Съдът в Люксембург решава независими ли са командированите с години български съдии
Преюдициалното запитване
1. Следва ли чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС да се тълкува в смисъл, че правни средства, необходими за ефективна съдебна защита, не са осигурени на гражданите поради накърняване на независимостта на съда, когато в една държава от Европейския съюз е допустимо командироване на съдии за неограничен период от време с тяхно съгласие във висшестоящ съд по решение на орган на управлението на съдебната власт, който е независим от останалите държавни органи, ако са предвидени условия за вземане на решение прекратяване на командироването, както и съдебна защита срещу последното решение, но без възможност да се прекрати действието му, докато процесът е висящ, и по какви критерии следва да се преценява конкретно, че е допустимо командироване без срок?
2. Следва ли отговорът на първия въпрос да е различен, ако обективните условия за решение за прекратяване на командироването са предвидени в закона и подлежат на съдебен контрол, но не са предвидени такива условия, подлежащи на съдебен контрол, при вземането на решения за избор кой магистрат да бъде командирован.
3. Ако отговорът на първия въпрос е, че при подобни условия командироването на съдии е допустимо, ако се спазват обективни правила, следва ли при преценка за това доколко националният режим нарушава изискването за достатъчност на необходимите средства по чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, да се вземат предвид не само установените в закона критерии, а и начинът на прилагането им от компетентните национални административни и съдебни органи.
4. Следва ли Решение 2006/929/ЕО на Комисията да се тълкува в смисъл, че променя отговора на предходните три въпроса, ако е установена национална практика на командироване, която е имала сходна на действащата уредба, и това е било повод за повдигане на забележки в рамките на Механизма за сътрудничество и оценка, въведен с цитираното решение?
5. Ако се установи, че предвидените национални правила за командироване на съдии евентуално накърняват задължението за предоставяне на правни средства, необходими за осъществяване на ефективна съдебна защита, съгласно чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС, следва ли последната разпоредба да се тълкува в смисъл, че изключва задължителни указания към националния съд, които са дадени от висшестоящ съд, в чийто състав е имало командирован съдия, и при какви условия? По специално, засегнати ли са от порок указания, които не засягат съществото на съдебния спор, а указват какви процесуални действия да се предприемат?
Независими ли са българските съдии, които с години са командировани? Този на пръв поглед теоретичен правен въпрос е на път да придобие сериозни практически измерения, след като един български съдия го постави пред Съда на Европейския съюз (СЕС), а отговорът има потенциал да засегне близо 200 командировани съдии у нас и актовете им.
Съдия Андрей Георгиев от Софийския районен съд (СРС) е отправил преюдициално запитване, в което иска съдът в Люксембург да отговори дали командироването на съдии за продължителен период без критерии, а само по преценка на председателя на съда е съвместимо с правото на Европейския съюз и с изискването за гаранции за независимост на съдилищата. Като поставя и изричен въпрос за това какви са последиците за актовете, с които съдебни състави, в които участва командирован, дават указания на по-долната инстанция, ако се приеме, че продължителното командироване, така както се прави у нас, не гарантира независимостта на съдията (точната формулировка на въпросите виж в карето).
В определението си (пълния текст виж тук) съдия Георгиев изтъква пред СЕС, че у нас има проблеми с липсата на критерии за командироването, неговата продължителност, с противоречивата практика на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет при „отзоваването“ на съдии, като заради тези проблеми Европейската комисия отправя критики към страната ни в доклади по Механизма за сътрудничество и проверка.
Казусът
През февруари 2020 г. мъж подава молба в СРС, в която твърди, че той и непълнолетната му дъщеря са жертви на насилие от страна на майката на момичето. Мъжът иска съдът да разпореди и привременна защита с издаване на заповед за незабавна защита. СРС отхвърля това искане.
Мъжът прави две неща. Първото е да подаде в Софийския градски съд (СГС) молба за определяне на срок за бавност. Няколко дни по-късно обжалва и отказа за издаване на заповед за незабавна защита.
СГС първо се произнася по молбата за срока като я отхвърля. По жалбата не успява да се произнесе, защото мъжът я оттегля като твърди, че са нарушени основните му права.
След тези му действия майката на детето на свой ред внася молба в СРС с искане да ѝ се присъдят 425 лв. разноски. СРС обаче прекратява делото като приема, че не следва да ѝ се присъждат разноски, защото няма данни за действия на жената. „Причините да не се вземе предвид молбата на ответницата от 3 юли 2020 г. са пропуск или на съдията, или на съдебната администрация“, пише съдия Георгиев.
