Проектът за наредба за юридическото образование засега все още е разочарование
Авторите
Проф. Огнян Герджиков 42 години е преподавател в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализира във Виенския университет, както и в Института по чуждестранно и международно частно право „Макс Планк“ в Хамбург. Един от основните автори на Търговския закон. Дългогодишен ръководител на катедра на ЮФ на СУ.
Бил е председател на Народното събрание и министър-председател.
Носител е на най-високото българско държавно отличие – орден „Стара планина“ „за изключително големите му заслуги към Република България“.
Проф. Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс (АПК). Инициатор и член на работната група, изготвила проект за промени в АПК през 2016-2018 г. Участва и в работата на правната комисия на Народното събрание при приемането на промените в АПК през 2018 г. Награден е от Върховния административен съд за значим принос за развитието на законодателството в областта на Административното право и процес.
Проф. Иван Тодоров е специализирал в университета в Южна Каролина и в правителствената AOTS В Токио.
Заедно с проф. Кино Лазаров са автори на учебник по Административен процес.
Иван Тодоров е управляващ съдружник на една от големите български адвокатски фирми – „Георгиев, Тодоров и Ко“ и два мандата е бил член на борда на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа „Eversheds International“.
Проф. Иван Русчев е професор по гражданско право в Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в университета в Женева през 1992-1993 г. и в Колежа на Европа в Брюж през 1992 г.
Иван Русчев е доктор на юридическите науки от 2016 г.
Бил е заместник-декан на Юридическия факултет на СУ от 2011 до 2015 г.
Един от тримата юристи член-кореспонденти на Българската академия на науките.
Убедени сме, че Министърът на правосъдието е имал най-добри намерения при създаването на проекта за Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“. Това се вижда и от интервюто на министър Надежда Йорданова в Лекс.бг. Министърът подходи по всички правила. Сформира се работна група. Направи се и обсъждане с деканите на юридическите факултети. Общественото обсъждане вече е факт[1].
Но Наредбата по съществото си до голяма степен е същата както досега и поне в този си вид няма съществено да подобри юридическото образование.
Да започнем с приемането за обучение по право.
Една от причините за отлив на читави ученици да учат „Право“ беше, че губят ваканцията си за специална подготовка за приемни изпити. Сега Наредбата предвижда два варианта за прием по специалността „Право“. Първият вариант отново изрично предвижда приемни изпити по български език и проверка на логическото мислене. Това със сигурност ще отблъсне кандидат-студенти, защото ще трябва да се готвят за изпит по български език. Доброто на този вариант е, че се изисква да се проверява и способността за логическо мислене, защото това е абсолютно задължително за всеки юрист. При положение че има зрелостен изпит по български език и литература, не е необходим втори изпит със същия предмет. Това е залегнало и във втория вариант за прием, според който висшето училище зачита матурата, но може да определя и допълнителни критерии за прием. Министър Йорданова изключително правилно отбелязва в интервю за Лекс.бг, че „Голяма част от практикуването на юридическата професия изисква способност да мислиш логически“. Тогава защо преценката за логическо мислене липсва във втория вариант? Другото важно за юриста нещо, е способността за относително бързо възприемане и възпроизвеждане на голям обем информация – тя е нужна, както по време на следването, така и след завършването.
Запазването приемът да става единствено въз основа на балообразуващи оценки от матурата – както бе през предходните две години, и както е предвидено с последното изменение на Наредбата (ДВ брой: 39, от 27. 05.2022) и за предстоящата академична година, е неприемливо. Този критерий, оставен като единствен е неудачен, защото не отчита годността, респ. – специфични качества на кандидатите за специалността „Право“, а само общообразователни критерии. За две години той вече доказа своята непригодност. Местата в специалността „Право“, както за държавна поръчка, така за платено обучение, особено във водещите университети, бързо се заемат от кандидати с пълно отличие от матурата, които в хода на обучението и изпитите нерядко показват сериозна неподготвеност за изучаваните правни материи.
Възприемането на проверка на способността за логическо мислене би било голяма крачка напред. За да не се отказват студентите, е много важно да се уреди изрично, че изпитът, чрез който се проверява логическото мислене на кандидатите, се провежда примерно за 90 минути в един от два уикенда през учебната година и не изисква предварителна подготовка. И като такъв трябва да бъде уреден. Ако този изпит е различен за всеки юридически факултет, той на много места ще се сведе до елементаризми, а освен това няма да има никакви гаранции срещу изтичането на информация за съдържанието му.
Оптималният вариант е да се зачита матурата по български език и литература, но да има и централно организиран тест за проверка на способността за логическо мислене и за възпроизвеждане на значителен обем информация, който да не изисква предварителна подготовка и да има установена процедура по провеждането му, която да не позволява изтичане на информация.
За образованието отговаря Министерството на образованието и науката (МОН). Министърът е изтъкнат учен. Би следвало да е наясно, че за цялостна оценка на знанията, освен по български език, трябва да има зрелостен изпит и по математика? И че без точните науки няма как да подготвяме кадрите, които са нужни за икономическото ни развитие. Матурата по математика е отличен начин да се провери и логическото мислене. Ако в бъдеще се въведат две задължителни матури – по български език и по математика, оценката от двете матури ще е един от подходящите критерии за подбор на студентите по право.
По провеждането на обучението по специалността „Право“.
Следва да се оцени като особено важно нововъведение в тази насока, предложеното за профилиране и задълбочаване на подготовката в отделни области на правото, да се осъществява и в специализирани магистърски програми в образователната и квалификационна степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 60 кредита. В специализирани магистърски програми по специалността „Право“ могат да се обучават лица, придобили висше образование в професионалната квалификация „юрист“ (с образователно-квалификационната степен „магистър“, за придобиването на която се изискват не по-малко от 300 кредита). Така в проектонаредбата се възприема и съществуващото в чл.1, ал.3 от приетата през 2017 г. Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“.
Това, доказало удачността си специализирано обучение в магистърски програми, в обхвата на образователната и квалификационна степен „магистър“, беше крайно време да се облече в нормативна форма.
Друг е въпросът, че Наредбата не урежда станалия вече болезнен въпрос за валидността на дипломите от „общата“ магистърска програма по право, следвана от лица, вече придобили друга бакалавърска степен – каквато е масовата практика в много университети. И той да се разреши по нормативен път, а не по преценка на МОН (т.нар. неиздаване на стикери, валидиращи с държавна санкция издадените вече от висшите училища дипломи).
Следва сериозно да се обмисли предложението в проекта за Наредба хорариумът по дисциплините, включени в учебния план за студенти задочно обучение, да се изравни напълно с този за студентите от редовното обучение. Най-малкото, за да отпадне съмнението за непълноценност на задочното обучение. Не е тайна, че повечето университети – и държавни, и частни, разчитат на задочното обучение. Преподаването да не бъде натикано в две седмици два пъти годишно (по 10-12 часа на ден, като студентите след 6-я час вече нищо не възприемат). Лекционните курсове да се четат, респ. семинарните занятия да се провеждат, поне 4-6 пъти в рамките на една учебна година, хибридно, в часови пояси, съобразени с възможностите на работещите студенти от задочното обучение.
