Съдът отхвърли жалбите на неизбраните за членове на ВСС Марина Михайлова и Деян Денев
Смесен петчленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) остави без уважение жалбите на неизбраните за членове Висшия съдебен съвет (ВСС) Марина Михайлова и Деян Денев срещу решенията на Избирателната комисия, с които двамата не бяха избрани за кадровици поради липса на кворум. Това съобщиха от ВКС. Решенията са окончателни.
Петчленният смесен състав разгледа две жалби. Първата е от двамата, а втората само от Михайлова като и двете са срещу решения на Избирателната комисия. Заради това, според правилата на ВКС, са били образувани и две дела (повече виж тук).
Както е известно, на 16 октомври съдиите гласуваха за двама нови членове на ВСС на мястото на подалите оставка Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев. Кандидатите бяха Марина Михайлова от ВАС и Деян Денев от окръжния съд във Варна.
Според чл. 29к, ал. 2 от Закона за съдебната власт, за да е редовен изборът, в него трябва да гласуват повече от половината от съдиите, имащи право на глас – т.е. поне 1102 от общо 2202 магистрати. Ако това условие не бъде изпълнено, на следващия ден се провежда нов избор, при който, за да има редовен вот, трябва да гласуват не по-малко от 33% или в случая 727 съдии.
На 16 октомври гласуваха 669 съдии, което беше по-малко от половината и заради това на следващия ден се проведе нов избор (виж повече тук). Тогава обаче само 580 магистрати участваха във вота, което не покри минимума от поне 33%. Както е известно, преди гласуването имаше призиви за бойкот на вота, чрез който съдиите да изразят отношението си към съдебния съвет (виж тук).
След като при втория опит не беше достигнат предвиденият в закона праг от 33 на сто, на 17 октомври т.г. с 5 на 4 гласа Избирателната комисия обяви избора за нередовен.
Марина Михайлова и Деян Денев първо поискаха от комисията да насрочи трето гласуване без изискване за минимален брой участници от 33 на сто (виж повече тук). Наред с това двамата обжалваха решението за обявяване на избора за нередовен пред петчленен смесен състав от ВКС и ВАС.
На 1 ноември с 6 на 3 гласа избирателната комисия отхвърли искането на Михайлова и Денев за трето гласуване. Според мнозинството в нея тя няма правомощие да предлага на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд да продължат процедурата по чл. 29л, ал. 4 от Закона за съдебната власт, т.е. да насрочат дата за трето гласуване за членове на съвета, за каквото настояват Михайлова и Денев (виж тук).
Срещу това решение на Избирателната комисия жалба подаде само Михайлова, която твърди, че липсва обсъждане на искането за трето гласуване, както и мотивиран отговор на поставените правни въпроси.
Какво казва смесеният петчленен състав
В решенията си по двете жалби смесеният състав подробно обсъжда аргументите на Михайлова и Денев. Един от основните въпроси беше дали има нарушение на Конституцията и трябваше ли да бъде определен трети опит за избор на членове на ВСС.
Петимата върховни съдии не споделят твърденията на двамата, че чл. 29к и чл. 29о от ЗСВ, регламентиращи избора на членове на ВСС, противоречат на Конституцията, която има непосредствено действие и че попълването на състава на съвета е конституционно задължение на органите на съдебната власт. Смесеният състав отбелязва, че съдът не може да откаже да приложи закона, защото той противоречи на Конституцията. Съдът може да тълкува закона в съответствие с Конституцията, т.е. при възможни различни тълкувания, съдът избира това, което съответства в най-голяма степен на основния закон, казват петимата върховни съдии. И допълват, че докато Конституционният съд не обяви един закон за противоконституционен, се презумира, че той е в съответствие с Конституцията и валидно регулира обществените отношения, за чието уреждане е създаден.
С тези принципни съображения, смесеният състав приема за неоснователно искането на Марина Михайлова и Деян Денев да не бъдат зачетени разпоредбите в ЗСВ като „несъобразени“ с нормите на основния закон и за пряко приложение нормите на Конституцията.
Според чл. 16 от ЗСВ ВСС представлява съдебната власт, осигурява и отстоява независимостта ѝ, определя състава и организацията на работата на съдилищата, прокуратурите и следствените органи и обезпечава финансово и технически тяхната дейност, без да се намесва в нейното осъществяване, се припомня в решението. В него се отбелязва още, че за провеждането на избори на членове на съвета законодателят е вменил на Пленума, по предложение на съответните колегии и след обсъждане с органите на съдебната власт, да приеме правила, които се прилагат до избора на кадровици от съдебната квота (чл. 29б от ЗСВ). „Тази разпоредба на закона е израз на самостоятелността и независимостта на съдебната власт от законодателната и изпълнителната и сочи, че оперативният ѝ орган изработва и прилага собствени правила за осъществяване на прекия избор на членове на ВСС от съдийската и прокурорска квота, поради което искането за прилагане по аналогия на правила, установени за изборния процес на други органи на държавно управление, или общите принципи на изборното право, са неуместни“, посочва смесеният състав.
