Съд отказа обезщетение на недочакал правосъдие за Възродителния процес
Алван Кьойбаши страдал от престоя в Белене, преименуването и изселването в Турция, но забавянето на процеса срещу виновните му било само „неприятно“
Софийският градски съд (СГС) отказа обезщетение за бавно правосъдие на една от жертвите на т.нар. Възродителен процес, след като прие, че Алван Кьойбаши не е доказал, че е страдал от рекордно забавеното дело срещу виновните за репресиите над българските мюсюлмани.
Миналата година Кьойбаши заведе дело за бавно правосъдие срещу прокуратурата за 100 000 лева, но не е доживял дори края на процеса за обезщетението. През март той е починал, а на негово място по делото са конституирани съпругата и четирите му деца.
Наскоро съдия Божана Желязкова отхвърли изцяло иска му срещу прокуратурата, след като прие, че Кьойбаши е страдал от престоя в Белене, смяната на имената и изселването му в Турция, но забавеното близо 30 години дело срещу виновните, за което дори изтече абсолютната давност, му е било само „неприятно“ (решението на съда, виж тук).
В исковата си молба Кьойбаши е написал, че през 1985 г. бил арестуван и пратен в Белене, където останал до март 1986 г. Тогава бил заселен принудително във врачанското село Люти брод, а през 1989 г. бил изселен в Турция. След демократичните промени се надявал, че виновните за Възродителния процес ще получат справедливи наказания за съсипания му живот. С други пострадали създали сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“, чрез което да се информират за развоя на делото в България, което започна през 1991 г. Заради проточването на разследването, писал писма, искал информация от прокуратурата, бил разпитан и като свидетел, но получавал само откази, защото делото било секретно. Преди две години е бил сред пострадалите, които подадоха молби за ускоряване на процеса, който обаче остава спрян до издирването на всички 446 пострадали, като военните прокурори държат да бъдат разпитани всички и остава да открият още 77 от тях. С течение на годините дори обвиняемите починаха, като жив е единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.
Кьойбаши пише, че заради всичко това надеждите му, че ще получи справедливост са останали излъгани.
„Необосновано дългото забавяне на делото довело до изключително изострено чувство за несправедливост, за това, че никой никога няма да понесе отговорността за това, което му е причинено, до силно разочарование от държавата и правовия ред, който е установен в нея. Загубил всякакво доверие в институциите и се чувства сам, безпомощен и излъган. Дългите години на безплодно очакване го направили раздразнителен човек, без надежда за справедливост в този живот“, се казва в иска му до съда.
Съдия Желязкова пише, че първо трябва да бъде установена причинно-следствената връзка между отговорността на държавата и причинените вреди, като на обезщетение подлежат само тези, които са действително настъпили и доказани, а не предполагаемите.
„По силата на чл. 154, ал. 1 от ГПК тази връзка (между сочените от ищеца неимуществени вреди и установеното нарушение за разглеждане на делото в разумен срок) трябва да бъде доказана от ищеца, извън случаите, когато се претендират вреди в рамките на обичайните такива“, се казва в решението.
Според съда обаче Кьойбаши не е успял да докаже, че твърдените от него вреди са настъпили точно заради проточилото се разследване. За тях са свидетелствали съпругата му и негов приятел, който също води дело заради Възродителния процес, но съдът не ги кредитира изцяло, защото имали личен интерес прокуратурата да бъде осъдена. По делото е приета и съдебно медицинска експертиза, според която негативните емоции на Кьойбаши са свързани с преживяванията по време на Възродителния процес, а не с делото за него.
„Да се приеме обратното, т.е. при липса на събрани доказателства, че ищецът е претърпял сочените в исковата молба неимуществени вреди от неприключването в разумен срок на сл. дело № 1/1991, би било равно на тяхното презюмиране, без законодателят да е въвел такава презумпция с правна норма. Последното (приемането за реално настъпили вреди, които не са доказани с доказателствените средства по ГПК) би било в пряко противоречие с принципите на гражданския процес – за състезателното начало (съгласно чл. 8 от ГПК); равенството на страните (чл. 9 от ГПК) и за установяване на истината (чл. 10 от ГПК)“, се казва в решението на СГС.
В него съдия Желязкова се позовава и на практиката на съда в Страсбург и конкретно на делото „Скордино срещу Италия“, в което съдът приема, че „съществува силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до неимуществени вреди“.
Именно тази презумпция съдът намира за оборена със заключението на вещото лице, което е написало, че преживяванията на Кьойбаши покрай делото „не са очертани като изразен стресогенен фактор, довел до дистрес“. При директен въпрос от експерта, пострадалият съобщил само, че проточването на това дело му е било „неприятно“.
Според съдия Желязкова Алван Кьойбаши наистина е пострадал и са били накърнени основни негови права и свободи, но това е станало по време на Възродителния процес и за това той може да търси обезщетения по Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ), а не по ЗОДОВ.
Решението на съда не е окончателно и наследниците на Кьойбаши вече са го обжалвали пред Софийския апелативен съд (САС).
Отхвърленият иск от СГС е донякъде изненадващ, тъй като в няколко дела, които „Лекс“ откри в съда, ищците винаги биват обезщетени за бавно правосъдие покрай Възродителния процес. В последната година СГС осъди прокуратурата да плати обезщетения от 30 000 до 70 000 лева на шестима пострадали, а последното осъдително решение е отпреди малко повече от месец (виж тук).
