Шумно дело срещу окръжен прокурор е прекратено. ВКС решава кой да го гледа
Димитър Захариев е с обвинения за тежко изнудване, подсъдно на градския съд и за участие в престъпна група, подсъдно на спецсъда. Между двете обаче нямало връзка
Делото срещу окръжния прокурор от Плевен Димитър Захариев, по което той беше пратен на съд с групата за рекет на Камен Балбузнов-Куката е прекратено, научи „Лекс“. Съдия Лилия Георгиева от Специализирания наказателен съд (СпНС) го е прекратила заради обвинението на Захариев в квалифициран състав на изнудване, по което според нея той трябва да бъде съден от Софийския градски съд (СГС), защото между двете обвинения няма връзка, за да са подсъдни на спецсъда. Затова делото е било пратено по подсъдност на СГС, където пък съдия Тони Гетов е решил, че последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) се явяват и особени правила за подсъдността. Така според него щом магистрат е обвинен за участие в престъпна група, делото трябва да бъде гледано от спецсъда, без значение другото обвинение за изнудване. Съдия Гетов също е прекратил делото и го е пратил на Върховния касационен съд (ВКС), като е повдигнал спор за подсъдност.
Казусът
Миналата година прокурор Захариев беше арестуван в съдебна зала на СГС, където се гледа друго дело срещу него. Задържането му беше именно във връзка с новите обвинения за участие в групата на Камен Балбузнов-Куката, рекетирала фирми с налагане на охрана. Според прокуратурата Захариев е имал покровителска роля в престъпната група и е използвал длъжността си. Отделно от това, Димитър Захариев е обвинен и в квалифициран състав на изнудване на лекар за пари. Заедно с него беше задържан и служителят в Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието Мирослав Минков. Според прокуратурата Захариев е разпореждал на Минков да заплашва свидетели, които биха говорили срещу Балбузанов. От лятото на миналата година прокурорът е под домашен арест заради влошено здраве и трудно придвижване, но след това беше заснет, че ползва патерици само, когато ходи в съда.
Защо спецсъдът прекрати делото
В разпоредително заседание, проведено точно преди седмица, съдия Лилия Георгиева от СпНС е прекратила делото срещу Захариев и останалите подсъдими, въпреки че преди това и тя, и апелативният спецсъд са се произнасяли по мерките им за неотклонение, което впоследствие е подчертано от градския съд.
Мотивите на съдия Георгиева са, че обвинението в изнудване на Захариев не е включено в съставите на престъпления, които с последните изменения в НПК, ако са извършени от магистрати, са подсъдни на спецсъда. НПК (чл. 411а, ал. 6) предвижда, че СпНС е компетентен да гледа дело и за няколко обвинения, дори и ако някои от тях не са му подсъдни, но само и единствено ако има връзка между обвиненията. Според съдия Георгиева обаче няма връзка между изнудването, за което е обвинен Захариев и участието му в престъпната група. След това тя се е позовала на общите правила в НПК (чл. 38), според които подсъдността между две различни, но равни по степен съдилища, се решава с оглед тежестта на предвидените наказания. В случая подсъдното на СГС изнудване е наказуемо с от 5 до 15 г. затвор, а участието в организирана престъпна група, което е от компетентността на спецсъда, се наказва с от 3 до 10 г. затвор. Затова, заключва съдия Георгиева, делото трябва да отиде в СГС.
Градският съд и особените правила в НПК
В разпореждането, с което след това съдия Гетов на свой ред прекратява делото и го праща на ВКС, той подчертава, че при решаването на спора, на първо място трябва да се преценява тежестта на разпоредбите в НПК. Според него подсъдността на спецсъда е описана в особените правила на НПК, включително в последните допълнения на чл. 411а. Той подчертава, че особените правила изключват приложението на общите, според които пък СГС гледа делата срещу магистрати. Съдия Гетов дава пример и с делото за набеждаване на магистрати срещу военния прокурор Илиан Георгиев, по което също е имало спор за подсъдност – дали да бъде гледано от военен, или от градския съд. През 2012 г. ВКС се произнася с определение, че делото трябва да отиде при военните съдии. В него се казва именно, че общите правила за родова подсъдност са извън обсега на особените правила, определящи подсъдните дела на военните съдилища.
Според съдия Гетов няма основания да се гледа различно и на делата, подсъдни на спецсъда, доколкото компетентността им също е регламентирана с особени правила. В разпореждането си той посочва още, че общите правила не уреждат хипотеза като настоящата, в която заедно с магистрат, по едно и също дело отговарят други лица, чиито обвинения са подсъдни на друг съд. Съдия Гетов подчертава и че с последните изменения в НПК, от компетентността на спецсъда вече не са изключени престъпления, извършени от магистрати, докато от тази на градския съд са изключени престъпленията, подсъдни на СпНС. В заключение той пише, че единственото изключение в особените правила на НПК при конкуренция на подсъдност на спецсъда, е по отношение на дела, подсъдни на военен съд. Конкуренцията в останалите случаи, според него, е решена в полза на спецсъда. За финал той допълва, че и СпНС, и апелативният спецсъд са се произнасяли по молби за изменение на мерки за неотклонение по това дело, без да са се усъмнили в нито един момент в своята компетентност.
В НПК имаше решение, но беше противоконституционно
Още при създаването на специализираните съдилища, депутатите бяха решили кардинално въпроса с подобни спорове за подсъдност. В ал.4 на чл. 411а, от НПК тогава беше записано, че когато срещу едно и също лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, едно от които е подсъдно на спецсъда, делото за всички престъпления е подсъдно на този съд. Конституционният съд (КС) обяви обаче разпоредбата за противоконституционна. Тогава конституционните съдии подчертаха разликата между специализираните и военните съдилища – предметната подсъдност на специализираните е по видове престъпления, докато военните гледат всички дела срещу военнослужещи. В решението си КС посочи, че отменя тази разпоредба, защото тя на практика създава предпоставки спецсъдът да гледа дела за всякакви престъпления, ако просто се добави обвинение за деяние, което му е подсъдно.
Прехвърлянето на делата за корупция в спецсъда с последните изменения в НПК отново доведе до сезиране на КС. Пленумът на ВКС и Висшия адвокатски съвет искат да бъде обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 411а, ал. 1, т. 4 от НПК, в която вече се посочва, че заемащи конкретни постове по високите етажи на властта ще са подсъдни на спецсъда за определени престъпления. Според ВКС промяната прави специализирания съд извънреден, защото вече критерият за подсъдност не е предметът на делото, а качеството на извършителя. В обратния смисъл е становището на главния прокурор Сотир Цацаров, който е категоричен, че спецсъдът не става извънреден и посочва, че качеството на извършителя се прилага като критерий при определяне на подсъдността и на военните съдилища, и на градския съд, без някога да се е твърдяло, че те са извънредни.
3
Коментирайте
Разделят на две и ще има и за градския, и за спеца 🙂 Чиста работа
Разбира се, пак прокуратурата е виновна, щото, видите ли, вкарала всичко в едно дело. Не е вярно. Цацаратурата е най-силна сега, щом Бойко стои зад нея.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Разделнето на делото е очевиден ход