Проектът за колекторите: При цесия на потребителско вземане – 14 дни за доброволно плащане
Първоначалният кредитор е длъжен да уведоми длъжника-потребител, че е прехвърлил вземането му на колекторска фирма и със същото това уведомление му се дават 14 дни за доброволно изпълнение. Ако в този срок дългът бъде погасен, цесията не произвежда действие спрямо потребителя.
Това е едно от положенията, заложени в проекта на Закон за събиране на вземания по потребителски договори (ЗСВПД), който беше публикуван за обществено обсъждане (проекта виж тук). Както и за другите по-значими реформи, предложени от кабинета досега, срокът за обсъждане е минималният от 14 дни, който се прилага само в изключителни случаи.
Новият закон ще урежда изискванията и общите положения в дейността по отношение на „лицата, обслужващи вземания, които действат от името на кредитор или на купувач на вземания по необслужвани потребителски договори“ и „купувачите на вземания, които придобиват правата на кредитор по необслужвани потребителски договори“. От приложното му поле са изключени нотариусите, адвокатите и съдебните изпълнители.
Както е известно, това не е първият опит да се регламентират изисквания спрямо дейността на колекторските фирми – в Министерството на правосъдието имаше голяма работна група, която излезе с предложения преди почти две години, но от тях не последваха изменения в закона (виж тук).
Как се прехвърля потребителско вземане
В настоящия проект е предвидено, че всички колекторски фирми трябва да се впишат в специален регистър (за изискванията виж по-долу) и кредитор може да прехвърли вземането си по договор с потребител само на лице от този регистър. Прехвърлянето на друг е нищожно.
„За извършеното прехвърляне на вземанията първоначалният кредитор уведомява потребителя. В уведомлението кредиторът посочва размера на вземането, неговото основание, датата, на която е настъпила изискуемостта му, погасените до момента суми (главница, лихва и други), както и лицето, на което е прехвърлено вземането“, предвижда чл. 4 от проекта.
И същевременно задължава кредитора с уведомлението да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Ако потребителят плати в срока, сключеният договор за прехвърляне на вземането не произвежда действие спрямо него.
Проектът предвижда, че длъжникът има право да оспори вземането до три месеца от изтичането на срока за доброволно изпълнение. Освен това е предвидено, че потребителят има право да направи спрямо цесионера всички възражения, които има към първоначалния кредитор, включително и за прихващане.
„След подаване на оспорване от потребителя, лицата по чл. 3 (в разпоредбата са посочени и цедентът и цесионерът – бел. ред.) са длъжни да прекратят действията по извънсъдебно събиране на вземането в оспорената му част, включително в случаите, когато не приемат оспорването“, гласи чл. 7, ал. 3 от проекта.
Интерес представлява разпоредбата на чл. 10 от новия закон. Тя предвижда, че „новият кредитор няма право да иска от потребителя каквото и да е плащане, различно от дължимото според договора на потребителя с първоначалния кредитор“, като е направено изключение само за „лихва за времето на забавата за изпълнение на прехвърлените вземания“, която не може да надвишава законната лихва. Т.е. изглежда, че се забранява търсенето на разноски в случай на оспорване на вземането.
В проекта е загатнато, че колекторите ще са длъжни и да изберат и орган за алтернативно решаване на споровете (от включените в списъка на министъра на икономиката по чл. 181п от Закона за защита на потребителите). Като отделно е посочено, че те ще трябва да имат „подходящи и специални вътрешни процедури, които гарантират завеждането и разглеждането на жалбите на потребителите“, които да са публично огласени на сайтовете им.
Без обаждания от 20 до 7 ч. и в почивни и празнични дни
Новият кредитор има право да предявява извънсъдебно претенциите си единствено чрез телефонни повиквания или отправяне на искания в писмена и електронна форма, адресирани лично до длъжника, предвижда проектът.
