Разпоредителното заседание – кой, какво и как*

Лада Паунова, съдия във ВКС 26 януари 2018, 7:25 48331 3

След промените в НПК

През ноември 2017 г. влязоха в сила промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Приложението на част от новите разпоредби предизвика въпроси в магистратските среди.

Затова четирима съдии от Върховния касационен съд – зам.-председателят Павлина Панова, Лада Паунова, Галина Захарова и Валя Рушанова, проведоха серия от срещи със свои колеги от цялата страна, на които бяха коментирани някои от новите положения в НПК: къде е тънката граница между „обоснованото подозрение“ и „виновността“ при обсъждането на мярката за неотклонение в съдебна фаза, след отпадането на забраната в чл. 270, ал.2 НПК; какво представлява разпоредителното заседание; какви са новостите във връзка с прилагането на правилото ne bis in idem и новото ускорително производство по Глава 26 на НПК.

В поредица от публикации „Лекс“ представя становищата на върховните съдии по тези специфични изменения в НПК.

Съобразно мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на НПК, част от измененията в него, включително и въведеният институт на разпоредително заседание, са насочени към „ускоряване на процесуалното развитие и в двете фази на наказателното производство“.

Същността на това заседание, което се провежда от състава на съда с участие на всички страни (или бъдещи страни), е решаване на въпросите за допуснатите на досъдебното производство съществени и отстраними нарушения на процесуалните правила и свързаното с преценката на тези нарушения решение, дали делото да бъде насрочено в съдебно заседание или съдебното производство да бъде прекратено и делото – върнато на прокурора за отстраняване на констатираните нарушения. Разпоредителното заседание е уредено като своеобразен първи етап от съдебното заседание пред първата инстанция, като замисълът е предварително да бъдат решени редица въпроси, сред които най-същественият е този за процесуалните нарушения на досъдебното производство. От решаването на този ключов въпрос зависи и по-нататъшният ход на съдебното производство, като при констатиране на основанията за насрочване на делото, се дава възможност да се постигне организация на същинското съдебно заседание чрез определяне на реда, по който ще бъде разгледано делото, поставяне на искания по доказателствата от страните и произнасяне по тях от състава на съда, насрочване на делото. Законодателната уредба на въпросите, които се решават в разпоредителното заседание – чл. 248, ал. 1 НПК, сочи, че в сравнение с досегашния ред, решаването на някои въпроси по движение на делото е „изнесено“ напред, което би могло да послужи като механизъм за по-бързо разглеждане на делата.

Разпоредително заседание се провежда само в първата инстанция по дела от общ характер – когато производството е образувано по внесен обвинителен акт. Разпоредително заседание не се провежда по дела, по които се провежда бързо производство – глава Двадесет и четвърта от НПК, по дела по глава Двадесет и осма от НПК, когато прокурорът е внесъл предложение за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Не се провежда и по дела от частен характер.

В разпоредителното заседание съдът може да прекрати съдебното производство и да върне делото на прокурора за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени и отстраними процесуални нарушения; да прекрати наказателното производство – чл. 250 НПК; да спре наказателното производство – чл. 251 НПК, както и да насрочи делото в съдебно заседание.

„Крайъгълният камък“ на института на разпоредителното заседание е предвиденото изискване за преценка за наличие или липса на основания за насрочване на делото в съдебно заседание, която се извършва от състава на съда. Изискването за решаване в това заседание на въпросите за допуснати съществени отстраними процесуални нарушения, при това в двуинстанционно производство, и свързаната с това принципна невъзможност на друг етап делото да бъде върнато на досъдебното производство за отстраняване на такива нарушения, също могат да бъдат разгледани като инструмент, който, при правилно осъществяване, би способствал за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Разпоредителното заседание, може да се разглежда и като опит да се стимулира състезателността в процеса, понеже ангажира процесуалната активност на страните към този първи етап на съдебното заседание да изчерпят всичките си възражения във връзка с допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения. Предвижда се провеждане на разпоредително заседание от състава на съда с участие на прокурора, подсъдимия и неговия защитник, пострадалия или неговите наследници, представител на ощетеното юридическо лице, повереника.

