Необжалваемостта на общите устройствени планове (ОУП) да бъде прогласена за противоконституционна, настоява Висшият адвокатски съвет (ВАдС). Той е атакувал пред Конституционния съд (КС) чл. 215, ал. 6 от Закона за устройството на територията (ЗУТ). Именно тази разпоредба предвижда, че „не подлежат на обжалване общите устройствени планове, както и техните изменения“.

Делото вече е образувано, а за докладчик по него е определен Константин Пенчев (пълния текст на искането на адвокатурата виж тук).

Това е втори опит необжалваемостта на ОУП да бъде отменена от Конституционния съд. През 2006 г. състав на Върховния административен съд я атакува, но с три особени мнения КС отказа да я обяви за противна на основния закон (пълния текст на решението виж тук).

През 2014 г. обаче КС излезе с тълкуване (на чл. 120, ал. 2 от Конституцията) кога законодателят може да предвиди, че дадени актове не подлежат на съдебен контрол. В решението си тогава той прие, че това става „по изключение при спазване на изискванията за съразмерност, включително задължителните за страната международни стандарти за достъп до съдебна защита и със закон …само когато това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика“.

Това дава основание на ВАдС да приеме, че има промяна в практиката на КС във връзка с обжалваемостта на административните актове по отношение на материята по устройство на територията. В подкрепа на тезата си от адвокатурата припомнят, че самият КС казва, че не е обвързан завинаги от своите правни разбирания, а развитието на правото е обективен процес, което позволява тълкуването на правните разпоредби да бъде “отворено” и към други виждания, както и да държи сметка за настъпили междувременно значими промени в обществения живот.

След като обосновава допустимостта на искането си, Висшият адвокатски съвет заявява, че необжалваемостта на ОУП противоречи на принципа за правовата държава, който изисква съразмерност на въведеното ограничение. „Реализацията на предвижданията на одобрения ОУП протича в дълъг период от време, тъй като ОУП са далекоперспективни управленски инструменти (с хоризонт на действие 15 – 20 и повече години), поради което изключването на съдебния контрол върху актовете на тяхното одобряване не е свързано с постигането на легитимната цел – определят целите на държавната политика за устройство на територията за определен период и в частност, определяне на териториите с публична държавна и с публична общинска собственост и режимът на тяхното устройство, за които Основният закон допуска принудително отчуждаване“, изтъква той пред КС.

Адвокатурата припомня, че съдебният контрол върху актовете на изпълнителната власт е важна проекция на принципа за разделението на властите, който е носеща конструкция в системата от гаранции за правовата и демократична държава. И заявява, че невъзможността да се обжалват ОУП „отслабва способността на административното правосъдие да бъде защитник на обикновения човек срещу незаконосъобразните действия и произвола на държавните органи“.

ВАдС твърди, че необжалваемостта на ОУП погазва и правото на защита. Както и че противоречи на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, който дава възможност законодателят по изключение да ограничи съдебния контрол на административните актове. Като отново се опира на решението на КС от 2014 г., че при спазване на изискването за съразмерност е допустимо със закон да се предвиди необжалваемост пред съд на изрично посочена категория административни актове, но само ако това е необходимо за опазване на основите на конституционния ред или на други особено важни обществени интереси, като осигуряването на отбраната и сигурността на страната, както и осъществяването на принципите и целите на нейната външна политика.

ВАдС е атакувал в КС и друга разпоредба от ЗУТ – чл. 208, ал. 1 в частта, с която регламентира, че срокът за започване на отчуждителни процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост за имоти, предвидени за озеленени площи, е 15 години.

„Законодателят очевидно не е отчел, че предвиденият срок от 15 години е твърде дълъг и по този начин той влиза в противоречие с формалния елемент на принципа за правовата държава, а именно правната предвидимост и сигурност, закрилата на правата и легитимните очаквания на гражданите“, заявява ВАдС в искането си.

Освен това, според него със срока от 15 години се посяга на неприкосновеността на частната собственост.

„В ЗУТ няма нормативно определен срок, в който общината е длъжна да изготви и одобри ПУП за неурегулирани територии в съответствие с предвижданията на одобрен ОУП. Тъй като ОУП са далекоперспективни управленски инструменти (с хоризонт на действие 15 – 20 и повече години), общинските съвети могат да планират изготвянето на ПУП, респективно провеждането на отчуждителни процедури по прилагането им в стратегиите за управление на общинската собственост и приетите въз основа на тях годишни програми по чл. 8 от Закона за общинската собственост. Това на практика води до удължаване на 15-годишния срок за отчуждаване без ограничение във времето, тъй като правото на засегнатия собственик да поиска изменение съгласно чл. 208, ал. 1, изр. второ от ЗУТ се поражда след изтичане на 15 години от влизането в сила на ПУП, но изобщо не започва да тече, ако общината не е направила нужното, за да одобри подробен устройствен план за реализация на мероприятията по създаване на озеленени площи за широко обществено ползване в съответствие с одобрения ОУП“, пише ВАдС до КС.

И подчертава, че началото на срока за отчуждаване зависи от общината, а не от засегнатите собственици, които нямат правно средство да предизвикат одобряването на ПУП.

В искането се изброяват ограниченията, които търпят собствениците: „До изтичането на срока по чл. 208, ал. 1 от ЗУТ собствениците могат да продават засегнатите имоти или части от тях на трето лице само след като ги предложат за изкупуване на държавата или на общината в зависимост от предвижданията на ПУП и представят на нотариус писмен отказ. В същия срок собствениците на засегнатите имоти имат право да изградят временни строежи, ако държавата или общината откажат да упражнят правото си на първи купувач по чл. 199, ал. 2 ЗУТ“.

