Юридическото образование не може да продължи по този начин!
Проф. Иван Тодоров
Проф. Иван Тодоров е бил член и докладчик на комисията по изготвяне на проекта за Административнопроцесуален кодекс (АПК). Инициатор и член на работната група, изготвила проект за промени в АПК през 2016-2018 г. Участва и в работата на правната комисия на Народното събрание при приемането на промените в АПК през 2018 г. Награден е от Върховния административен съд за значим принос за развитието на законодателството в областта на Административното право и процес.
Проф. Иван Тодоров е специализирал в университета в Южна Каролина и в правителствената AOTS В Токио.
Заедно с проф. Кино Лазаров са автори на учебник по Административен процес.
Иван Тодоров е управляващ съдружник на една от големите български адвокатски фирми – „Георгиев, Тодоров и Ко“ и два мандата е бил член на борда на директорите на най-голямата адвокатска фирма в Европа „Eversheds International“.
Да, имаме и чудесно подготвени студенти и новозавършили юристи. Редица от студентите участват в отбори, които печелят престижни международни награди. Вече немалко от завършилите „Право“ специализират в първите 20 университета в света, включително и в най-добрите. Това няма как да стане, ако няма и читави преподаватели.
Но в днешно време диплома за юристи получават и студенти, които не знаят елементарни неща в правото. В основните отраслови дисциплини много често е достатъчно да се знаят само базисните положения в нормативната уредба, за да се вземе изпитът с петица или дори шестица. Теория, съдебна практика – това е направо лукс. А тройка често се получава без да се знаят даже основополагащи правни разпоредби.
Казаното означава, че една голяма част от бъдещите юристи не могат да се научат да тълкуват и съответно да прилагат точно правото. По какво се различава един юрист от един специалист – напр. архитект или счетоводител? Не, не по това, че знае по-добре от тях конкретната нормативна уредба. Един опитен архитект може да познава по-добре правилата и нормите на териториално устройство. Един дългогодишен счетоводител ще знае по-добре счетоводните стандарти и наредби в областта на счетоводството. Но юристът е този, който трябва да има умението да тълкува правото във връзка с правните принципи, теоретичните изводи и останалите правни норми, да решава спорните въпроси, да формулира точни, ясни и хармонични с останалата част на правото изводи, да може да твори правни разпоредби. С преразказване на основни положения в нормативната уредба това няма как да стане.
Държавата допусна кардинална грешка като остави на практика без регулация качеството на подготовката на кадри за една регулирана в цял свят професия. В резултат на това с цел печалба се нароиха множество юридически факултети. Не ми се мисли ако и лекарите, и строителните инженери – конструктори се подготвяха по същия начин.
И тъй като в началото на 90-те години преподаватели по право имаше само в Софийския университет и в Правния институт на БАН, едни и същи хора преподаваха във всички юридически факултети. В провинцията един преподавател имаше по 6 и даже по 8 часа лекции и упражнения за един ден. Естествено, че при това положение не можеше да се разчита на качество на образованието. Макар и в по-малка степен, тази практика продължава и до днес.
Непростимо е, че за над 30 години почти не се направиха положителни промени в юридическото образование.
Първото и основно положение е да се въведе единен държавен изпит за всички юридически факултети. И той да пропуска само знаещи правото като теория и практика и можещи да решават реални казуси юристи. При сегашното равнище на знания, изкарването на изпит с тройка е все едно, че изпитът не е взет. Наблюдавам немалко случаи, когато комисиите теглят с ченгел думи от устата на мрънкащи студенти, за да им пишат тройка. След това някои от тях стават проспериращи в материално отношение адвокати и не само адвокати, но не защото са придобили добри правни знания. Оценка „Среден 3“ следва да се пише само ако се знае не само основната нормативна уредба, но и основните теоретични конструкции и тълкувателните решения в съответната материя. Това може да се контролира само с единен писмен държавен изпит за всички юридически факултети, където да се заложат тези изисквания и да се осигури действен контрол за спазването им.
Основният пресяващ държавен изпит следва да е писменият, защото много преподаватели и върховни съдии, поради това „да не били лоши“, т.е. поради безотговорност, на устния държавен изпит пускат очевидно незнаещи студенти. На писмения изпит трябва да се дават реални казуси и въпросите по тях не може да се свеждат до знаене само на нормативната уредба. За да не изтича информация, както при изпитите за магистрати, следва да се разпише детайлна процедура за стриктно изолиране на комисиите, които съставят казусите, да има поне 30 казуса, създадени в последните три дни преди изпита, от които да се изтегли един и след това публично да се отворят и останалите пликове, за да се види, че съдържат останалите казуси. При централизиран изпит хората, които създават казусите, трябва да са по-малко, но доста по-добре платени за работата си по него. Всеки студент трябва да отговори правилно на всички въпроси, което да гарантира минимума от знания, логическо мислене и умения, които следва да има един бъдещ юрист и тогава да бъде допуснат до устен изпит. Отделно от това следва да се постави и оценка на всеки студент в зависимост от логичността на обосновката на отговора и тя да формира над половината от оценката на държавния му изпит.
Не е необходимо да се открива топлата вода – нека се види какво се изисква в развитите държави. На много места вместо единен държавен изпит, за пресяване се използва изпитът за правоспособност. Но в малка държава като България това ще е излишен разход на ресурс. Нещо повече – при единен и както трябва направен държавен изпит, не е необходимо да има изпити за правоспособност, а също и изпити за отделните видове магистратски професии и за адвокатурата. И без това обективността на магистратските изпити е компрометирана. И се стига до положение много от новите магистрати да са деца на магистрати. Когато изпитът е за всички завършващи право, е много по-трудно да се използват връзки.
Семестриалните изпити са изключително несериозни. Това дава възможност много от студентите да работят на пълен работен ден и да учат право. Така не се прави в никоя себеуважаваща се държава. Така не се става юрист. Както не се става и лекар например, а и специалист в която и да е друга класическа регулирана от държавата специалност. За да се спре такъв начин на обучение, и семестриалните, и държавните изпити трябва да могат да ги вземат само студенти, които отговарят на определени единни изисквания. Когато това не се спазва – след това студентите няма да могат да си вземат държавния изпит.
Твърде бедна държава сме, за да бъдат приемани за студенти всички, които искат. А и упражненията са ефективни само до определен брой души в група. Максималният брой студенти в една група не бива да надвишава 16, за да се даде възможност на всеки да участва активно. Когато имаше приемни изпити за специалността „Право“, много млади хора просто не кандидатстваха в юридическите факултети, а се записваха в други специалности или отиваха да учат „Право“ в чужбина. Поради проста причина – не искаха да си загубят ценни месеци от лятото.
Заради приемането преди години с изпити по български език и история, а сега с резултата от матурата по български, повечето студенти по „Право“ могат да се изразяват прилично, но на много от тях им липсва логическото мислене. Държава, която иска да се развива добре икономически, освен на езика, трябва да държи и на математиката. Каква е логиката след 7-ми клас да се държат матури по български език и математика, а в 12 клас – само по български. Съвсем естествено е и при дипломирането задължителните матури да са същите – по български език и по математика. Тогава оценките от двата зрелостни изпита ще са идеален критерий за кандидатстване на „Право“. Това не е много вероятно да стане, поради ирационални причини, като напр. за да не се стигне до там да има незавършили абсолвенти. Сякаш като завърши някой, който няма необходимите знания, работещите ще станат по-знаещи и можещи. Ето защо, ако не могат да се въведат тези две матури, може би държавата трябва да въведе при кандидатстване на “Право“ комбинация от оценката по матурата по български език и тест за интелигентност, който да се проведе в началото на 12-ти клас и който не изисква предварителна подготовка.