По този начин за всички бъдещи страни в съдебното производство е гарантирана възможността да изразят становище по посочения кръг съществени въпроси. Двумесечният срок за насрочване на разпоредителното заседание, съобщаването предварително, с призовката на въпросите, които ще се разглеждат, на последиците от решаването им, както и изискването към съда да осигури възможност на всички лица, участващи в разпоредителното заседание, е гаранция за пълноценно упражняване от тези лица на право на защита. Без съмнение, служебното начало задължава съдебния състав да извърши и обективира в съдебния акт от разпоредително заседание преценката си за наличие или липса на основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

Функцията на разпоредителното заседание – да реши дали са налице условия за разглеждане на делото, е отразена във въпросите, които се решават. В разпоредителното заседание се обсъждат само допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници. Изрично законодателят е изключил възможността да бъдат обсъждани процесуални нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата, тъй като преценката на събраните доказателства и тяхната годност е въпрос по съществото на делото. В унисон с възприетото в ТР2/2002 г. е изключена възможността делото да бъде върнато на прокурора при констатирани нарушения, допуснати при събиране на доказателства на досъдебното производство. В съдебната фаза, която е централна, в хода на съдебното следствие следва да се осъществи пълноценно събиране на доказателства и решаващият съд не може да търпи ограничения при формиране на вътрешното си убеждение по оценка на доказателствата.

В тази връзка следва да бъде обсъдена дефиницията, дадена в чл.249, ал.4 НПК. Посоченото определяне на съдържанието на отстранимо съществено нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на процесуални права на обвиняемия или на пострадалия или неговите наследници, предизвиква много въпроси.

Преди всичко съставянето на „каталог“ на нарушенията по никакъв начин не може да се възприеме като обезпечаващо законосъобразното развитие на наказателното производство, защото съдът е суверенен в преценката си дали дадено нарушение на досъдебното производство е съществено, отстранимо и дали то е от такъв характер, че да обоснове прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, съобразявайки и задължителната практика на ВКС.

Очевидно намерението на законодателя е било изчерпателно да посочи нарушенията, които определя като съществени и отстраними.

Само че извън формулираните нарушения може да бъде установено, че са допуснати други, които са съществени и неотстраними в съдебната фаза, но отстраними чрез връщане на делото на прокурора – например, когато разследването е извършено от некомпетентен орган.

Тук следва да бъде вметнато, че ал.4 на чл.249 НПК е прибавена между първо и второ четене на законопроекта и по отношение на разума на формулировката на дефиницията и на виждането на законодателя за нейното значение в разпоредителното заседание, няма мотиви към законопроекта.

При решаване на въпросите за това, дали е било проведено законосъобразно досъдебното производство, съдът в това заседание следва, освен по инициатива на страните, също така и служебно, да констатира дали в подготвителната фаза на процеса са допуснати процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване на правата на обвиняемия или на пострадалия или на неговите наследници, дали те са отстраними, както и да извърши преценка дали тези нарушения обосновават връщане на делото в предходната процесуална фаза. За това е необходимо да бъде преценен също и въпросът дали допуснатото нарушение, макар и съществено, може да бъде отстранено или компенсирано в съдебната фаза. Ако нарушението може да бъде пълноценно компенсирано в централната фаза на наказателния процес, констатирането му като съществено не следва да обоснове прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

През призмата на тези съображения, внимателният прочит на нарушенията, формулирани от законодателя в чл.249, ал.4 НПК, сочи, че нарушенията, които биха обосновали връщане на делото на прокурора, са изключително малко на брой. Без претенция за изчерпателност на изброяването, основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на предходната фаза биха могли да бъдат:

нарушение на правото на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество;
липса на постановление за привличане, не предявяване на постановлението, липса на разпит на обвиняемия непосредствено след привличането, постановление, което не отговаря на изискванията за съдържание, позволяващи обвиняемият да разбере в какво е обвинен, недостатъци на обвинителния акт;
нарушение на правото на обвиняемия да има защитник;
да получи устен и писмен превод на разбираем за него език по чл.55, ал.3 НПК, когато не владее български език;
невръчване на пострадалия или неговите наследници на постановление за частично прекратяване на наказателното производство.

Произнасянето на съдебния състав по въпроса за допуснати съществени процесуални нарушения и дали те обосновават връщане на делото на досъдебното производство за тяхното отстраняване, подлежи на въззивен контрол. След приключване на въззивния контрол на съдебния акт от разпоредителното заседание и насрочването на делото за разглеждане, страните не могат да правят възражения и да искат връщането му на прокурора на това основание пред първоинстанционния съд, пред въззивната или касационната инстанция. Преклудира се за страните възможността да правят възражения за допуснатите нарушения, които не са били поставени на обсъждане в това заседание, включително и по почин на съдията-докладчик, или които са били приети за несъществени. С оглед на това, първоинстанционният съд след разпоредителното заседание не може да върне делото на досъдебното производство, като въззивната инстанция също няма такова правомощие.