Очаквано, той въвежда забрани за „действия и практики по събиране на вземането чрез използването на тормоз, принуда, включително използването на физическа сила или на заплаха или на обида – чрез думи или действия или нарушаващи добрите нрави“. И регламентира задължение за кредитора да действа добросъвестно, „да третира справедливо потребителя и да зачита правото му на чест, достойнство и неприкосновеност на неговия личен живот“.
Изброени са следните недопустими и забранени практики:
- осъществяване на телефонни повиквания в периода от 20:00 до 7:00 часа, както и в почивни и празнични дни;
- осъществяване на повторни телефонни обаждания в интервал по-кратък от 2 работни дни;
- осъществяване на дейност за информиране семейството или на работодателя на длъжника, свързана със събиране на вземанията или с платежоспособната на длъжника, както и за събиране на такава информация от тях;
- осъществяване на контакт във връзка или по повод на вземането с лица, на които то не е прехвърлено;
- осъществяване на действия по събирането на работното място на длъжника;
- поставянето на уведомления и информация за дълга под всякаква форма на обществени места, както и на места от личната правна сфера на длъжника, от които може да се получи обществено достъпна информация;
- осъществяване на други подобни действия и практики.
Освен това колекторските фирми се задължават да водят регистър на цялата кореспонденция с длъжника и записи на проведените телефонни разговори за период от най-малко 5 години, считано от сключване на договора за прехвърляне на вземанията.
Регистър на колекторите
Както стана ясно, проектозаконът предвижда, че вземания спрямо потребители може да бъдат придобивани, управлявани и обслужвани само от дружества за събиране на вземания – юридически лица, вписани в единен публичен регистър на Министерството на икономиката и индустрията.
Сред изискванията към колекторите са да имат седалище и адрес на управление в България или друга държава от ЕС, в предмета им на дейност в търговския регистър да е посочено „предоставяне на услуги по управление и обслужване или придобиване на вземания“ и да имат минимален внесен паричен капитал не по-малко от 500 000 лв.
Има и друго изискване, което е формулирано по следния начин: „За вписване в регистъра дружествата за събиране на вземания представят доказателства, че наетите от тях физически лица за осъществяване на дейността, както и лицата, които участват в управителните и контролните им органи не са осъждани за престъпления от общ характер и не са обект на наказателно преследване за престъпления против собствеността, престъпления против паричната и кредитната система и за престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система съгласно Наказателния кодекс и срещу тях няма образувани изпълнителни производства за събиране на публични вземания в големи размери“.
Ако някое от тези обстоятелства възникне след регистрацията – например на служител на колекторска фирма бъде повдигнато обвинение за кражба, регистрацията ѝ се заличава.
Контролът над колекторите ще се осъществява от Комисията за защита на потребителите. За нарушения на новия закон служителите ѝ ще могат да налагат глоби и имуществени санкции в изключително високи размери – от 10 000 до 50 000 лв. А ако им се пречи или не им се оказва съдействие санкциите са от 3000 до 10 000 лв.
При системно нарушаване на разпоредбите на ЗСВПД санкцията е заличаване от регистъра.
Какви са мотивите
Мотивите за законопроекта са подписани лично от премиера Кирил Петков. В тях се посочва, че заради липсата на законова регламентация дружества за събиране на вземания притесняват близки, роднини на гражданите, които считат за длъжници, злепоставят ги на работните им места и в домовете им, пред колегите и пред съседите им, включително и чрез разпространяване на различен тип информация в публичното пространство.
„Безспорно в тези трудни времена на пандемия и увеличаваща се инфлация, чрез поскъпване на хранителните стоки и битовите сметки на гражданите голяма част от българските домакинства може да бъдат засегнати от тази дейност, което налага тя да бъде законово регламентирана“, заявява премиерът.
И изтъква, че в момента всяка фирма или физическо лице, дори осъждано за тежко престъпление, може да събира вземания. „В някои случаи тези вземания са с изтекла давност, вече са платени или произтичат от нищожни, неравноправни клаузи, но гражданите не могат да се позоват своевременно на тези обстоятелства, поради липса на предоставена информация от кредитора или дружеството за събиране на вземане“, пише Петков.