В САЩ има специален единен тест за желаещите да учат “Право“ (LSAT). С него се проверяват владеенето на езика и точността на изразяване, значението на голям брой по-рядко използвани думи и специално се акцентира върху логическото мислене. Изпитът лесно може да се адаптира и приложи без да се изисква предварителна специална подготовка за него. Това обаче ще е ефективно, ако броят на приеманите и на завършващите юристи се намали, за да могат те да изкарват прилични доходи като използват само правните си знания.
Упражненията (семинарните занятия) трябва да са 2-3 пъти повече от лекциите и то ако въобще има лекции.
Лекциите неоснователно се смятат за много по-съществени от упражненията. Тъй като лекциите се водят от хабилитирани преподаватели и с цел те да получават повече пари, лекционните часове обикновено се заплащат около два пъти по-скъпо от упражненията. В резултат упражненията в повечето факултети станаха три пъти по-малко от лекциите. Има и предмети, по които има само лекции. А именно при упражненията се изграждат уменията на юриста. Как ще се научи един бъдещ юрист да решава казуси, ако няма достатъчно упражнения и ако той няма възможност активно да участва в тях.
При лекциите преподавателят говори, а студентите се опитват да записват и да не пропуснат някоя дума без да могат да вникнат в същината на казаното. Това е чиста проба загубено време.
В цял свят – в повечето университети – се изисква или да има учебници, или качен в Интернет цикъл от лекции. Само при 20% от хората слуховата памет превъзхожда зрителната и само тези 20% имат интерес да стоят на лекции. За останалите 80% е много по-полезно да четат лекциите напечатани. За тези 20% с по-силна слухова памет вече има програми, които преобразуват текст в реч и до няколко години ще са общодостъпни и на български език. За да може един преподавател да води дадена правна дисциплина, трябва да има изискване по нея да има актуален учебник или актуален и публикуван цикъл от лекции, които може и да не са на водещия лекциите, но той да ги препоръчва на студентите си и това да го има в сайта на факултета за съответната дисциплина. Ако няма учебник или публикувани лекции – лекторът да бъде така добър да напише.
В повечето от добрите университети в развитите държави вече няма лекции. Това е по-силно застъпено в САЩ и Великобритания, но все повече навлиза като практика в целия свят. За всяко упражнение се дава литература и съдебна практика и студентите се готвят. На самото упражнение се решават казуси, разглеждат се спорни въпроси и противоречия в практиката. Дори да има лекции, упражненията трябва да са три пъти повече. Не е проблем и хабилитираните преподаватели да водят упражнения. Просто хабилитираните имат по-нисък минимален , а извънредните часове може да им се плащат и по-високо, независимо дали водят лекции, или упражнения.
Често стажовете за студенти са фиктивни и не е лесно да се контролират заетите с работа магистрати и адвокати, които ръководят стажа. Ето защо упражненията, при които именно се решават и казуси и се разглежда съдебната практика, са незаменими.
Воденето на упражнения с целия поток наведнъж е чисто отбиване на номера, защото студентите няма как да вземат активно участие и да се чувстват лично ангажирани. Но за да има по-малки групи за упражнения, трябва да има повече асистенти. А няма как да има повече асистенти при мизерно заплащане. Няма как да има компетентни адвокати и магистрати без добро юридическо образование. А с недостатъчно компетентни хора няма как да има качествено правораздаване, каквато и съдебна реформа да се направи.
В Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ (Наредбата) има разпоредба, че лекциите не трябвало да са по-малко от половината от часовете. Вместо да е поне обратното. Може би е крайно време въпросната Наредба да се напише от хора, които имат представа как се изграждат уменията на юристите, така че да се справят, когато започнат да практикуват. Големите работни групи обикновено се превръщат в говорилня. Един от най-добре написаните и дълго действащи закони – Законът за задълженията и договорите, е написан от няколко човека. Кодексът, регулиращ единствения правен отрасъл, похвален от Европейската комисия – АПК, реално беше писан от няколко души. Политически пристрастия при избора на специалистите в една работна група както винаги ще са пагубни.
В повечето юридически факултети рядко някой си прави труда да издава помагала с решени казуси и учебници или издания с лекции по второстепенните (специализирани) правни дисциплини. А такива трябва да има по всяка правна дисциплина.
По трите държавни изпита се появиха учебници, специално предназначени за вземането им. Заради ниските изисквания и поради това, че на изпита се отделят по около 10-тина минути на студент, въпросните съкратени учебници или помагала съдържат базови знания, които въобще не съответстват на изискванията за един юрист в държава, претендираща да е що-годе цивилизована, т.е. що-годе правова. Да не говорим, че във въпросните съкратени помагала има множество грешки, поради чисто търговската насоченост на подобни писания. Естествено, не всичко в един читав учебник следва да се чете от студента. Затова материята, която е само за практикуващи юристи, следва да се дава в различен или поне по-малък шрифт. Това едва ли трябва да е обект на регулация, но е съществено за пестене на времето на студентите.
Не мисля, че трябва да се забрани да се следва задочно право, но следва само завършилите определени специалности да имат тази възможност. Какво по-естествено би било един полицай да завърши право. Ако има висше образование, ще може да му се признаят много от взетите изпити. Освен това му се отваря възможност да стане например разследващ полицай, който има оперативен опит. Подходящи са завършилите специалности като публична администрация, счетоводство, архитектура и други, които следва да се изброят в списък. Тези хора могат да станат отлични юристи в правни специалности, свързани с това, което са учили и практикували. Неслучайно в държави като САЩ се изисква да си завършил бакалавър по друга специалност преди да кандидатстваш право. Спрямо задочниците обаче следва да се прилагат абсолютно същите изисквания, каквито и към редовните студенти.
Сред колеги сме обсъждали, че само неколцина чужденци са дошли да завършат право в България с цел да го научат и знаят. Останалите идват да вземат диплома, която важи в рамките на ЕС или в родината им, при наличието на съответните междудържавни спогодби. А университети приемат чуждите студенти по право, защото плащат по завишени тарифи. За разлика от повечето от останалите специалности правото е много тясно свързано със съответната държава. Поради това ако ще идва чуждестранен студент да учи право в България, той трябва да покрива изискванията за българските граждани – кандидат-студенти. Да се класира по оценките на съответните матури и изпити. В настоящия момент чуждестранните студенти само свалят критериите за вземане на изпити, което е много вредно и не се компенсира от немногото пари, които университетите ще получат допълнително.
Огромна грешка правят тези преподаватели, които прилагат занижени изисквания към студентите си. Именно завършилите такива юридически факултети са като цяло по-ниско платени и съответно след време все по-малко хора искат да учат в тях. Много от завършилите подобни факултети трудно си намират работа, защото никой не иска да ги наеме, освен с връзки. С оценката на юридическите факултети в зависимост от намирането на работа след завършването и възнаграждението на възпитаниците им, бавно и мъчително се тръгна към изчезване на излишните юридически факултети.
Откакто се премахна Висшата атестационна комисия, случаите някой да не защити докторска дисертация или да не бъде одобрен за хабилитация, са изключително редки. Казано с други думи – оценка за резултатите от написаното от преподавателите практически липсва, а изискванията за цитируемост все още са много занижени. Поради това комисиите по защита на дисертации следва да се подбират чрез жребий между всички хабилитирани преподаватели, а бъдещият докторант следва също да има определена цитируемост на негови статии. Засега оценката на цитируемостта е единственият обективен критерий, който да създава общ минимален стандарт, за да се поддържа едно прилично ниво и изискванията следва да бъдат много по-високи. Само качествени преподаватели могат да подготвят качествени юристи.
Независимо какво се говори, истината е, че правните знания в нашето правораздаване имат все по-малко значение. И съответно в цел се превръща не това да си добър юрист, а получаването на диплома.
