С решение-тест за парламента: КС премахна забраната за обжалване на общи устройствени планове
Народното събрание за първи път ще трябва да изпълни тълкувателното решение, с което беше задължено да уреди правните последици от прилагането на противоконституционен закон
Очаквано: КС прекрати делото за кариерните бонуси на ВСС
Конституционният съд днес очаквано прекрати делото за т. нар. кариерни бонуси на членовете на Висшия съдебен съвет. Те са регламентирани в чл. 28, ал. 1 от Закона за съдебната власт и бяха атакувани от Върховния касационен съд.
Докато делото беше висящо обаче разпоредбата беше променена. След изменението ВСС вече не е задължен да удовлетворява автоматично искането на свои бивши членове след края на мандата им да отидат на по-висока длъжност, а има право на преценка.
Промяната в нормата обаче е основание КС да прекрати делото. „След изменението разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗСВ има ново съдържание и смисъл, като така се внася нов предмет на делото, какъвто не е поискан от вносителя и с какъвто не е сезиран Конституционният съд. Разглеждането на така изменената разпоредба означава съдът да се самосезира, което е недопустимо“, изтъкнаха членовете му в определението си (пълния му текст виж тук).
Конституционният съд (КС) премахна необжалваемостта на общите устройствени планове. Той обяви за противоконституционен чл. 215, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). За противоречаща на основния закон беше обявена и нормата на чл. 208, ал. 1 от ЗУТ в частта „а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 – петнадесет години“.
Решението (пълния му текст виж тук) е прието с 11 гласа, а Гроздан Илиев е останал на особено мнение.
Важността му обаче надхвърля значимостта на предходните случаи, в които КС е обявявал за противоконституционни дадени разпоредби. Причината за това е, че днешното решение е първото „отменително“ след като на 28 април 2020 г. КС излезе с тълкувателно решение по дело №5/2019 г. (пълния му текст виж тук).
За какво КС задължи парламента
С него той въздигна на конституционно ниво задължението на Народното събрание да уреди правните последици от прилагането на обявен за противоконституционен закон (доктрината приема, че тълкувателните решения на КС на практика се превръщат в част от конституционния текст). До постановяването на тълкувателното решение на КС то съществуваше само като норма в Закона за КС и тя често биваше пренебрегвана от народните представители. Срокът, в който парламентът трябва да уреди последиците, е уреден в правилника на парламента и е до два месеца от влизането в сила на решението на КС (чл. 81, ал. 4 от правилника).
След тълкувателното решение категорично е ясно и че по заварените и висящите правоотношения противоконституционният закон не се прилага. А за приключилите правоотношения КС прие: „Обявените за несъответни на Конституцията закони губят своето действие занапред (ex nunc), а възникналите от прилагането им правни последици в рамките на правоотношения, приключили до влизане в сила на решението на Конституционния съд, се запазват, освен ако Народното събрание не постанови друго по реда на чл. 22, ал. 4 от Закона за Конституционен съд (разпоредбата казва, че възникналите правни последици от обявяването на даден акт за противоконституционен, се уреждат от органа, който го е постановил)“.
КС посочи и какво да правят съдилищата, когато Народното събрание бездейства, а са сезирани от граждани и юридически лица, чиито правоотношения са били уредени въз основа на противоконституционен закон: „До произнасянето на Народното събрание, при наличие на правен спор, съдилищата го решават като прилагат пряко Конституцията и принципите на правото“.
В тълкувателното решение ясно се казва и че задължението на парламента да уреди последиците от противоконституционния закон, включва и обезщетяването на увредените от него. Важно е да се припомни какво заяви КС в тази връзка: „От конституционния принцип на правовата държава произтича задължението на органа, предвидено в чл. 22, ал. 4 от ЗКС. То се свързва и с чл. 7 от Конституцията, предвиждащ отговорност на държавата за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица, което неминуемо обхваща и отговорността на органа, издал противоконституционния акт. Уреждането на правните последици от прилагането на противоконституционния акт до обявяването му за такъв не е в правомощията на Конституционния съд, но неговото решение задължава органа, постановил акта, да изпълни конституционното си задължение, което е и смисълът му на елемент от цялостния конституционен механизъм за балансиране на властите. Мерките, които органът следва да приеме, за да уреди правните последици от прилагането на акта до влизане на решението на Конституционния съд в сила, са иманентна част от процеса на осигуряване на върховенството на Конституцията“.
Така днешното решение, с което двете разпоредби от ЗУТ бяха обявени за противоконституционни, всъщност се превръща във важен тест за парламента и зачитането на върховенството на Конституцията у нас.
Противоконституционните текстове от ЗУТ
Искането необжалваемостта на ОУП да бъде прогласена за противоконституционна беше на Висшия адвокатски съвет (ВАдС). Всъщност това беше вторият опит тя да бъде отменена от КС. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон (пълния текст на решението от 2006 г. виж тук).
В днешното си решение КС признава, че принципът за обжалваемост на административните актове не е всеобхватен, но подчертава, че когато го ограничава парламентът е длъжен да се съобразява с основните конституционни принципи на правовата държава и защитата на основните права.
„Когато достъпът до съдебна защита по отношение на определени административни актове се стеснява, законодателната целесъобразност не се ограничава, а необжалваемостта не може да засяга реализацията на основните права и свободи на гражданина, освен ако не се налага за защитата на висши конституционни ценности, свързани с особено важни интереси на обществото. В случая преграждането на пътя към съдебно обжалване на общите устройствени планове е лишено от конституционна легитимност, тъй като не е обусловено от висша конституционна ценност, в името на която правото на защита да отстъпи“, заявява КС.
