В ново тълкувателно решение
Търговската колегия на ВКС отговори на 9 въпроса за несъстоятелността
Непродаденото след края на производството става собственост на държавата и общината, постановиха върховните съдии
Девет въпроса, свързани с производството по несъстоятелност, по които беше натрупана противоречива практика през годините, днес получиха отговор от Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС). В тълкувателно решение по дело №1/2017 г. върховните съдии дадоха разрешения на проблеми в правоприлагането за различните фази на процедурата по фалит – от откриването ѝ през събранията на кредиторите до самия ѝ финал с осребряването на имуществото.
Първият от тях е свързан с откриването на производството по несъстоятелност по молба на кредитор. И е дали при разглеждането на делото се прилагат правилата на Гражданския процесуален кодекс (чл. 131-133) – които изискват да се даде едномесечен срок за отговор на исковата молба и как те се съчетават с кратките срокове, предвидени в Търговския закон (ТЗ) – разглеждане на молбата до 14 дни от подаването ѝ и решаване на делото за до три месеца.
„Общият ред се прилага, доколкото специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ не предвиждат нещо различно“, заяви днес ВКС. „Депозирането на отговор на молбата по чл. 625 ТЗ в предвидения в чл. 131 ГГК едномесечен срок би довело до значително забавяне на производството и би направило невъзможно спазването на наполовина по-краткия срок по чл. 629, ал. 2 ТЗ за разглеждане на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. При тази колизия приоритет следва да се даде на разпоредбата на чл. 629, ал. 2 ТЗ“, посочват върховните съдии. И обясняват, че защитата на длъжника е гарантирана от възможността му да прави възражения и да представя доказателства (чл. 629, ал. 4 ТЗ).
Ето какви указания дава ВКС на съдилищата: „Прилагайки специалните процесуални норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, след преценка за редовност на молбата за откриване на производство по несъстоятелност, съдът по несъстоятелността следва да изпрати препис от молбата и приложенията към нея на длъжника и да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно заседание в 14-дневен срок. Срещу подадената молба длъжникът може да вземе становище, да направи възражения и да поиска събиране на доказателства както преди провеждане на първото съдебно заседание, така и в самото съдебно заседание, но не по-късно от приключването му. След приключването на това заседание правото за възражения и доказателства се преклудира“.
Като в тълкувателното решение изрично се уточнява, че преклузията настъпва само за възраженията и свързаните с тях доказателства, които касаят активната легитимация по молбата (за несъществуване на твърдяното от кредитора правоотношение, за погасяване на претендираното вземане – по давност, чрез плащане, прихващане и др.), но не и за тези, свързани с предмета на делото – състоянието на неплатежоспособност или свръхзадълженост и началната му дата.
ВКС заявява, че на този посочен от него процесуален ред е подчинено не само разглеждането на молбата на кредитора, който инициира производството по несъстоятелност, но и тези на други кредитори за присъединяване към вече започналото дело за фалит (по чл. 629, ал. 4 ТЗ). „В случай, че молбата за присъединяване отговаря на изискванията за редовност, съдът по несъстоятелността следва да изпрати препис от нея, заедно с приложенията, за становище на длъжника и на иницииралия производството кредитор, респ. да им предостави възможност да заявят становище веднага, ако молбата за присъединяване е депозирана в първото заседание по делото. При необходимост и направено изрично искане от първоначалните страни, на същите следва да бъде даден допълнителен срок за становище и ангажиране на доказателства по молбата за присъединяване съгласно чл. 144, ал. 1 ГГК във връзка с чл. 621 ТЗ. Когато депозираната в първото съдебно заседание молба за присъединяване е нередовна, препис от нея следва да бъде изпратен на страните по делото (на длъжника и първоначалния кредитор, респ. на останалите присъединили се кредитори, ако такива вече са конституирани) след отстраняване на нередовността ѝ в предоставения от съда срок“, разясняват върховните съдии.
И дават следния окончателен отговор: „Процесуалният ред, по който се развива производството по молба по чл. 625 ТЗ, депозирана от кредитор, при подготовката ѝ за разглеждане в открито съдебно заседание, е редът, предвиден в специалните норми на чл. 629, ал. 2 и ал. 4 ТЗ, а не редът, предвиден в общите норми на чл. 131 – 133 ГПК“.