В нормалните държави желанията на юристите са поравно насочени към различните юридически професии. В България вече са изключително силно концентрирани към съдебната власт. Но това вече не е въпрос на юридическото образование.
В Наредбата има разпоредби, които не съответстват на основни положения в правната наука. Например преподаването по два различни правни отрасъла – Административно право и Административен процес – е обединено в една дисциплина с хорариум от 150 часа, което е липса на елементарна правна компетентност. Това е все едно всички гражданскоправни дисциплини да се обединят в една дисциплина заедно с гражданския процес. Хубаво беше, че по времето на служебното правителство на проф. Огнян Герджиков разделиха на две тази дисциплина, но промените бяха отменени като се възстанови старата Наредба. Административното правораздаване обхваща около една трета от делата, обхваща издаването на стотици хиляди административни актове и наказателни постановления всяка година, в издаването на които са ангажирани и огромен брой юристи. Повечето прависти в държавната и общинската администрация и около една трета от останалите основно се занимават с различните видове административно право, но това въобще не се отразява в учебната програма – останала така, както си е от времето на социализма.
В специалната част на Административното право се учат за 30-тина часа множество правни отрасли, много от тях не по-малки примерно от вещното и семейното право – правната уредба на общественият ред, вкл. на движението по пътищата, правният режим на защита на околната среда, правната уредба на здравеопазването, правната уредба на образованието и науката, правният режим на защита на конкуренцията, правната уредба на държавната служба, правният режим на защита на потребителите, голямата част от банковото право, правният режим на обществените поръчки, правната уредба на концесиите, управлението на правораздаването, административното наказване и редица други. И като как всичко това се изучава за 30 часа? А всеки юрист трябва да знае поне основните положения в тези отрасли.
Силата на юриста е да познава цялото право преди да се специализира. Иначе няма да може да го тълкува. Поради недоброто качество на правната регулация и последващите от това чести промени, въобще не пледирам всички тези правни материи да се изучават в отделни дисциплини, но поне следва да се обособи Специална част на административното право с доста по-голям хорариум. Има най-малкото един отрасъл на административното право – устройството на територията, (регулиран основно от ЗУТ, но също и от множество подзаконови актове), в който практикуват хиляди юристи по въпроси, отнасящи се до всеки гражданин. Едно отделение във Върховния административен съд се занимава само с тази материя. Устройството на територията като уредба е не по-малко сложно от вещното право, а това налага обособяването му като задължителна дисциплина.
Административният процес например въобще не е по-прост от гражданския, но за гражданския минималният хорариум е 180 часа, а за административния остават около 60-тина часа.
Във финансовото право най-често се учи и данъчно право, но освен това има и отделна дисциплина данъчно право. Често се получава припокриване.
Има един комплексен правен отрасъл между гражданското и административното право, който в информационната ера е с все по-нарастващо значение – правната регулация на интелектуалната собственост. И тази материя заслужава да е задължителна дисциплина.
Избираемите дисциплини следва да се изнесат при специализацията на студентите в последната година от следването и да са с оглед на тази специализация. Така ще се отвори място за основните правни дисциплини, които трябва да са задължителни. Насищането в първите години от юридическото образование с избираеми дисциплини само затруднява полагането на основните знания за всеки юрист и води до неразбиране на материята по избираемите дисциплини.
За съжаление голяма част от студентите карат фиктивни стажове. Стажът е златна възможност да погледнеш как функционира системата отвътре. Съдиите и останалите магистрати, а също и немалка част от адвокатите, са прекомерно заети, за да обръщат достатъчно внимание на стажантите. За жалост много от адвокатите използват стажантите за куриерска и друга техническа работа, а много от магистратите заверяват стажа без да ги е грижа дали съответният стажант е правил нещо. Поради това следва да се регламентира каква точно работа трябва да свърши стажантът, да се проверява в края на стажа какво е написал. Необходимо е да има стимул и да се заплаща на тези, които имат стажанти и се занимават с тях.
Със сигурност не всички ще се съгласят с написаното, вероятно в някои случаи – с основание. Със сигурност има и още важни въпроси, които не са разгледани. Но е крайно време да започне сериозна дискусия за юридическото образование, която да доведе до кардинални промени. Ако въобще искаме да сме правова държава.
147
Коментирайте
Правото се преподава от хора, каквато и да е системата на преподаване. А какви са хората? Професор, бивш председател на ВКС, има само едно написано решение, като докладчик. Професори, с практически опит, граничещ с нулата, стават за смях в съдебна зала – но пък видиш ли, написали са книги, късат наред студентите и се имат за велики. Профосори, които някой се е излъгал да наеме за консултация, преписват ставновища от учебниците, без да се светнат, че има промени в закона и аджеба затова ги търсят. Професори и доценти дават на свои докторанти и студенти да им пишат новите издания на… Покажи целия коментар »
Завършил съм задочно,нямах друга възможност.Започнал съм от нулата .не съм работил с реномирана кантора,каквато е тази на проф.Тодоров.Сам съм се блъскал за всичко,но след повече от 15 годиин мога да кажа,че съм „в час“ с това,което работя.Професора да си каже,че право трябва да се учи само от богоизбрани студенти и,че няма необходимост да има такъв голям прием.Останалото е тинтири-минтири.
С тая либерална демокрация и мрежа на Сорос ще е така
Според мен приемният изпит за спец. “Право” трябва да бъде интердисциплинарен специализиран единен тест за всички ЮФ в страната. Той трябва да се състои от следните компоненти: Първи компонент: Познаване на основни правни термини, като данък, човешки права, що е държава, що е политика, що е собственост, що е престъпление, що е администрация. Втори компонент: въпроси върху основите на КРБ: какво е президент, НС, МС и т. н. Трети компонент: решаване на философски казус свързан с философията на правото и политиката – изучава се в средното училище. Мисля, че това е един добър примерен специализиран вариант за приемен изпит по… Покажи целия коментар »
По-долу видях мнение да се изучава Логиката като задължителен предмет за студентите от ЮФ. Аз съм държал такъв изпит при втората ми специалност и мога да кажа, че беше адски сложно, Логиката е сложна за онези, които са слаби математици. С тия предикати, квантори, силогизми, тъждествени преобразования, видовете логически закони-за изключеното трето, за обозначаването им със символи, а особено раздела “Доказателство и хипотеза” е страшна мъка. Наистина, ако един добър юрист владее логиката, лесно може да манипулира процеса, но имайки предвид сегашното ниво на студентите, няма да си вземат изпита по Логика до 5 курс.
Не съм математик, но логиката не беше труден предмет в университета, стига да попаднете на читав преподавател, който да я обясни и да правите упражнителни задачи. Честно казано не виждам особено смисъл да е задължителен предмет за ЮФ. Не защото е трудна, а защото има други, доста по-полезни начини, да се развива и проверява логическото мислене и то в необходимата за специалността насока. Казва му се решаване на казуси. Отново с читав преподавател – подготовката, упражняването и проверката ще създадат най-големи ползи за бъдещите юристи и за правната система като цяло. Иначе съм за общ комплексен приемен изпит /в никакъв… Покажи целия коментар »
Чудно как ще се реагира, ако се въведат периодични квалификационни изпити и за нас, практикуващите юристи. Спомням си, в една книга Артър Хейли написа за лекарите – „В мига, в който спрат да се образоват, стават обществено опасни“. Важи за много други професии, със сигурност и за юристите.