Часовете по някои от дисциплините невинаги са в съответствие с реалната работа на завършилите право.
Огромната материя по облигационно право, изисква, по подобие на наказателното право, и на не по-малко значимото по обем – търговско право, също да бъде разделена на две дисциплини – обща и специална част. Облигациите са едни от най-трудните и абстрактни правни фигури, които съдебната практика непрекъснато доразвива със задължителна практика. И тяхното изучаване представлява определена трудност за студентите и изисква по-продължителен процес на усвояване.
Изучаването на още един вид основни икономически граждански права трябва да фигурира сред задължителните дисциплини – интелектуалната собственост. В нашия все повече информационен и дигитален свят това е повече от задължително. Абсолютно задължително е увеличаването на хорариумите по общата дисциплина „Право на интелектуалната собственост“, както и въвеждането на по-детайлно изучаване на широко прилаганите нейни части – авторско право, правото на търговски марки, защитата на ноу-хау и търговската тайна, съчетани със специфичните процесуални способи за защитата на различните обекти на интелектуалната собственост.
Не може да се подкрепи предложението в Наредбата Правото на интелектуалната собственост да бъде включено в задължително избираемите дисциплини, по подобие на криминологията, на банковото право, правния режим на държавната служба, потребителското и екологичното право. Особено мощното развитие на интелектуалната собственост, чиито обекти са вече не по-малко значими от класическите обекти на гражданското право – вещи, УПИ, вземания, налични пари и класически ценни книги. Те са обекти с огромно икономическо присъствие и императивно налагат включването на Интелектуалната собственост като задължителна дисциплина със значителен хорариум.
Оставяме без коментар пълната ненужност сред задължително избираемите дисциплини да фигурират такива като реторика. Явно съставителите на Наредбата отдавна не са влизали в граждански, наказателен процес или административен процес или пазят спомена от съдебните речи на А. Кони – едни чудесни, но в днешната динамика напълно неприложими красноречия. Абсурдно е въвеждането на задължително избираема дисциплина Академично писане, предвидена в програмата на докторантското училище. А все пак сред целите на Наредбата не е упоменато всички завършващи специалността право да стават докторанти.
Чудесно е, че в Наредбата се акцентира на правата на човека. Но правата на човека са във всеки един клон на правото и трябва да се изучават в неделимо единство с насрещните задължения и механизмите за реализация в съответните правни дисциплини. Да се изкарат правата на човека в една дисциплина не е правно издържано. Все едно в друга дисциплина да се изкарат задълженията на човека. Вече отдавна и доктрината, и съдебната практика широко се позовават на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, на решенията на съда в Страсбург, на правото на ЕС и на решенията на Съда на ЕС. А основните права на човека далеч не са залегнали само там. Още повече, че в част от най-големите юридически факултети, напр. този на СУ „Св. Климент Охридски“, от няколко години е въведена и се ползва с интерес магистърска програма по правата на човека, осъществявана от преподаватели от различни катедри на факултета.
Административното правораздаване обхваща близо една трета от съдебните дела, обхваща производствата по издаването на стотици хиляди административни актове и наказателни постановления всяка година, в издаването на които са ангажирани и огромен брой юристи. Отделна система от съдилища, начело с Върховния административен съд (ВАС) гледа само административни дела. Повечето прависти в държавната и общинската администрация и около една трета от останалите основно се занимават с различните видове административно право, но това въобще не се отразява пропорционално в учебната програма – останала почти така, както си е от времето на социализма. Естествено материалното и процесуалното административно право трябваше да се разделят – досегашното им обединяване беше израз на правна неграмотност да се обединяват два правни клона в една дисциплина. Но и сега в дисциплината Административно право се включва и общата част на административното право, и още сума ти специални правни отрасли – много от които не по-малки по обем примерно от вещното и семейното право – устройството на територията, правната уредба на общественият ред, вкл. на движението по пътищата, правният режим на защита на околната среда, правната уредба на здравеопазването, правната уредба на образованието и науката, правният режим на защита на конкуренцията, правната уредба на държавната служба, правният режим на защита на потребителите, голяма част от банковото право, правният режим на обществените поръчки, правната уредба на концесиите, административното наказване и редица други. И като как всичко това се изучава за около 30 часа? А всеки юрист трябва да знае поне основните положения в тези отрасли.
Само материята на ЗУТ и съответните подзаконови актове е не по-малка от вещното право, а за вещното право са отделени 90 часа! Има самостоятелно отделение във ВАС, което се занимава само с делата по ЗУТ. Това е фрапиращ пропуск на авторите на Наредбата! Все едно всички граждански дисциплини, заедно с общата част, да се съберат и да се учат за 75 часа. Подобно на Гражданското право – обща част, следва да има и Административно право – обща част. Отделно трябва да се въведе административно право специална част с хорариум от поне 90 часа. А тежка материя като ЗУТ следва да се въведе като задължителна отделна правна дисциплина.
Не е ясно с какво Административният процес е по-лесен от гражданския, та трябва да се изучава за 90 часа, а Гражданският процес – за 180 часа. Даже чисто количествено процесуалните разпоредби в Административнопроцесуалния кодекс, в Закона за административните нарушения и наказания и в многобройните специални закони са повече от разпоредбите в Гражданския процесуален кодекс. Производствата в десетките специални закони и стотиците подзаконови нормативни актове за издаване на стотици хиляди административни актове и стотици хиляди наказателни постановления всяка година също са административен процес. И само тези, които не са учили сериозно административния процес, не знаят, че той е не по-малко сложен от гражданския. И в административния процес има сложни механизми за определяне на другарство. Много сложно е зачитането на доказването от досъдебната фаза на процеса в съдебната му фаза. И в административния процес има искови производства. Има производства във връзка с административни договори, има специални производства по обжалване – не само на актове, но и на действия и бездействия на администрацията, които могат да се явяват и административни актове. И човек може да се хване за главата като гледа противоречивата практика по тези въпроси в първоинстанционните съдилища. Просто защото тези неща не са били учени. Все повече в гражданските и наказателни съдебни производства се налага да се прави инцидентен контрол за законосъобразност на административни актове, които са решаващи за изхода на делата.
Чудесно е, че правото на ЕС ще се изучава в повече. Само да се отбележи, че правото на ЕС се състои от правни норми от различни клонове на правото, като относително най-голямата част от него е административно право – главно производства пред различните административни органи на ЕК и производства по административно обжалване на тези актове пред съдилищата на ЕС. Немалка част от работата на съда на ЕС са и производствата по преюдициални запитвания по административни дела. И съответно разпоредбите на правото на ЕС следва да се изучават в съответните правни дисциплини. Няма смисъл да се увеличава рязко така наречената дисциплина Право на ЕС, която се преподава всъщност като Конституционно право на ЕС, т.е. принципи, основни органи, формиране на основните органи, основни правомощия. Неправилно е то да се отъждествява с преподаването на цялото европейско право. Защото то прониква във всички клонове на действащото право, като правопорядък от друг ранг, който се отчита задължително при преподаването на всяка отделна дисциплина, която има отношение към него. В този смисъл това раздуване на хорариума на дисциплината „Конституционно“ право на ЕС, противоречи на предвиденото в чл.6, ал.3 от проекта за Наредба, че „В програмите на учебните дисциплини, които имат за предмет изучаването на правната уредба на области на обществени отношения, в които съществува хармонизирано законодателство на ЕС, се включва преподаване на относими въпроси от материалното право на Европейския съюз. Тези часове не се включват в минималния хорариум по ал. 2, т. 20.“
А как в малкото часове по административно право и административен процес ще се учи европейското административно право и процес, си остава загадка?
