Вече и на втора инстанция
Фирма осъди парламента и Агенцията за приватизация за 427 000 лева
Бившият ямболски производител на млечни продукти „Кабиле – ЛБ“ осъди Народното събрание и Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК) да му платят обезщетения от общо 427 538 лева за вредите, които двете институции са му причинили като са нарушили правото на Европейския съюз.
Решението е на състав на Бургаския апелативен съд с председател Румяна Манкова и членове Събина Христова (докладчик) и Мария Тончева (пълния текст на решението виж тук). С него „Кабиле – ЛБ“ печели делото си и на втора инстанция, след като миналата година съдия Добрин Кючуков от Ямболския окръжен съд уважи иска на вече затворилото предприятие и прие, че причинените му имуществени вреди са за 426 538 лева. Тогава обаче съдът в Ямбол осъди парламента и АПСК да платят и още 10 000 лева за неимуществени вреди на фирмата, докато апелативните съдии намалиха това обезщетение на 1000 лева (решението на съда в Ямбол виж тук).
Това е поредно заведено дело от приватизирано предприятие заради разпродадено негово имущество, като в основата му стои отмененият през май 2015 г. §8 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за приватизация и следприватизационен контрол. Той даваше възможност на държавата чрез АПСК да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по договор, сключен на основание чл.25 от стария Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия.
Парламентът отмени §8 едва след като Европейската комисия започна наказателна процедура срещу България заради разпоредбата, защото тя погазва правото на свободно движение на капитали и може да засегне всеки бъдещ инвеститор. Възможността да се учредява ипотека върху имуществото на приватизирано дружество за неизпълнени задължения на купувача действаше в продължение на 8 години след влизането на страната ни в ЕС. За §8 беше сезиран и Конституционният съд, който не се наложи да се произнася по него, заради отмяната на текста от Народното събрание.
Историята
Искът на „Кабиле – ЛБ“ е заведен през 2016 г., година след отмяната на текста. Приватизацията на фирмата за млечни продукти е започнала през 1997 г., когато на частни собственици са били прехвърлени 70% от капитала. Две години по-късно е сключен и приватизационен договор с „Кабиле ЛБ-98“, което е получило 23% от капитала на дружеството за 638 660 долара, като тогава са платени 10% от сумата, а останалите са разсрочени на 9 равни годишни вноски. Агенцията за приватизация и „Кабиле ЛБ-98“ са сключили и договор за особен залог върху закупените акции, за да бъдат обезпечени задълженията на купувача към държавата. В следващите години вноски не са плащани, агенцията завежда и печели дело срещу новия собственик на бившето държавно предприятие и чрез съдебен изпълнител продава акции за близо 40 000 лева. До 2010 г. в полза на АПСК са издадени още 5 изпълнителни листа за над 135 000 лева.
След измененията в закона за приватизация и въвеждането на прословутия §8, агенцията решава веднага да впише ипотека върху имотите на старото предприятие, за да си търси останалите пари от „Кабиле ЛБ-98“ за неплатените вноски. В резултат на това е наложена възбрана на 38 имота на приватизираното дружество, за което останалите акционери в него отначало дори не са били уведомени. След като все пак разбират, „Кабиле – ЛБ“ иска от агенцията да заличи ипотеката или поне да спре принудителното изпълнение. Дори и след отмяната на §8 обаче, парламентът не урежда законодателно какво се случва с вече вписаните ипотеки и Агенцията за приватизация продължила изпълнителните действия, като са разпродадени имоти за 426 538 лева.
Делото
Делото срещу парламента и агенцията успява да приключи на две инстанции, макар че двете върховни съдилища още не са се произнесли по съвместното тълкувателно решение, в което трябва да определят реда, по който да се гледат делата срещу държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС – дали да са по Закона за задълженията и договорите, или по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Трябва да определят и дали ще ги гледат общите, или административните съдилища.
В конкретния случай делото е по ЗОДОВ, а смесен състав на ВКС и ВАС е определил да се гледа от граждански съд.
Както окръжният съд, така и апелативните съдии са категорични в решенията си, че действалата разпоредба от приватизационния закон е нарушавала Договора за функциониране на ЕС и конкретно правото на установяване и на свободно движение на капитали. Апелативният съд цитира Европейската комисия, според която предвиденото в национално законодателство специално държавно право, позволяващо приватизирано предприятие да отговаря с имуществото си за задължение на приватизиращото дружество, създава неоправдани ограничения пред основни свободи.
„По отношение на приватизираното дружество, ЕК е посочила, че мярката пречи да се реализират ползите от приватизацията и изкривява пазарноориентираната трансгранична дейност по отношение на инвестициите и финансовите инструменти на ЕС“, припомня съдът.
В решението се посочва, че налагането на законна ипотека и възбрана върху всички недвижими активи на „Кабиле“ практически го отстраняват от пазара и го лишават от основни икономически права, гарантирани в ЕС.