Докато в тази обезлюдена държава, в която от години основното и средното образование са скапани тотално, особено последните 2-3 години, не останат само ДВА юридически факултета – нищо няма да се промени. Ще продължаваме да си произвеждаме неграмотници, които, с помощта на връзките си – основно средство за намиране на работа и растеж в кариерата у нас, заемат и отговорни постове, изискващи юридическо образование. Първо трябва да се орежат селските ВУЗ-ове /не само правните недомислици/, да се влиза само от най-добрите, доказали това НЕ чрез матура, а чрез приемни изпити. За специалност „Право“ – да си останат БЕЛ и история… Покажи целия коментар »
В тази ситуация винаги съм давал пример за „Академик“ Любен Василев, смятан за корифей на българската цивилистика, всъщност не е. Любен Василев е бил един посредствен студент по „Право“ преди 44-та година, слаб студент като цяло, но много политически активен – член на БКП бил още в ученическите си години. Завършил университета и започнал работа като чирак на баща му, който бил майстор. След 44-та година, когато идва БКП на власт, Любен Василев се сетил, че е завършил Право и бил предложен от БКП за председател на Законодателния съвет, който да изготви сегашните „Закона за собствеността“, „ЗЛС“ и други. И… Покажи целия коментар »
Акад. Любен Василев може и да е бил слаб студент, но е ненадминат цивилист! Оценяван най-високо в Съветската гражданскоправна наука в онези години!
Също така, преписвач и плагиат.
Тодоров ги направи на сол. С всички основания!
Правото не е лесно. Лично се убедих. Завърших задочно. Взех държавния изпит по Гражданско право с отличен. Ще кажа какво ми костваше. В продължение на 6 месеца ставх всяка сутрин в 5 часа и до 9 – четене, после на работа. Но успехът дойде, и аз не очаквах, че ще постигна такъв резултат, но се случи. Затова, трябва да има постоянство, като сме започнали нещо, да не спираме.
Проблемите в юридическото образование за пръв път в своята голяма цялост са поставени в тази статия. И в голямата си част са верни, а изводите – сериозно обосновани. Добър момент належащите промени да бъдат подкрепени. Всеки може да защити и своята теза. А по една неполитическа тема е много тъпо да се поддава човек на лични нададки към колегите. Няма просперираща държава там, където има озлобление.
Да бе , ама не казваше Петко Бочаров. Нищо общо с реалността в момента , както с бъдещите бели , които искат да прокарат. Българяи е с континенталната правна система (Римска), а не с англо- саксонската доста отдалечила се от римската. Ще стане миш- маш като навсякъде , където се намешиха по този груб начин. Ще възпроизведат социалистическите щоротии примесени с наши си и резултата ще е миш- маш
Специално Юридическият факултет на Пловдивския университет е за закриване. ЮФ на СУ, ЮФ на НБУ и ЮФ на УНСС стигат.
Има си кредитация и класиране на факултетите. И Пловдивският ЮФ винаги е бил в първата половина – често и на второ място.
НБУ е точно противоположност на заявеното в статията и си е ниска топка. доста смешки има там и хуморески
В ЮФ на ПУ всичко е хаос и половина, като хванете от организацията, минете през учебния план и стигнете до нивото на преподавателите и студентите. Там наказателният процес се изучава в 3-ти курс. Масово преподавателите не си взимат часовете, защото пътуват и ги мързи да се мръднат, примерно от София до Пловдив за 2-3 часа. Изпитите са пародия и половина. В СУ най-трудно се взима изпит по право, почти 1/3 са скъсани още на първо явяване, докато в ПУ не е така.
ПУ поне имат някакви местни кадри, част от които са хабилитирани или ще се хабилитират. Във Варна, Бургас, Русе и Благоевград обаче трагедията е пълна. Лекциите по основополагащи предмети са накуп един или два пъти месечно, защото нямат доценти или професори и еди-кой си пътува от София, а не му плащат пътните – само мизерии…
Не съм видял добър юрист от там. Соросоиди, които си мислят, че разбират от Право. „Дружинната“, като спря да се занимава с политика, я направиха за нула време професор там.
Дружинна не е професор , а “почетен професор” , тя и доктор по право не е , а нещо про корфея Евгени Дайнов. Въобще НБУ си е и си остава ниска топка за паралии. Що линкласната не си се прибра в Пазарджик или дс се хване с някаква истинска работа вместо не правилно да преподава конституционно право
оффф НБУ ли малиииии там, какви корифеии преподават лелелелеeeeee
Поздравления! Беше време да се обърне внимание на този въпрос, тъй като е от съществено значение за развитието на държавата ни. Без качествени юристи сме в невъзможност за създаване на качествена нормативна уредба, респективно качествена система. Споделям написаното и допълвам, че е хубаво да се разсъждава и в посока право – бакалавър (3 или 4 години) и отделно изучаване на специалност право магистър. Подобно разделение би облекчило възможността един управител или собственик на търговско дружество да се запознае с правото като завърши право бакалавър и също така би създало възможност един студен, който иска да специализира наказателно право или търговско… Покажи целия коментар »
Не си силен в идеите и разсъжденията. По-добре, тръгни с овцете.
Докато се преподава със социалистически маниер, върви се по свирката на определени „правилни хора“ и се пишат оценки за „много поздрави на вашите“ и „Добре, че сте прочели моя учебник“, нищо няма да се промени. И да си говорим какво може и какво трябва, не виждам как някой ще се наеме да застане срещу тази система с идеята да я промени и то отвътре. Тя ще си рухне сама, защото така е създадена. Въпросът е дали ще има останали юристи, които да имат желание да изринат след това.
Абе не знам дали е социалистически метод , но е произвел прекрасни юристи да е по този същия медот са преподавали и преди 9.09. 1944г.
Но каро гледам свгашните модерни методи не съм оптимист за раЗзвитието на правото и кадрите !!!!! Нищо читаво вече с тия нови методи не се е родило н запад и по запад и като виждам какво е в модерното ННУ със Класната и какви кадри дойдоха от Харвард – Лена Бориславова или От Сорбоната – Крим Зарков …….. да не споменавам Корката и Конорката Айде мерси от модернизъм и прогресизъм…
E, не ми е приятно като конкурент да го кажа, но Георгиев, Тодоров и Ко имат 100% спечелени международни арбитражни дела, вкл. и най-големите база България. А там 1 цент не можеш и да си помислиш да дадеш. Не е добре като колеги да се хулим без никакви факти. В статията е отбелязан общ проблем и никой не е нападнат. Сиела също работи перфектно – от там ми е приятно да пазарувам. Завистта е кофти качество.
Аз работя в Георгиев, Тодоров и Ко. Тук работят двама професори, доцент, няколко доктора по право. Има специализации в Бръшлянината лига и в още от най-добрите университети в света. Имаме най-много международни арбитражни дела. Това ли са слабите юристи?
Колега, обърнете внимание, че буквите а и и са една над друга. Като пътува човек винаги може да натисне едната вместо другата в един коментар. Иначе съм завършил трети клас и зная кое е кратък определителен член и как се образува множествено число. По-важно от грешно натиснатата буква е толерантността.
Нарича се бройна форма за лица и предмети, не множествено число.
След ‘как’ не е трябвало да слагате запетайка, защото няма отделяне на подчинено изречение или подчинен израз. А това е вече незнание. Не че такива коментари имат съществено значение, освен проява на злобица.
Въпрос към модераторите :
Кое от следните наименования е дискриминативно :
Сиела, Библиотекарския или Югозападния ?
От кога идентифицирането на диалектно-селки маниер на изразяване е обида по правилата на общността ?
Ще предположа без да Ви затруднявам ЛОБИРАНЕ се нарича 😉
Аз пък преди време напуснах Георгиев, Тодоров и Ко. Сега работата ми е много по-спокойна, което и целях, но все пак ми липсва тръпката от големите дела. Тъпо е да се използват обидни думи към колеги. Само ще допълня, че адвокатското дружество е дало двама съдии в съда на Европейския съюз и шестима управляващи съдружници на водещи адвокатски фирми. Какво повече да кажа за качеството на хората, които са били и работят в дружеството.