Идеята за забрана за връщане на досъдебното производство не е непозната на нашия наказателен процес, понеже такава забрана имаше до сега по отношение на касационната инстанция. Също така досегашната уредба на практика също преклудираше исканията и възраженията за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с ограничаване на правата на пострадалия до фазата на подготвителните действия за разглеждане на делото в съдебно заседание. Това е така, защото на основание на такова нарушение, делото не можеше да бъде върнато на досъдебното производство от стадия на съдебното следствие, нито от въззивната и касационната инстанция.

При все това обаче, служебното начало за съда е действащо, в правомощието на въззивната инстанция е да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, така че не е ограничено правото на контролиращите инстанции да констатират допуснати особено съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство, които не са могли да бъдат установени в разпоредителното заседание.

По отношение на процедурата на провеждане на разпоредителното заседание

След внасяне на обвинителния акт на принципа на случайното разпределение се определя съдия-докладчик и единствената проверка, която следва да извърши той, е дали делото му е подсъдно. При положителна констатация за спазване на правилата за подсъдността, съдията-докладчик е длъжен с разпореждане по реда на чл.247а НПК да насрочи делото в разпоредително заседание в двумесечен срок от постъпването му, като по дело с фактическа и правна сложност срокът за насрочване, с разрешение на председателя на съда, може да бъде удължен до три месеца. Разпореждането за насрочването има аналогично съдържание с това, което и до сега постановяваше съдията докладчик по реда на Глава деветнадесета, като допълнителното изискване към съдържанието на този акт е да се съобщи както на подсъдимия и неговия защитник, така и на прокурора и на останалите бъдещи страни в производството, за въпросите по чл.248, ал.1 НПК. Така че освен насрочване на разпоредителното заседание, разпореждане за връчване на препис от обвинителния акт на подсъдимия, уведомяването му за правото да се яви със защитник и за възможността да му бъде назначен служебен защитник по чл.94, ал.1 НПК, както и за възможността делото да бъде разгледано в негово отсъствие при условията на чл.269 НПК, в разпореждането трябва да бъде указано, че ще се обсъждат въпросите по чл.248, ал.1 НПК и всички те трябва да бъдат изброени.

Би следвало освен това да се посочат и последиците от решаване на тези въпроси, като се укаже невъзможността на страните в последващ момент да правят възражения за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство – чл.248, ал.3 НПК.

Редно е също така на всички участници в разпоредителното заседание да се укаже възможността да се запознаят с делото и да направят необходимите извлечения и да се обезпечи тази възможност. В разпореждането се указва възможността всички лица, които се призовават за разпоредително заседание, да дадат отговор по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание и да направят своите искания в 7-дневен срок от връчването на съобщението. Срокът не преклудира възможността да се вземе становище по въпросите и да се направят искания в самото разпоредително заседание. В разпореждането на пострадалия или неговите наследници и на ощетеното юридическо лице се указва възможността да предявят граждански иск, както и пострадалият или наследниците му да се конституират като частни обвинители. Срокът е по чл.247б, ал.4 НПК, защото съобразно чл.77 и чл.85 НПК, молбата за конституиране като частен обвинител и граждански ищец се прави най-късно до започване на разпоредителното заседание пред първоинстанционния съд. Крайният момент за конституиране на страни е самото разпоредително заседание, както след приключване на това заседание страни не могат да се конституират.

Въпрос на конкретен процесуален подход е към кой момент от провеждане на разпоредителното заседание да бъдат конституирани страните. Възможно е първо да бъдат конституирани като страни, след което да се поставят на обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 НПК. Възможно е и лицата по чл.247б, ал.1 и ал.2 НПК да вземат становище по въпросите, предмет на това заседание и заедно с тяхното решаване със съдебен акт съдът да се произнесе по конституирането.

Разпоредителното заседание се провежда в състава, който трябва да разгледа делото. Следва да се приеме, че изискването за неизменност на съдебния състав е приложимо от провеждането на разпоредителното заседание. В разпоредително заседание се извършва по вътрешно убеждение преценка за справедливостта на производството по отношение на процесуалните нарушения, съдебният състав се ангажира със становище по всички въпроси по чл.248, ал.1 НПК, така че с тази преценка не може да бъде обвързан друг съдебен състав, ако не се спази неизменността. В това заседание съдът се произнася и по искания за събиране на нови доказателства, което също се свързва с изискванията за неизменност. Освен това, по силата на чл.258, ал. 1 НПК, делото се разглежда от един и същ състав на съда от започването до завършването на съдебното заседание, а разпоредителното заседание, е обособено като своеобразен етап от съдебното заседание.