Следващият въпрос, на който отговори днес Търговската колегия, е свързан с приложението на чл. 673, ал. 3 ТЗ. Той предвижда, че „съдът може да предостави право на глас и на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане, срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му“. Тук споровете в практиката са дали и по отношение на кредиторите със спорни вземания (за които е предявен иск по чл. 694 ТЗ) важи изискването да представят на убедителни писмени доказателства, за да получат право на глас в събранието.
Изискването за предоставяне на убедителни писмени доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася за всички кредитори, чиито вземания не са приети, реши ВКС. И заяви: „Независимо от непрецизния текст на чл. 673, ал. 3 ТЗ, няма нито правна, нито житейска логика двете групи кредитори с оспорени вземания (приети и неприети) – тези, които са страна по възобновено производство по чл. 637, ал. З ТЗ, и тези, чието вземане е предмет на предявен иск по чл. 694 ТЗ, да бъдат третирани по различен начин относно възможността да им бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите“.
Докато не бъде одобрен списъкът на приетите и служебно вписаните вземания не е допустимо да се провежда събрание на кредиторите за избор на нов синдик, реши още Търговската колегия. „Поради невъзможността събранието на кредиторите, като орган на несъстоятелността, да бъде конституирано преди де е одобрен списъкът на приетите вземания, при възникнала необходимост от замяна на избрания от първото събрание на кредиторите синдик респ. назначения от съда временен синдик в хипотезата на чл. 669, ал. З и 4 ТЗ, приложение следва да намери разпоредбата на чл. 657, ал. 8 ТЗ, според която до избирането на нов синдик функциите му се изпълняват от назначен от съда служебен синдик“, обясняват върховните съдии.
Тълкувателното решение разрешава и друг спор в практиката – дали в производството по разглеждане на възраженията срещу списъците на приетите и неприети вземания са допустими не само писмени доказателства. ВКС казва, че макар то да не притежава белезите на класическо исково производство, е спорно и се развива с участието на кредитора с прието/неприето вземане, оспорващия го, длъжника и синдика и цели да разреши на този етап спора за съществуването на предявените вземания. „Произнасянето на съда само въз основа на писмени доказателства се извършва винаги в закрито съдебно заседание. Открити съдебни заседания се провеждат с цел събиране на доказателства, част от които не могат да бъдат събрани в закрито заседание. При липсата на изрично ограничение относно допустимите доказателства във фазата по разглеждане на възраженията по чл. 690 ТЗ, обстоятелството, че законодателят е предвидил провеждането на открито съдебно заседание, е достатъчно, за да се приеме, че в това производство са допустими всички доказателства, които могат да бъдат събрани в открито съдебно заседание“, заявява ВКС.
Освен това в тълкувателното решение ВКС постановява, че два вида определения не подлежат на обжалване. Първите са тези по чл. 638, ал. 3 ТЗ, с които съдът разрешава или не вече започнало изпълнително производство на обезпечен кредитор да продължи и след откриване на производството по несъстоятелност. Вторите са определенията по чл. 674 ТЗ, с които съдът по несъстоятелността отказва свикване на събрание на кредиторите. Като върховните съдии изтъкват, че в последния случай развитието на производството по несъстоятелност не се прегражда, а въпросите, по които събранието на кредиторите взема решения и са от значение за развитието му могат да бъдат решени и от съда, или от синдика.
„Срокът по чл. 698, ал. 1 ТЗ за предлагане на оздравителен план тече от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка на приетите вземания, предявени в допълнителния срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ“, постанови още ВКС.
Освен това върховните съдии заявиха, че сумите, получени от продажбата на имущество, върху което е учредена ипотека или залог, не могат да служат за покриване на предплатените от кредиторите разноски по чл.629б ТЗ или на разноските по чл. 722, ал. 1, т. З ТЗ (и в частност възнаграждения на синдика), когато получената сума, от продажбата на имуществото не е достатъчна за пълното удовлетворяване на обезпечения кредитор с привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Като обясняват, че Търговският закон урежда императивно реда, по който се удовлетворяват вземанията на кредиторите и при липса на специална разпоредба, която да създава привилегия за тези, предплатили разноски, или за възнаграждението на синдика, тези вземания попадат в трети ред. Те не могат да бъдат удовлетворени от сумите, получени от реализацията на обезпечението, учредено в полза на определен кредитор, след като същото е недостатъчно да покрие обезпеченото вземане. „Противното би означавало предплатените разноски да бъдат за сметка на обезпечения кредитор, без той да е изразил съгласие за това“, изтъква ВКС.