Не съм съгласен с някои от коментарите + части от статията. Например правото било “обществена” наука, а НЕ хуманитарна?! Ако не ти върви философията, историята и БЕЛ, то какъв юрист ще си? БЕЛ е за изказ/лексика (все пак основно работим с устите си), историята за обща култура – която в нашата професия е задължителна + за да съхрани родовата памет и да ти даде яснота за развитието на правото и народопсихологията. ДОКАТО ФИЛОСОФИЯТА, колеги, тя ти “отваря устата” така да се каже, кара те да разсъждаваш, да допускаш др. гледища, занимава се с въпроси от сорта на право и морал,… Покажи целия коментар »
Правото е обществена наука, а не хуманитарна, ма не ми се губи времето с теб, да ти обяснявам защо е така. Очевидно не са ти ясни твърде много основополагащи неща.
Най-яката аргументация от всички коментари – не съм съгласен с теб, не ми се обяснява, но очевидно не си прав. Поздравления!
Точно така жокер. С 2 клика в нета, ше разбереш, че не си прав. Но не правиш усилия и за това. ТА За кое очакваш, че аз ще се напъвам за теб да те ограмотявам???
Напълно правилно. И не само обществена, но и най-точната обществена наука. Така че, без логическата матрица на математиката и без математиката като такава, ще има да взема да стане добър юрист само с БЕЛ, история и философия……
Абсурдно е преподавателите да прилагат занижени изисквания към студентите си.
Крайно време е да се въведе единен държавен изпит за всички юридически факултети.
Това е първата крачка, за да ае подобри качеството на юридическото образование.
Тц.
Първата крачка е закриването на сюршията излишни ВУЗ-ове и правни факултети по села и паланки. Достатъчни са 2-3 факултета, даже 3 са много. Така ще имаме първото най-важно нещо – истински подбор на качествени кадри.
Стига подборът да не е по типично нашенски шуро-баджанашки начин. Тогава нищо, ама нищичко не помага. И брилятни да са идеите – нищо не чинят, когато критерият за подбор за университет, за работа и за кариерно израстване е този.
Колегите, които решат да правят кариера в университета, като преподаватели и научни работници,,, няма смисъл да ги тормозят с практика. За тях дори не е задължително да имат юридическа правоспособност. То правоспособност се взима, ако смяташ да практикуваш като адвокат, магистрати и т. н. На тях за какво им е?! Те ще си преподават на студентите, ще изпитват и тъй. Няма да водят дела и т. н.
Пълни глупотевини говориш. лека ти вечер
Да, примерно моят асистент по наказателен процес нямаше правоспособност, казваше, че не му трябва. Само с преподаване се издържаше
И на какво ще научат студентите си такива преподаватели?
Голям!
Откри Америка … за България.
Това е бати Васку бре! ОТдай почит на най-големия административист след акад. Петко Стайнов. Хихихихи…..
Споделям всяка дума. Положението със завършилите през последните години са отчайващи. Няма да съм многословен, но отличник в енския факултет не знае що е то пълномощно и има ли то почва у нас.
Спомням си на упражненията по римско право в първи курс при ас. Теодор Пиперков, когато ни казваше – спокойно, мили колеги, във всеки от вас живее правния дух. Знам, че много разочарования ще ви сполетят, много завист, много злоба, но знайте, че всеки от вас ще го събуди тоя дух, ще си намери място под слънцето, просто трябва дозичка усилие и малко интерес и запомнете от мен, че никога няма да закъснеят хубавите резултати, колкото и злобен и завистлив да е светът. Затова си го обичах асистента, защото никога не постъпи с песимизъм, винаги гледаше да ни окуражи, да ни… Покажи целия коментар »
Чудесен анализ! Отдавна такава статия беше нужна, за да се раздвижат нещата. Още повече, че проф. Иван Тодоров, по чийто учебник съм учил въм втори курс, е и един от известните практикуващи юристи и може да види обучението и от двете му страни – и от страната на подготвящите и от страната на работещите с вече завършили юристи. Имам и едно несъгласие – не следва да се ограничава броя на специалносктите, пслед завършването на които може да се кандидатства право например. Даже един лекар, ако завърши право, би бил отличен специалист в областта на медицинското право. Както се казва в… Покажи целия коментар »
В България има само двама лекари завършили “Право”, това са д-р Мария Петрова от София и д-р Хари Ховагимян от Пловдив.
Първата колежка си няма хал хабер от медицина(никога не е работила), докато колегата не е спрял да работи като лекар.
Това кой ти го каза?
Абсолютно невярно е. Само докато учех в СУ имах двама познати медици, които учеха „Право“. След това се запознах с още двама, завършили двете специалности. Нито един от София и Повдив, впрочем.
А най-вероятно има и още, щом само един човек познава лично четирима души извън посочените от теб.
Не абсолютизирайте с нищо.
Има хора, които знаят малко факти по даден въпрос, но въпреки това самоуверено правят категорични заключения по съответната тема. И, разбира се, те по всички теми са „компетентни“ и много „в час“ с нещата
И като са завършили Право тези лекари, да не би да е гаранция, че отбират нещо от него. Ти не си ли практикувал специалността, си оставаш с голата диплома и толкова. Като един Христо Иванов например.
Защо ми триете коментара? Библиотекарския универсистет избълва сума доктори и професори по право, на платен пазарен принцип, които не стават за чеп. Кое не е вярно? Гледали ли сте им защитите от последните години, които бяха онлайн? А ще ми говорите за завършващите право от СУ, че не ставали…
Че кой е писал, че завършващите право в СУ не ставали. Там очевидно най-стават. Пише се за общото положение при юридическото обрадование, вкл. и за успехите като много от тези успехи са на студентите от СУ. За съжаление и там има тежки случаи.
Същите като онези от фондаия право и интернет, които си избират стажантки по хубост и други видове умения, не и правни
Аз съм категорично против задочното обучение по „Право“. Поне ако изобщо искаме да има някакви що-годе читави юристи. Правото не е продаване на домати на Женския пазар, а за да си добър, е нужно много труд и то цял живот, а не да застинеш на ниво знания от държавните ми изпити. Както е известно, няма задочно обучение по Медицина и по други серизни, тежки и отговорни специалности, които влияят върху съдбите на хората буквално. Вместо това, започват да се прокрадват идеи за разделяне на следването по „Право“ в бакалавърска и магистърска степен, което е поредното безумие от празноглави хора, нестъпвали… Покажи целия коментар »
По наше време обучението по „Право“ беше 4 години. Бяха напълно достатъчни. Но за разлика от сегашните, примерно, ние не изучавахме дисциплини като Информационно право и правна информатика – които днес присъстват в учебния план. Не изучавахме и Търговско право, както и Осигурително право. Въведоха ги след 90-та година. И старите професори бяха твърдо против „Правото“ да се изучава 5 години. Но след 90-та година му предадоха магистърска степен. По наше време, примерно аз помня, че изпитът ни по Граждански процес в 4-ти курс беше от три части: първа част – развиване на 4 теми, втората част – казус и… Покажи целия коментар »
Няма как да има задочно обучение по медицина. Това винаги е бил един много неуместин пример и комичен опит за паралел между двете професии – юридическата и медицинската, които нямат много общо, освен че са регулирани (следват държавно утвърдена рамка) и че и от двете зависят пряко човешки съдби (от втората – по-непосредствено и без право на апел). Няма как да се научиш да правиш трахеотомия, без да я направиш – първо на манекен, а след това, в истинска реанимационна ситуация – и на живо човешко същество. За разлика от медицината, в правото може да се научиш у дома, с… Покажи целия коментар »
Кот Бегемот, аналогията ви е съвсем неуместна. Нормално е при медицината да има и практически упражнения, но нима не трябва да има такива и при студентите по Право? И то там е проблема, такива практически занятия или няма, или се провеждат напълно формално. Нещо повече, и при завършилите „Медицина“ /с практиката, която споменахте и впрочем, не сте ориентиран/а изобщо – трахеостомии не дават да правят на студенти до 6-ти курс на реални случаи/, ако не са с придобита специалност /за което трябват още 3 или 4 години/ забравете да станете нещо друго освен лекар-ординатор, напр. в някой кръвен център. Така,… Покажи целия коментар »
Прочетете внимателно Наредбата за единните изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „Юрист“ – никъде не се прави диференциация на обучение в задочна и редовна форма по отношение на задължителния хорариум, който трябва да се вземе. При задочните студенти това просто се случва за по-кратко време, в рамките на очните занятия за всеки един от двата семестъра. Те също имат упражнения, имат присъствен близо месец на семестър за пряк контакт с титуляри и асистенти, а в повечето факултети могат да ги намерят и по всяко време онлайн, ако имат въпроси. Самият аз съм завършил редовно… Покажи целия коментар »
Колега, къде видяхте 1 месец, къде видяхте упражнения?!? 2 седмици максимум „наливане с финия“. За да не бъда голословен Ви изпращам линк с програмата на заочниците:
https://www.law.uni-sofia.bg/bg/obrazovanie/razpisanie-na-zanyatiyata
В допълнение :
Чл. 6. (1) Обучението за придобиване на висше образование по специалността „Право“ на образователната и квалификационна степен „магистър“ е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа.