В някои от правните отрасли в България има свръхрегулация, което изключително утежнява функционирането на цялата държава и в частност – на икономиката. Икономическата нужда ще наложи такава дерегулация в такива отрасли в кратки срокове, ако не искаме твърдо да стоим на последното място в ЕС по икономическо развитие – там, където преди беше Румъния, а сега само ѝ дишаме праха. И съответните правни дисциплини трябва да бъдат приведени в съответствие с това.
Хорариумите по голямата част от задължителните дисциплини са запазени, което означава, че служителите от МП не са си направили труда да поработят върху коригирането им. А не толкова броят на часовете е важен, а съотношението между тези часове в зависимост сложността и приложимостта на материята.
Кардинална грешка в Наредбата е часовете за лекции да не могат да бъдат по-малко от половината хорариум. Така студентите се обричат да останат без правни умения. А има и правни дисциплини, които се състоят само от лекции. Министър Йорданова в интервю за Лекс.бг правилно отбелязва, че „изцяло погрешен е преобладаващият модел в българските университети, при който лекциите се превръщат в едни многочасови диктовки“. И дава пример от нейна специализация в чуждестранен колеж, където е трябвало да прочетат необходимата теория и след това „Лекциите бяха … Обсъждане на конкретни въпроси, свързани с дадения правен институт, обясняване на практическото му значение, дебат, диалог между преподавател и студенти“. Да, но това не са лекции, а семинарни занятия. Така е отдавна в голямото мнозинство от водещите юридически факултети по света.
Всъщност, това се прави на все по-намаляващите упражнения (семинарни занятия) в българските юридически факултети. Все повече водещи университети по света вече нямат лекции, а имат само семинарни занятия или казано с други думи – упражнения. Студентите четат учебници, монографии, съдебна практика преди занятието и на занятието се дискутира, тълкува, изяснява, решават се казуси, изготвят се юридически актове. Именно на семинарните занятия студентите придобиват уменията да прилагат правото. А и така правото се запомня много по-трайно. Наредбата въобще не решава въпроса за придобиване на умения на юрист и запазва статуквото, което е недопустимо.
Не е вярно, че правото не трябва да се знае отлично от специалистите в съответната област. Ако много от разпоредбите трябва да се търсят в правно-информационна система, правната работа и в частност решаването на казуси става много пъти по-бавно. И правото няма как да се научи само по време на сесия.
Задължително всеки преподавател трябва за упражненията да посочи на студентите и помагало – в електронен вид или на хартия – по решаване на казуси, което да съдържа избрани правни актове – съдебни решения, административни актове, договори. Наложително е да се разгледат интересни дела от самото начало, с проследяване на последващото им развитие с всички относими към тях съдебни актове. Няма как иначе да се създадат правни умения. Няма как да има активно участие на студентите на семинарни занятия, няма как да се работи индивидуално с всеки студент, ако те се провеждат с участието на повече от 16 реално присъстващи студента, т.е. групите не бива да са повече от 20 студента. Наредбата би следвало да уреди това.
В юридическите факултети на водещите световни университети преди всяко семинарно занятие се посочват части от учебници, монографии, статии и съдебна практика, въз основа на които ще се проведе то. Разбира се, това може да не стане практика на българските юридически факултети. Но тогава не бива да се учудваме защо се радваме като един наш университет влезе в първите 1000 в света.
Крайно време е Наредбата да задължи след определен период от време всеки преподавател, преди да започне лекционния курс през съответния семестър, да качи в сайта на Факултета или да издаде лекционен курс или учебник по своята дисциплина или за съответни нейни части. Ако съществува утвърден учебник или публично достъпен курс по съответната дисциплина, който се възприема от съответните преподаватели, естествено е възможно преподавателите изрично да посочат на студентите този учебник или лекционен курс. Основно задължение на преподавателя е да изгради свой лекционен курс, приспособен, според неговите виждания към нивото на студентите от съответния курс. Практика не само възприета при модерното преподаване в елитните чуждестранни университети, но и трайно следвана още от началото на 20-ти век в единствения тогава Юридически факултет – този на Софийския университет.
Правната литература изобилства от написани на висок и тежък стил учебници, насочени повече към практикуващия правник или към юристите, занимаващи се с наука – като подробен справочник по материята. Които, както сочи практиката, студентите в немалката си част, не четат. А от друга страна – правната „литература“ все повече бива заливана с елементарни по съдържанието си помагала, които представляват компендиум, репетиториум, кратко съдържание на съответната тема – подходящи за преговор, нежели за сериозно изучаване на темите от конспекта. В тези случаи, студентът е притиснат между Сцила и Харибда: от една страна – от твърде високия академичен стил на учебника, изпълнен с най-често ненужни догматични спорове, отразяващи интереса единствено на автора им, а от друга – от елементаризираните учебни помагала. Дали ще се удави на дълбокото, или ще затъне в калта на твърде плиткото – резултатът е един и същ. Подходящо би било в учебниците да има и визуално разделяне на материята за студентите от тази за практикуващите юристи – различен шрифт, формат, цвят – но това едва ли е удачно да е предмет на Наредбата.
Би следвало лекциите да акцентират само по-сложното от вече предоставения материал, а не да се превръщат в богомилски сборища, където Дедецът – единственият грамотен сред посветените, скупчени вечер около огъня, чете, а останалите слушат с упование и в съвременните условия казаното се записва с всевъзможни технически средства, вкл. с вицовете, които преподавателят пуска за разведряване или за акцент. След това си препращат записаното и в крайна сметка, на практика, учат от него. Крайно време е лекцията да престане да се разглежда като единствен източник на информация, да престане да бъде систематизирано изложение на всичко по темата, а тази функция да се поеме от предварително достъпните за студентите курсове лекции, подготвени от съответния преподавател. Самата лекция трябва да е само акцент върху „тесните места“ по темата, а цялостно върху нея акцентът да пада върху упражненията и решаването на казуси въз основа на вече прочетеното. Това обаче означава факултетите да решат въпроса със задължителната натовареност на хабилитираните лица – нормата от часове, която те трябва да „ожънат на нивата“ (240 часа – аудиторна заетост – в блажените факултети, 360 – в останалите). Което налага запълването на този хорариум с диктовки, които пък от своя страна губят времето на студентите и ги лишават от възможността за самостоятелна работа – в библиотеката, на консултации всяка седмица.
Броят часове аудиторна заетост под формата на изнасяне на лекционен курс, трябва рязко да се преосмисли. Няма нищо срамно, напротив – от огромна полза за студентите е, и титулярът или титулярите на курса да водят решаването на казуси, обсъждане на противоречия в съдебната практика, за да се събуди във всеки от аудиторията склонността да възприема правото като реално съществуващ феномен, като практика, а не като абстрактно споделяне на най-високите достижения на доктрината (оставащи често незабелязани от практиката). Най-елитните ни преподаватели в края на академичната си кариера намираха истинско удовлетворение именно в това да водят упражнения. И тези семинари бяха паметни – събираше се почти целият курс! Както и да бъдат задължени хабилитираните преподаватели ефективно, действително и в по-голям обем, да предоставят индивидуални или групови консултации на студенти, не само веднъж седмично – на живо или по мейл, on-line.