Сагата обаче не спира дотук. Жената обжалва пред СГС отказа да ѝ се присъдят разноски. Делото е поето от състав, в който двама от съдиите – Божана Желязкова и Любка Голакова, са титуляри, а третият – Десислава Янева, е командирована в СГС от февруари 2017 г. Съставът прекратява делото и го връща на СРС като дава указания той да се произнесе по въпроса за разноските по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс.
Бащата обаче остава неудовлетворен – твърди, че жената може да си наеме и най-скъпите адвокати, но той няма да плаща за тях и заради това обжалва определението на СГС пред Софийския апелативен съд. Там то отива при състав, в който отново двама магистрати са титуляри – Иван Иванов и Зорница Хайдукова, а третият е командированият Валентин Бойкинов. През юни 2021 г. този състав отхвърлил жалбата на мъжа и така определението на СГС остава в сила.
Андрей Георгиев решава да се обърне към СЕС, защото мъжът твърди, че е жертва на пристрастни съдии, макар да няма никакви данни за това. Магистратът от СРС уточнява, че е член на Съюза на съдиите, но това няма общо със запитването.
„Настоящото преюдициално запитване обаче не е отправено поради нездрави желания на организацията, чийто член съм, а поради изразеното от молителя в процеса съмнение, че е жертва на пристрастни съдии, като ако съдът не отговори на това възражение рискува да наруши чл. 6 от Конвенцията за правата на човека и основните свободи, което може да донесе и финансови последици за държавата. Това налага изчерпване на всички допустими процесуални средства, включително и тези на правото на Европейския съюз, за да се отстрани всякакво съмнение в безпристрастността на разгледалите казуса съдии – субективна или обективна“, пише Георгиев.
Как е уредено командироването на магистратите
В запитването си до СЕС съдия Георгиев най-напред изтъква, че българското законодателство винаги е предвиждало възможността магистрат да бъде командирован при определени условия. Това правомощие се приема за извънредно и е предвидено например съгласието на съдията, когато става дума за период повече от три месеца.
„С течение на времето и поради невъзможност (възможно е и да е налице нежелание) на кадровия орган на съдебната власт – Висшият съдебен съвет, да организира регулярно конкурси за повишаване на съдии, във висшите съдебни инстанции се появяват все повече свободни места за съдии. Натовареността на тези съдилища се увеличава, което налага търсене на алтернативни пътища за кариерно израстване“, отбелязва съдия Георгиев.
Той припомня, че през 2015 г. Народното събрание прие Актуализираната стратегия за съдебна реформа, в която изрично е посочено, че широко разпространената практика за командироване на магистрати се превръща в паралелен кариерен процес. За него няма централизиран конкурс, а става само по решение на председателите на съдилища, което не подлежи на обсъждане с други органи на съдебната власт. „Прекратяването на командироването също става до 2018 г. по еднолично решение на председателя на съда, който го е допуснал“, посочва районният съдия.
След това Андрей Георгиев прави ретроспекция на законодателните изменения във връзка с командироването и практиката на СК на ВСС.
През 2016 г. в чл. 227 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) беше въведено ограничение – командироването може да бъде за не повече от 12 месеца, като имаше и забрана за повторно командироване.
Само година по-късно обаче условията бяха „разхлабени“. Отново с промени в ЗСВ беше предвидена възможност съдията да бъде командирован на свободна бройка като за това няма срок. Тези изменения бяха направени след възражения на председатели на съдилища.
Още една година по-късно по предложение на Вероника Имова от Съдийската колегия парламентът направи още една промяна. Той даде право на СК на ВСС да откомандирова съдии, когато „има нарушения на условията и реда, предвидени в този закон, или при възникнала необходимост за кадровото обезпечаване на работата на органа на съдебната власт, от който съдията е командирован“. Законът не поставя критерии какво означава „необходимост от кадрово обезпечаване“, отбелязва съдия Георгиев.
Той припомня, че в доклада си от 2018 г. по Механизма за сътрудничество и проверка за напредъка на България Европейската комисия изразява загриженост за това, че гаранциите за ограничаване на командироването, създадени през 2016 г., като че ли са отслабени, а механизмът за командироване на съдии е създавал „алтернативен начин за повишаване на съдии“, който води до „рискове за независимостта“.