(2) При задочната форма на обучение хорариумът не може да бъде по-малък от 60 на сто от хорариума по ал. 1.
Явно Наредбата прави разлика. И ако Ви е скучно, проверете дали по разписанието, което Ви приложих действително са предвидени 60% от плана за редовно обучение! Убеден съм, че тази разпоредба не се спазва.
Правото не е медицина тя е една от най тежките за учене специалности.
Откога предлагаме да въведат учебната дисциплина „Логика“, като задължителна в Юридическите факултети. Ще се преподава от философите, тъй като те са специалист в тази област. Обаче деканите категорично отказват, според тях, ще има много скъсани, няма да си вземат изпита и ще изпуснат таксите от студентите. Така че, някъде е избираема, а някъде дори не се и изучава. А логиката помага за правилното мислене, правилният изказ и насоченост.
Колега, тя се преподава от доста време /например в ЮФ на УНСС/ на студентите-бъдещи юристи, макар и като избираема дисциплина.
„Логика“ съм държала, когато учих втората си магистратура. И не видях нещо кой-знае колко сложно в нея. Задачи решавахме, изказът там не е поантата на дисциплината, дори беше интересно. Точна наука е. Приличаше повече на математика. Не мислете, че е солта на знанието. Няма причини да смятате, че студентите точно там ще окапят. Иначе я намирам за полезна и интересна.
Един професор, ако не си му чувал името, значи не е никакъв професор! Има толкова професори по право, непознати за мен, и доценти, никога не съм ги чувал, дори и статия не мога да им намеря, камо ли за книга. Това са така наречените – „сламени професори и доценти“. Преподава финансово право, а има 1,2 статии за цвят там. От такива по-далеч.
Учебника на проф. Тодоров е в момента единственият актуален учебник по административен процес и на практика единствено използваният. Освен това той е един от тримата човека писали АПК. А и кантората му е една от най-известните в страната и е на водещи места в класациите. Ако за него става въпрос той е твърде известен в юридическите среди. При това е основател и акционер на фирми като Сиела, които са известни и извън юридическите среди. Пише често. Може би става въпрос за други професори.
Например доценти и професори в Симеоново. Сред тях има такива, които са просто един голям хумор.
Не съм съгласна с всичко, написано в статията, но в нея има и много верни неща. Но всичко е въпрос на промяна в нормативната уредба и завишаване на изискванията към студентите, които учат и искат да завършат. Напр. в Германия не се става трудно студент, но е много трудно да завършиш – цедката е много сериозна, просто и тук трябва да стане така. И още нещо! Юридическите факултети следва да се изчистят от некадърната гняс, с която си пълнят катедрите. Асистенти стават обикновено само връзкари, а далеч по-кадърни в академично отношение хора, остават извън борда. Вече стана масова практика във… Покажи целия коментар »
в почти всички факултети, вкл. и в цитираните от вас, като асистенти се вихрят местните адвокати, а и някои районни съдии
Какво лошо има в това?
По-добре ли е да преподават книжни плъхове без ден в зала?
Няма нищо лошо, разбира се, но то проблемът е, че нито ходят в зала, а в повечето случаи говорим точно за луди теоретици, които са супер далеч от практиката.
Молим уважаемите членове на ВСС да публикуват дипломата му.
Ще има припаднали от изненада!
Оценката в дипломата не те прави юрист. Примерно изпит върху тема и ти пишат тройка, ми те не можеш да назубриш всичко, все някъде ще се издъниш. Мой колега едвам завърши, даже накрая се прехвърли задочно. Успехът му е 3.40 от следването и 3.67 на държавните, ама стана прокурор. Още си е районен де. Но баща му е адвокат.
Кефи ме „цензурата“ на горепосочения коментар, който не съдържаше никакви обидни или нецензурни квалификации и тем подобни, просто беше изказване за оценката от дипломата по право на един от членовете на ВСС, който беше и поименно посочен в коментара и за когото аз лично имам съмнения, че е вярно. Всички тука бълват все „необидни“ квалификации по адреса на главния прокурор в коментарите от повечето статии, тях защо не ги заглушите, а, lex.bg?
Тия да не ми се правят на интересни, специално Тодоров, а да си погледнат Административното право и процес на какво дередже е. Най-неразвитата правна област у нас, след наказателното право. Има толкова много проблеми, а се пишат толкова малко научни публикации. В БГ Административното право никакво го няма, тия научни работници спят. Фактически след акад. Петко Стайнов, най-големият административист у нас, АП замира. То тия сигурно не знаят и кой акад. Петко Стайнов, юристът, 20 години депутат преди 44-та година и още 20 години след 44-та година. Велик човек!
По принцип, навсякъде качеството на научната продукция е паднало ужасно /за сметка на количеството, особено при цивилистите/, така че излишно се палите. Учени като Стайнов, Венедиков, Кацаров, Таджер и Сталев няма да бъдат достигнати от никой никога, съответно такива трудове, като техните повече няма да видим. А всички вече са покойници. Годините вече са съвсем други, за съжаление.
повсеместно профанизиране и опростачване
Все пак единствено административното правораздаване бе похвалено миналата година от Европейската комисия – единственото похвалено за 15 години. А административното правораздаване се регулира от АПК. Между другото учебникът на проф. Лазаров и проф. Тодоров вече има 7 издания и е винаги актуален.
За акад. П. Стайнов съм съгласен, но всичко останало са пълни глупости от човек, който не следи публикациите в областта. Очевидно сте завършили някъде през 70-те и от тогава не следите актуалните трудове. По Административен процес има доста повече публикаци отколкото по другите два вида процес. Освен това ще Ви шокирам, че има и специализирано списание на ВАС „Административно правосъдие“, докато нито една от колегиите на ВКС не може да се похвали с нещо подобно.
