В седем пункта главният прокурор Сотир Цацаров обосновава пред Конституционния съд (КС) становището си, че прехвърлянето на делата за корупция по високите етажи на властта в Специализирания наказателен съд не го превръща в извънреден.

Становището му беше поискано от КС, пред когото е висящо дело за обявяване за противоконституционни на две разпоредби от последните изменения в Наказателно-процесуалния кодекс – чл. 411а, ал. 1, т. 4 и чл. 127, ал. 1, предл. предпоследно и последно. Искането за отмяна на двете норми, които са в сила от ноември 2017 г., е на Пленума на Върховния касационен съд и на Висшия адвокатски съвет.

Позицията на Сотир Цацаров до КС беше огласена от прокуратурата.

В нея обвинител №1 първо се спира на факта, че през 2011 г. Конституционният съд вече се произнесе, че СпНС няма характеристиките на извънреден съд като е изредил признаците на извънредния съд:

  • действа извън определения ред и извън общите и специализирани съдилища;
  • правораздава по новосъздадени специално за целта правила, извън общите процесуални правила, установени от процесуалния закон за този вид дела;
  • съдиите в него не се избират съобразно установените условия и ред;
  • създава се при извънредни обстоятелства поради възникнала обществена необходимост;
  • действа през определен период от време и
  • преследва предварително набелязана цел.

„Промяната в подсъдността в чл. 411а, ал. 1, т. 4  НПК не променя характеристиките на Специализирания наказателен съд и не го прави извънреден“, заявява главният прокурор.

И посочва, че качеството на извършителя на престъплението е вече прилаган критерий при определяне на подсъдността на военните съдилища (чл. 396 НПК) и на Софийския градски съд (чл. 35, ал. 3 НПК),  а за тези съдилища никога не е твърдяно, че са извънредни.

По думите му законодателят е приложил комплексен подход при прехвърлянето на делата за корупция в СпНС, като е използвал два критерия при определяне на подсъдността – предмет на делото и качество на извършителя. „Този подход е имал за цел да създаде механизъм за ефективно и всеобхватно разследване на корупционни престъпления, извършени от лица от висшите ешелони на властта“, посочва главният прокурор и допълва, че това е въпрос на държавна политика (позовавайки се на предходното решение на КС) и затова използваните критерии при определяне подсъдността на СпНС не могат да го характеризират като извънреден съд.

Обвинител №1 отхвърля и тезата, че правомощието на председателя на Апелативния специализиран наказателен съд (по чл. 107б ЗСВ) да командирова при определени условия, освен съдия от специализирания наказателен съд, и магистрат от друг окръжен или апелативен съд с ранг на съдия във ВКС, при съгласие на председателя на съответния окръжен или апелативен съд, сочи на извънредност.

В следващия пункт от становището си Сотир Цацаров се спира на друг аргумент за противоречие с Конституцията, изложен от върховните съдии и адвокатурата. „Предвидената в чл. 233, ал. 6 ЗСВ и в чл. 345, ал. 5 ЗСВ възможност за магистратите и съдебните служители от специализираните съдилища и прокуратури да получават допълнително възнаграждение в размер, определен по утвърдени от съответната колегия на ВСС правила за индивидуална оценка на резултатите от дейността, но не повече от шест основни месечни възнаграждения годишно, също не сочи, че специализираният съд е извънреден“, пише той. И излага четири аргумента в тази насока, като например, че допълнителното материално стимулиране се определя за всички от Висшия съдебен съвет, а степента на натовареност винаги е била критерий за него.  „… а с въвеждането като допълнителен критерий на резултата от дейността, законодателят е имал предвид разгледаните и решени дела като обем, правна и фактическа сложност, а не решението по съществото на делото“, посочва главният прокурор.

Цацаров отхвърля и довода на върховните съдии и адвокатурата, че с прехвърлянето на делата за корупция в СпНС е нарушен конституционният принцип за равенство на гражданите пред закона.

„Не се споделят опасенията, че възможностите по ЗСВ за командироване на съдии и за отстраняване на привлечени като обвиняеми магистрати (чл. 230, ал. 1 ЗСВ) създават предпоставки за съставяне на съдебни състави ad hoc чрез избягване на общия ред за образуване на съдебен състав и заобикаляне на конкурсното начало. Твърденията за хипотетична недобросъвестност при прилагане на посочените разпоредби от устройствения закон не може да служи като аргумент – на аналогични опасения Конституционният съд вече е дал отговор в решения № 10/15.11.11 г. по к.д. № 6/11 г. и № 1/2005 г. по к.д. № 8/04 г., като е приел, че добросъвестността на органите на власт, в т.ч. и на органите на съдебната власт, трябва да се предполага“, заявява главният прокурор.

И заключва: „С чл. 411а, ал. 1, т. 4 НПК не са създадени специални правила, отклоняващи се от общо установените, поради което специализираният наказателен съд няма характеристиките на извънреден“.

В становището си той отхвърля и тезата за противоконституционност на допълнението на чл. 127, ал. 1, НПК, с което за писмени доказателствени средства бяха обявени и „ревизионните актове, с които са установени данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски и приложените към тях ревизионни доклади, както и докладите по чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция от извършени финансови инспекции и одитните доклади по чл. 56 от Закона за Сметната палата и приложените към тях документи”.

3
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
14 февруари 2018 12:24
Гост

Е, нали никой не е очаквал нещо друго

advokat
advokat
14 февруари 2018 12:25
Гост

Ima argumenti… Malko pesileno e tova s izvanredniq sad

Анонимен
Анонимен
14 февруари 2018 14:54
Гост

Това с извънредния съд е малко пресилено. Конюнктурно – да, ама чак противоконституционнно