А през 1967 г. в разписния лист към проекта за дворищна регулация на Младежкия хълм името на брат ѝ е вписано като собственик. Т.е. имотът не е бил безстопанствен и не е придобит на това основание от държавата, а после от общината.
ВКС отхвърля изводите на втората инстанция, че от показанията на свидетелите по делото, които имат спомени от 1968 г. насам, че жената владее и стопанисва имота, не може да се направи извод за своенето му от нея.
„Приетото от въззивния съд, че от техните показания не може да се направи категоричен извод, че ищцата е упражнявала владение върху дворното място за себе си е в противоречие с установената в чл. 69 ЗС презумпция, както и с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС, според която след като едно лице веднъж е установило фактическа власт върху недвижим имот, се предполага до доказване на противното, че упражнява тази фактическа власт трайно и непрекъснато, до момента, в който не се установи осъществяване от трето лице на такова действие, което явно и категорично препятства възможността владелецът да упражнява занапред фактическата власт върху имота“, напомнят върховните съдии.
И заключават, че от свидетелските показания се установява, че жената е владяла имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1968 г. до предявяване на иска ѝ през 2023 г., поради което се налага изводът, че го е придобила по давност.
Големият въпрос за течението на давността и 20 дни „бонус“ за владелците
В решението си ВКС не коментира изрично въпроса, по който районният и окръжният съд се разминават – какъв е ефектът от отмяната на мораториума и трябва ли да изминат нови 10 години след 8 март 2022 г., за да бъде придобит по давност имот частна държавна или частна общинска собственост. Защото на практика констатира, че въпреки акта за общинска собственост имотът никога не е бил общински.
Дали обаче окръжният съд е прав, като сочи, че трябвало да мине един ден след влизането в сила на решението на КС, за да изтекат 10-те години?
В серия от актове ВКС дава малко по-различен отговор и той се основава на факта, че КС обяви за противоконституционен не само §1 ЗДЗС, в който беше уреден самият мораториум, но и §2 ЗР на ЗИЗС, с който беше придадено обратно действие на последното му удължаване. Промените в ЗС, с които беше извършено това удължаване на мораториума бяха обнародвани на 19 януари 2018 г., но беше обявено, че влизат в сила от 31 декември 2017 г.
От решението на КС, с което тази ретроактивност беше отменена, следва, че всъщност придобивна давност за имоти частна държавна и частна общинска собственост е текла от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. Така владелците на такива имоти получават 20 дни „бонус“ от законодателя, който буквално забрави за мораториума и се наложи по спешност да го удължава със задна дата (практика на ВКС в този смисъл виж тук и тук).
Така в казуси като на жената от Пловдив не е било необходимо да мине и ден след края на мораториума, за да бъдат признати за собственици на основание на изтеклата давност. А самата тя така и не доживява това признание, защото е починала по време на процеса и той е продължен от дъщеря ѝ.
47
Коментирайте
Пардон – „при плащани редовно от собственика данъци“.
А помните ли какви ги изплещи дебелият мафиот на Нотариалната камара по случая с ВЕИ-то на Гинка Върбакова?! От една страна предложи придобивната давност да се удвои на 2о г. при недобросъвестно владение, а от друга заяви в прав текст, че нотариусите нямали никакви основания да откажат съставяне на констативен акт за собственост дори при наличие на наемни и арендни договори, и при плащани редовно от собственика наеми. Представя ли си някой какво означава това?!
абе от кога ви казвам, съда с уй да го сочиш 😀
От скоро нотариусите бичат констативни за придобити по давност от физически лица актувани от държавата недвижими имоти, а будалите предявяват искове и чакат съда да приложи решенията на КС. Съдът я кара по инерцията зададена от ВКС и в този смисъл, това решение е пробив! Браво на докладчика и на председателя на състава!
Комунистическите мораториуми на ОПГ ГЕРБ-ДПС…Има ли учудени?
Долу ПП-ДъБъ.
Правилно решение – изтекла е придобивната давност, та дори след 1991 г., респ. 2006 г. владеният имот да е станал общински.
И тук да кажа: давността изобщо няма отношение към решението на ВКС. ВКС, за разлика от другите две съдилища, приема, че имотът никога не е бил общински.
„И заключават, че от свидетелските показания се установява, че жената е владяла имота спокойно, явно, продължително, необезпокоявано и непрекъснато в периода най-късно от 1968 г. до предявяване на иска ѝ през 2023 г., поради което се налага изводът, че го е придобила по давност.“
Давност, ама не срещу общината. Общината не е установила имотът да е бил без друг собственик, за да има основание да го актува. Пише си го.
Когато ответник е общината и тя се „легитимира“ с АОС, на кого се противопоставят правата на ищцата, придобити въз основа на давностно владение? Пише си го.