За съжаление всичко това няма как да стане с магическа пръчка. И като първа задължителна стъпка упражненията (семинарните занятия) трябва да са минимум два или даже три пъти повече от лекциите.
В Наредбата се съдържат пожелания да се провежда поне 4 седмици годишно практика, като не се създават никаква организация, контрол и материални стимули за водещите практиката[2]. Което ще означава, че нещата въобще няма да се променят и студентите на практика няма да имат практика.
За съжаление само частично е вярно, че се въвежда единен държавен изпит за всички завършващи. Само писменият изпит е с общ казус.
На първо място, липсват каквито и да са гаранции срещу изтичането на информация за подготвените три казуса за писмения изпит. А би следвало да се определи как точно ще се тегли жребият за избор на преподавателите, създаващи изпитните казуси, при условията на публичност. След това би следвало да се уреди процедура за комисията, която създава казуса, да се изолира примерно за определен брой часове, за да не може да изтече информация.
Липсва единно изискване за вземането на писмения изпит, което всъщност създава единните критерии за знания и умения при завършване. И сега на писмените изпити се дават казуси от практиката на върховните съдилища, но оценяването го прави всяка комисия по собствени критерии. И в проекта за Наредба ситуацията е почти същата. След като писменият изпит трябва да гарантира „пресяване“ на онези, които не са придобили достатъчно знания да станат юристи, според възприетите единни критерии, би следвало при решаването на казуса да се поставят примерно от 7 до 10 въпроса и студентите да отговорят правилно на всички въпроси, за да са взели изпита. И това следва изрично да се запише в Наредбата. След като по казуса няма противоречива съдебна практика, това е съвсем осъществимо за достатъчно подготвени студенти.
Според проекта за Наредба оценяващите комисии са отделни за всеки факултет със задължителен председател от същия факултет, като тези комисии оценяват и писмения, и устния изпит. Само в неустановени от наредбата изключения ще е възможно и двамата преподаватели да са външни за висшето училище. Ето защо, по начало, само вторият преподавател, който е от друг факултет и е редови член на изпитната комисия, ще се определя чрез жребий. Практиката показва, че в крайна сметка председателят на комисията, който води и изпита, основно определя оценката.
При едновременно провеждане на писмения изпит за всички юридически факултети по начина, уреден в Наредбата, дали са направени нужните разчети? Девет факултета правят изпити едновременно. Да допуснем, че всеки има средно 3 изпитни комисии. Това са 27 изпитни комисии, 54 хабилитирани преподаватели. Ще намерим ли толкова хабилитирани по наказателноправните или по публичноправните дисциплини едновременно налични и готови да участват в държавни изпити?
Но това е по-малкият проблем. За да има единност на критериите при писмения изпит, би следвало всяка работа да се оценява от всеки един от двама избрани с електронен жребий хабилитирани преподаватели и само при разминаване в оценките да се прибягва до оценка от трети хабилитиран преподавател, чиято оценка е окончателна. Оценяването на писмените работи може да е подобно на матурите, които в цял свят, а и у нас, се утвърдиха като успешна система. Писмените работи е най-добре да се изписват на компютър и да се изпращат по електронен път до съответния преподавател. Компютри има вече достатъчно, а системи за сигурно електронно връчване – също. Липсата на Интернет връзка по време на изпита е лесно осъществима. Отдавна живеем в света на Интернет и е срамно да се действа по досегашния ръкописен ред, където често разчитането на писмената работа е основен проблем. Ето защо е наложително Наредбата да създаде изискване от 2025 г. писмените изпити да се провеждат по този ред, за да има време висшите училища да се подготвят.
В комисиите за държавни изпити следва да участват хабилитирани преподаватели, които имат право да участват в комисиите по защита на докторски дисертации – да отговарят на минимални изисквания за цитируемост.
Нормално е членове на комисиите да бъдат съдии от двете върховни съдилища и двете върховни прокуратури. Те са минали през съответните конкурси, за да стигнат до там. Но не е сериозно да се изисква член на комисията да бъде адвокат с поне 15 години стаж. Това е все едно да се изисква член на комисията да може да бъде съдия с 15 години стаж, дори и да е от районния съд. Или пък член на комисията може да е асистент, който е и адвокат с 15 години стаж. Въобще не подценяваме адвокатите. Напротив – и там има блестящи юристи. Но в една формална процедура следва да има и формални критерии, които да представляват гаранция за компетентност. А стажът не е такъв критерий. Има международно признати юридически справочници като напр. Legal 500 и Chamber’s. Там има класация на адвокатите и на адвокатските кантори по държави. Би могло като членове да се привличат напр. адвокати с 12 години стаж, които са класирани в тези справочници или са съдружници в адвокатски кантори, класирани в тези справочници. Може да се включат и адвокати, които имат 12 години стаж и са доктори по право в съответната материя. Естествено е Висшият адвокатски съвет да посочи адвокатите, но само които отговорят на подобни изисквания. Добре е да се определи в какво съотношение ще са участващите в изпитите съдии, прокурори и адвокати.
За съжаление уреденият в проектонаредбата държавен изпит, поради липсата на единен характер, няма как да служи и за изпит да правоспособност, и за подбор на магистрати, и за адвокати. А можеше да се организира по такъв начин и щеше да създаде единен стандарт за оценяване на всички юристи и да създаде реални гаранции срещу изтичане на информация, което в момента е реалност.
Новата Наредба трябва да въведе действени промени, които да накарат преподаватели и студенти да разберат, че ако студентите не са придобили необходимите знания и умения по време на обучението, те не могат да станат юристи. Отделен въпрос е да разберат, че в една правова държава само знаещият и можещ да прилага правото юрист ще е успешен и съответно само изискващият високи критерии юридически факултет ще е успешен. Добре е да се има предвид, че некомпетентният юрист е опасен. И няма как да се изгради правова държава без компетентни юристи.
[1] Проектът на Наредба е публикуван за обществено обсъждане на сайта на Портала за обществени консултации – Министерски съвет на 25.05.2022г. и приключва на 24.06.2022г.: https://www.strategy.bg/PublicConsultations/View.aspx?lang=bg-BG&Id=6860. Публикувани са и проект на мотиви към акта, становище от дирекция „Модернизация на администрацията“, към Администрацията на МС, както и частична предварителна оценка на въздействието към проекта на акт.
[2] Виж за сравнение чл.7, ал.2 от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ приета с ПМС № № 82 от 26 април 2017 г. ДВ, бр. 35 май 2017 г. „Учебната практика се провежда в органите на изпълнителната и местната власт и в административните съдилища – по публичноправни науки, и в съответните органи на съдебната власт – по гражданскоправни и наказателноправни науки.
91
Коментирайте
Последният коментар за държ изпити подкрепям.