По-нататък, поредността, по която ще се даде думата на страните в разпоредителното заседание, не е строго регламентирана, като следва да се съблюдава правото на подсъдимия да се изказва последен. Страните или лицата по чл.247б НПК следва да вземат становище по всички въпроси по чл.248, ал. 1, но абсолютно необходимо е да заявят своята позиция по т.3. От съдебния протокол трябва да е видно, че съдът е предоставил възможност на всички участници да заявят своята позиция и те да са обективирали своето становище. Съдът е длъжен да обсъди в определението си възраженията на участниците, но също така дължи упражняване на контрол за допуснати съществени процесуални нарушения дори и при непосочване на такива от страните/участниците.

Определението на първоинстанционния съд в разпоредителното заседание подлежи на обжалване и протестиране, независимо дали се уважават исканията и се връща делото на досъдебното производство или се оставят без уважение исканията и делото се насрочва. И в двете хипотези има спор по съществени въпроси за процесуални нарушения и е необходимо този спор да бъде разгледан пред въззивен състав по реда, предвиден в закона – този на Глава двадесет и втора НПК. Независимо от избраното от законодателя систематично място на разпоредбата на ал.3 на чл.249 НПК, не е верен извод, че на обжалване подлежи само определението за прекратяване на съдебното производство. Това е така, понеже в ал.3 е предвидена обжалваемост на определението по чл.248, ал.1, т.3 и т.6, както и на отказа на съда по чл.248, ал.2 да допусне частен обвинител. Това сочи, че на въззивен контрол подлежи решаването на посочения кръг въпроси и наличието на правен спор по тях, не и по другите пунктове по чл. 248, ал.1 НПК.

Единствената хипотеза, в която определението от разпоредително заседание няма да подлежи на отделно обжалване, е тази по чл.252, ал. 1 НПК. В тази хипотеза, ако е липсвал спор между участниците в разпоредителното заседание по отношение на допуснати съществени процесуални нарушения – ако никой от тях не е твърдял, че се допуснати такива, както и съдът служебно не е констатирал допуснати съществени нарушения и едновременно с това са налице основания за провеждане на диференцирана процедура и страните са заявили съгласие за разглеждане на делото в такава процедура, тогава след провеждане на разпоредителното заседание съдът незабавно разглежда делото. Ако обаче съдът е отказал на някоя страна да върне делото на досъдебното производство, това негово определение подлежи на обжалване и не е възможно незабавно разглеждане на делото по реда на особените производства по Глави XXVII, XXVIII и XXIX.

Задължителен участник в разпоредителното заседание е прокурорът, като неявяването му е пречка за разглеждане на делото в това заседание. Участието на подсъдимия е задължително, ако по общите правила явяването му в съдебно заседание е задължително – когато обвинението е за тежко престъпление. Възможно е разглеждането на разпоредителното заседание в отсъствие на подсъдимия в предвидените общи хипотези на задочно производство по чл.269, ал.3 НПК. Така че, ако препис от обвинителния акт и от разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание не е връчен на подсъдимия, и той не се явява, следва да се извършат всички действия за установяване евентуално на предпоставките за разглеждане в отсъствие на подсъдимия. При констатиране по надлежен ред на хипотеза по чл.269, ал.3 НПК е възможно да се даде ход в отсъствие на подсъдимия, като му бъде назначен служебен защитник. При редовна процедура по призоваване на подсъдимия и непосочване на уважителна причина за неявяването му, съдът следва да подходи към изменение на мярката му за неотклонение, или към принудително довеждане, и да отложи производството. Възможно е отлагане на разпоредителното заседание и в други случаи – когато не е установена причината за отсъствие на подсъдимия, когато той или друга бъдеща страна са поискали отлагане с посочване на уважителна причина и т.н. В НПК не е регламентиран срок, в който да се дължи ново насрочване на разпоредително заседание, но това следва да става достатъчно бързо, за да се гарантира разумният срок на процеса. Адвокатската защита на подсъдимия в това заседание е задължителна по общите основания, предвидени в НПК. Доколкото въпросите, които се решават в него, са сложни и изискват професионален подход, може би е добре практиката да се ориентира към назначаване на защитник и извън случаите на задължителна защита, ако подсъдимият не е упълномощил защитник, желае да го стори при изясняване на последиците от съдебния акт на разпоредително заседание и интересите на правосъдието го налагат.

