Според ВАС
Принципът за уседналост в съдебния закон не противоречи на Конституцията и на ДФЕС
Върховните съдии отхвърлиха жалби на магистрати срещу отказа да бъдат допуснати в конкурса за преместване
Принципът на тригодишната уседналост, залегнал в Закона за съдебната власт, не противоречи на Конституцията. Това е така, защото превесът на обществените отношения над личните (на магистрата) гарантира нормалното функциониране на съдебната власт и не е израз на несъразмерност, а е функция на действащия правов ред.
Това казват три състава на Върховния административен съд (ВАС), които са разгледали жалби на съдии, недопуснати до участие в конкурса за преместване, защото нямат три години прослужено време на заеманата длъжност.
Миналата година Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет обяви конкурс за преместване и заемане на 36 места в районни съдилища. Кандидатите бяха 59, но 23 от тях не бяха допуснати до участие, защото не отговарят на изискването за тригодишна уседналост на заеманата длъжност (чл. 191, ал. 1 от ЗСВ). Комисията за атестирането и конкурсите (КАК) тогава изтъкна, че не може да се приравняват двете длъжности – на младши съдия и на съдия в районен съд, какъвто бе случаят на повечето от 23-мата кандидати.
Някои от съдиите подадоха възражения пред Съдийската колегия, но тя ги отхвърли. Така казусите им стигнаха до Върховния административен съд, който вече се произнесе по пет от делата.
В три от тях жалбоподателите Мария Димитрова (РС-Свищов), Лилия Терзиева-Владимирова (РС-Пещера) и Яна Филипова (РС-Перник) твърдят, че текстът на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ противоречи на Конституцията, молят ВАС да спре производството и да сезира Конституционния съд.
Но трите състава във ВАС не споделят техните аргументи. „Правото на свободен избор на професия и място на работа не е ограничено по никакъв начин от този принцип (за уседналост – б.а.). От друга страна, създаването на условия за правилно функциониране на съдебната система и в частност ограничаване на текучеството и осигуряване на кадровото обезпечаване на органите на съдебната власт, са функция на действащия конституционен правов ред. Законодателно установеният превес на обществените отношения, които гарантират правилното функциониране на съдебната система спрямо личните (на конкретния магистрат) интереси, не е израз на несъразмерност, дискриминация или неравноправно третиране (както смята жалбоподателката), а е насочено към надлежното кадрово обезпечаване на органите на съдебната власт с оглед осъществяване на възложените й с чл. 117, ал. 1 от КРБ от конституционния законодател функции“, изтъква тримата върховни съдии Румяна Папазова (председател на състава), Николай Гунчев (докладчик) и Сибила Симеонова по делото на Мария Димитрова.
Те отхвърлят и друг аргумент, посочен само от Димитрова, а именно, че тази разпоредба в ЗСВ противоречи на принципа на свободно движение на работниците, залегнал в чл. 45 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС). Според този текст, цитиран от ВАС, „гражданите на държави от ЕС имат право да търсят работа в друга държава от съюза, да работят там, без да им е необходимо разрешително за работа, да живеят там за тази цел, да пребивават там дори и след като са приключили работата си, както и да бъдат третирани като гражданите на съответната страна по отношение на достъпа до заетост, условията на труд и всички социални и данъчни предимства“.
„Позоваването от жалбоподателката на принципа, закрепен в чл. 45 от ДФЕС и доразвит от вторичното законодателство на ЕС и съдебната практика на Съда на Европейския съюз в Люксембург, не навежда доводи за противоречие на решението на Съдийската колегия на ВСС с действителното съдържание на този принцип, и поради това е неотносимо към предмета на спора, а тезата на Мария Димитрова, че тълкуването от СК на ВСС на нормата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ е в колизия с европейската норма и ограничава съществено правото на свободата на движение на работници, няма как да бъде споделена поради липса на всякакви аргументи в нейна подкрепа“, изтъква тричленният състав на ВАС.
Сходни са мотивите и на другите два състава на Върховния административен съд в частта за конституционосъобразността на нормата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ по делата на съдиите Терзиева и Филипова.