Той отговаря и на един въпрос, който беше поставен не само от жалбоподателите, но и в системата, а именно трябваше ли да има нов, трети избор.
В тази връзка съставът припомня, че според разпоредбата на чл. 29к, ал. 2 и ал. 3 ЗСВ „изборът се смята за редовен, ако са гласували повече от половината от съдиите, съответно прокурорите или следователите, включени в списъците по чл. 29д“. В случай че не са налице предпоставките по ал. 2, се произвежда нов избор на следващия ден. Изборът се смята за редовен, ако са гласували не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас.
„Принципно правилен е аргументът, наведен от жалбоподателката, че нормата на чл. 29к, ал. 4 от ЗСВ препраща към чл. 29л, ал. 4 от ЗСВ що се касае до процедурата, при която се провежда повторно гласуване, ако при първоначалния избор, не са упражнили вота си повече от половината от съдиите, включени в избирателния списък. Приложението на чл. 29л, ал. 4 от ЗСВ следва да се тълкува изцяло във връзка с поставеното от законодателя изключително условие, а именно: да са гласували при повторния избор не по-малко от 33 на сто от имащите право на глас, т.е. само и единствено ако при повторното гласуване са подадени редовни бюлетини, независимо дали на хартиен носител или чрез онлайн гласуване, от не по-малко от 33% от включените в избирателните списъци съдии. Едва тогава следва да се приложи нормата на чл. 29л, ал. 4, пред. 2 от ЗСВ и избирателната комисия да посочи за избрани лицата, получили най-много гласове. При нередовен избор, какъвто е конкретният случай, нормата на чл. 29л, ал. 4 вр. 29к, ал. 4 от ЗСВ е неприложима, в противовес на наведените в жалбата доводи. Целта на въведения с чл. 29к, ал. 3 от ЗСВ праг от 33% е да се осигури по-широка представителност на съдийското съсловие при избора на техни представители във ВСС, като по този начин ще се гарантира поголяма прозрачност и законност в дейността на Съвета“, изтъкват петимата върховни съдии.
По повод твърденията на двамата, че са допуснати особено съществени нарушения на изборния процес, които са в противоречие на основополагащите демократични законови принципи като черпят аргументи от Кодекса на Добрите практики по изборни въпроси на Венецианската комисия.
По този повод петчленният състав отговаря, че Михайлова и Денев се позовават на „ненормативна изборна практика, кодифицирана от съвещателен орган към Венецианската комисия, определена като позитивна и спомагаща провеждането на избори в страните членки на ЕС“.
„Самото позоваване от страна на жалбоподателите съдържа в себе си неяснота относно конкретното оплакване – кое е това нарушение, което е „ощетило“ жалбоподателя и в противоречие с кой негов законово защитен интерес, в степен, че е опрочило избора и е довело до вземане от страна на избирателната комисия на неправилно и незаконосъобразно решение“, посочват петимата върховни съдии.
Те отбеляззват, че безспорно Михайлова и Денев са имали право да участват в процедурата за избор на членове на ВСС и това право не подлежи на дискусия.
Съставът казва още, че процедурата по обжалване на решенията на Избирателната комисия е достатъчно ясно и конкретно гарантирана от ЗСВ, каквито са посочените от Михайлова и Денев аргументи от кодекса за добра практика по изборни въпроси.
„Едно от изискванията на „добри практики “, на което се позовават жалбоподателите, е достъпът до ефективно обжалване. В кодекса се изискват определени процедурни гаранции за свободата и честността на изборите. Те трябва да са организирани от независим от политическите партии орган, какъвто по дефиниция е ВСС и това е сторено. Липсата на конкретни оплаквания в тази насока, не могат да обусловят извод за неспазване на принципите за свободен и демократичен избор и правото на неудовлетворената страна да иска ревизия“, посочват върховните съдии.
Нататък те отбелязват, че в закона се предвижда обжалване на изборите за членове на ВСС.
