Столичните адвокати с призив да отпадне „модерното робство“ на запрещението
Поставянето под запрещение е форма на модерно робство и тя трябва да бъде отменена. А отдавна изготвеният проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който го прави, трябва без забавяне да бъде внесен отново в Народното събрание. Това заявиха в специална декларация до парламента и Министерския съвет софийските адвокати, който в продължение на два дни дискутираха важни за професията въпроси на научна конференция за обществената роля на адвоката.
В събитието активно участваха много юристи от големи колегии – в Амстердам, Париж, Милано, Франкфурт, Варшава, Тел Авив, Букурещ, Солун, Анкара, Скопие, Белград и Ниш, представители на други правни професии, на академичните среди и на много обществени институции у нас.
Една от темите на конференцията беше необходимостта от реформа в уредбата на дееспособността в България. „Тази тема не беше избрана случайно, а за да се постави на обсъждане правното и социално положение на хората с увреждания и интелектуални затруднения, които вместо да получат необходимата лична и обществена подкрепа, у нас са третирани практически като лица без граждански права“, заявяват столичните адвокати.
И обясняват на парламента и правителството, че международната правна общност определя запрещението, каквото се прилага у нас, като форма на модерно робство.
Затова с подкрепата на колегите си от Франция, Италия, Германия, Холандия, Полша, Румъния, Гърция, Турция, Сърбия, Македония и Израел – все държави, в които страни този въпрос отдавна е решен в съответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, софийските адвокати излязоха с декларация.
В нея те заявяват: „Подкрепяме приемането на проекта на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, приет от Министерски съвет Решение № 645 от 4 август 2016 година и впоследствие внесен в 43-то Народно събрание, с който ще се признае дееспособността на хората с увреждания в България“.
И подчертават, че предвид развитието на обществените отношения и уредбата в останалите правни сфери и системи у нас, приемането на този законопроект отдавна е закъсняло. „У нас все още съществува и се прилага режимът на запрещението, уреден през 1949 г., въпреки острите критики срещу страната ни и правния абсурд, в който се намираме, поради неизпълнение на ангажимента ни да приведем националното ни законодателство в съответствие със стандартите на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана от България и от Европейски съюз. Считаме, че съгласно Конституцията на Република България държавата и нейните институции са длъжни да изпълняват функциите си, а именно – функцията по гарантирано упражняване на правата и свободите и запазване достойнството на личността и функцията за закрила на най-уязвимите. Стандартите за защита на човешките права и достойнство прокламирани в българската Конституция ни задължават да намерим едно по-добро, по-справедливо и сигурно решение за всички български граждани, гарантирайки равенството пред закона за всички“, заявяват адвокатите.
Те припомнят, че след сериозно обществено обсъждане и с участието на специалисти от различни правни сфери през 2016 г. правителството прие Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, който заради предсрочното разпускане на предишния парламент не стана факт. Според адвокатите, заложените в него правила, отговарят на всички международни стандарти и нашият неслучил се законопроект дори няколко години се ползва като модел от други държави, които вече са провели законодателната си реформа до край.
Голямата част от пътя вече е извървяна, посочват столичните юристи и призовават: „Сега е необходимо да се направи по-малкото – вместо да се изготвя изцяло нов законопроект, да се използва изготвеният проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа, приет от Министерски съвет Решение № 645 от 4 август 2016 г. и същият да бъде внесен в 44-тото Народно събрание, за да може да бъде проведена предвидената в Конституцията процедура по приемането му“.
„Това ще даде възможност на цялата правна общност в България – на нас, адвокатите, на съдиите и на всички други лица, които са в досег с хората с увреждания, да действаме справедливо, поставяйки човешките ценности в основата на правоприлагането – така, както Конституцията на Република България изисква. И най-важното – ще даде необходимата свобода и подкрепа на хората с увреждания, така че да не бъдат третирани като лица без граждански права в собствената си страна и да не бъдат жертви на „модерно робство“, каквито са поставените под запрещение лица у нас към момента“, заявяват в заключение адвокатите.
5
Коментирайте
Проблемът е в липсата на здравни грижи и институции за тези хора и затова запрещението е най-лесният вариант. Това не е правен проблем.
И все пак не ми се иска психично болни да се разхождат по улиците или да са ми съседи – сърбал съм тази попара.
Браво на колегите! Всъщност такава инициатива трябваше да дойде от висшия съвет, но нейсе – там спят дълбок сън, за да си получават заплатите. Събужда ли се софийската колегия, която спеше дълбокия сън на парите в продължение на на едно и две ръководства? Иска ми се да вярвам, че е така
колега бях на първия ден на конференцията. поставен беше друг много важен въпрос за задължителното процесуално представителство по граждански и търговски дела. и да ви кажа, не бързайте да се обнадеждавате, някой хора вместо да разберат, че това се прави за хората и може да стане, само ако всеки от нас поеме по 2-3 дела на година про боно, мислеха, че това е начин да си осигурят хонорари. това мислене убива професията. та не знам дали не е рано да се обнадеждавате
Една архаична професия, като правната, трябва да се модернизира.
По същество – никой не може да предлага, без да е минал етап на обсъждане. Аз не съм си го позволявал, дето съм с някакъв опит.
Обобщено – да не се яха вълната на някакви каузи, реално да се вършат.