„На практика решението за командироване, което не е обвързано със срок или условия, се взема еднолично и без законови критерии от председателите на съдилищата, които дават разрешение за това, стига командированият да е съгласен. Във всеки един момент обаче и въпреки неговото несъгласие, командированият може да бъде възстановен на първоначалната си длъжност, като продължителността на командироване в някои случаи достига до 9 години. Липсата на ясни критерии за командироване дава възможност за произвол“, казва съдията от СРС.
В тази връзка той дава няколко примера. Първият е свързан с произнасяне на Върховния административен съд (ВАС) по жалба на съдия, който е бил „откомандирован“. В решението се казва, че при извършване на преценката за „необходимост от кадрово обезпечение“ се разглежда само натовареността на съда, от който съдията е командирован. Освен това ВАС посочва, че изслушването на командирования съдия пред СК на ВСС не е задължително условие, за да се прекрати командироването му, тъй като искането за прекратяването се прави от председателя на съда, от който магистратът е командирован.
Нататък Андрей Георгиев дава пример за разнородната практика на СК на ВСС с назначаването на младши съдии и с бившия си колега Сава Шишенков, който беше назначен в районния съд в Нова Загора, но командирован в СРС.
На 23 юни 2020 г. СК на ВСС обсъжда назначаването на младши съдии за редови. Един от случаите е на Силвия Алексиева. Тя е била младши съдия в ОС-Сливен, но е пожелала да отиде на работа в РС-Пловдив, където обаче няма свободни места. Кадровици са предложили Алексиева да бъде назначена в съда в Нова Загора, който е натоварен и с недостатъчен кадрови капацитет. Там работели трима съдии – двама редови и един председател.
Но мнозинството в СК на ВСС не възприема предложението като Драгомир Кояджиков изтъква, че РС-Пловдив има по-големи нужди от магистрат, отколкото съда в Нова Загора.
Следващият случай е със Тонка Мархолева, младши съдия в ОС-Ямбол. Тя е пожелала да остане да работи в Бургаския съдебен район. Но единственото свободно място било в Нова Загора. Мархолева обаче е предложила да бъде назначена в СРС, а после да се разменят местата по реда на чл. 194, ал. 2 от ЗСВ с неин колега от Карнобат, който искал пък да работи в София. Кадровици отново са предложили Тонка Мархолева да бъде назначена в съда в Нова Загора, но Драгомир Кояджиков заявил, че нуждата на СРС за съдии е по-голяма, отколкото на съда в Нова Загора. И СК на ВСС удовлетворил желанието на Мархолева.
Малко по-късно, в същото това заседание, вече се обсъжда предложението на шефа на РС-Нова Загора Сава Шишенков да бъде откомандирован от СРС и върнат в Нова Загора. В подкрепа на искането се изказал Драгомир Кояджиков като изтъкнал, че съдът в Нова Загора е силно натоварен. Т.е. няколко точки по-късно нуждите на съда в Нова Загора се оказват по-големи от тези на СРС и Сава Шишенков беше откомандирован. В резултат на това той напусна съдебната система.
Съдия Георгиев цитира и изказване на председателя на ВАС Георги Чолаков, който по повод искането Шишенков да бъде върнат в Нова Загора, казва, че „практика при него е да прекратява командировки и без намеса на СК на ВСС, без да се излагат основания какви условия се спазват за това“.
„Посочените противоречиви мотиви създават съмнения, че кадровият орган на съдебната система не взема решенията си прозрачно и се ръководи от мотиви за удовлетворяване на едни съдии пред други. Същото нежелание на СК на ВСС да излага мотиви за различното третиране на лицата, макар и по други въпроси, е констатирано и от Европейския съд за правата на човека в решение по делото Мирослава Тодорова с/у България (виж повече тук). Гаранции, че при последващи случаи няма да има произвол, не са осигурени досега от ВСС или законодателството“, посочва съдия Георгиев.
В тази връзка той цитира и определение на ВАС, с което се отхвърля искането на съдия Атанас Атанасов от СГС да отправи преюдициално запитване до СЕС по въпроса дали командироването на магистрати с еднолично решение на председателите на съдилища представлява нарушение на гаранциите за независимост на съдиите. Андрей Георгиев добавя, че със същото определение ВАС е приел, без да ги посочва, че са налице „достатъчно гаранции“ за осъществяване на правата на съдия, който желае да оспори командироването (виж повече тук и тук).
