Становище на Висшия адвокатски съвет

При връщане на дадено без основание, обезщетение за забава се дължи от поканата

Lex News 07 април 2018, 9:15 9909 4

При връщане на дадено при начална липса на основание, началният момент на обезщетението за забава е поканата на кредитора. Това становище застъпва Висшият адвокатски съвет (ВАдС) по тълкувателно дело № 5/2017 г. на Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд.

Именно въпросът от кой момент се дължи обезщетението за забава при връщане на дадено при начална липса на основание е предмет на тълкувателното дело. До него се стигна, тъй като съдиите застъпват различни виждания по въпроса.

Една група от тях са на мнение, че тъй като, според Постановление № 1/1979 г. на Пленума на Върховния съд, давността за връщане на даденото по нищожен договор започва да тече от деня на престацията, то от този момент длъжникът изпада в забава, следователно от този момент възниква и задължението за заплащане на обезщетение за забава.

ВАдС обаче споделя другата позиция – за да изпадне в забава, до длъжника трябва да е отправена покана.

Пълният текст на становището

Според адвокатурата първото становище не държи сметка за разликата между понятията „падеж“ и „забава“. В становището се обяснява, че падежът е моментът, в който задължението става изискуемо, но безрезултатното му настъпване не е равнозначно на начално на забавата. „Така, в случай че длъжникът не изпълни на установения падеж поради причина, за която не носи отговорност, например – поради обективна невъзможност, то забава не е налице, съответно – не е налице и основание на претенция за обезщетение за забавата“, посочва ВАдС.

В становището се изтъква, че в т.7 от Постановление № 1/1979 г. на Пленума на ВС, на което се позовават застъпниците на първата теза, е разискван единствено въпросът за началото на давностния срок за връщане на даденото, когато престацията е извършена при начална липса на основание. В постановлението е прието: „В случаите на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня на получаването на престацията.“

„Върховните съдии, обаче изобщо не са разисквали въпроса за началния момент на забавата в посочените случаи, т.е. в дори да бъде прието, че съгласно тези указания падежът за изпълнение е моментът на извършване на престацията, то от това не следва извод, че именно това е началният момент на забавата на длъжника, а съответно и началният момент, от които длъжникът дължи обезщетение за тази забава“, обясняват от адвокатурата.

ВАдС посочва, че за да се определи началният момент на забавата в случаите на вземане за връщане на даденото при начална липса на основание, трябва да бъдат изследвани общите правила на Закона за задълженията и договорите. Опирайки се на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора), адвокатурата заявява, че за да бъде поставен в забава, до длъжника трябва да е изпратена покана. В становището се казва, че при задължението за връщане на даденото поради начална липса на основание няма определен ден, в който длъжникът да следва да изпълни, така че да бъде прието, че изтичането му да води автоматично до забава на длъжника.

Затова от адвокатурата заключават: „Предвид направения извод за началния момент на забавата в случаите на неоснователно обогатяване в хипотезата на начална липса на основание, то следва и извод, че началният момент, от който се дължи обезщетение за забава в изследвания случай е именно моментът на поканата до длъжника“.