Становище на главния прокурор
Сроковете на проверките при конфискация са инструктивни
За неспазването им има санкция, но тя не е свързана с преклузия на правото на иск на държавата, а с плащане на обезщетение за тези, чиито права са накърнени, обяснява Сотир Цацаров
Сроковете на проверките за конфискация са инструктивни, а санкцията за неспазването им не се изразява в преклузия на правото на иск на държавата, а в плащане на обезщетение на тези, чиято правна сфера е била накърнена. Това заявява главният прокурор Сотир Цацаров в становище по тълкувателно дело №1/2018 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
То се отнася и до трите действали у нас нормативни акта за конфискацията след отмяната на Глава „Трета“ от Закона за собствеността на гражданите. Първият – Законът за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност, беше в сила от 2005 г. до 2012 г. Той предвиждаше, че проверката за произхода на имуществото и средствата не може да продължи повече от 10 месеца, а по изключение този срок може еднократно да бъде удължен с три месеца. По следващия закон – този за отнемане на незаконно придобитото имущество, който действа от 2012 г. до началото на 2018 г., пък проверката продължава до една година, с еднократна възможност за удължаването ѝ с още 6 месеца. В актуалния Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество са регламентирани същите срокове.
Както „Лекс“ писа, по предложение на състав на ВКС, и на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество, заради наличието на противоречива практика, Гражданската колегия образува тълкувателно дело по въпроса за характера на срока, т.е. дали той е инструктивен или преклузивен.
В становището си по него главният прокурор посочва, че производството за гражданска конфискация на имущество с престъпен, респ. незаконен произход, започва с т. нар. административна фаза. Тя стартира с уведомяването на комисията, продължава с проверката на имуществото и доходите и приключва с внасяне в съда на мотивирано искане за конфискация.
„Производството, което предхожда вземането на решение за внасяне на мотивирано искане/предявяване на иск, представлява поредица от развиващи се действия, подготвящи крайния акт и които са част от досъдебното производство. За това на допустимостта и редовността на иска и на мотивираното решение на комисията за неговото предявяване не се отразяват допуснати вътрешно-процесуални пороци в производството за установяване на незаконно придобитото имущество, вкл. и продължаване на проверката след предвидените законови срокове, тъй като те нямат самостоятелно значение, щом крайният административен акт (по чл. 13, ал. 1 ЗОПДИППД (отм.), респ. чл. 61, ал. 2, т. 2 ЗОПДНПИ (отм.), чл. 140, ал. 2, т. 2 ЗПКОНПИ), с който приключва производството, е валиден“, пише главният прокурор.
И заявява, че изтичането на срока за предварителната проверка на КПКОНПИ не преклудира възможността за доказване, нито погасява правото на държавата да иска отнемане на съответното имущество.
В становището си той посочва какви са характеристиките на преклузивните срокове и стига до извода, че този за проверка по трите конфискационни закони не ги притежава.
„Той не започва да тече от възникване на субективното право на държавата на гражданска конфискация, не погасява самото субективно материално право, нито спазването му е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ“, пише Сотир Цацаров.
И подчертава, че за неспазването на срока на проверката законът не е предвидил изрична правна санкция, която да води до недопустимост на производството по конфискация. „Единственото ограничение на правата на държавата за отнемане на имущество е изтичане на предвидената в закона давност от придобиването му“, посочва главният прокурор. И изтъква, че целта на срока е „ненакърняване на гражданските права на проверяваните лица извън необходимото и разумното“.
„Тези срокове са уредени от законодателя като средство с дисциплинираща цел, неспазването им не опорочава съответното действие, а е основание за дисциплинарна отговорност и/или за търсене на обезщетение за вреди по специалните норми на чл. 2а ЗОДОВ“, заявява главният прокурор. И обяснява, че правната им природа е в съответствие с възприетия от законодателя подход при други сходни процедури и дава пример с предварителната прокурорска проверка (по чл. 145, ал. 2 ЗСВ). „Неприключването на проверката в предвидения в закона срок от два месеца (или след удължаването му с един месец от прокурора) в никакъв случай не преклудира възможността да бъде образувано досъдебно производство на по-късен етап при наличието на съответните предпоставки за това“, пише Цацаров.
В становището се подчертава, че законодателят изрично регламентира преклузивните срокове като такива, а в случая с конфискационните закони това не е така. И се обяснява, че и в тях липсва например правна норма, която да овластява КПКОНПИ да прекрати производството пред нея поради надхвърляне на срока за извършване на проверката.
„Правомощията на Комисията да проведе административната фаза на производството и да предяви иска пред съда произтичат пряко от закона. За това неспазеният срок на проверката не води до преклудиране на правото на държавата – носител на материалното право, да упражни чрез процесуалния си субституент – Комисията правомощията си по чл. 28 ЗОПДИППД (отм.), чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ да внесе мотивирано искане/да предяви иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобитото имущество, нито води до погасяване на самото материално право. Още повече, че в закона изрично е регламентиран абсолютен давностен срок за погасяване на материалното права на гражданска конфискация – 25 години по ЗОПДИППИД (отм.) и 10 години по ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ, започващ да тече от датата на придобиване на имуществото“, пише в становището.
Главният прокурор заявява, че изводът за инструктивния характер на срока за проверката не е в противоречие с критериите за законоустановеност, необходимост от постигане на легитимна цел и пропорционалност, на които, съгласно практиката на съда в Страсбург, следва да отговаря всяко ограничение на ползването или отнемането на незаконно придобитото имущество по реда на гражданската конфискация.
И посочва, че законодателят е предвидил гаранции за защита правата на проверяваните чрез възможността да участват пряко в производството пред комисията, да представят или да поискат събиране на доказателства за установяване законния произход на имуществото им, както и с предвидената възможност да заведат иск по чл. 2а ЗОДОВ за обезщетяване на причинените вреди от неспазените инструктивни срокове.
3
Коментирайте
Какви са тези глупости с обезщетенията!? Те ти съсипали бизнеса и живота, а после ходи да ги съдиш за щети. Как се оценяват такива щети и колко ще присъди съдът?
Аз може да не съм прав, но Цацаров хем уж дава на заден, хем си иска същото. Хитър е.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Би било добре за неспазването на срока на проверката законът да предвижда изрична правна санкция.