Становище на адвокатурата
Работодателят не става длъжник по изпълнителното дело, когато плати запорирана заплата
Недействителността на публична продан може да бъде релевирана както чрез самостоятелен установителен иск, така и инцидентно, казва ВАдС в позицията си до ВКС
Платилият трудовото възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да удържи сумата по него, няма качеството на длъжник в изпълнителното производство. Предвидената в закона солидарна отговорност на третото лице спрямо взискателя не го превръща ex lege в длъжник в изпълнението.
Това заявява Висшият адвокатски съвет (ВАдС) в становището си по тълкувателно дело № 4/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС).
Пълният текст на становището на ВАдС
Въпросът дали платилият заплатата на длъжника, въпреки наложения запор и без да удържи сумата по него, има качеството на длъжник в изпълнителното производство или на трето за изпълнението лице, е само един от общо шест, по които се очаква да се произнесе ВКС. Всички те са свързани с принудителното изпълнение.
Адвокатурата обосновава подробно и аргументирано позицията по всеки от тях. По отношение на това дали работодателят във въпросната хипотеза става длъжник по изпълнителното дело, ВАдС изтъква, че страни са само посочените като кредитор и длъжник в изпълнителния лист или прякото изпълнително основание. „Принудителното изпълнение не може да бъде предприето и осъществено срещу лица, които не са посочени като длъжници в изпълнителния титул или изпълнителния лист, освен в случаите, при които изрично е предвидено разпростиране на неговите предели съгласно чл. 429, ал.2 и ал. 3 ГПК (мотиви по т. 1 на ТР № 3/2015 от 10.07.2017 г. по тълк.д.№ 3/2015 г., ОСГТК на ВКС). Тези случаи са уредени в норми-изключения, които не подлежат на разширително тълкуване и прилагане“, се изтъква в становището. В него се обяснява, че при насочено изпълнение върху вземания на длъжника, с връчването на запорното съобщение третото задължено лице придобива качеството на пазач на вземането.
„Третото задължено лице, членовете на управителните му органи, както и лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника, въпреки наложения запор, без да направи удръжки на сумата по него, носят солидарна отговорност заедно с третото задължено лице лично към взискателя за тази сума (чл. 452, ал. 3 ГПК и чл. 512, ал. 4 ГПК). Солидарната им отговорност е прогласена ex legе, но тя не включва възможност за конституирането им като длъжници във висящото изпълнително производство, образувано въз основа на издадения срещу длъжника изпълнителен лист“, посочват от адвокатурата. И обясняват, че принудителни действия спрямо работодателя в тази хипотеза може да бъдат предприети въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу него в полза на взискателя.
Постановлението за възлагане след проведена публична продан в случаите, когато имотът е бил възложен на привиден кредитор, не поражда вещно-прехвърлителен ефект, гласи становището на адвокатурата по друг от въпросите в тълкувателното дело.
ВАдС обяснява, че изпълняемото право на взискателя спрямо длъжника е предпоставка за допустимост на изпълнителния процес и когато то не съществува, това отнема материалноправната основа на производството. „В този случай удовлетворяването на взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане. … Привидният кредитор дължи връщане не само на получените чрез плащане от осребряване суми, но и полученото вместо плащане“, пише в становището. Като се обяснява, че когато имотът е възложен на привиден кредитор, принудителното прехвърляне на вещта от съдебния изпълнител е недействително като лишено от правно основание. И специално се уточнява, че стабилизирането на публичната продан (чл. 496, ал.3 ГПК), не може да послужи като аргумент за запазване правата на привидния кредитор – купувач. „Целта на разпоредбата е осигуряване стабилитет на правата на третите лица, купувачи при проданта. Привидният взискател не е трето за изпълнителното производство лице“, пише ВАдС.
„Има ли качеството на длъжник в изпълнителното производство или е трето за изпълнението лице този, който е дал своя вещ в залог или ипотека за обезпечаване на чужд дълг в хипотезата, при която изпълнението е насочено върху това имущество?“, гласи друг от въпросите по изпълнителното дело. И той получава следният отговор от адвокатурата: „Лицата по чл. 429, ал. 3 ГПК, върху които се разпростират субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист в случаите, при които изпълнението е насочено срещу вещта, обект на предоставеното от тях обезпечение, имат качеството на страна-длъжник в изпълнителното производство“.