Извън този спор, ВАС изцяло споделя доводите на Комисията за атестирането и конкурсите към СК на ВСС, с които не само тези три съдийки, но и още две – Нина Коритарова и Наталия Петкова от РС-Сливен, не са допуснати до участие в конкурса.
В четири от решенията си върховният съд казва, че длъжността „младши съдия“ е различна по степен от тази на „съдия в районен съд“ и заради това те не могат да бъдат приравнявани. Младшите магистрати имат различен професионален статус от този на редовите и за тях е предвиден друг ред на назначаване – този по чл. 243 от ЗСВ, обосновават се тричленните състави на ВАС.
Друг състав пък отхвърля жалбата на Наталия Петкова, която е районен съдия от година и 10 месеца, а преди това е била прокурор в РП-Ямбол. В случая за ВАС водещото е, че тя няма три години стаж като съдия и заради това казва, че СК на ВСС правилно не я допуснала до участие в конкурса.
Пред някои състави на върховния съд е бил поставен за обсъждане още един аргумент, а именно, че принципът за уседналост се прилага само в конкурсите за повишаване, но не и за преместване.
„Стеснителното тълкуване на изискването на чл. 191, ал. 1, изр. първо от ЗСВ и прилагането му само за конкурсите за повишаване, а не и за преместване, би противоречало на изричното препращане в разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ към нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, според което препращане изискването за уседналост трябва да се прилага както в конкурсите за повишаване, така и за преместване. Смисълът на нормата е ограничаване на текучеството както на по-високо, така и на едно и също йерархично ниво в системата, осигурявайки по този начин стабилност и кадрово осигуряване на органите на съдебната власт за поне три години и предвидимост при планиране на конкурсите“, сочат от ВАС.
Решенията са окончателни.
Още няколко сходни казуса чакат произнасянето на Върховния административен съд.
8
Коментирайте
Ама че смешка -не мога да повярвам, че дори съдиите от ВАС не искат да прилагат ЕП-питайте СЕС Люкксембург, господа-не се мислете за знаещи, защото не сте.
Аргументите на жалбоподателите са правилни.Има само един, който е в полза на съдийското решение-не са съизмерими „съдия“и младши.И под отлагателно вето тези колеги мога да се явят в конкурса след 3 години.Другите аргументи на ВАС са глупости за канарчета…
Напълно съгласна с решенията на ВАС. Принципът за уседналост е оправдан от баланса между обществения интерес за кадрово обезпечаване на системата на правораздаване и правата на магистратите (все пак е 3 години) и не може и дума да става за някаква дискриминация. Освен това намирам за доста обезпокоително позоваването на чл. 45 от ДФЕС. Мислех си, че в университета и в НИП се изучава ПЕС, но явно недостатъчно …
Според мен принципът на уседналост е в ущърб на младшите магистрати.
Напълно съм съгласна с мотивите на ВСС.
Естествено. Не може ей така да отидеш в РС. Нужен е опит и най вече стаж.
Изискването за тригодишна уседналост е абсолютно нужно в случая. Не виждам защо съдийките обжалват, при положение, че това е заложено и в ЗСВ.
И аз смятам, че не противоречи на основния закон. Но се изумявам на това, че мнозинството във ВСС разтълкува доста разширително нормата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, което е в нарушение на закона.
Освен това – не се тълкуват нормите по този начин-първо се прави функционално логическо-по мястото на нормата в общ нормативен акт Конституцията.После се тълкува според специален към общ закон-така се съотнасят фактите стеснително, за да се обособят относимо.После граматическо .И ако липсва ясна и безпротиворечива правна норма, се прави тълкуване по аналогия и пр.Но…госпожи и господа-така тълкувахме преди 2007 г.Сега тълкуването се извършва от СЕС Люксембург, защото по принципа на интеграцията правото се прилага в целия съюз ЕДНАКВО и националният съдия има само една процесуална възможност – да изостави прилагането на норма от Българсото право, а да приложи над него… Покажи целия коментар »