Съдийската колегия подкрепи четирима съдии, атакувани заради работата им
Ще бъдат създадени нови правила за реакция при посегателства срещу магистрати и ще се търсят нови законови възможности за защитата им
Момчил Добрев остава под домашен арест заради заплахите към съдия Мартинова
Софийският градски съд (СГС) остави окончателно под домашен арест Момчил Добрев, който е обвинен за заплахи към съдия Райна Мартинова. В съдебна зала той заявил, че ще ѝ отреже главата. По този случай на посегателство срещу магистрат прокуратурата започна разследване за закана с убийство и хулиганство и поиска постоянен арест за Добрев.
Миналата седмица съдия Албена Момчилова от Софийския районен съд пусна Добрев под „домашен арест“, след като прие, че има обосновано предположение за извършване на престъпленията, но по-леката мярка му беше наложена, за да се грижи за възрастната си майка, както и за себе си, защото имал няколко заболявания. Съдът отчете, че се е отзовал веднага, когато научил за претърсването на дома си по повод разследването.
Днес градският съд потвърди мярката, въпреки че Добрев искаше парична гаранция или подписка, като отрече да е отправял заплахи, а думите му били срещу сестра му.
За разлика от съдия Момчилова, градският съд прие, че Добрев може да извърши престъпление, ако е на свобода, независимо от чистото му съдебно минало, както и че има възможност да се укрие.
Съдия Мартинова разказа за „Лекс“, че проблемите ѝ с Добрев започнали в средата на миналата година, след като гледала две негови дела. Момчил Добрев е известен с това, че е завел 250 дела в СГС. Райна Мартинова пък е разгледала 50-60 от тях, а в един от случаите осъдила Добрев да плати 10 000 лева държавна такса.
След това той открил нейния домашен адрес, този на майка ѝ и на брат ѝ и започнал да разпространява листовки с клетви, обиди и заплахи за убийство. Дори открил служебния автомобил на съпруга ѝ, на който също слагал листовки със закани. Първоначално това се случвало по-рядко. Но от октомври настъпила ескалация и Добрев посещавал домашния ѝ адрес всяка събота.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет застана твърдо в защита на четирима съдии, които през последните седмици са станали обект на медийни атаки и нападки от страни по дела и излезе с позиция в тяхна подкрепа (пълния ѝ текст виж най-долу). Срещата очи в очи с пострадалите съдии и разказите им от първо лице провокираха кадровиците да набележат серия от мерки.
Те решиха до 10 март етичната комисия на СК на ВСС да изработи правила, с които да се регламентира възможността магистратите пряко да сезират кадровия орган при всеки случай на засягане на тяхната независимост.
Съдийската колегия сформира и работна група, в която влизат председателят на Върховния административен съд Георги Чолаков, Боян Магдалинчев, Атанаска Дишева, Вероника Имова и Цветинка Пашкунова, която ще изработи предложения за промени в материалните и процесуалните закони за „по-сериозна, адекватна и ефективна защита на магистратите“.
Решенията са следствие на медийни атаки срещу съдиите Владислава Цариградска (РС-Луковит) и Антоанета Симеонова (РС-Троян), на нападки и терор от страни по дела срещу Цветко Лазаров (САС) и Райна Мартинова (СГС).
Днес колегията изслуша първите тримата от тях.
Уплашеният съдия е не по-малко опасен от корумпирания
Репликата е на Владислава Цариградска от районния съд в Луковит, която днес разказа за тормоза, на който е подложена от месеци. Случаят е свързан с този на колегата ѝ от Районен съд-Троян Антоанета Симеонова.
Всичко започнало след заведен иск по Закона за задълженията и договорите срещу местна медия в районния съд в Троян. Делото се паднало на Антоанета Симеонова. Тя осъдила медията, в резултат на което от 40 дни изданието непрекъснато публикува материали, в които я обижда, като я нарича „алкохоличка“ и „койот“. Стигнало се дори до това да я посочат за корумпирана. И именно това я принудило да реагира. Пред кадровиците Симеонова разказа, че е подала сигнали до главния прокурор и антикорупционната комисия с искане да бъде проверена. До днес обаче няма отговор на писмата си.