Напротив. Точно АПК е доста логичен, подреден, добре структуриран. Той в първоначалния си вид беше много добър кодекс. Поразвалиха го неграмотници, правили кръпки и безсмислени поправки, особено последните 5 години. Административните съдилища работят най-бързо в Европа – това е по статически официални данни, не е нещо, което просто някой ей-така е решил да твърди. И не поради техните актове България плаща обезщетения за нарушени човешки права. Но съдиите в началото бяха приети там с единен общодържавен конкурс. Това не е без значение. Моите уважения, но Стайнов не е единствен в тази наука. След него тя си продължи да се развива… Покажи целия коментар »
Аз съм от випуск 2010 г. на ЮФ на СУ. Спомням си, че преподавателите на лекции първо започваха с това, че откакто ни приеха в ЕС, законодателството много започнало да се мени, често се изменят законите, голяма динамика и сега това, което ни диктуват на лекция може и да не е актуално до времето за изпита, така че от нас се очакваше сами да си се готвим и актуализираме лекциите. Най-големите промени са в Административното право и процес, където там нормативната уредба е една до обяд, друга до вечерта. Сигурно и сега е така. Това затормозява студента при подготовката му… Покажи целия коментар »
Предполагам, че ще предложи и да останат само 1-2 Факултета :)))), както е 2-3 кантори :))) и всички други да се водим по разписаните от тях правила . Очаквам в най- скоро време да изскочи и “феноменалният” , “учен” и “министър” Денков със подобни законодателни промени ! Нищо самонказвм , че ни подготвят леко така за промени.
Апропо, искам ми се да попитам автора, той къде и по кои правила е успял да стане такъв водещ учен и адвокат …. дали не в по тези старите и архаичните ….?
и ще е чудесно да останат най-много два факултета – единият в СУ естествено, а другият сега да се разкрие. Да се закрият всички останали люпилни на юристи, а на завършилите в тях да се даде право да бъдат най-много юрисконсулти и то в частни фирми. В никакъв случай магистрати и адовкати. Същото важи и за милиционерите от Симеоново
Колега (предполагам), такъв подход предполага, че една амеба няма как да завърши „Право“ в СУ, но практиката показва, че такива има премного.
Не той, повечето преподаватели и магистрати го предлагат – два факутета са напълно достатъчни на малка България. Само цедката да е обективна и да влизат най-добрите.
Автора се е взел насериозно и като последна инстанция ! Доста безмислици е предложил и разбира се с пожелания за светлото бъдеще както в комунизма …. ! И разбира се най – светлите примери са разбира се САЩ и Англия :)))) то все едно няма други правни ситеми – Френска или Германска , които са си и близо до нас ! Не обясним е този уклон по неприложимото англо- англосаксонско право у нас . Да ни обърка допълнително ли е целта ?
Човекът даже много скромно го е написал, а идеите са разумни, отдавна обсъждани, но настойчиво пренебрегвани
Аз завърших през 87-ма година Юридическия факултет на СУ. Тогава „Право“ се учеше само в СУ и Института на МВР – сега Академията на МВР. Тогава обучението беше 4-г0дишно, като последната година двата процеса бяха мъка. Нашият поток по Наказателен процес беше при академик Павлов, по Граждански процес при проф. Яновски. Проф. Яновски беше много колоритна фигура, на лекции заставаше зад катедрата, ръкомахаше, колеги, разбрахте ли, колеги схванахте ли…,ние всички, да, професорее! и накрая казваше – а, така, щото аз нищо не схванах и нищо не разбрах! От трети курс започваше специализацията ни, тя беше четири вида, по избор: гражданскоправна,… Покажи целия коментар »
И този започна да говори за „множеството юридически факултети“, като че ли са нещо лошо! Хора, спрете елитаризма! Право не може да се учи само в СУ! Да, нека да не може да се учи в свободни и разни други измислени университети, тип „плати и вземи“, но факултетите в държавните университети трябва да останат, като се положат усилия да се подобри нивото – така повече хора, които поради социално-икономически причини не могат да си позволят да учат в отдалечен от центъра им на жизнени интереси град, ще могат да учат „Право“. Подкрепям единния държавен изпит, който ако се издържи с… Покажи целия коментар »
1. Университетът може да е „свободен“ и добър и държавен и лош, респ. юридическият факултет. 2. Въпросът е не къде, а как се преподава – и да, в редица факултети редица дисциплини се преподават на много ниско равнище. 3. Абсолютно несъмнено е, че както асистентските конкурси, така и (дори още повече) докторантските конкурси и след това защити в ЮФ на СУ са несравнимо по-сериозни, трудни, качествени, отколкото във всеки друг ЮФ. А и 8-9 ЮФ на реално 5.5 млн. население са несъмнено прекалено много. 4. Право без математиеско (т. е.) рационално мислене е немислимо! 5. Категорично за единен държавен изпит,… Покажи целия коментар »
1. В теоретичен план – абсолютно, но практически и в действителност – изобщо. Родните свободни университети обучават посредствени юристи, защото в тях в много по-голяма степен на студента се гледа като на касичка, а подготовката му е въпрос на формалност. 2. Съгласен съм. Има какво да се желае във всички факултети. Авторът на статията засяга изключителната важност на упражнения и семинарни занятия, но например в СУ, те са частта от обучението, за която повечето завършили поставят най-ниска оценка в сравнение с лекциите – немотивирани и понякога некомпетентни асистенти, неспособни да дават прости практически примери за теоретични постановки, а нерядко и… Покажи целия коментар »
блестяща илюстрация на съвременното опростачване
Добро.
Напълно съгласен съм с Вас!
Напълно сте прав/а. Аз ако я разбирах математиката, изобщо нямаше да запиша „Право“, ама това е съвсем друга тема :))))
В провинциалните юридически факултет масово им подсказват на държавните изпити. Аз имах едно приятелче, което беше от Бургас и си учеше право там. Та ми споделяше как на държавния изпит по наказателноправни науки, проф. Чинова била в комисията и по време на казуса минавала и им посочвала с пръст върху казуса, кое е същественото, за да си обосноват правилно изводите.
Този семестър имаме един млад асистент по трудово право, как пък нашата група го сложиха, не знам! Няма 30 години. Един хаотичен, с гола глава и с брада до пъпа. На упражненията си цъка на телефона, обясни две думи, пак му цъкне месинджъра и започва да пише. Питаме го да ни разясни един казус, вземе го, гледа го, и вика – ам, колеги , ще ми трябва време, за да ви го обясни, ще си го взема вкъщи и на следващото упражнение ще го коментираме. Идва следващото упражнение, той нищо не каза за казуса и ни си замълчахме. Пуснахме оплакване… Покажи целия коментар »
Пуснете второ оплакване и поискайте среща с Декана. Ако написаното е вярно, няма декан, който да го остави без последици…
Много работа ги чака новите управляващи, реформи, реформи
Много добър коментар. Подкрепям
„Това обаче ще е ефективно, ако броят на приеманите и на завършващите юристи се намали, за да могат те да изкарват прилични доходи като използват само правните си знания.“
Господина Тодоров да си направи справка колко е средно предлаганата заплата на трудовия пазар за юристи – по-малко от касиер в супермаркет и почти колкото на санитар без клиничните пътеки.
„Не мисля, че трябва да се забрани да се следва задочно право, но следва само завършилите определени специалности да имат тази възможност. Какво по-естествено би било един полицай да завърши право.“
Симеоновското право е факт вече няколко десетилетия !
Промени са нужни и то веднага
Напълно съгласен
Иван Тодоров да не ми говори, а да си погледне научните публикации. Има 10 научни публикации по АПП, професор ми го направили! Между другото, неговите лекции по АПП са коренно различни от лекциите на преподавателите в СУ. Правил съм сравнение, има различен поглед върху някои въпроси. Оправете си ги!