„Реализацията на правото на обжалване е несъмнена, възможността на съдебния орган, в случая настоящия петчленен състав, да анулира проведения избор на магистратите при констатация за допуснати тежки, несъвместими с буквата и духа на закона и общоприетите принципи за честност и демократичност на изборите, също не се оспорва. В кодекса е отбелязано, че анулирането е допустимо, когато изтъкваните нередности е възможно да са повлияли на избора. Не е посочена възможността (в случая кодифицираната практика като цяло засяга и коментира изборите за законодателна власт), съдебните органи по обжалване да могат да постановяват различни актове от анулирането на изборите, доколкото претенцията на жалбоподателката включва искане за обявяване на изборния процес за финализиран, респективно обявяването им за избрани кандидати. „Анулирането“ на атакувания акт по съществото и етимологията си (от латински) си означава отмяна (от съдебния орган, пред който се апелира) на проведения избор, а не изменение или заместване на решението на изборната комисия. Очевидно и според експертното мнение на Венецианската комисия подобно правомощие би опорочило същината на всеки един изборен процес, ако можеше той да се замести изцяло от съдебно решение“, казва съставът и посочва, че оплакванията за незаконосъобразност на решенията на комисията са неоснователни.
Върховните съдии не приемат и твърдението за липса на мотивите на решението на избирателната комисия за обявяването за нередовен изборът за членове на ВСС. Такива има и това са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като волята на комисията е ясно изразена. „Комисията е основана на разпоредбата на чл.29к, ал.3 от ЗСВ и резултатите от проведения избор, които са достатъчни да обосноват взетото решение, гласувано с мнозинство от членовете на комисията. Изпълнено е изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Липсата на необходимост от излагане на допълнителни мотиви, включително и такива по тълкуване на закона е очевидна, тази липса не се препятства правото на защита на жалбоподатели при оспорване на решението на Избирателната комисия, нито проверката за неговата законосъобразност“, изтъкват от ВКС и ВАС.
Смесеният състав не е съгласен и с аргументите, че комисията само е констатирала, че изборът е нередовен, но не се е произнесла по обявяване на резултатите и дали закрива заседанието, или продължаване на избора на следващия ден, както и че няма яснота нормативно установеният процент дали е формиран на база всеки подаден глас, независимо от вота – за, против, недействителен. Петимата върховни съдии коментират и смяната на един от членовете на комисията с друг.
„Въпреки установената липса на нарочен акт на избирателната комисия за промяна в състава ѝ чрез замяна на редовен член с резервен такъв, както и че липсвата на акт, в който да са обявени причините за промяната, при пестеливата нормативна регламентация на ЗСВ в този аспект на дейността на избирателната комисия, в рамките на настоящия правораздавателен контрол, процесуалните пропуски и тяхното значение следва да се ценят в контекста на прилагането на общите принципи на административния процес. Ако се приеме, че с оглед принципа на публичност и прозрачност, избирателната комисия е допуснала процесуално нарушение като не е издала нарочен акт за промяната и не е обявила причините за същата, не може безусловно да се приеме, че именно тези процедурни нарушения са обосновали извода за нередовен избор, нито да се приеме обратното – ако не биха били допуснати тези нарушения, то изборът би бил действителен и би било преодоляно основаното изискване на законодателя за участие от 33% от магистратите, формиращи избирателния електорат. Съгласно установената съдебна практика не всяко нарушение на административнопроизводствените правила представлява основателно основание за оспорване и отмяна на административния акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, а само такова нарушение, което накърнява необратимо възможността и правото на защита на засегнатите от акта лица и е в състояние да повлияе върху крайния акт, т. е. това е нарушение, което ако не е било допуснато, крайният акт би бил различен… Неиздаването на нарочен акт за промяната в състава на комисията не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като това не би довело до различен по своя характер краен административен акт. Този акт би имал декларативен характер спрямо вече възникнали обстоятелства и необходимост от участие на първия избран резервен член“, отбелязват върховните съдии.
Според тях не е нарушение, че комисията само е обявила изборът за нередовен, но не е посочила какво следва по-нататък. След като комисията е установила, че са участвали по-малко от 33 на сто от съдиите, тя в съответствие със закона е обявила изборът за нередовен, се казва в решението. „Този диспозитив съответства на законовата уредба. Липсата на изрично произнасяне дали се прекратява процедурата или са закрива заседанието, или приключва изборният ден, не би променило крайния резултат и не съставлява неяснота във волята на комисията. Обратно на твърденията на жалбоподателите, волеизявлението на административния орган е изрично и окончателно по своя характер, изпълнява изискванията на чл. 21, ал. 1 АПК. За прецизност и яснота органът би могъл да постанови и диспозитив, с който да оповести изрично закриването на изборния ден и приключване на процедурата. Липсата на такъв диспозитив обаче не съставлява процесуално нарушение, а още по-малко съществено такова доколкото това не би довело до промяна на крайния акт и последиците от него. Обратно на твърденията на жалбоподателите се установява, че от решението, при извършване на прости аритметични сметки, е видно по какъв начин е формиран нормативно установеният процент (33%)“, изтъкват върховните съдии.