В становището се посочва, че уеднаквяването на практиката за това какво е процесуалното качество на залогодателите и ипотекарните длъжници, за които изпълнителният лист има сила, когато взискателят насочва събирането на дълга към тази вещ, е от важно значение. „Тези лица са обвързани от субективните предели на издадения срещу длъжника изпълнителен лист, когато взискателят е насочил изпълнение върху заложената или ипотекирана вещ и са длъжни да търпят изпълнителните действия срещу своето имущество, предоставено като обезпечение за чужд дълг. Ето защо в тези случаи залогодателят – трето за изпълнението лице и ипотекарният длъжник имат идентични на длъжника в изпълнителното производство права и задължения и процесуално качество. За тях следва да се прилагат ограниченията за допустимост и основания за обжалване, които важат за длъжника“, посочват от адвокатурата.
Недействителността на публичната продан може да бъде релевирана както чрез самостоятелен установителен иск, така и инцидентно, като преюдициален въпрос по предявен иск за собственост на имота, предмет на проданта, гласи отговорът, който тя дава в становището си на следващия въпрос по тълкувателното дело.
Тук противоречието в практиката е за това дали недействителността на продажбата (по чл. 496, ал. 3, изр. 1 ГПК) винаги следва да бъде предмет на самостоятелно установяване (чрез предявен установителен иск), или това може да бъде стане инцидентно – като преюдициален въпрос в рамките на предявен иск за собственост. ГПК казва, че ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред. Според адвокатурата в случая „исков ред“ трябва да бъде тълкувано разширително, т.е. не само като предявяване на самостоятелен иск, а като установяване в рамките на исков процес. В становището се посочва, че това установяване може да е извършено само в мотивите на решението (например като обсъждане на преюдициален въпрос при предявен иск за собственост), без задължително по въпроса да има произнасяне в диспозитива на решението и по него да се формира сила на пресъдено нещо.
Според ВАдС няма правна и житейска логика засегнатият от продажбата да води един иск за установяване на недействителността ѝ и друг, за да установи правото си на собственост, когато то е засегнато именно от недействителната продажба. „Подобно разрешение не само би натоварило засегнатото лице с излишни процесуални разноски (за два иска, вместо за един иск), но би забавило развитието на производството, което като краен резултат е насочено към установяване на правото на собственост на засегнатото от недействителната продажба лице“, пише в становището.
Предмет на тълкувателното дело е и въпросът дали е допустим иск за обявяване на недействителност на извършено от длъжника разпореждане със запорирана вещ или вземане, респ. разпореждане с имот след вписване на възбрана, предявен от лицето, в чиято полза е наложен запорът или възбраната. Според ВАдС такъв иск би бил недопустим поради липса на правен интерес. За взискателя, в чиято полза е наложен запорът или възбраната, извършеното след запора/възбраната разпореждане е недействително. Тази недействителност настъпва по право и законът не е предвидил ред.
Последният въпрос по тълкувателното дело – може ли да бъде издаден обратен изпълнителен лист за разноските по изпълнителното производство в полза на взискателя от длъжника, срещу когото е било допуснато предварително изпълнение, вече получи отговор с последните промени в ГПК, които влязоха в сила на 30 октомври 2017 г. Тогава чл. 245, ал. 3, ГПК беше допълнена и вече предвижда, че в тази хипотеза изпълнителен лист се издава както за връщане на сумите и вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, така „и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство“.
5
Коментирайте
За сетен път се убеждавам, че пропуските и недомислиците в ГПК водят до противоречива практика.
Както винаги напълно аргументирани мнения от страна на ВАдС.
С нетърпение чакам решението на ВКС.
То касае много от нас. Имайки в предвид, че повечето сме взимали кредити.
Inat TV is Turkey’s preferred online broadcasting platform, renowned for its extensive free football content. Inat TV Ideal for Android users, this app consolidates all content in a single