То ако всички имаха еднакъв поглед… То нямаше да е право, а математика
Като практикуващ юрист и преподавател да кажа, че голяма част от практикуващите Административен право и процес ползват учебника на професорите Лазаров и Тодоров. Последният има няколко полезни и четени монографии. И съм попадал на много негови научни статии. Има и много висока цитируемост. Направих си труда – защитил е докторска дисертация в БАН пред специализиран научен съвет. А професурата му е от Висшата атестационна комисия. Не с всичко написано в статията съм съгласен, но като цяло е много полезна.
Абе хора, важно е дали написаното е вярно, а не да се нищи какъв бил авторът. А почти всичко е вярно – поне за мен.
Е, и?
Различният поглед не е атестат нито за некачествена работа, нито за липса на познания и отпит, нито за грешки.
Завършила съм в СУ. Бях много доволна от Д. Хрусанов – прекрасен преподавател по дисциплината беше човекът. Това не ми пречи да оценя труда на Тодоров също.
Аз като студент по “Право”….примерно не обичах всички дисциплини- само вещното право и исках в областта на вещноправните отношения да практикувам. И така и стана.
Тройки на държавни изпити се пишат или на незнаещи или на неудобни … В моята комисия имаше изпиващ преподавател по Гражданскоправни науки, който неистово искаше да ме скъса, защото никога не съм мълчал, че даже и оборих пред колегите… Освен това е и с влязло в сила решение на Комисията за защита от дискриминация, че е приложил дискриминация към деца в неравностойно положение, а е представител на България в ООН по … правата децата … моля ви се !!! Съдията от ВКС се възпротиви и каза, че ако ме скъсат, то защо са пуснали въобще останалите и ми предложиха 3.… Покажи целия коментар »
„Наблюдавам немалко случаи, когато комисиите теглят с ченгел думи от устата на мрънкащи студенти, за да им пишат тройка. След това някои от тях стават проспериращи в материално отношение адвокати и не само адвокати, но не защото са придобили добри правни знания.“ Щом е пробил на пазара и е „проспериращ в материално отношение“, значи е полезен на пазара на труда, има смисъл от него и няма никакво значение, че е завършил с тройка. Битуват даже твърдения, че от „калпазаните“ ставали най-добрите практици, а от „отличниците“ – само преподаватели, което, предвид ниското им заплащане, е явно доста демотивиращо като професия, освен… Покажи целия коментар »
Като почнат с тези оценкиии…. Ами в ПУ на държавните изпити масово снимаха казусите да им ги решават, а на устната част с бръмбари в ушите!? И такива хора имат 5-ци и 6-ци! И това ли са знаещите и можещите?
:Съвсем естествено е и при дипломирането задължителните матури да са същите – по български език и по математика. Тогава оценките от двата зрелостни изпита ще са идеален критерий за кандидатстване на „Право“.“
„Ludex non calculat“
Аз съм за математиката като задължителна матура, но без и тази по история, ще отродим бъдещите юристи от държавата си. А правото е проекция именно на нея. Козяк пак действат тихичко….
Проблемите тръгват от средното образование! Там трябва да се учат задължително основите на държавното устройство и основни правни принципи. Някакви елементарни правни знания, които са необходими за живота на всеки човек, без значение какво ще работи след това. Просто, за да се оправя в живота и да не казва НАТУРАЛЕН акт. Тогава в университета няма да се тръгва от а и бе и ще може да има тест за прием като LSAT. Дълга и широка е тя, но съм съгласен с автора, че е крайно време да я почнем от някъде.
Съгласен. Средното образование е под всякаква критика. Не може, като стигнеш в университета, тепърва да учиш български език. Положението е отчайващо. В ЮФ на СУ са въвели курсове по БГ, което е потресаващо.
Потресаващо, но похвално!
Не, колега, още от основното образование са проблемите. Напомням – то е до 7-ми клас. Там се полагат общите основи на грамотността и темелите на познанието. От там нагоре са зидове.
Когато прочетох, че нашите деца от СУ са спечелили състезанието по международен търговски арбитраж, се зарадвах така все едно аз съм спечелил, като за златен медал на олимпиада или на световно по футбол. Това показва, че можем и има студенти и преподаватели, които не само знаят как, но и го правят. Когато чета някои съдебни решения, понякога ми иде да ходя по съдилища и да късам дипломи. И то на хора минали през всички изпити, очевидно успешно. Подкрепям с две ръце идеята на професора за тест за интелигентност, но и да се прибави един семестър курс по логика! Знания имат,… Покажи целия коментар »
Това правителство, ако съумее някак да остане на власт, не ме питайте как, и успее да приеме нова Наредба и тя да влезе в сила и да не стане като с тази на Герджика, която не предвиди кой знае каква промяна, а основното й беше, че махна задочното, ще влезе в историята. Ха дано, ама надали
„Не предвиди кой знае каква промяна“ и „махна задочното“ не може да ги поставяте в едно изречение.
Това е едно напълно несправедливо премахване на една от възможните форми в които се изучава „Право“, продиктувано от лични амбиции и „мечта“ на Герджиков, по негови думи, датираща от повече от 9 години.
Подобни действия са оскърбление за правния мир и репутацията с която този човек се ползва в юридическата гилдия. Напълно заслужено отменена и възстановена в нормално състояние отпреди „мечтата“ да придобие общовалиден юридически израз.
И кой ще се осмели сега да спре парите на всичките тези преподаватели, дето обикалят факултетите? А те, както е и написано, не ги получават за полезни упражнения, а за декламиране на лекции.
На изпита по административно по мое време само стискахме палци вторият въпрос да не е за ЗУТ. От целия поток имахме само едно момиче, което помагаше в нотариална кантора и що-годе нещо разбираше. Пиша това с уговорката, че беше преди повече от 20 години. От прочетеното разбирам, че за съжаление в някои отношения се преподава по същия начин
Преди повече от 20 години, все още нямаше ЗУТ. Сигурно пишете за ЗТСУ!?
Е, дребнаво е. Колегата вероятно има предвид ЗТСУ. Принципът е същият – и при ЗТСУ, и при ЗУТ материята не се обяснява добре, а когато липсват и семинари – все едно не си учил. Не че е нещо трудно. Трудно няма. Просто не му се обръща достатъчно и квалифицирано внимание от преподавателите. И при нас беше така.
Хубава статия. Не ми хареса, че професорът смята, че да работиш и учиш е нещо лошо. Подготвените ни кадри към настоящия момент в голямата си част са тези, които са съчетавали работа в кантора със следването.
Така наваксват липсата на упражнения ли? 🙂
До голяма степен, да, стига да не ги ползват само за куриери и за кафета. Така се научава, че делото само на теория започва с исковата молба, а на практика си трябва и документ за внесена държавна такса… Ей, такива ми ти работи
Е, професорът е излазил резерви само за работа на пълен работен ден. Иначе, ако нямаш заможни родители е трудно да живееш младостта си пълноценно без да работиш на половин ден или почасово. Според мен обаче е трудна работа да изучиш добре правото и да работиш на пълен работен ден.
Сред хуманитарните специалности правото е изключително привилегировано в едно отношение – преподаватели могат да изкарват допълнително пари, практикувайки. Повечето от тях са вписани като адвокати. Това помага по два начина – от една страна не се откъсват от живия живот на правото, защото го практикуват, а от друга – могат да продължат и да преподават със смешното заплащане от университета. Но се чудя защо това не се отразява положително на притока на млади умове във факултетите? Не че ги няма, но трябва да са много повече.
Аз не взех правоспособност и от третия път, нямах право да се явявам повече на изпита. По принцип в университета не си давах зор много да налягам над учебниците и закона. Добре, че професорът ми по ГП, който ми е приятел от студентските ми години, ме взе за асистент, та има откъде да изкарвам някой лев. Мъка, мъка….