„Атаката не спря, не бяха една или две, разпространяват се и във фейсбук. Адвокатите в града ми казват, че са чели статиите. Аз съм кореняк троянец, дълги години работя, а това е една пропаганда, атака, която се отразява негативно. Обществото е скандализирано, не заради самите публикации, а защото няма кой да спре тази атака. 40 дни продължава. Понеже влязох в специални отношения, се отведох от друго дело, което беше срещу тази медия“, обясни Симеонова.
След нея отвод си правят и останалите съдии в Троян. Така въпросното дело отива в районния съд в Луковит. Поема го съдия Владислава Цариградска. И атаката се насочва срещу нея. За нея започнат да излизат материали, че е „скандална“ съдийка, „метежница“, „корумпиран, срамен и позорен за съдебната система съдия“. Тя обаче не се отвежда от делото и го гледа.
Нещата не приключват. Чрез неин близък ѝ е предадено съобщение – ако се отведе от делото, публикациите ще бъдат свалени. Дори можело да ѝ бъде платено. Ако пък не го направи, тогава нямало да може да си намери никъде работа, не само като съдия.
Тя не се отказва. „На едно от заседанията адвокат прави внушения и инсинуации, черпейки основания да ме отведе. Говореха се безумни неща, намесено беше и името на председателя на ВКС Лозан Панов“, разказа Цариградска. И добави, че в залата дори водели човек с тъмни очила, а друг, когото познава отдавна и преди 10 години имал конфликт с баща ѝ, започнал да ѝ отправя поздрави за детето и съпруга ѝ.
Като жертви на изнасилване и как заключват съдия в ИВСС
Преживяното от нея Цариградска сравни с жените, които са изнасилени и се колебаят да подадат сигнал в полицията. Самата тя е говорила с криминалната полиция, от там пък се свързали с Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, откъдето ѝ назначили такава. И до днес тя е с физическа охрана, пазят и дома ѝ.
Цариградска обясни, че е потърсила съдействие от Инспектората към ВСС, като е поискала да бъде проверена. Проверката е била прекратена поради липса на данни за извършено нарушение.
Случилото се с в ИВСС е съвсем отделна история, която съдийката разказа пред кадровиците.
След като била уведомена, че започва проверка, от инспектората ѝ изпратили въпроси, на които да отговори. Част от тях, по думите ѝ, били унизителни и тя въобще не отговорила. В един момент определили дата, на която да се яви в София, за да се запознае с преписката. Същия ден Цариградска имала заседание и помолила да отложат срещата за друг ден. Но от ИВСС ѝ казали, че инспекторите работят само до обяд. Все пак се разбрали за ден и час и тя дошла в столицата. Посрещнала я служителка по сигурността на информацията, която ѝ обяснила, че материалите били класифицирани. И напомнила на съдийката, че бившият премиер Сергей Станишев е бил подсъдим за изгубен секретен документ. После я поканили в стая, в която имало и протоколистка. Преди да започне да чете, Цариградска поискала да отиде до тоалетната. Била съпроводена от служителка, която я чакала пред вратата, дори била точно до умивалника, докато съдийката го ползвала. После отишла да чете материалите, като подписала документ, че няма да ги разгласява. По едно време служителката по сигурността на информацията излязла. И изненадващо завъртяла ключа от външната страна на вратата и заключила съдийката и протоколистката в стаята. А в материалите се съдържала предимно информация за кадровото досие на самата Владислава Цариградска.
В този момент от разказа ѝ в залата на ВСС се чу възглас; „Арестуваха ли ви?“. А Цариградска заяви, че отношението към нея е било унизително, макар и привидно положително.
Цветинка Пашкунова и Вероника Имова я попитаха какво мисли за идеята клеветата и обидата срещу длъжностно лице, в това число и съдия, прокурор и следовател, да се преследват по общия ред, а не както е сега по частна тъжба.
Царигардска подкрепи идеята. Тя предложи да се предвиди и сериозна подготовка в Националния институт на правосъдието за това пред какви предизвикателства могат да се изправят съдиите в работата си.
Самата тя поиска Съдийската колегия да изработи и някакъв механизъм за защита, защото магистратите, особени тези в малките населени места, нямат почти никакво поле за действие. Те нямат гръб и защита, докато в големите градове поне колегите им ги подкрепят.
Кадровиците и пострадалите съдии обсъдиха и темата за свободата на словото и докъде се простира тя. Владислава Цариградска заяви, че според практиката на съда в Страсбург свободата на словото не е безгранична, тя може да бъде ограничена в конкретни хипотези, една от които е при защита авторитета на правосъдието.