Добра е статията, но специален закон в момента няма как. Все пак е немалка стъпка . Особено за държавните изпити! Такива се провеждат от магистратите и се явяват по 1000 души. Има опит.
Наредбата е добра, защото оптимизира предходната. Стигна до всеки факултет и всеки имаше възможност да даде мнения. Са държавните изпити е важен , радикален въпрос. Ще премахне практиката субективно някой да си определя изпитващите, субективно да се определят броя на комисии и броя на студенти. От самолет става ясно, че сметката е водеща- заплащат се, влизат в наднормени часове и др. Един одит във всеки ЮФ по този въпрос досега ще бъде идеален пример, а и да се огласи практиката също е добър вариант. Браво!
Проф.Герджиков описва точно това в биографичната си книга- как на ден някой с „правомощие“ за това определя по 40 човека на ден! Прав е- водещият фактор е прозрачен. Сега се слага край с единния дър.изпит на „копейкин-администратор“ на изпит.
Единственото, което университета трябва да инжектира е – любов към четенето, към постоянно, ежеседмично или месечно препрочитане на литература – източници бол – Стоян Ставру, Таков, Брайков, каквото искаш, относно Гражданските.
Излезат ли слепи къртиците от държавните изпити, без инстинкт към светлината, пиши го трудно – съдиите са ни подготвени, различават нормите и се вслушват.
Реториката не пречи – когато има затруднение у съдията – мен ми се е случвало няколко пъти – артистична пауза и внасяне на напрежение помагат.
Разбира се – трябва да има хъс за действие, за решаване на проблеми – животът дава непрестанно поводи.
Университетът е гнездо, не е савана.
Не знам, как стигнахме до тук? Някакви хора, с липсващи идеали, купешки позиции и мислене на слугинаж правят реформа и то в съд.система, а даже с Наредба ще уреждат качеството на обучение. Видя се колко могат със закриването на спеца, е дойде време да направят по свой обли и подобие сп.Право. Срам и резил! Какво ли още ни чака в тази изстрадала държава. Млади хора, бягайте, не се обръщайте и не се връщайте! Както пееше Слави Трифонов: Няма такава държава!
Първо да освободят старите преподаватели с целия им закостенял начин на преподаване и мислене. В това число и тази Чинова по наказателен процес, дъртата е с единия крак в гроба вече, а още преподава врели некипели.
Според мен примерният изпит трябва да е върху “Логика” …да има въпроси от силогизмите, малко правна логика, малко логически закони, малко дедуктивни и индуктивни умозаключения, накрая един казус по Логика да се види дали може да се извлича логическото и да се мисли правилно. Но Логиката като дисциплина НЕ е никак лесна.
„Министърът е изтъкнат учен. Би следвало да е наясно, че за цялостна оценка на знанията, освен по български език, трябва да има зрелостен изпит и по математика? И че без точните науки няма как да подготвяме кадрите, които са нужни за икономическото ни развитие.“ Казвал съм го много пъти в коментарите тук, но пак ще го кажа – ако кандидатстващите „Право“ бяха добри математици и точните науки им бяха страст, щяха да кандидатстват в ИТ специалност с перспектива да получават десетократно възнаграждение на средностатистически юрист и без никаква конкуренция при започване на работа (дори рекрутърите се молят на програмистите да… Покажи целия коментар »
Прав сте! Винаги за пример съм давал нашия професор Вихър Кискинов (ЮФ на СУ), който преподава правна информатика и информационно право. Човекът е завършил ЮФ, но и и математика във ФМИ, един от може най-ерудираните преподаватели в ЮФ на СУ. По правна информатика е махнал формулите, които трябва да се прилагат при пресмятане и е оставил само теорията за нас-юристите. Което е недостатък разбира се
„Голяма част от юристите избират да учат „Право“, защото са лоши математици“ – абсолютно вярно. Най-щастливият ден в живота ми беше, когато приключих с математиката. Никога не съм я обичала, никога не съм я разбирала и до ден днешен не ми е ясно защо ми бяха всичките синуси, косинуси, тангенси и котангенси и изобщо цялата отвратителна алгебра. И да, в правото има логика, стига разбира се да не е създадено от родните нашенски законотворци, но няма абсолютно никакъв смисъл да тормозят хората с хуманитарна нагласа с изпит по противната математика.
Право в целта. Никога не бих учил право, ако имаше математика. Толкова я мразя.
Иначе и за правото ми е все тая. Просто го избрах, защото бях отличник по история и литература.
На 75-годишна възраст е починал проф. Димитър Токушев (1946 – 2022) дългогодишен преподавател по История на българската държава и право в Юридическия факултет на Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Бог да го прости! Колкото и недостатъци да имаше…
Инфарктът не прощава! Много пушеше…
Проф. Иван Русчев е избран за „член-к0респондент“ на БАН, след време може и „академик“. В БАН не избират ей така, има солидни критерии, там избират само най-заслужилите светила на науките, гиганти в своята област. Така че това говори достатъчно…
Малко коментари: 1. Пишете, че „Една от причините за отлив на читави ученици да учат „Право“ беше, че губят ваканцията си за специална подготовка за приемни изпити.“. Откъде знаете, че са читави ученици за специалността „право“, щом така и не са били приети да учат право? Защо тези, които са си загубили ваканцията да са по-малко читави от тези, които не са? 2. Пишете: „При положение че има зрелостен изпит по български език и литература, не е необходим втори изпит със същия предмет“. Ти да видиш. Мен на една и съща материя ме изпитваха поне 4 пъти. Веднъж ме изпитваха… Покажи целия коментар »
Какво пък трудно има в Административния процес? По-сложното е там да различаваш индивидуалните, общите нормативни актове, малко за административнонаказателното производство и това е. Ако човек налегне, за една седмица ще го научи. Гражданският процес къде къде е по-обемен и трябва доста повече четене, за да го усвоиш. Не случайно най-неразвитата правна област у нас е административното право и процес, след акад. Петко Стайнов всичко е мъгла. Малко така Кино Лазаров я размъгли, ама сега пак мъглата си се спусна, Така че – този Тодоров да не ми говори ала-бала, ами да си погледне нещата
Ако сте го учили по елементарния начин, по който все още на много места се преподава, е така. Елементарно казано – както Вие говорите за Административното право – какво е гражданското право – едностранни, двустранни и многостранни сделки и това е. Всяко нещо може неоснователно да се елементаризира. И това, че Вие го правите убедено, показва колко не сте учил Административно право и процес. Всъщност Административният процес има повече усложнения от Гражданския процес. Вземете да прочетете нещо по-сериозно.Има учебник на проф. Кино Лазаров в съавторство с последно издание от 2020 г. – ми прочетете го. Вярно, че е малко дълъг… Покажи целия коментар »
Ала-бала! Нищо съществено не казахте! Затова и Адм. процес, който е съставен по чорбаджийска система, се изучава във втори курс. А гражданският в 5-ти…
Както казва проф. Панайотова по административно право и процес: „Административното право е най-елементарният раздел на правото, а административният процес най-лесният за научаване, ако него не можете да го усвоите, то какво остава за гражданския процес, а за наказателния да не говорим -НАЙ-СЛОЖНИЯТ.