И се посочва, че в 15-годишния срок от влизането в сила на ПУП с отреждане за озеленяване, засегнатите собственици могат да ползват имота само по начина, по който са го правили към момента на одобряването на плана. Те могат да се разпореждат с имотите си при условията на чл. 199, ал. 2 от ЗУТ и могат да изграждат в тях временни строежи – ако имотите са дворни места. А ако става дума за земи или горски имоти, не могат да променят предназначението им и това ги поставя в неравностойно положение спрямо останалите собственици на поземлени имоти.

Освен това ВАдС напомня, че законът не предвижда обезщетяване на собствениците за периода, през който не могат да използват пълноценно имотите си, но не ги освобождава от данъци.

Затова стига до извода, че на практика се стига до „лишаване от собственост“ без предварително и равностойно обезщетение, с което се нарушава чл. 17, ал. 5 от Конституцията.

17
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Красимир Иванчев
Красимир Иванчев
08 март 2020 11:11
Гост

Чудесна идея! Освен това трябва да се атакува и необжалваемостта на оценките при отчуждаванията по ЗДС и ЗОС пред по-горна съдебна инстанция…

Защо ВАдвС толкова ряко сезира КС?!
Защо ВАдвС толкова ряко сезира КС?!
07 март 2020 7:55
Гост

Правомощието на вАдвС да сезира КС е ценно, и е необяснимо, ц защо толкова рядко се ползва. При положение,че е пълно с противоконситтуционни текстове. вижте например, за сравнение Омбудсмана има поне няколко сезирания на КС-годишно, тоест Омбудсмана има вече десетки сезирания общо, откакто има това правомощие.

Анонимен
Анонимен
06 март 2020 11:03
Гост

Мисля, че сега решението на КС ще е същото като от 9 май 2006 г.

Даниела Ки
Даниела Ки
06 март 2020 10:52
Гост

Крайно ненужно. Ще занимават съда с глупости. Те тарикатите, като Божков, Ваклин и ТРЕЙС и Главбулгарстрой ще си строят където им падне и каквото им падне, защото са в комбина с управляващите. То по този начин се крадат държавни пари. Да не мислите, че някой си отделя от бюджета и си прехвърля в личната сметка. Става чрез такива фирми, които изпълняват обществени поръчки, а предимно тези фирми са Галвбулгарстрой, Ваклин, Трейс, ДжиПиГруп, Галчев. Иначе ще каже човек, че трябва да сме заприличали на нов Дубай с толкова невероятни професионалисти и толкова страхотни строителни фирми. Обаче не е така.

Бай Иван
Бай Иван
06 март 2020 10:50
Гост

Време е нещо да се направи. Не може мутрите да си плащат и общината да променя ОУП за тяхно удоволствие. И тук визирам най-вече грозната стъклена гадост, която изникна на площад Македония и има дни, в които понеже е обърната скосената фасада към слънцето, така препича, че тя се превръща в гигантска лупа. Да не говорим за хотела дето ще изникне до нея. Май се говори, че е на Черепа.

fedoro
fedoro
06 март 2020 10:47
Гост

И това как ще спре проекти, като този на Васил Божков в центъра на София на площад Македония да се случват? И овчия народ само повтаря за Златния век колко бил лош и грозен, а не обелва дума за купища други малки и големи проекти, които задушават града ни. Кой от кой по-горЗни!

Харалампи К
Харалампи К
06 март 2020 10:46
Гост

Избраните да работят в Столична община да следят какво се случва с Общ устройствен план. Те затова са избрани там. Не един път ние да си губим времето да ги избирима и втори път да трябва да ги регулираме какво правят

Били
Били
06 март 2020 11:04
Гост

Да не ти се налага да ги молиш за справка. Можеш спокойно да си отвисиш цял ден.

кирилов
кирилов
06 март 2020 10:45
Гост

Да, така ще може всеки да си мрънка за каквото му скимне. Ще се обжалва какво ли не в съда, до това дали някой ще си прави беседка и дали има право. И съда ще се занимава с тези кокошкарски глупости

Rumen I
Rumen I
06 март 2020 10:44
Гост

Логиката е, че тези, които се занимават да променят ОУП и тези, които съблюдават процеса са избрани от народа. Тоест ти гласуваш доверие на някого, той да спазва правата ти и да се съобразява с това, за което си го избрал да е там. Ако той не го прави, то тогва защо си го избирал. И защо трябва да има по 20 инстанции и проверки за едно тъпо нещо?

Kiril
Kiril
06 март 2020 11:06
Гост

Е, ние и управниците си избираме, ама и те толкова работа вършат. Е, работят за себе си естествено.

Dimitrieva
Dimitrieva
06 март 2020 10:42
Гост

Категорично мисля, че не може да нямаме право да обжалваме ОУП. В крайна сметка става свидетели на редица нарушения. Някой с много пари плаща на друг с много власт за да може да изникант цирей в средата на София, Варна, Бургас… Хората не ги питат.

Икономов
Икономов
06 март 2020 11:08
Гост

А пътем заемат място от тротоарите. А кооперациите така ги строят, че мога да прескоча в балкона на отсрещната.

Фердинанд
Фердинанд
06 март 2020 10:41
Гост

каквото и да си говорим едно е ясно – в столична община си правят каквото си искат. Никой няма право да им каже нищо. Остана пък и да има право да обжалва.

аман
аман
06 март 2020 10:39
Гост

От умрял писмо е тази работа с ОУП… Колко пъти ще си казваме едно и също. Изброяването в решението на КС от 2014 г. е примерно, а не изчерпателно.

Анонимен
Анонимен
06 март 2020 10:40
Гост

от съд, пък бил той конституционен, и от жена се иска, бе, колега. какво се възмущаваш 🙂

Пепи
Пепи
06 март 2020 11:08
Гост

И то до последно. Повторението е майка на знанието.