И призова Съдийската колегия: „Да намерите достъпен алгоритъм за съдиите, които са в подобно положение. Още в началото, ако можеше да се обадя на конкретен човек от Съдийската колегия, да изложа проблема, а вие да създадете механизъм за разумна, ефективна и ефикасна защита на магистратите. Това ще бъде добър знак от вас“. Тя добави, че има риск от автоцензура, което също е страшно. Каза и че има психически предел, до който съдията може да понася стрес.
Накрая колегията изслуша и Цветко Лазаров от САС. Той е обект на атака от 2017 г., но не чрез медии, а от конкретна страна по дело, което гледа. Става дума за адвокат, който преди три години е изпратил сигнал в ГДБОП, че Лазаров е искал подкуп от вещо лице. Съдията е бил разпитан заедно с колегите си от състава. Но от три години не знае прекратено ли е това разследване, и какво става с него.
Председателят на ВАС Георги Чолаков сподели, че и във Върховния административен съд има случаи, в които седмица преди заседанието се прави отвод на целия състав, защото имало сигнал срещу съдия за извършено престъпление. „Нищо не излиза от тези сигнали. Но си решават проблема, конкретният състав им пречи“, обясни Чолаков.
По повод случая с Цветко Лазаров, през юни 2019 г. магистратите от Софийския апелативен съд излязоха с декларация, в която настояха Висшият адвокатски съвет да предприеме незабавни мерки спрямо адвокат, който нападал съдии чрез тенденциозни оплаквания и доноси. САС поиска и ВСС да даде ясен институционален отговор на атаките срещу колегите им, които по думите им представляват преднамерен опит за влияние върху правосъдната дейност.
В декларацията се казваше: „Ние, съдиите от Апелативен съд – София, изразяваме категоричното си несъгласие с безпрецедентната кампания на адвокат Н. Д. (Николай Димитров – б.а.), срещу когото вече е образувано дисциплинарно производство пред съответната адвокатска колегия, предприета от него срещу колегите ни от 10-и състав (Цветко Лазаров-председател и членове Нина Стойчева и Ралица Димитрова – б.а.) в последните месеци, при която посредством непрестанни атаки срещу личността на отделните съдии се засяга по недопустим начин личното достойнство и доброто им професионално име“. Съдиите определиха поведението на адвоката като неприемливо, защото при провеждане на съдебни заседания на 10-ти състав на САС и чрез подаване на „тенденциозни жалби и сигнали“, той оказвал натиск върху вътрешното им убеждение, а и върху независимостта на съдебната власт, като така пряко влияе на общественото доверие в нея.
След изслушването на тримата съдии кадровиците се обединиха около няколко идеи.
На първо място да създаден „канал“ за комуникация със съдиите, които да могат да подават сигнали, а колегията да ги разглежда в много кратък срок и да отговаря.
Освен това при всеки случай на неправомерно поведение на адвокат, ще бъдат отправяни сигнали до конкретната адвокатска колегия.
Третата идея е да се предприемат действия за законодателни изменения в процесуалните закони срещу обидата и клеветата срещу магистратите. Такива вече има изготвени в ГПК и предстои парламентът да ги разгледа.
Друго предложение беше да се регулира дейността на електронните медии. „Трябва да обърнем внимание на журналистите – не е редно те да нямат никакви правила. Журналистите не спазват никакви правила, защото нямат такива. Правят каквото си искат, може би е редно да ги помолим да изработят някакъв стандарт на приличието, защото това, което четем е абсолютно безобразие“, заяви Красимир Шекерджиев.
Същевременно той постави и друг въпрос, свързан с казуса на Цветко Лазаров. „Той не е единственият човек, който е викан в конкретни институции и е разпитван в общия смисъл във връзка с неговата професионална дейност. Далеч съм от мисълта да влияем върху прокурорите за това какво и как да разследват, но може би е редно да поговорим с Прокурорската колегия, за да имаме яснота кога и за какво го правят, в какви срокове и как приключва съответната проверка. Защото това е съществено посегателство върху независимостта на колегите, когато бъдат привиквани да дават обяснения във връзка с професионалната им дейност. Пред 2009-2010 г., докато бях в Софийския апелативен съд, колегите бяха подложени на стрес, който беше необичаен. Мои колеги бяха викани, административни ръководители също, да да бъдат разпитвани във връзка с конкретни производства, включително и по мерки за неотклонение. Това е недопустимо. Това беше посегателство върху независимостта им и беше незаконосъобразно“, заяви Шекерджиев.