Във второто си решение те също отхвърлят жалбата вече само на Марина Михайлова. Съставът не е съгласен с искането ѝ в избирателната комисия да се „завърне“ редовният член Даниела Александрова вместо влезлият на нейно място резервен Таня Кандилова. До смяната се стигна, след като Александрова претърпя инцидент и се оттегли от комисията.
„В това решение на съдията Даниела Александрова, съответно и на комисията има несъмнена позитивна логика – независимо по какви причини, а изложените са напълно уважителни, участието на резервния член, веднъж започнало, е перманентно и не зависи от възможността на постоянния член да се завърне или не в дейността на комисията в развилата се впоследствие процедура. Това е така, защото именно при участието на резервния член е формирано становището на мнозинство при вече взето решение. Участието на друг член, без затова да има причини от непреодолим характер, е напълно възможно да промени мнозинството и да наруши стабилитета на приетото решение. Нещо повече, подобна смяна при спорни юридически доводи в течение на продължаващ изборен процес определено създава основа за съмнение в обективността като цяло на електоралната комисия„, посочва съставът (цялото решение виж тук).
22
Коментирайте
Всички съдии и прокурори на борсата на труда. Следователите – право в МВР.
И на ново. По новата К.
Служба не остана! Правосъдие за всеки, включително и за раздаващите го! Пече се работата. А с това СР съвсем се опече.
Каква прекрасна новина –
опулените двама кандидати
останали са с пръст в уста!
Гилдията твърдо ги не иска
и нека, ако пак им стиска,
да ни изиграят те кадрил,
щото чака ги поредният резил!
Нова Конституция.
И ще видите тогаз кон боб яде ли! И съдийско самоуправление. С грантове от Америка за България.
Близо 9 месеца този състав ще работи в намален състав. а изборите за много важни съдилища и за председател на ВКС ще се проведат от твърде съкратен състав. На 14 януари, на някои, дето бойкотират всичко, пак ще им виновен някой друг. Параноиците, мечтаещи за предсрочно разпускане на съвета май взеха да намаляват от ден на ден. Останаха най-безнадеждните… Т.нар. магистратура демонстративно показва, че самосъзнанието е също намаляваща величина, а самоуправлението в системата е мит за наивници и експериментатори. Интригата не е колко справедливи актове ще напишеш, а да работим по-малко, но за по-големи заплати и повече бонуси… чиновничество, та… Покажи целия коментар »
Да се надяваме, че новата година възможно най-скоро ще ни донесе нов ВСС, който никога повече няма да слугува на Доган сарай.
Ша се намери нов Сарай. Демократичен, токсичен и евроатлантичен. За джендъри. Без каскет, но с цилиндър!
ще има да чакат да се избере Захарова
На тези, на които им спряха магистралните милиони в чували, единствената им утеха остана да злобеят и да стискат палци позорните фигури на ВСС и Гешев да изкарат пълни мандати, вместо на тяхно място да бъде избран юрист с безупречна репутация като Захарова. Но както се казва, блажени са верващите Шиши тролове…
ще стане, ама друг път. когато дойдат марсианците, за да оправят съдебната система. приятно чакане.
Чолаков беше готов да удари едно рамо, но Шиши каза, че нямало смисъл, така или иначе този ВСС щели да го закрият и нямало как да изберем Ушев за председател на ВКС…
Браво, трябва да има и хубави новини по Коледа.
Само зная, че Боряна Димитрова и Красимир Шекерджиев постъпиха изключително разумно.
При политиката на този нелеп съвет. ДА!
Много жалко.
Напротив. Тези кандидатури въобще не бяха подходящи.
За мен искането на Михайлова е напълно логично. Наистина липсва обсъждане на искането за трето гласуване.
Това за мен си беше чист бойкот на вота.
И с право. При този нелеп съвет.
Следващият ще е още по-нелеп.
Но, пак си поръчайте от същото!
Напълно очаквано решение.
Правилно! След като няма кворум.
Сарая си е сменя собственика, но нрава си никога! Точно Марина Михайлова показа характер за хидроинженера и сега е много лоша. И „безпринципна“. Разбира се друзя от онова за това. И като бойкотирате – какво ще постигнете?! Пак от същото. Дотук бяхте, просто сега сте в Сарая, но не на Доган. Същата работа като с оставката на Гешев. Сменете го бре! Да видим ко ша стане. Просто сте фалирали. Морално, професионално, а съвсем скоро и реално след като Байдън се разбере с Путин. Грантовете спират. Фалит! И ще изчезнете като ланския сняг. Смешници. На какво се радвате и злобеете? И… Покажи целия коментар »