Процесуалната активност на пострадалия и ощетеното юридическо лице е поставена в зависимост от тяхната воля. При всички случаи обаче те трябва да са редовно призовани, да са им връчени съобщенията, посочени в разпореждането на съдията-докладчик. Тези бъдещи страни не са задължителни участници в разпоредителното заседание, така че ход в това заседание може да бъде даден при неявяване на пострадалия, или на неговите наследници, или на представител на ощетеното юридическо лице, без посочване на уважителна причина. Няма пречка за провеждане на разпоредителното заседание и когато не е изпълнена процедурата по връчване на дължимите съобщения поради причина, че тези лица не са намерени на посочен от тях адрес за призоваване в страната.

Разпоредителното заседание следва да бъде отложено също и при искане от подсъдимия или от лицата по чл.247б, ал.2 от НПК, ако те не са получили препис от разпореждането на съдията-докладчик повече от 7 дни преди датата на съдебното заседание с аргумент, че не са имали възможност да се подготвят по въпросите, подлежащи на обсъждане в това заседание. Но няма да има пречка за провеждане на разпоредително заседание, ако неполучилото книжата в срок лице направи изявление, че е запознато с въпросите, които ще се разглеждат, организирало е защитата си и не възразява да се даде ход на делото.

До настоящите изменения в НПК нямаше процедура по отстраняване на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт. С измененията в НПК е уредена такава възможност и тя изглежда е замислена като обслужваща възможността по най-бърз и ефективен начин да бъде отстранено несъответствието от този, който го е допуснал. Само че за волята на законодателя може само да се гадае, защото поради вмъкването на този институт между първо и второ четене на законопроекта, няма формулирани мотиви. Липсата на мотиви в тази част е още по-затрудняваща поради това, че законодателят не е дефинирал понятието „очевидна фактическа грешка“.

Очевидната фактическа грешка може да бъде разбирана като несъответствие между формулираната действителна воля на прокурора и нейното външно изразяване в писмения текст на обвинителния акт. Такава грешка следва да се разбира като технически грешка – грешка в името на подсъдимия, която може да бъде отстранена, грешка в ЕГН, грешка в правната квалификация, но само тогава когато е от техническо естество. Като очевидна фактическа грешка следва да се прецени допусната в обвинителния акт техническа грешка, защото такава грешка може да бъде отстранена, без да затрудни подсъдимия при осъществяване на правото си на защита в съдебната фаза на процеса. Такава грешка е допустимо да се поправи, но не е допустимо по пътя на поправка на очевидна фактическа грешка да се изправят недостатъците в обвинението или вътрешно противоречие в обвинителния акт. В тази процедура прокурорът не може да промени концепцията на своя обвинителен акт, не може да измени обвинението, да включи нови фактически положения, друго обвинение и т.н.

Процедурата по отстраняване на очевидна фактическа грешка в обвинителния акт според систематичното ѝ място, очевидно е приложима само в разпоредително заседание. Констатирането на такава грешка може да стане от съда, но няма пречка тя да бъде посочена страните. При установяването на очевидна фактическа грешка съдът дава кратък седмодневен срок на прокурора да я отстрани, като делото остава висящо пред съда, то е насрочено в съдебно заседание. Отстраняването на очевидна фактическа грешка става според законовото предвиждане чрез внасяне на нов обвинителен акт от прокурора, който, разбира се, следва да бъде връчен на подсъдимия. Бездействието на прокурора за отстраняване на очевидна фактическа грешка се санкционира, като съдията докладчик еднолично прекратява съдебното производство.

Когато в резултат на разпоредителното заседание делото е насрочено и едновременно с това е констатирана очевидна фактическа грешка и е дадена възможност за нейното отстраняване в седмодневния срок, след като грешката бъде поправена в този срок от прокурора, делото се изпраща на въззивната инстанция по постъпилите жалби и протести срещу определението от разпоредително заседание. Това пояснение е необходимо, тъй като то изяснява смисъла на разпоредбата на чл.249, ал.5 НПК, която разпоредба, както и немалка част от останалите в регламента на разпоредителното заседание, са непрецизни.

Неразбираемо е законодателното предвиждане отстраняването на очевидна фактическа грешка да се извършва чрез внасяне на нов обвинителен акт, защото това може да забави производството – например чрез възражение на подсъдимия за срока на връчване на обвинителния акт. Не е налице пречка отстраняването на очевидна фактическа грешка да бъде сторено от прокурора чрез устно изявление в самото съдебно заседание, което да се отрази в протокола, като се отрази и изявлението на подсъдимия, че разбира в какво се състои поправката и е готов да продължи защитата си.

* Заглавието е на редакцията.