Връзката на делото с правото на ЕС
Според чл. 19, пар. 1, втора алинея от Договора за ЕС държавите в Европейския съюз са длъжни да установят „правните средства, необходими за осигуряването на ефективна правна защита в областите, обхванати от правото на Съюза“, отбелязва съдия Андрей Георгиев.
Той припомня, че според практиката на съда в Люксембург „…всяка юрисдикция, която евентуално може да приложи правото на ЕС може да брани независимостта си срещу външни фактори, които могат да нарушат независимостта ѝ, дори и производството по главния спор да не се отнася пряко до област на компетентност на ЕС. С други думи, самата разпоредба на чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС превръща независимостта на всеки национален съд, който е натоварен абстрактно да правораздава по дела, по които е възможно да се отправи преюдициално запитване по чл. 267 ДФЕС по съществото на спора, във въпрос на правото на Съюза, а не само на националното конституционно право“.
Нататък Георгиев отбелязва и че според практиката на СЕС препоръките по Механизма на сътрудничество и проверка са част от приложното поле на Учредителните договори на Европейския съюз и при прилагане на мерки в обхвата на механизма България е длъжна да спазва изискванията за запазване на принципа на правовата държава съгласно чл. 2 ДЕС.
„В докладите по механизма е отчетен системен проблем с контрола върху контрола на командироването на магистрати, като в последния доклад от 2018 г. е отразена загриженост, че безконтролното командироване може да се превърне в алтернативен път за кариерно развитие, непредвиден в закона. В т. 3 към Приложение № 1 към Решение 2006/929/ЕО на Комисията, с което е създаден Механизмът за сътрудничество и проверка е поставена цел на България да подобри „професионализма и отчетността“ на съдебната система“, казва Георгиев.
Той припомня, че през последните месеци СЕС е имал възможност да се произнесе по няколко полски дела за правомощието на министъра на правосъдието, който е и главен прокурор, да командирова съдии (виж решението тук).
В България обаче въпросът е малко по-различен – у нас има достатъчно гаранции, които изключват външна намеса по въпроси за месторабота и кариерно развитие на магистратите. Но е възможен произвол вътре в съдебната система, защото ВСС не е обвързан със стриктни стандарти как да прилага правилата за командироване, както вече беше посочено, изтъква Георгиев. И добавя: „Така се оказва, че институтът на командироването може да се използва за натиск върху определени съдии“.
Съдията от СРС посочва, че в конкретния случай висшестоящите съдебни инстанции дават задължителни (съгласно чл. 278, ал. 3 ГПК) указания на по-долната инстанция да се произнесе по разноски по прекратено дело. „Това е въпрос на националното процесуално право, който обаче е свързан със съдебната независимост и възможността за даване на обвързващи указания на националния съдия, което означава, че е налице ситуация на приложение на чл. 19, пар. 1, втора алинея ДЕС – така § 94 от Решението по дело C‑487/19 W.Ї“, пише още Андрей Георгиев.
Според него трябва да се обсъдят факторите, които според практиката на СЕС могат да обосноват допустимост или недопустимост на командироване на съдии с оглед гарантирането на съдебната независимост – дали командироването става от държавен орган без влияние в съдебния процес, дали командироването става със или без съгласието на съдията, дали подборът на командированите и прекратяването на командироването се правят въз основа на предварително известни критерии и дали са мотивирани, както и дали решенията за командироване и прекратяването му могат да бъдат оспорени пред независим и безпристрастен съд.
„В настоящия случай запитващият съд е получил указания от висшестоящи съдебни състави, в които има командировани съдии, което поставя въпроса дали настоящият съд има право на преценка за независимостта на тези съдебни състави. По-специално следва да се отговори дали цитираните критерии за командироване следва да се приложат и в случаите, когато съдии се командироват от съдебната власт“, казва Георгиев.
Той отново припомня, че в момента законът дава възможност за безсрочно командироване на незаети бройки, което е проблематично. „Често тези командировки продължават няколко години, а в някои случаи стигат до период от почти 10 години. През това време съдията развива социални и битови връзки с мястото на новата си работа и променя функциите си според новите си задължения. Въпреки тази промяна няма гаранции, че командироването не може да бъде отменено по всяко време, включително от председателя на съда, който го е допуснал. Решението за това подлежи на съдебен контрол, но докато трае съдебното производство, решението се изпълнява и съдията следва да изчака решението на ВАС по чл. 36 ЗСВ на длъжността и в институцията, от която е командирован. Това поставя работата на съдията в зависимост от решенията на СК на ВСС и командировалия го председател, което може да е основание за натиск за конкретни решения“, казва Георгиев.
