Да се обмисли възможността системното психическо насилие да се преследва по тъжба на пострадалия, а не по общия ред, защото така ще се постигне разумен баланс между намесата на държавата и личните отношения между съпрузи и роднини. Това предложение отправя прокуратурата в становището си до правната комисия на парламента по проекта за изменения в Наказателния кодекс (НК), внесен от група народни представители от ГЕРБ начело с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева, чиято цел е защита от домашно насилие.

От държавното обвинение посочват, че по принцип подкрепят предложението за криминализиране на системното психическо насилие.

Но посочват, че така както е формулирана разпоредбата в проекта – с изискване да са настъпили вредни последици за пострадалия от психическото насилие, ще бъде затруднено прилагането ѝ в практиката.

Тези случаи обективно ще бъдат трудно приложими, предвид спецификата на начина на въздействие и резултата от него. Намираме за необходимо обмислянето на възможност за това престъпление наказателното производство или да се прекратява, ако пострадалият поиска това, или да се възбужда по тъжба на пострадалия. По този начин би се постигнал по-разумен баланс между намесата на държавата и личните отношения между роднини, съпрузи и лица, живеещи при фактическо съжителство и едновременно с това ще се защитят правата на пострадалия“, предлагат от прокуратурата.

Като цяло държавното обвинение подкрепя идеята за промени в НК с цел защита от домашно насилие, но отправя и някои забележки.

От прокуратурата напомнят, че въвеждането на нови състави на престъпления и особено на квалифицирани, трябва да се извършва след внимателна и задълбочена преценка на вече криминализираните прояви на домашно насилие и при стриктно спазване на изискванията на Закона за нормативните актове и Указа за неговото прилагане.

От държавното обвинение отбелязват, че е необходима дефиниция на понятието „в условията на домашно насилие“. Както „Лекс“ писа, депутатите предлагат въвеждането на квалифицирани състави на редица престъпления срещу личността – умишлено убийство (чл. 116 от НК), склоняване към самоубийство (чл. 127 от НК), телесна повреда (чл. 131 от НК), отвличане (чл. 142 и чл. 142а от НК), принуда (чл. 143 от НК) и закана (чл. 144 от НК), ако са извършени в условията на домашно насилие.

Липсват аргументи в мотивите какво следва да се разбира под извършено престъпление „в условията (или в резултат) на домашно насилие“, както и дали обхватът на защитата се предпоставя от използваното определение за домашно насилие в чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН) и от кръга на лицата, предвидени в чл. 3 на същия закон, като извършители.

Използваната терминология „домашно насилие“, по силата на правилата за формулиране на разпоредбите на нормативните актове (глава четвърта от Указа за прилагане на ЗНА и специално чл. 37), както и за тълкуване (глава пета от ЗНА), би наложила по необходимост ползването на Закона за защита от домашното насилие. А такова препращане би било твърде неясно, предвид обстоятелството, че и действащи разпоредби от НК визират изпълнителни деяния, които включват в себе си и действия, представляващи прояви на домашно насилие“, сочат от прокуратурата.

От там отбелязват също така, че някои от предвидените в чл. 2 от ЗЗДН прояви на домашното насилие – сексуално, емоционално, икономическо насилие, принудително ограничаване на личния живот и на личните права, не са преценени в най-тежките им форми като подлежащи на криминализиране.

Така предлаганите промени в НК биха създали сериозни неясноти и практически затруднения както за гражданите, така и за държавните органи при прилагане на нормите от НК, което противоречи на изискването за правна сигурност, особено когато се отнася до реализиране на наказателно-правната защита. Наложително е същностно, изрично и точно да се дефинира обхватът на целената промяна в НК – дали чрез дееца, мястото или други елементи на обективната страна, което не изисква задължително ползване на израза „домашно насилие“, изтъкват от държавното обвинение. И добавят, че като цяло не се сочат достатъчно аргументи за необходимостта от въвеждане на по-тежка отговорност за тези деяния с предлагания квалифициращ признак, а декларативно заявената необходимост не може да замести изискуемите за наказателен закон мотиви.

Последната забележка на държавното обвинение е по отношение на предложенията за §14 от ПЗР на НК. Тя е свързана с идеята за промяна на чл. 161, ал. 1 от НК, според която леките телесни повреди, причинени при домашно насилие, ще се преследват по общия ред, а не по частен път, както е сега.

Депутатите предлагат в преходна разпоредба да се запише, че „когато престъпление, извършено до влизане в сила на този закон, става от общ характер, наказателното производство се образува и провежда по досегашния ред“.

Прокуратурата е на мнение, че този текст не покрива напълно изискванията за правно-техническа прецизност. „Начинът на довършване на делата, чиято подсъдност или характер се променят, не е материално-правен въпрос и не може да бъде обвързван с времето на извършване на деянието (престъплението). Липсва уредба относно начина на довършване на вече образуваните, но незавършени дела, чиито характер се променя с предлаганите изменения. Такава уредба е безусловно необходима и систематичното й място е в преходните разпоредби съгласно чл. 34 от Указ № 883/1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове“, сочат от държавното обвинение.

6
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Петя
Петя
23 ноември 2018 14:30
Гост

Допада ми идеята за криминализиране на системното психическо насилие. Но то се доказва много по -трудно от физическото.

Румен
Румен
23 ноември 2018 14:28
Гост

Ако бяхме подкрепили Истанбулската конвенция, нещата щяха да са по-розови.

Страх
Страх
23 ноември 2018 14:26
Гост

Практиката сочи, че много често пострадалия не подава жалба въобще, или подава, но после се отказва от нея.

Потърпевш
Потърпевш
23 ноември 2018 15:00
Гост

От друга страна някои се правят на жертви и спекулират с упражняването на психически тормоз по време на бракоразводните дела.

chovek
chovek
23 ноември 2018 15:20
Гост

Тук не става дума за това как да се взима предвид домашното насилие в бракоразводен процес, а за това да има ли наказателна отговорност за насилници, и то не само отговорност когато жертвата вече е пребита или убита, а още когато нещата са на фазата на психичиския тормоз. Пълна глупост е това да става само в прозводство от частен характер: аргументите на парократурата са не само несъстоятелни, но и малко цинични. Ясно е, че дори ако се въведе като престъпление от общ характер, пак разследване на практика ще започва само по сигнал на потърпевшия. Това е нормално – същото е… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
23 ноември 2018 14:22
Гост

Напълно разумно предложение.