И подчертава, че възможността за обжалване на ПУП не е в състояние да отстрани допуснатите нарушения при изработване на ОУП.
Нещо повече пише КС: „Намерението на законодателя да предвиди необжалваемост на общите устройствени планове не е проведено последователно в духа на принципа за равенство, тъй като държавата може чрез областния управител да защити държавните и обществените интереси, ако приеме, че те са засегнати от акта на органа на местно самоуправление за одобряване на общия устройствен план. С разпоредбата на чл. 127, ал. 6, изр. 2 ЗУТ е предоставено право на областния управител да върне решението на общинския съвет за одобряване на общия устройствен план за ново обсъждане или да го оспори пред съответния административен съд при условията и по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Това правомощие на областния управител е в защита на държавния интерес, като в същото време възможността за защита на личния интерес на гражданите е отнета“.
И заключава, че забраната за обжалване на ОУП нарушава и материалната справедливост като елемент от принципа на правовата държава.
Другата „отменена“ днес от КС разпоредба от ЗУТ – чл. 208, ал. 1, регламентира, че срокът за започване на отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, предвидени за озеленени площи, е 15 години.
„До изтичането на 15-годишния срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ собствениците на отредени по устройствените планове частни имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване търпят съществени ограничения на правото им на собственост“, заявява КС в решението си.
И изброява какви са те. Първо, при наличие на влязъл в сила план държавата и общината имат право на предимство пред трети лица да изкупят недвижимия имот по пазарни цени, щом според плана имотът е предвиден за изграждане на обект публична държавна или публична общинска собственост. Собственикът може да продаде имота или части от него на трето лице, само след като го предложи за изкупуване на държавата или на общината и представи на нотариуса писмен отказ.
Второто е, че в 15-годишния срок от влизането в сила на ПУП с отреждане за озеленяване, засегнатите собственици могат да ползват имота единствено съобразно фактическото положение, заварено към датата на одобряването на плана.
„Невъзможността на собствениците на отредени по устройствените планове частни имоти за реализация на мероприятия по обществено озеленяване в 15-годишния срок по чл. 208, ал. 1 ЗУТ да се ползват и да се разпореждат с имотите пълноценно, по същество намалява обема на правото им на собственост“, заявява КС. И напомня, че принципът на неприкосновеност на частната собственост не изключва ограничаването ѝ, но трябва да се търси баланс между личния и обществения интерес. А той се постига, „когато ограничаването на правото на собственост се извършва при съобразяване на принципа на правовата държава“.
„Определеният в оспорения израз на чл. 208, ал. 1 ЗУТ срок от 15 години за започване на отчуждителното производство за имоти, отредени по влезлия в сила подробен устройствен план за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 ЗУТ, противоречи на легитимните правни очаквания и създава правна несигурност, което противоречи на принципа на правовата държава“, пишат конституционните съдии. Освен това той противоречи и на публичния интерес.
КС подчертава, че сроковете за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост са предназначени да отговорят на реалните възможности на бюджета на държавата и на общините за осигуряване на необходимите средства за отчуждаване на терените, които са предвидени по действащите ПУП за изграждане на обекти – публична собственост. „Поради това предвиждането на такива срокове само по себе си не е противоконституционно, а законодателят е най-добре поставен да определи тяхната продължителност. Свободата на преценка, с която разполага законодателната власт в това отношение, обаче е ограничена от принципа на пропорционалност като компонент на правовата държава“, се заявява в решението.
В което в заключение 15-те години за започване на отчуждителни процедури за зелени площи са определени като прекомерен срок.
20
Коментирайте
Въпросът е изключително сложен. Още повече, че за първи път се поставя изрично въпросът с вредите. Какъв зор беше след като СЕС резна МФ за акцизите на колите, сега ще е три пъти по тегаво. Може и да предпочетат лавина от ЗОДОВки
тъй стана със ЗЕВИ, тъй стана и с приватизацията, ама призовавам тия с имотите в зелени площи да ги одрусат яко с исковете
Днес е хубав ден!
За българската демокрация и за мен.
Браво за решението!
Добре ги резнаха. Да ги видим сега.
„Депутат“ – това звучи смешно!
А трябва да е „гордо“. Обаче нашият парламент наистина е голям цирк.
Да си изядат сега чорапите, за това, че не са мислили, когато му е било времето
хахахахах. Хак да им е! кеф ми е.
Те ще се избият в парламента. Никога не могат да се разберат за нищо
Добро решение. Сега ще им се подпече под дупарите
Общите устройствени планове, особено в София са някакъв мираж. те не знаят в СОС какво значи това
Да е мислено когато е писан закона. Не може да се кара през просото
Но моля ви. Недейте така. Те ще изперкат и ще напълнят лудниците. Знаете ли какво са 240 човека на куп да идат в лудницата
Е те тука вече ако не подадат оставки, няма кога. Те ще се шашнат
Е сега ще лъсне докрай нивото на това НС – по бели гащи! Толкова са голи и боси, че няма да си мръднат пръста и ще се направят, че нищо не се е случило. Върховенство на конституцията? Мчи кво беше това?
Добре им напомниха какво е Върховенство на конституцията. Натриха им носовете.
ха сега да ги видим
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Колеги много сте наивни! Депутатите това решение на КС не са го чели и няма да го прочетат, дано в правна комисия да се намери някой читател на lex, че да се информират