Заради това според него трябва да се отговори на няколко въпроса. Първият е дали критериите, посочени от СЕС по полските дела, трябва да се прилагат и когато командироването се извършва от съдебен орган. Вторият е да се прецизира дали влияние върху независимостта на конкретен командирован съдия има само необоснованото решение за прекратяване на командироването му или липсата на критерии, по които да се избират съдии още в началото на командировката, е достатъчен фактор да накърни независимостта му в нарушение на чл. 19, пар. 1 от ДЕС.
Третият въпрос е дали ако независимостта на командирования съдия не се накърнява, при положение че бъдат въведени обективни критерии в закона за неговото „отзоваване“, неправилното приложение на тези критерии от административните и съдебните органи у нас може да се смята за нарушаване на тази гаранция и да води до нарушение на стандарта за независимост по чл. 19, пар. 1 от ДЕС.
И последният е да се отчете и специфичният контекст на България като държава, в която действа Механизмът за сътрудничество и проверка, и да се каже дали при констатирани по него слабости в системата на командироване, които не са отменени, премахване на гаранциите за командироването може да се смята за нарушение на изискването за независимост по чл. 19, пар. 1 ДЕС.
Ако се установи нарушение на изискванията за независимост на командированите съдии, то трябва да се отговори и на още един въпрос, а именно дали това изключва задължителността на указанията, които дават на по-долна инстанция, посочва съдия Георгиев.
„Следва да се има предвид, че съгласно решението по делото C-173/09 Елчинов указания на висшестоящ съд, които са задължителни по националното право, губят своята задължителност, ако нарушават правото на Европейския съюз. В случая следва да се дадат насоки кога тази задължителност би отпаднала, ако указанията не съдържат пряко противоречие с правото на Съюза, но са издадени от орган, който евентуално не отговаря на стандартите на това право“, пише още съдията от СРС.
40
Коментирайте
Колко време ще колят и бесят ССБ, ВКС, ВСС? До мандат? До пенсия? До живот? Какво значение има, колко време ще бъдеш командирован? Две години? Пет години?
Колкото и да са корумпирани, когато са далеч от Бог никога няма да имат благодат и удовлетворение и ще искат още и още… Погубени души.
Европа няма да ни реши въпросите и докато в системата всички са далече от Бог и не живеят по Заповедите Му ще страдат горките хора…а и тези, които си мислят че властват ще страдат, но във вечността.
Има една глупава и опасна илюзия – че „Европа ще ни оправи“ напр.че Европейската прокуратура ще свърши работата на българската …Не , ние сами трябва да си почистим къщичката – конкурсите , командироването и пр. Обаче каква е жестоката истина – ЖИВЕЕМ В ПЪЛЕН БАТАК И СВИНЩИНА, ЗАЩОТО ТАКА НИ ХАРЕСВА . Да вземем конкурсите – там любимият на съдията Георгиев ССБ яко се вихри и не дава пиле да прехвръкне ….“ако не е от Нашите“. Във ВКС има една групичка , която счита , че богопомазана да управлява съдебната система…..защото иначе щели да я управляват „другите“. Властта е винаги… Покажи целия коментар »
Най-интересното в сагата е дали СЕС изобщо ще образува дело и ще се произнесе по съществото на питането. Защото това питане няма общо с прилагане правото на ЕС. То клони по-скоро към идеята, че някой е изпълнил поръчка да разбълника един наболял у нас проблем – липсата на критерии за редица управленски решения, едно от които – безкрайното командированебез критерии и без конкурс. Не че не е нужно да се разбълника. Напротив! Нужно е! Но е и от СЕС.
Колкото по-духовен е човек, толкова по-малко
„права“ има в този живот.
Той трябва да бъде търпелив, да понася
несправедливост, да страда от обиди на хора.
А един духовно покварен човек, който се е отклонил
от Бога, има много „права“: да малтретира другите,
да вика и да действа несправедливо.
Нашите права, Бог пази за другия живот, а ние често
от невежество търсим правата си тук …
Ако някой нещо ни направи, веднага му отвръщаме.