Той сочи, че целта на предложения проектозакон е прекратяване на лошите практики на колекторските фирми с въвеждане на „строги и ясни правила, забраняващи натиска над гражданите, изсветляващи работата на колекторските фирми и постигащи реален баланс между търсене на задължения и запазване на човешките права и достойнство на потребителите“.
25
Коментирайте
The information you share is of interest to many people, including me. Thanks for sharing this valuable information with us.
scribble io
Необходимо е със закона да се пресече конкретно заобикаляне на закона, което се практикува от т. н. колектори. Ясно е, че най-големият проблем на тези търговци са загубените дела от потребители, които се защитават в съда. Голям разход за колекторите са разноските, които следва да плащат по загубените дела. (същият е още по – значим след натоварването на съда да следи служебно за неравноправни клаузи и да отказва издаване на заповеди за изпълнение при наличие на такива). Този потенциален риск колекторите „елиминират“ чрез заобикаляне на закона и използване на законни похвати, за постигане на незаконосъобразна цел – увреждане на интересите… Покажи целия коментар »
Правен свят-напишете за информация на публиката на сайта ви статия,че вече излезе на първа инстанция делото за цената на билета. Цената очаквано е незаконна, и решението не е влязло в сила. Разбирам,че прокурор обикновено не пътува с трамвая-в прокуратурата има такива бонуси и заплати-достатъчни за закупуване на поне среден клас нова кола-и то ежегодно нова (а видно от случая Осемте джуджета-ежегодно немалко прокурори могат безпроблемно да си позволят автомобил от рода на Мазерати-вж сумата на подкупа в първото видео осемте джуджета, за забравилите) , но поне половината адвокати пътуваме с трамвая, и ни вълнува темата. Най-малкото и защото в центъра… Покажи целия коментар »
Странно защо са изключени банковите вземания от обхвата на закона и при тях колекторите ще продължават с порочните си практики.
Вероятно защото става въпрос за няколко милиарда…
Смешна е тази червена Баба Яга
Само не разбрах как така вземанията могат да се прехвърлят само на колектор?!
Това закон за легализация и осигуряване на монопол на мутри ли е или за тяхното озаптяване чрез стриктна регулация?
Браво Корни!
Всъщност, това засяга само задължения на потребители. Но пак нарушава права. Ако целта е да не може да се прехвърлят на други, освен колектори, пакети от вземания, инцидентно би трябвало всеки да може да придобие вземане. То така е, когато на практика се институционализира колектора, вместо акцента да е върху защита правата на длъжника при извънсъдебно събиране на вземания. Добре е да се даде възможност длъжникът да се освободи от дълга , като при пакетно придобиване на цесия плати приспадащата му се част от цената на пакета от дългове плюс нормална норма на печалба, но не повече от реалният размер… Покажи целия коментар »
Така както е формулирано ми звучи дебилно. Тва ограничава свободата на договаряне. Разбирам, че придобиване на вземания и събирането им по занятие следва да е регулирано, но не може да забраниш (ако тва е идеята) който и да е кредитор на някой потребител да не може да прехвърли нито едно от вземанията си на лице извън тези посочени в съответния член 15.
Просто още едно продължение на водената от доста време политика / на всички нива и във всички сфери/, чиято цел е да се възпитат и отгледат не индивиди, а овце. Овце, от които не се изисква да мислят и основават постъпките си на разум, а такива които да чакат държавата да ги оправи. Европа, в частност и България създава обществото хора, които не са научени да поемат и носят отговорност за действията и решенията си. И това няма как да свърши добре.
Задължително трябва да се включи забрана вземането да се прехвърля на части! Това е отвратителна практика с цел единствено раздуване на дълга в геометрична прогресия.