Ама общината не е придобила право на собственост, а си е издала АОС БЕЗ ПРАВНО ОСНОВАНИЕ. Твърдяла е, че имотът е бил безстопанствен и като такъв е станал държавен, а след това ex lege общински. Установява се, че имотът не е бил безстопанствен, а на трето лице, с което е бил сключен предварителния договор, т. е. не е станал държавен и после общински, а АОС е издаден без наличие на правно основание. Затова изобщо не се обсъжда въпроса кога и как тече давност срещу държавата или общината, спирана ли е или е била прекъсвана. Имотът е бил на трето лице… Покажи целия коментар »
И да добавя. Обикновено се получава, когато отиде лицето да си вади констативка и от общината му казват, че имотът е актуван – издават му такъв документ. Тогава се води ОУИ, че общината не е собственик. Обсъждат се точно същите неща – как е придобила общината правото на собственост. Ако не докаже, че го придобила (безстопанствен-държавен-ex lege), въпреки че има АОС, искът срещу нея се уважава. Тогава лицето вече си изважда констативката. Тук подходът е малко по-различен, вместо да си вади после констативката, е предявил положителен установителен иск и със съдебното решение е признат за собственик.
Да тече давност срещу някого, се използва в смисъл този някой да е бил собственик преди изтичането на давността. Не да ти е насрещна страна по дело за собственост. Иванчо е собственик, завладявам го аз (Иванчо ми го предава, но без нотариална сделка, или Иванчо заминава за Австралия и не му дреме за имотите му тука), владея 10 години и ставам собственик. Комшията (общината) обаче вика: аз съм собственик. Никога не е бил. Давността, с която аз съм придобил, срещу комшията ли е текла според тебе? Мораториумът се отнася само за случаи, в които общината НАИСТИНА е била собственик, не… Покажи целия коментар »
Браво на съда, браво на адвоката по делото. Видно от мотивите, жената е почината т.г., Бог да я прости.
Тук изобщо не става въпрос за произнасяне за придобиване по давност на общински имот, тъй като общината не е доказала, че имотът е бил нейна собственост, а преди това и държавна. De lege ferenda, за да се спрат измамите и грабежите на държавно и общинско имущество, които често стават и със съдействието на администрацията, следва да се променят разпоредбите в ЗОбС и ЗДС за давността – в смисъл, че всички вещи и имоти държавна и общинска собственост не могат да се придобиват по давност, както и било и е редно да бъде. И това един ден ще се случи, а… Покажи целия коментар »
решението на КС от 1993г. имам предвид
Би било доста полезно да се направи една подробна статистика за това в колко случая страните не доживяват окончателното решаване на съдебните спорове, за чисто статистически цели, че като нищо ЕС ще санкционира държавата и на това по-специфично основание, стига някой да го подсети.
П.С. Върбанка Гинкова одобрява това решение за давността….
Върбанка Гинкова не виждам от какво има да е доволна. Да отменим давността като институт ли?
Самото решение, доколкото схващам, не е свързано с отмяната на мораториума, а приема, че имотът може и да е актуван като общински, но само е актуван, а не е бил наистина. Въпросът за давност срещу общината в тоя случай изобщо няма отношение, иначе щеше тая давност да е все още спряна от делото.
Върбанка има насреща си спорове с физически лица, чиято собственост, преди тя да „завладее“ имотите, е установена и не е спорна сама по себе си.
П.П. Сега обърнах внимание, че общината не била ищец, но все тая: решението според мен няма отношение към мораториума, отмяната му и Гинк…о Билоба.
Ето тук: „Изводът на въззивния съд, че не се установява имотът да е бил собственост на физическо лице към момента на влизане в сила на чл. 6 от ЗС / обн. 16.11.1951г./ не кореспондира на доказателствата по делото. Ответникът е представил извадка от регистър на поземлените към 1954г., видно от който за собственик на имота е бил записан К. А. Г. /продавача по предварителния договор/, който е задраскан, като на следващия ред е записан Н. К. – по договор за продажба от 1957г. В разписния лист към проекта за дворищна регулация към 1967г. на Младежки хълм /стр. 42 от първ.… Покажи целия коментар »
Независимо от подчертано шеговитата и иронична нотка на несериозния в последната си част коментар, пространният многопластов отговор, изпълнен с изчерпателна и донякъде основателна критика, предизвиква у Бухала усещането, че имате известно персонално отношение към него, въпреки че в комуникацията той предпочита да акцентира върху имагинерното си битие на измислен, лирически герой, олицетворяващ определени възгледи и нестандартен начин на мислене, а не толкова човек със свой живот и социално-биологични потребности, така че, ако продължавате в този дух, е възможно, при наличие на повече свободно време и желание, да получите някое от авторските му стихчета като контрааргумент. 😉 Лек ден.
Г-н Бухал, ако имам персонално отношение към Вас, то е изцяло положително.
Поредното нелепо решение на Районният съд в Пловдив.
Много дълъг този процес по регистриране и актуване на държавните и общински имоти.
Tегава история! Както всичко у нас.
Поредните типични правни проблеми със собствеността у нас.
Възтържествувала е справедливост
То, животът й е минал на горката.
Хубаво ма българско
Ако масово така седят нещата… Чакайте булеварди и разширения по градовете
О на община Пловдив и потрябва този имот да плати. Или да е мислила някога
Така е справедливо в крайна сметка
Да се надяваме, че това ще създаде практика
Едва ли жената е искала да става известна с този казус по медийте но…
После чакайте държавата да строи нещо. Тя не мож3 да се оправи със собственици на терени
A, не така! Я какви магистрали ни направи Боко.
Интересен казус
Това някой да „открадне“ нещо ме е ОК. Ако откраднат от теб? Дали е общинска или държавна няма значение.