Работодателските организации:
Измененията в НК противоречат на свободната стопанска инициатива
Дни след като в интервю за „Лекс“ проф. Пламен Панайотов алармира, че има опасност с предложените от правителството изменения в Наказателния кодекс да се инкриминира целият граждански оборот, бизнесът излезе с позиция, в която също изразява опасения от обсъжданите промени.
Тя е подписана от изпълнителния председател на Българската стопанска камара Божидар Данев, но е от името на Асоциацията на организациите на българските работодатели и е по поръчение и на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската търговско-промишлена палата и Конфедерацията на работодателите и индустриалците.
Становището на най-големите работодателски организации е изпратено до шефовете на две парламентарни комисии – по правни въпроси и за борба с корупцията Данаил Кирилов и Борис Янчев.
Предлаганите промени не намират опора в Конституцията и прогласените в нея принципи на разграничение на собствеността на частна и публична.
Двете форми на собственост са равнопоставени, доколкото за всяка от тях законът трябва да създаде еднакви правни условия за стопанска дейност. Конституционната защита на собствеността следва логиката на защита на интересите на нейния притежател. Чл. 18 ал. 6 от Конституцията изрично постановява, че държавните имоти се управляват в интерес на гражданите и обществото, а чл. 17 ал. 3 прогласява неприкосновеност на частната собственост“, пишат работодателите.
Те сочат, че част от предложените изменения инкриминират действия или бездействия на лица, които в частния сектор нерядко съчетават качеството на собственик на капитала или част от него с функции по управление на търговското дружество или са еднолични търговци. И обясняват, че това е в противоречие с чл. 19 от Конституцията, съгласно който икономиката се основава на свободна стопанска инициатива.
Работодателите обясняват на законодателя защо няма как стандартите за борба с корупцията в частния и публичния сектор да са едни и същи, каквато е целта на промените в НК.
„Действията по управлението на частната собственост са свързани със свобода на договаряне, свободно определяне на цени и безпрепятствен избор на партньори, насочени към взаимноизгодни условия на договарящите страни. При разходването на публични средства сключването на договори се извършва по специфични правила, целящи най-ефективно оползотворяване на публичния ресурс, в защита на обществения интерес“, пишат от асоциацията. И заявяват, че тези основни конституционни различия, предпоставят различна степен на обществена опасност при осъществяване на корупционни практики в частния и обществения сектор и съответно предполагат диференциран законодателен подход, а не симетрично регламентиране на последиците от прилагането им.
Освен това принципно несъгласие, работодателите правят и серия конкретни критични бележки. И заключават: „Като цяло предлаганите промени в посочените текстове от законопроекта не почиват на обществена необходимост и могат да създадат условия за несигурност в правната сфера и в гражданския оборот“.
Забележките на бизнеса:
- Параграф 1 от законопроекта разширява разпоредбата на чл. 93, т. 1, б. „б“ от НК. Въвеждат се две понятия – „публична функция“ и „дейност с обществено значение“ (т. 1а). Докато за първото понятие е предложено легално определение, за второто такова липсва. Възниква въпросът коя дейност е с обществено значение за наказателното правораздаване. Възможността за разширително тълкуване на второто понятие би довело до наказателноправен произвол. Наложително е разпоредбата да се обмисли и да се изготви прецизна дефиниция.
- Параграф 4 от законопроекта създава нов чл. 221 НК. Търсен е аналог на чл. 282, ал. 1 НК, който да важи за частния сектор. Механичното пренасяне на признаците на състав на едно престъпление, което защитава един сектор от обществените отношения, в друг престъпен състав, който ще защитава отношения, основани на други принципи (чл. 19, ал. 1 от КРБ), е опасно и недопустимо. Новата разпоредба дава възможност да се търси наказателна отговорност за гражданскоправни отношения. На второ място, използваното в новия чл. 221 понятие „служебни задължения“ е некоректно. То е пряко свързано с понятието „служба“, което се употребява предимно за дейността на държавни органи и учреждения – виж чл. 93, т.1 НК. Неяснота в замисъла и логиката на новия текст има и по отношение на предлаганите хипотези – значителните вредни последици да са настъпили за друго физическо лице или юридическо лице или обединение, а не, както е в „огледалния“ чл. 282, ал. 1 НК (действащ).
- Параграф 6 от законопроекта предвижда допълнения и изменения на чл. 225б от НК. Според предложения текст субект на престъплението е всяко наказателноотговорно лице. В същото време пасивният подкуп изисква особено качество на дееца. Налице са очевидни противоречия между мотивите и конкретното законодателно предложение. Освен това и в сега действащия НК активният и пасивният подкуп в частния сектор са инкриминирани в чл. 225в НК. Този текст е претърпял редица проверки, анализи и оценки от европейски структури и оценката винаги е била, че отговаря напълно на необходимите мерки за ефективното противодействие на корупцията.
- Параграф 7 от законопроекта предлага в чл. 225 понятието „търговска дейност“. Липсва обаче дефиниция на това понятие за целите на наказателното право, още повече, че подобно определение не се съдържа в нито един законодателен акт, който урежда търговскоправни отношения.
- Параграф 10 от законопроекта променя чл. 282 с амбицията, както се сочи в мотивите да бъде приложим за всички длъжностни лица, независимо от сектора в който служат. Обществените отношения, които са обект на защита от с чл. 282 и сл. са в глава VIII, раздел II „Престъпления по служба“. Съдържанието и мястото на разпоредбата , озаглавена „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции“, не се променя със законопроекта, следователно регулира само обществените отношения, които не са свързани с частния сектор. Включването на нова ал. 2 на чл. 282 от законопроекта предвижда търсене на наказателна отговорност при дисциплинарни нарушения на всички основания. Текстът не съдържа ясни критерии, които да разграничават нарушенията по начин, който категорично да определя вида отговорност, която трябва да бъде понесена – дисциплинарна, административна или наказателна. Това би създало тълкувателен хаос и произвол при правоприлагането.
1
Коментирайте
С извинение – сетила се Мара да се побара… Тези промени са известни от много време, ама работодателите се ослушваха. Ако не бяха проф. Панайотов и този сайт да им обяснят за какво става дума, поправките щяха да си влязат в сила и тогава щеше да настъпи такъв вой…