Той заключи, че ВСС трябва да брани съдиите като общност. „Има въпроси, по които трябва да бъдем заедно. Абсолютно недопустимо е да има вмешателство в личния живот на съдиите заради професионалната им дейност. Но това да не става само с декларации, които звучат така, че да не обидим никого“, каза Шекерджиев. И добави, че СК на ВСС трябва да поощри съдиите да си търсят правата в съда.
Всъщност позицията му беше подкрепена от всички кадровици.
Боян Магдалинчев, подкрепен от Атанаска Дишева, лансира друга идея – СК на ВСС да изисква справки или данни за движението на производствата срещу съдии. Дишева добави, че проверката срещу Цветко Лазаров е от 2017 г. и все още няма информация какво става с нея. Не ми се мисли как правораздава съдията, който знае, че за него има такава проверка, каза тя.
В крайна сметка кадровиците се обединиха около становището да търсят варианти за по-голяма защита на съдиите. И излязоха със специална позиция, която „Лекс“ публикува без редакторска намеса.
Позицията на Съдийската колегия
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следи интензивната негативна медийна кампания, започнала на 7 октомври 2019 г. и продължаваща до днес, срещу Владислава Цариградска – съдия в Районен съд – Луковит и Антоанета Симеонова – съдия в Районен съд – Троян, която се възприема като опит за въздействие върху тяхната независимост, засягайки опасни за държавността цели – посегателство срещу личността и свободата на волята на съдиите, уронване на репутацията им и подкопаване доверието в институцията на съда.
Публикациите в местни и централни електронни и печатни издания, негативните коментари в социалните мрежи от граждани, недоволни от постановени съдебни актове и използването на неподходящи епитети към съдиите, всяват съмнения за непочтеност в тяхната правораздавателна дейност, в професионалните и морално-етичните им качества.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет изразява своето безпокойство и позовавайки се на Конституцията, Становище № 7/2005 г. на Консултативния съвет на европейските съдии, Комуникационната стратегия на Висш съдебен съвет и Стандартите за независимост на съдебната власт, счита че представителите на медиите трябва да информират обществото за работата на съда обективно, като уважават честта, достойнството, правото на личен живот и тайна на магистратите, както и на участниците в съответните съдебни производства.
Свободата на изразяване на мнение съставлява един от основополагащите принципи на демократичното общество, но очертаното право няма абсолютен характер и с него не може да се злоупотребява. Чрез действията си, медиите не следва да отправят преднамерени внушения в безпристрастността и компетентността на съдиите. Недопустимо е публикуването на информация, засягаща личния живот на съдиите и техните семейства, чрез отправяне на обиди, клеветнически твърдения, заплахи, което води до нарушаване на структурната, функционалната и личната независимост.
Съдийската колегия е изключително тревожна и от случаите със съдията Цветко Лазаров от Софийски апелативен съд по отношение, на който е упражнен опит за въздействие от страни в съдебния процес, и особено със съдията от Софийски градски съд – Райна Мартинова, към която са отправени в зала заплахи за убийство от страна по делото. Те са били придружени с нецензурни и обидни квалификации. Семейството на колегата също е било подложено на преследване и терор от въпросното лице, като дори посещавал домашния ѝ адрес. От няколко месеца, на съдия Мартинова, е назначена охрана от Министерството на правосъдието. Категорично заявяваме, че ще продължим да следим случая и се надяваме компетентните органи да предприемат съответните законови мерки за защита на колегата.
Според Стандартите за независимост на съдебната власт „всяка форма на вербална атака, насочена срещу правото на личния живот на магистрата и неговите близки, психически натиск, опит за физическо въздействие и неправомерно влияние, във връзка с упражняваната дейност и изпълнението на служебните правомощия“, са форма на засягане на независимостта на съдебната власт. Съдебната власт трябва да поеме отговорност пред обществото, на което е в услуга, но когато способността ѝ да упражнява конституционната си роля е застрашена, тя е длъжна без колебания да отстоява позициите си.
Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет категорично заявява, че както и в други подобни случаи на атаки срещу професионалната чест и достойнство на магистратите и опити за намеса в тяхната правораздавателна дейност, така и сега, институционално подкрепя засегнатите съдии и застава твърдо в тяхна защита. Посегателствата срещу съдии нарушава тяхната независимост, върховенството на закона и устоите на държавността.
21
Коментирайте
Ми да потърсят помощ от адвокат.
лрайно време е да се ограничи съдийски произвол и корупция – да има жури, като в американски процес, а не тези заспали съдебни заседали на хранилка към съдилищата – въобще,колкото по-малко власт в един съдия, толкова е по-справедлив процеса. Съдията трябва просто да надзирава делото в процесуален аспек, а журито да решва – само така ще спре корупцията в съда
а от ВСС ще вземат ли мерки,когато съддите викат като ненормални по адвокати и страни?
Доверието в институциите се изгражда с години, а може да се разруши за секунди. Трябва да погледнем обективно и безпристрасно какво се случва в нашата къщичка. Не само страните и медиите са виновни за негативния отзвук за нашата работа в обществото.
Много правилно решение, но закъсня доста. Как така ще ми каже някой“Трябва да направиш или напишеш това и това, ако не ще се видиш във вестниците“?
Казват го, правят го и разчитат на трудното доказване, че именно това лице е поръчало на приятелчето си в медията публикацията.
И разчитат, че това им е оръдието, тъй като юристът трябва да няма негативен медиен имидж /или да опровергае написаното/
Ужас! Тъмни очила и заплахи в съдебна зала. Направо се връщаме към борческите времена.
Айде сега пак някакви филми… защо не допускате възможносттае човекът да има проблем със зрението?
Чета и не вярвам на очите си, че това може да се случи в една правова държава. А прокуратурата пак спи. Ама главният явно е зает да загрява или да чисти имиджа на Бойко.
Слънце, слънце, колко да е слънце. Не може да огрее навсякъде. А и интереса клати феса. Тепърва трябва да се реваншира на тези, които ни го натресоха.
Четвъртата власт! Не е въобще коректно да използваш позициите си, за да преследваш користните си цели. Аз ако съм, ще ги съдя.
Интересно защо главния прокурор и антикорупционната комисия не са реагирали на сигнала, подаден от Владислава Цариградска?
Кое му е интересното? Имат си приоритети. Особено Гешев.
Какво стана с Момчил Добрев? Ще продължава ли да тормози половин София?
Позицийката е доста слаба! Но поне т. нар. работна група е в силен състав. Чолаков щом се е хванал, значи ще станат нещата. Този човек си върши работата за разлика от много лалалджии във ВСС
А, бе то стига да можеш да стигнеш до ВСС, а не това едва ли не да става с връзки. Защото жалбите и сигналите на някои се игнорират. Цариградска откога говори, а никой не й обръща внимание! Браво на колегите!
Стига само обидите и клеветите да не са чх. Трябва държавата да застава за съдията, а не да се налага той сам да подава тъжба и тогава нещата ще се променят. Повечето такива изроди, наричам ги така, защото това е адекватната дума и моля модераторите на сайта да не ми трият коментара, се плашат когато ги погне прокуратурата!
Изроди освен адекватна е и съвсем точна дума в случая. Само такива могат да причиняват психически тормоз.
Пледирате за промяна на режима, ама някак не се връзва с епитетите, които ползвате.
По-сериозна, адекватна и ефективна защита на магистратите може да с осигури само с промяна в законите.
Отдавна е времето да осъзнаете наивни българи, че жените нямат място в съдебната система, а те са 95 % от магистратите.Къде го има това, като знаем колко са затормозени жените с битови, семейни и емоционални проблеми. Изхвърлете жените от съдебната система, но това го кажете на политиците Ви, които ги назначават .
Това, че съда трябва да сезира съответния адвокатски съвет за неправомерно поведение на адвокат, не е новаторско, защото се практикува отдавна. Отделен въпрос е, че закона позволява на адвокатските съвети вместо да препращат всички дигнали до адвокатския дисциплинарен съд, просто да ги игнорират. Ще илюстрирам това с един светъл пример: отправения от СНС-5-ти с-в миналата година сигнал до САК за поведението на адв. Найденов в едно съдебно заседание.