Бургаският апелативен съд отхвърля всички възражения на Народното събрание и АСПК, които твърдят, че не носят отговорност за вредите, които е претърпяла „Кабиле“ от действието на §8. Парламентът заявява, че не може да му се търси отговорност за приложението на §8 след отмяната му през 2015 г. От друга страна пък заради липсата на законодателна уредба какво се случва с вече вписаните ипотеки след премахването на разпоредбата, АСПК не е поискала заличаването им.
„След отмяната на разпоредбата през 2015 г. Народното събрание е допуснало нарушение на същите разпоредби (чл. 49 и чл. 63 ДФЕС – бел. ред), след като не са взети мерки с изрична разпоредба да се поправят последиците от нарушението, което е дало възможност вече наложените ограничителни мерки – ипотеки и възбрани да доведат до изнасяне на публична продан на възбранените активи. Нарушението е достатъчно съществено поради продължителността му, а по отношение липсата на преходна разпоредба и поради двусмислеността относно волята за отстраняването му“, заявяват апелативните съдии.
С решението си Бургаският апелативен съд затвърждава налагането в съдебната практика на разбирането, че и на юридическите лица може да се присъжда обезщетение за неимуществени вреди. Той се позовава не само на правото на ЕС, но и на произнасяне в тази връзка на Върховния касационен съд (акта виж тук).
„Кабиле“ твърди, че неимуществените вреди, които е претърпяла, се изразяват в лишаване от достъп до съд, създаване на неудобства, проблеми, предприемане на действия и сезиране на различни институции. Първата инстанция приема, че наистина на компанията са създадени неудобства и затруднения, които са засегнали доброто ѝ име и търговска репутация и уважава иска ѝ в пълния му размер от 10 000 лв.
БАС обаче приеме, че справедливото обезщетение в случая е 1000 лв.
Прецедентът пак е в Ямбол
Случаят с „Кабиле“ показва вече тенденция с ощетени приватизирани дружества, които успешно съдят парламента и агенцията, макар нито едно дело да не е приключило окончателно. Прецедентът беше в края на 2015 г., когато отново Окръжният съд в Ямбол реши казуса на „Завод за каучукови уплътнители“ АД и осъди двете институции и Върховния касационен съд да му платят 700 000 лв. Делото стигна до ВКС, с искане за отвод, тъй като съдът е ответник по иска, но за момента е спряно до произнасянето по съвместно тълкувателно решение на двете върховни съдилища.
Както „Лекс“ писа наскоро, бившето държавно предприятие „Изгрев“ също спечели делото си срещу Народното събрание и АПСК, като Софийският градски съд ги осъди да му платят обезщетение от 120 000 лева.
9
Коментирайте
Понеже Конституцията не позволява на простосмъртните да сезират Конституционния съд, простосмъртните решиха да се пробват по ЗОДОВ, и успяха, като имаха късмет да попаднат на читави съдии.
Но така или иначе, едва ли някой от осъдената институция ще се трогне, защото е налице както колективна безотговорност, така и въобще никаква лична отговорност. Всичко ще е на гърба на данъкоплатеца пак. Охооо, надушвам схемичка, какво ли остава за печените схемаджии, без да назовавам имена!
В следващите години вноски не са плащани, агенцията завежда и печели дело срещу новия собственик на бившето държавно предприятие и чрез съдебен изпълнител продава акции за близо 40 000 лева.
И все пак има неизпълнение на приватизационния договор- наглеци са си
Това е третото решение срещу парламента . Има трайна съдсебна практика-НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ НОСИ ОТГОВОРНОСТ, АКО СЪТВОРИ НЕКАЧЕСТВЕН ЗАКОН! Отговорността е в пари. Единствено и само остава да се доразвие практиката,че депутатите лично следва да плащат обезщетението!
Депутатите хубаво си спят по време на пленарни заседания. Сега това ще ги разсъни.
С тези приватизации ощетиха много хора. Защо тогава не бяхме в ЕС? Свят щеше да им се извие от глоби.
Парламентът добре отмени §8, но трябваше да го направи по-рано а не да чака Европейската комисия да започне наказателна процедура срещу България.
Браво, тези дела вече не са прецедент и това е много важно не само за правосъдието, но и за икономиката, защото виновните институции вече знаят, че не са безнаказани и следващия път поне малко ще внимават.
Дреме им на виновните институции, защото тези глоби не им бъркат в бюджета за заплати и бонуси.
Всичките дела, които дъжавата губи, накрая ги плащаме ние – данъкоплатците. Защо навремето не са си свършили работата като са отменяли §8? Защото парите ни за обезетения не идват от техния джоб! Ако носеха отговорност за законодателството, което създават, щяха ли да отсъстват от Пленарната зала; щяха ли да четата вестници и да се почесват; и само да се наричат с епитети помежду си.