Хахаха адмипистративният процес бил лесен …
А бе мунчо …. знаеш ли в колко матепиални закони са пръснати процесуални норми в наказателното, гражданското и административното плаво ?
Шампион е административното …
То щото е много лесно, та няма сюрия от читави адвокати по данъчно, екологично, обществени поръчки и прочие право … с императивни норми в административната дейност на държавата.
Виж за дело по делба или убийство всички са компетентни, ма после при загуба на делото …той съдът така решил … а адвоката „прав“, ма клиента какво го топли
Съгласен. Ето в чочента имам казус: Административен орган е издал акт, щойто освен организации (търг. д-ва) засяга и правата на държавен орган (в случая басейнова дирекция), тъй като е в противоречие с техен акт, т.е. засяга административно правоотношения, в което страна е басейнова дирекция. Може ли Басейнова дирекция да жали акта. Или как да се защити? Сложничко.
А аз се сещам за още един сложен казус. Има производство по издаване на адм. акт. Има ли правен интерес страната в производството да предяви иск по чл.128, ал. АПК срещу органа за установяване на спорното административно отношение и да наложи обезпечителна мярка спиране на производството пред административния орган. Пак сложничко. Административният процес е прост за тези дето са го учили по елементарен начин.
Идеален разбор на „написаното“.! От толкова години има национални изпити за съдии, адвокати, нотариуси, прокурори!!!!!!!!!!!!
Положителна е инициативата, че е създадена работна група, която е изготвила проект на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ ( която при едно дори бегло сравнение, всеки ще установи, че в голямата си част има твърде общи положения и заимствани текстове от Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ приета с ПМС № № 82 от 26 април 2017 г. ДВ, бр. 35 май 2017 г.). В мотивите към проекта на Наредбата, е записано, че в състава на работната… Покажи целия коментар »
Напълно съм съгласен, че некомпетентният юрист е опасен.
За съжаление сега има доста такива.
Вторият вариант за прием никак не ми се вижда удачен.
Хахахха я кажете как минават държавните изпити… Слушалки, бръмбари и тн….
Ако един студент няма желание да се самоусъвършенства, да се учи, с нищо не можеш да го накараш. Ще си вземе изпита там с някоя 3-ка да мине и така, но без желание. Някак си губят мотивацията при някоя трудност. То трудности навсякъде има, такъв е животът. По правилно е в първата година да изучават „Психология“, за да им станат ясни тия неща.
Аз бях влязъл в специалност „Право“ само заради Наказателното право, Криминалистиката и наказателния процес, а те ме заливаха и с някакви граждански там щуротии (които никога не съм практикувал и не ми се е налагало в практиката), не знам кво си. Не се гледа желанието на съответния студент, което е много лошо. За какво му е да учи гражданско право, като е решил, че никога няма да го практикува.
Много ги съблазнява Наказателното, ама като почнат да го учат задълбочено и се отказват, щото не е за всяка уста, особено да правиш разлика и съотношение между продължено и продължавано престъпления, между крайна необходимост и оправдан стопански риск
Затова ни е такова нивото, всеки юрист трябва да има базата. Как се оправя иначе пеналист със стопански престъпления, например?
Лошото е, че наказателното право и то специално в ЮФ на СУ НЕ се преподава от изпечени пеналисти с практически опит, Пламен Панайотов е единият титуляр на НП в ЮФ на СУ, който чете лекциите по дисциплината. Ми познавам го много добре, един много отдалечен човек от пеналистиката, беше политик, никакъв практически опит в наказателноправната наука, има там 5-6 публикации, чел съм ги, чиста теория, която на практика не може да действа….А за особената част, ти трябва да си изпитал всички престъпления, да си имал случаи по тях в практиката, да умееш да ги обясниш на студентите, да им покажеш… Покажи целия коментар »
По-голяма глупост не бях чувал!
Да, Панайотов е кръгла нула в Наказателното. Когато карах стажа във ВКП, една прокурорка ме питаше кой ми е преподавал по НП, казах й проф. Панайотов, тя такава гримаса направи, че се засрамих, викаше – ясно, ясно, нищо значи не знаете, но нищо, сега ще наваксате.
Засега освен Александър Стойнов, друг не мога да видя с някакви забележителни приноси в Наказателното право. А крупните пеналисти от миналите времена като – Ненов, Саранов, Долапчиев, Луков си остават ненадминати и още не са се появили юристи, които да ги надминат. Но напоследък и Ива Пушкарова проблясва доста, много обогатява пеналистиката, много активен учен, което е добре.
проф. Стойнов беше кабинетен преподавател…Чак забележителни принос не бих казал, че има…Просто систематизира доста от нещата, написани преди него.
аз съм слушал лекции при Никола Филчев и въпреки всичко, което ще чуете за него, тох беше отличен преподавател и водеше занятията с хъс и чувство на отговорност. Беше много скромен по отношение на своята натура и все в устата му бяха Ненов и Долапчиев (от друг не позволяваше да се чете). Неговите лекции бяха истинско преживяване, което оставя спомени за цял живот. Най-деликатните моменти от теорията илюстрираше с примери не само от своята практика, но и с прецеденти на Върховния съд на САЩ, Германия и Русия. Имаше си неговите странности, но на фона на експертизата, която предаваше, те могат… Покажи целия коментар »
Пхахахха, Стойнов имал приноси в наказателното! Пффф, друг път! Беше си един кабинетен професор, който не виждаше по-далеч от кабинета и университета. Преразказ на учебници и статии бяха неговите приноси. Просто беше отлично назубрил материята и я представяше по учебник както се казва.
Долу ръцете от проф. Панайотов, безсрамници! Засрамете се и вземете думите си обратно! Никога няма да достигнете ерудицията и правната мисъл на този човек, да не говорим за личните му качества! Това е единственият преподавател, когото мога да слушам с часове и ще продължавам да изпитвам наслада от внимателно структурираната му реч без и един излишен елемент, лекотата с която поднася трудни теоретични постановки и ангажиращият вниманието начин на преподаване, който владее до съвършенство! Лектор и пеналист от класа! Смея да твърдя, много по-голям корифей в своята област, отколкото Герджиков и Русчев в техните (на база прочетено всичко от него… Покажи целия коментар »
И да го хвалиш, човекът си е един прост теоретик. Никакъв практически опит като пеналист. Пак казвам – чел съм му писанията, ала-бала са, никаква практическа стойност. Да, наистина, че има медено гласче, с което те увлича в материята, ама до тук. Ми като не е виждал реално никакви престъпления от особената част, ми да отиде в затвора, да помоли да му дадат достъп, да говори с осъдените лица, извършили най-различни престъпления, да ги интервюира, да изучава тяхната психология, тяхното изпълнително деяние и конкретен резултат…и после да разказва на студентите, когато разглеждат съответното престъпления. Разглеждате „грабеж“ ми да иде в… Покажи целия коментар »
Панайотов е по затворите редовно със студенти, изобщо не знаеш какво говориш!
Нивото на обучение пада стремглаво с всяка изминала година.