В тълкувателното решение Търговската колегия запълва и една празнота в Търговския закон. В него не е уредено какво става след прекратяването на делото за фалит и заличаването на търговеца, с имотите и вещите, които са останали непродадени. Няма спор за това, когато става дума за едноличен търговец, тъй като там физическото лице продължава да съществува и именно то остава техен собственик.
Проблемът възниква, когато бъде заличено юридическо лице. Като в тези случаи съдилищата застъпваха на различни виждания – например, че непродадените имоти и вещи стават собственост на съдружниците (акционерите), че стават собственост на държавата по аналогия със Закона за наследството или че остават безстопанствени и ги владеят общините.
ВКС първо напомня, че решението какво да стане с непродаваемите вещи принадлежи на заключителното събрание на кредиторите. „Доколкото законът не е поставил ограничения в тази насока, кредиторите са свободни да извършат преценка на кого да бъдат предоставени непродаваемите вещи – на самия длъжник (когато той е едноличен търговец-физическо лице), на съдружниците/акционерите (когато длъжникът е търговско дружество), на определен кредитор или на трето за производството по несъстоятелност лице (в т. ч. държавата или общината)“, посочват върховните съдии.
Ако обаче заключителното събрание на кредиторите не вземе решение за тях, то не може да бъде заместено от съда. „Независимо обаче от липсата на такова решение, производството по несъстоятелност следва да бъде приключено, като се постанови решение за прекратяването му и за заличаване на длъжника от търговския регистър (чл. 734 и 735, ал. I и ал. З ТЗ). В този случай, а също и в хипотезата на чл. 632, ал. 4 ТЗ при прекратяване на спряното производство по несъстоятелност поради липса на достатъчно имущество за покриване на разноските по него, възниква въпросът в чия собственост преминават непродаваемите и непродадените вещи“, пише ВКС.
И посочва, че няма правило за това в ТЗ. „Съществуващата законова празнота налага правоприлагане по аналогия в съответствие с нормата на чл. 46, ал. 2 ЗНА чрез прилагане на разпоредби, които се отнасят до подобни случаи“, казват върховните съдии.
И намират най-близката аналогия в Закона за наследството, тъй като със заличаването на търговеца настъпва неговата юридическа смърт. „Имуществените последици от заличаването на търговеца в най-голяма степен се доближават до последиците от смъртта на физическото лице“, обяснява Търговската колегия. И посочва, че когато няма наследници за дадено имущество, то се получава от държавата, а движимите вещи, жилищата, ателиетата и гаражите, както и парцелите, предназначени предимно за жилищно строителство, стават собственост на общината, на чиято територия се намират.
Затова ВКС постановява: „Недвижимите имоти и движимите вещи, останали непродадени в производството по несъстоятелност след прекратяване на производството и заличаване на длъжника от търговския регистър, остават собственост на физическото лице, когато длъжникът е едноличен търговец, съответно стават собственост на държавата или на общините, по аналогия на чл. 11 ЗН, когато длъжникът е търговец юридическо лице, освен ако в закон не е предвидено друго“.
По този пункт решението с особено мнение са подписали председателката на Търговската колегия Дария Проданова и колегите ѝ Емил Марков и Боян Балевски. Те не отричат, че трябва да бъде даден отговор на въпроса за собствеността на непродадените след производството по несъстоятелност имоти и вещи, но според тях това трябва да направи законодателят.
Решението в различните му части с особено мнение са подписали и съдиите Костадинка Недкова, Николай Марков, Людмила Цолова и Росица Божилова.
6
Коментирайте
Може би разрешаването на въпроса за собствеността на непродадените след производството по несъстоятелност имоти и вещи наистина трябваше да реши законодателят.
А дотогава какво да правят съдилищата?
За съжаление в ТЗ има много празноти, които не могат да бъдат запълнени само с Тълкувателни решения.
Добре е, че се дава право на глас на кредиторите с оспорени вземания и от двете групи в събранието.
Този едномесечен срок за отговор на исковата молба определено бави производството.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Прочетете тълкувателното решение в „четим“ формат – от системата на Българското прецедентно право:
https://www.290caselaw.com/tr1-20181203/