И тогава си мислим, че вярваме в Бога.
Това е велика самоизмама.
Човешката справедливост не означава нищо за духовния човек, но един (духовно) покварен човек е висша грижа и мисъл.
––
св.Паисий Светогорец
Та нали именно ССБ, ДСБ, Хр.Иванов и тем подобните им забатачиха конкурсите по ЗСВ с безкрайни претенции, обжалвания и т.н. В това е проблема в липсата на регулярни конкурси, която липса създава условия за злоупотреби с командироването. Обективни критерии за командироване? Та нали едно командироване тогава ще се случва за същото време, в което се провеждат и конкурсите.
Няма и месец откакто Андрей Георгиев оправда подсъдимия за убийството в Борисовата градина, пренебрегвайки част от доказателствата по делото, и вече се опитва да изхвърли командированите си колеги, за да си направи място. Хвала на такива млади деятели. А обяснението как не го правел по поръчение на организацията, в която членува, е трогателно и доста показателно.
Подкрепям колегата в препдициалното му питане, защото не е тилкова съществено дали му трябва за решаване на делото, колкото това да се постави един съществен проблем, който следва да е обект на съдебна реформа. И да – на много хора не им харесва, че се поставя този въпрос и затова обиждат колегата тук анонимно. Ако питането допринесе ако не с друго, то дори само с хвърляне на камък в блатото – пак би било добре.
Ако това е начинът да се постави проблема…..искрено се надявам , че не сте съдия, както сте посочили. Неразбирането на същината на правораздаването ни доведе до тук. „Хвърлянето на камък в блатото“ ще обрече делото на страните на спиране за доста години , дали ищецът е имал това предвид като го е започвал?
Добре, приемам, че съм глупав съдия. А вие да не сте някъде командирован?
Колега, делата се водят за да решат конкретни проблеми на живи хора, заплатили немалка държавна такса, а не за да се упражнява съдът в красноречие. Жалко, ако наистина сте съдия и не сте го разбрали.
Съдията, който има вътрешна необходимост да блесне е също толкова вреден, колкото и корумпирания.
Колега Георгиев, в САС има цели състави от командировани съдии, кокто и състави с по 2 командировони.
Много им личи на „командированите“ вече, качеството в САС и СГС съществено спадна откакто се появиха…
Някой наш съдия няма ли да попита СЕС колко пластова тоалетна хартия трябва да се доставя в съдебните палати?
Естествено, че трипластова. Съдийските з……ци изискват по- висока плътност. Както и съдийските мозъци, родили този шедьовър на мисловното късо съединение.
По глупаво питане не бях чел.
Съдът ще открие топлата вода.
Малка част от порочната система на зависимости в правосъдието, създадена от ГЕРБ и ДПС. Послушковците ги държат командировани години наред докато изпълняват поръчки на мафията, а независимите професионалисти биват лишавани от шанс за кариерно развитие.
Това важи за ССБ. Ясно е. Винаги е било така.
Точно ССБ се борят срещу тези зависимости. И затова винаги са били трън в очите на Тиквата, Каскета и троловете им.
Горното без съмнение е писано от независим професионалист без шанс за кариера, от ССБ
Ех, какви времена бяха, когато преПравен свят още не го бяха закрили! Как възхвалявахме мъдростта и величието на Гешев и громяхме майцепродавците от ССБ! Откакво обаче въведоха санкциите по Магнитски срещу нашия любим спонсор, трябва тук да спорим в този форум с някакви юристи, които ни се смеят на всичките опорни точки.
абсолютни глупости този път
Добро предложение на Драгомир Кояджиков.
Командироването само по преценка на председателя на съда е абсурдно.
Интересно ми е какво ще отговори Европа
че е напълно недопустимо и казусът няма никаква, ама никаква привръзка към правото на ЕС, което е напълно изключено от приложение в случая.
Ще заложа, че не съвместимо с правото на съда
Със сигурност.
Какво да говорим изобщо. Европа ще видим какво ще каже.
Към въпросът трябва да се отнесем сериозно
Както те към нас. 🙂
Никой не ни взема на сериозно за съжаление.
Вълнуващо
Ще чакаме резулатат.
Не се бях замисляла
Хубаво е, че е поставен този въпрос
Интересен казус
Еми надали
Във ВКС също има командировани съдии – колегата и относно тях да отправи запитване дали актовете им подлежат на изпълнение и да спре да издава изпълнителни листове.