Много е малък обхватът в България, където можеш да практикуваш като специализирал в Наказателното право. Един наказателен адвокат рядко най-често се сблъсква с престъпленията от особената част като убийствата, стопанските престъпления, телесните повреди, документните престъпления, подкупите, останалите са оскъдица. Един данъчен инспектор много може да ти обясни за финансовите и данъчните престъпления, един следовател главно за държавническите престъпления, един прокурор най-често за умишлените убийства, тук-таме някое стопанско престъпления, някое длъжностно, служебно и тва е. В САЩ, Германия, примерно, там вече е друга ракия
Пламен Панайотов ми бил добър пеналист, ахахахаха, моля ви, не ме карайте да се смея! Къде му е учебникът по Наказателно право да го видя, къде са му дебелите книги, къде му е коментарът на Наказателния кодекс, къде са му практико-приложните трудове, никъде, там, в забвението, дето никога не са се раждали! Панайотов е един престъпник, който в миналото в правителството на Бургготски доста схеми въртеше.
Дано проф. Панайотов да не чете тия глупости, които се пишат по негов адрес. Нито сте му на образованието, професионалния,житейския път и ГОДИНИТЕ, че да го коментирате. Колко знае по наказателно право – не сте вие хората, които да го оцените, той се е доказал достатъчно в своя близо 40-годишен академичен стаж като преподавател по НП. Изградил си е име. Имайте поне малко грам уважение и съвест! Който е общувал надълго и нашироко с професора знае колко добронамерен човек е, винаги готов с каквото и колкото може да ти помогне, да ти разясни, да те напъти.
При всички по-сложни престъпления трябва да се установяват нарушения на правни норми от други правни отрасли. И като не ги знае някой, нищо няма и да направи. Ето затова са писали професорите – да няма некомпетентни юристи.
Оу, наскоро видях Пламен , ми той много остарял, побелял, а не е чак толкова възрастен. Поне да си боядисва тая побеляла коса като сняг. Има хиляди мъжки бои. Иначе е добър теоретик на НП, но слаб практик.
Идеите за реформи са добри, оценката от матура по български е важна.
В момента има твърде много адвокати, които не владеят правопис. Изпитвал съм неудобство да слушам как деловодителките им се смеят, докато обработват молбите им.
И да се премахне съветския начин на преподаване – диктовка на лекциите. Тва направо е утрепия, скука, написал си е там на едни хвърчащи листчета лекцията и ти я диктува като на първолак. Губи се така мотивация и желание
Охоо, спомням си моето обучение в ЮФ на СУ, то беше така отдавна, преди 9 години, е айде, не много отдавна, ама каква разпуснатия беше. С повечето преподаватели си пиехме кафе, говорихме си за нещата от живота, а Русчев ми преподаваше по ВП, взех си изпита с 3-ка при него, грам нямах желание да го уча т’ва Вещно, не съм по гражданскоправните истории, влязох с две петици от кандидастудентските изпиди, завърших с 4.25 диплома и 5.33 на държавните, бях две години юрисконсулт, но после реших да пробвам за данъчен в НАП и ме взеха, та вече 6-та година и си… Покажи целия коментар »
Русчев е серт, но е изключително знаещ и можещ юрист. По-добре ли е някой само да ти пърха с мигли и нищо да не преподаде и да пуска неграмотници на изпит?
Мой приятел, който е асистент в ЮФ на СУ ми беше казал, че деканът е в неистова нервна криза, защото всяка година се намаля бройката за приема на студентите в спец. „Право“, от 380 в редовно обучение, ги свиха на 300, тази година се очаква да получат 200 места и деканът казва, че малко пари за такси ще има, и затова с матура им е по-добре да приемат, защото поне си запълват местата, докато с изпити НЕ е гарантирано.
Според мен не трябва да се разчита утвърдените от държавата бройки за студенти по право да бъдат заети (т.е. начинът на финансиране на университетите трябва да се измени), а да се даде преимущество на качеството пред количеството. От тази сбъркана начална позиция се изграждат концепции и се изразяват мнения. Когато се намали бройката на студентите по право, вкл. и чрез обединяване на отделни юридически факултети, тогава ще се разбере, че има достатъчно мотивирани кандидат-студенти, за които образованието е повече от диплома – затова трябва да има приемни изпити по български език и литература, и история (без тези основополагащи знания няма… Покажи целия коментар »
Логическото мислене е интересна идея, но първо искам да видя как държавните изпитни комисии ще минат през него.
Обаче проблем – самият проект казва, че приемните изпити ще се основават на учебните програми в средните училища. Къде там ги учат на логическо мислене?
Учи се логика заедно с философията. Тук обаче не става дума точно за знания, а за качества на ума. Нещо като тест за интелигентност
Освен проектът, разочарование е и всеки, който запишв тая пародийна специалност.
Щом разберат, че съм учил право, хората около мен започват да се подиграват или държат арогантно и снизходително.
Явно причината не е в това какво сте завършил.
Причината е, че специалността в момента се намира в дъното на септичната яма, наречена „висше образование“. За обучителния период от 5 години приятелите ми добиха задълбочени теоретични и практични познания е различни сфери на специализация и всички си осигуриха великолепни работни позиции с изключителни възможности. Разбира се с изключение на юристите. Отличниците от моя випуск в момента се борят за едни 1200лв. и с всеки ден осъзнават грешката, която погуби живота им. За сметка на това, повечето ми приятели- неюристи работят за заплати между 4000 и 7000лв. Може би аз съм трол и живея в пещера, а може би Вие… Покажи целия коментар »
Щом няма какво да ядеш, значи си нефелен …. и най-вече, като юрист. С това образование можеш да работиш на трудов договор, на граждански, като самонает собственик и управител на еоод или свободна професшя на адвокат. За бизнесмен и инвеститор (има разлика!) пари нямаш, нито д@пе. … Никога не е късно да запишеш второ … но при теб ще е като спървото … няма смисъл, защото искаш сигурна работа със сигурно висока заплата. За съдия не ставаш, нито за прокурор или следовател … пробвай за мириционер, ма си и дърт … Ако знаеш колко реални работни часове имат магистратите и… Покажи целия коментар »
Изглежда, че имате добре развита интуиция и може би отворено трето око, щом направихте толкова точен и категоричен анализ на ситуацията и същността ми. Няколко забележки: С всяко образование мога да работя на трудов договор, на граждански, като самонает собственик и управител на еоод или свободна професия (без адвокатската, очевидно). Юридическото образование не дава превес над другите специалности откъм оглед на възможности за полагане на платен труд. Този Ваш коментар напомня много на бабините деветини, че юристите са е-ехе, а не като всички други простосмъртни. Да, ама не. В момента юрисите са последна дупка на кавала. Любопитен съм как разбрахте… Покажи целия коментар »
Точно и аргументирано. Но дали администрацията ще си направи усилието? Лично аз се съмнявам.
А, тия колеги, дето ходят по състезание, моля, моля, да не ми се правят на голямата работа, защото не са. Всички знаем, че състезанията са нагласени от много време вече. Само нашият факултет ги печели всяка година (ЮФ СУ), не е случайност, подбират си и това е.