С него съдия Невена Чеуз осъди прокуратурата да плати 30 000 лева на бившия учител в Кърджали Нихад Реджеб. Той разказва аналогична история за това как до 1982 г. работел като учител, но бил уволнен, защото се противопоставял на решенията на правителството за смяна на имената на българските мюсюлмани, забраната за изучаване на турски и задълженията за представителите на интелигенцията от турския етнос да отглеждат прасета под заплахата за изгонване от работа. Реджеб отказал да стане и сътрудник на Държавна сигурност и така се наложило да започне работа в Оловно-цинковия завод в Кърджали. В края на 1984 г. обаче бил арестуван и без съд и присъда пратен в Белене, а след година и половина бил заселен принудително в монтанското село Горна Вереница. През 1989 г. той и семейството му били изгонени в Турция, където трябвало да започнат живота си отново.
Там и той станал съучредител на сдружението „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“, за да търси и получава информация за делото за Възродителния процес, писал писма до прокуратурата, подал и заявление за ускоряване на процеса, но след 27 години без резултат твърди, че е лишен от възможността да потърси справедливо репариране на причинените му вреди. В исковата си молба Реджеб казва, че усеща липса на справедливост и разочарование. Страхувал се, че това забавяне ще позволи на обвиняемите да се измъкнат от правосъдието и ще останат ненаказани, а заради тях бил осакатен личният и семейният му живот и му било отнето правото на избор къде и как да живее.
И по това дело са били разпитани двама свидетели, един от които е синът на Реджеб, които са дали показания за преживяванията му покрай забавеното дело. Съдия Чеуз също цитира решението „Скордино срещу Италия“ и приетата „силна, но оборима презумпция, че неразумната продължителност на производството води до неимуществени вреди“. Тя пише, че практиката на съда в Страсбург трябва да се съобрази при определяне на размера на обезщетението и така стига до извод, че справедливото обезщетение за Нихад Реджеб е 30 000 лева. И това решение обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред САС.
Наскоро и окръжният съд в Добрич осъди прокуратурата да плати 50 000лв. на друг пострадал от Възродителния процес. В решението се казва, че както събитията от 80-те години на миналия век, така и забавеното след това дело са оставили отпечатък върху живота на пострадалия и семейството му. Съдът изтъква, че през 1991 г. ищецът е бил в активна възраст на 44 години, а сега е на 73.
Относно аргументите на прокуратурата за сложността на делото, съдът в Добрич казва, че те не могат да са обяснение за такова фрапантно забавяне.
„Изпълнението на задължението за пълно и всестранно разследване е въпрос на организация и воля за извършване на необходимата оперативно-издирвателна работа по установяване на пострадалите при положение, че е на разположение ресурс на цяла една държава, а делото е от особено обществено значение“, пише съдът и допълва, че пострадалите не са ставали никога причина за забавянето, а редовно са се интересували и съдействали на разследването.
18
Коментирайте
А тази съдийка дали щеше да реагира така, ако тя е ищец и самата тя се почувства „неприятно“?
Изключително разочароващо решение.
Humanno prestaplenie na bivscheto komunistitchesko upravlenie
Za nasilstveno preimenuvane.
Balgarskite turtsi.
Tova e Humanna pestapnost.
Na BG.nyama davnost.
Da potarsyat svetovni sadilischta provotosi koto naslednitsi na dzertvento litse.
Това, че е бил в затвора в Белене не ми е причинил никакъв стрес…! Трябва вещото лице да го приберат и да видим какъв вой ще нададе
Решили са да си спестят едни пари. А не бе
Подкрепям човека. рябваше да му присъдят обезщетение!
Аз не съм ръсист и смятам, че поведението към тези хора и преименуването е било ужасно
Внимавай тогава да си политкоректен с черните. Че ако на тебе ти кажат „оня белия“ няма да се обидиш, а и да го направиш и да решиш да съдиш някого за расова дескриминация в съдът ще ти се смеят. Обаче ти ако кажеш на няого, че е черен жална ти майка
Като не му харесва да си иде в Турция!
Ясно е. Иска да облажи турчина 😉
Абе стига бе. Води дело за да земе тия 100 000 и да си купи апартамент някъде по София. Реално и да съди и да не съди е все тая, няма да му се оправи нищо друго в живота освен финансовото положение
Знаем си колко е бавен съдът ни. Не е изненадващо, че са се туткали
Ми прави са в СГС. Извинете, но ако всеки почне да съди за забавено дело и да иска пари за обезщетение, то ще стане мазало
Е от какво ще е страдал? какво го е бърало в живота, че е забавано делото
Например справедливостта, която така и не идва наяве.
По темата
-
Още две жертви на Възродителния процес осъдиха прокуратурата за 60 000 лева
-
Още една жертва на Възродителния процес осъди прокуратурата заради 28-годишното дело
-
Рекордно обезщетение от 70 000 лева за лагерник от Белене, чакал правосъдие за Възродителния процес
-
Прокуратурата има една седмица, за да реши какво да прави с делото за Възродителния процес
-
От Турция зависи кога ще приключи делото за Възродителния процес
Пълна подигравка с мъките на човека.