Напълно вярно. Щом кредиторът е решил да цедира вземането си от даден потребител (например за 1000 лв.), да го цедира цялото. Защото сега не са малко случаите когато това вземане се цедира на 10 свързани юридически лица по 100 лв. И навсякъде се появяват юрисконсултски и адвокатски възнаграждения и само за един ден от 1000 лв. дългът става 5000 лв. На това трябва да се сложи край!
И като го цедира на части от по 100 лв., и длъжника не ще да го плаща доброволно, чл. 3 ГПК е дерогиран само щото е цедиран на колекторчета, или:
– на някой не му се развива в съд. зала практиката по този въпрос
– адвоката на длъжника си прави пас
– е проблем да им ги присъдят по 100 лв. без разноските, поради чл. 3 ГПК, като за тия 100 лв, ако не е ясно от цесията, че е частична /в което се съмнявам/, на съда се покаже, че тя е такава ?
Нищо кой знае какво, но поне е някакво начало. От над десетилетие колекторите въртят огромни суми и печалби (пазара е за милиарди!), а нямат никаква регулация.
чакай да видим дали съм разбрал – имам си аз вземане, не ми се занимава да го събирам, очевидно длъжникът не е платил, когато е бил срокът и аз си викам дай да го продам и друг да се занимава. но те ми викат – недей, пиши му пак да си плати, чакай го 14 дни, на това отгоре после го чакам още три месеца дали пък няма да оспори вземането. И така над 100 дни застой! Да живее оборотът и икономиката икономична
Това е капацитетът на другарката икономичка, колега.
Поредният популистки проект, който няма да доведе до нищо ефективно, просто ще тормозят хората по друг начин, елегантно и тайно.
Стига сме ги жалили длъжниците! Набутали се с кредити, надскочили си чергата с мисълта, че няма да ги връщат, а после реват, че някой си иска парите. Кой нормален човек се съгласява на лихва от 25 процента, само и само да има най-новия телефон?
А неможе ли направо да ги бесим !!!
Не съм съгласен! Регламент е необходим и е крайно наложителен при това. Имало някой недомислени работи, голям праз. Нищо страшно, нали затова е общественото обсъждане по ЗНА. Всеки да си каже какво е видял и евентуални проблеми и ако има добра воля, да ги оправят и да върви напред.
Вий лично премиерът! Не беше ли Корнелия или тя дори вътрешнокоалиционна тежест няма?
Законопроектите се приемат на заседание на Министерски съвет и всеки един се подписва от Министър – председателя, а не от Министъра, който го е изготвил. Така, че няма нищо изключително в това, че Кирил Петков е подписал законопроекта, мотивите и оценката за въздействие.
Всичко 6, но защо дават контрола на нефелната и неработеща комисия за потребителите? Нито имат капацитет, нито имат топки да се изправят срещу мутрите.
Точно. Комисия, която се занимава с опасни китайски играчки по Коледа да се разправя с колекторите, чийто бизнес е за милиарди. Смях!
Пак не е зле, макар и да има озадачаващи разрешения, но поне не е като тъпотиите в ГПК и за съдиите по вписванията. Това се мисли от доста време и няма лошо в този вид да дойде за обсъждане. Може да се поправят нещата
Това за наказателно преследване срещу служител бая прекалено и къде отиде презумпцията за невиновност? За ръководни органи – да, ама за всеки сульо, назначен на работа. А по трудов ли трябва да е или ако си минат на граждански, мутрите могат да останат?
По темата
-
Един дълг – много дела и големи разноски. Ще прекрати ли съдът новата тактика на колектори и фирми за бързи кредити?
-
Да се забрани на монополистите да прехвърлят вземанията си на колекторски фирми
-
Вземанията срещу потребители не се прехвърлят на части. Новият кредитор не начислява нови лихви и неустойки
-
Колекторите да звънят само от 8 до 20 ч. в работен ден
Hello, This subject very interesting. thanks for helpfull writing. this article very important and true.
maybe you should check this article. very helpfull Greffe de Cheveux Turquie