Ти да видиш и как точно е нагласено състезание, в което участват топ 10 на ЮФ в света?! Оксфорд викат – тия от СУ да вземат, че шефовете се разбраха, въй, въй. Гроздето е кисело, май
Завистнико, това сте сигурно от Младежката организация на ГЕРБ в ЮФ, която се опитва да превземе всички, вие сте само завистниците. И тоя плакат на Борисов, който сте лепнали пред аудитория 292, ви беше изпокъсан 😉
Нивото е толкова занижено, че нямам думи. Синът ми е студент в 4-ти курс. Грам не отваря да чете, идва в кантората, за да се научи на нещо, но няма желание да чете теории, дебелите учебници. Какво да го правя, щом така е преценил.
Извинявам се, но проф. Русчев ми е чел лекциите по „Вещно право“ и не бях доволна от него, разбира ги нещата, но някак си с нежелание и пренебрежения ги поднасяше (поне при нас). После на изпита, който беше в две части – първо, че не ни позволи да си погледнем проверената писмена работа (казуса), второ – на устния изпит се държеше отвратително, някои колеги си бяха тръгнали още преди да бъдат изпитани, заради пренебрежителното и арогантното държание на професора.
Един крупен българо-съветски пеналист – ПРОФЕСОР МИРОСЛАВ ЛУКОВ (1904 – 2005), българо-съветски юрист, пеналист, финансист, професор по Наказателно право в Ленинградския държавен университет и Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“. Роден през 1904 г. в село Богданово, Бургас. През 1929 г. завършва Държавния институт на Руската народна милиция в гр. Москва. В периода 1930 – 1933 защитава дисертационен труд на тема: „Двуактното престъпление по българското наказателно право“. Професор по наказателно право в Ленинградския държавен университет от 1944 г. В периода 1950 – 1956 и 1980 – 1985 г. чете лекции по „Наказателно право“ и „Криминалистика“ в Юридическия факултет на Софийския университет… Покажи целия коментар »
Допълнение: Проф. Луков е главен инспектор при Министерството на финансите на Народна Република България (1950 – 1958) и старшу дознател при МВР (1960 – 1962). Автор е на около 50 статии в областта на Наказателното право, криминалистиката, финансовото право и криминологията. Почетен член на Политбюро на ЦК на БКП и декан на Юридическия факултет на Ленинградския държавен университет (1965 – 1970). Почива през 2005 г. на 100-годишна възраст.
Пропуснахте това да добавите. Проф. Луков макар и на преклонна възраст беше с много пресни знания и дори беше съветник на Андрей Луканов, когато се изготвяше нов Наказателен кодекс, който не се прие
Помня го Луков, беше от старите комунистически пеналисти, Луканов и Филип Димитров ги беше събрал в началото на 90-те за да правят нов НК, а Луков се бе мумифицирал от старост вече, ама опасно старче, тропаше яко по масата
Мирослав Луков спомогна да изгонят Никола Долапчиев от Софийския университет, както и Никола Саранов. Да не говорим за черната му работа му около Народния съд…
Както ни беше един наш преподавател по финансово право – „Ама кво си мислите, колеги, че много ме интересува за вашето развитие и подготовка ли? Аз съм тука просто да си предам материала, да ви изпитам и да си взема заплатата, ако искайте слушайте“…и моментално около 60 колеги напуснаха аудиторията
Правилно. Висшето образование въобще не е задължително.
Записките от лекции на Русчев задължително си вървят с лафовете! Така по-леко се чете за сесия 😉
Истината е, че повечето преподаватели си кютат по стария начин и не им се занимава с нововъведения. Всеки чете, както е чел и преди 10, и преди 15 години. Онова за местенето на гробища и съдебната реформа е напълно валидно и за реформата в юридическото образование – не чакай помощ от вътре
В ЮФ на СУ преподавателите се мразят взаимно, завижда си. Обичат се тези, които са били политици и се знаят от Народното събрание, останалите ще се изядат. Бяхме свидетели на спорт между Близнашки и Янаки Стоилов, когато професора Близнашки му каза – аз съм си написал дебелите, ами ти бе, трънки…
Публична тайна е, че има преподаватели които се мразят с други и отказват да участват в една комисия с тях. Да не говорим, че някои отказват да ходят в определени ВУЗ-ове, защото там парите за държавен изпит са по-малко. Сложна работа ще е нагласяването на тези изпитни комисии
Лекс, моля Ви се пуснете някоя по-научна и практически ориентирана статия. Знам, че в момента реформите в юридическото образование са актуална тема, ама мисля, на всички е ясно, че Надето и ко нямат капацитет или дори и да имат- слушат Капитал, Козяк и т.н. Цедката в България трябва са става на входа на университета,докато се реформира и подобри средното образование. А ефектът от второто ще се усети след 5-6 год поне. Не можеш да вкарват във ВУЗ, особено по специалността право, хора със съмнителна грамотност и после да ги учиш в движение на „четмо и писмо“. СУ и другите заведения… Покажи целия коментар »
* премахването на субективизма и увеличаване на практическата….
На Лекс не може да се отрече, че пускат доста практически ориентирани статии по правни въпроси. Макар тази да не е по правни теми, също е практически ориентирана.
Както казва проф. Близнашки на лекции:
-„Мили мои, правова държава не може да съществува и няма да съществува, никъде няма и е нямало идеален правен ред и няма да има, не слушайте Вълчевци, там Тенчовци какво казват, слушайте Георги Близнашки, който познава правото и в червата, човек с връзки и в най-тесните среди на властта, кандидат за член на Политбюро на ЦК на БКП, който иска да стане политик ще му помогна да влезе в Парламента, заради мен едно време много хора изгубиха работата си, Георги Близнашки беше високо ценен от БКП!“
Жоро, ти ли си, бе човек?
Професорите са напълно прави, особено за облигационното право и административното право и процес
Юристът трябва да може да говори добре – съдията в зала, а адвокатът не само там, но и с клиенти. Какво против реториката имат професорите? Няма да навреди да е избираема
Матура и тест е напълно достатъчна цедка за вход. Въпросът е колко са кандидатите и с каква матура ще може да се влиза, а по-важното – каква ще е цедката за излизане от факултетите.
Логическото мислене е особено важно. Трябват и такива задачи, не просто матура и тест
Обществено обсъждане е да се чува мнението на юристите, както се случва сега. Ако само увеличението на упражненията за сметка на лекциите се случи, пак ще си е струвало и ще има смисъл.
Ще си струва, ако намалят броя на факултетите, в които се име право. Другото е бълване на безработица
По темата
-
Как ще се влиза „Право“, какво ще се учи и как ще се завършва
-
Новата наредба за юридическото образование влиза в сила от учебната 2023/24 г., промените в хорариумите – още наесен
-
Юридическото образование не може да продължи по този начин!
-
Министерството на правосъдието пита студентите за юридическото образование
https://news.lex.bg/269-%d0%ba%d0%b0%d0%bd%d0%b4%d0%b8%d0%b4%d0%b0%d1%82%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d0%be%d0%b4%d1%8a%d0%bb%d0%b6%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d1%82-%d0%ba%d1%8a%d0%bc-%d1%83%d1%81%d1%82%d0%bd%d0%b8%d1%8f-%d0%b8%d0%b7%d0%bf/
В едната статия се отрича възможност за държ.изпит, а със следващата се потвърждава. Ами не е изтекъл ни казус, нито няма организация за единен изпит. Нека сме обективни!