Приложното поле на ПЕС – изискване връзката да е „реална”
Механизми за определяне на изцяло вътрешни ситуации – критерии за определяне на „реална връзка”
Изложението в предходните ми публикации по темата за определянето на приложното поле на Правото на ЕС (ПЕС) не бива да създава съмнение – принципът на ефективност налага изискването във всички случаи връзката между ситуацията и Правото на ЕС да е реална[1]. В практиката на СЕО/СЕС изобилстват и примери на строг прочит, при които наглед съществуващата връзка не се смята за реална. Преценката зависи от конкретното субективно съюзно право „в комбинация с националната мярка, която го засяга по установим начин[2]”.
1. Неприложимост на ПЕС в случаи „без никаква връзка”.
1.1. Когато ситуация сама по себе си „не е свързана по никакъв начин с която и да било ситуация, обхваната от съюзните разпоредби”, ПЕС е неприложимо[3].
1.2. СЕС настоява, че не попада в обхвата на ПЕС национална норма, макар в уредена от ПЕС материя, ако „не цели изпълнение/приложение” на съюзна правна норма (СПН), а преследва цели, различни от тези на ПЕС/ЕС или когато съюзна разпоредба не налага задължения на държавите членки (ДЧ)[4]. Това крайно ограничително виждане беше преодоляно (виж нататък), но може да ориентира тълкуването на националния юрист.
1.3. СЕС определя ПЕС за неотносимо към определени национални мерки[5] или към международноправен акт, тъй като са извън обхвата му[6]. И по-общо – че ПЕС трябва да се тълкува само с оглед предоставените на ЕС компетенции[7] – макар само два месеца по-рано да приема, че трябва да се провери дали една национална мярка „сама по себе си… попада в обхвата на приложното поле на ПЕС[8], т. е. игнорира въпроса за „предоставените компетенции” (виж най-вече делото N.S.[9]). СЕС все пак посочва, че националният съдия трябва да провери дали „…с оглед на фактите положението на жалбоподателя в главното производство се урежда от ПЕС”.
1.4. Съвсем наскоро[10] СЕС отново ясно постанови, че преюдициално запитване има смисъл само ако отговорът може да бъде взет предвид при постановяването на решението на сезиращата го национална юрисдикция (т. 25), поради което е необходимо запитването да съдържа ясно установяване на връзка между делото по същество пред националната юрисдикция и Правото на ЕС, поради която тълкуването от СЕС е в отговор на обективна необходимост за решението на националната юрисдикция (т. 26). Затова СЕС „настоява за значението на посочването от националния съдия на конкретните причини, довели го до съмнение относно тълкуването на Правото на ЕС, …и актът на запитването трябва да съдържа изрично установената от него връзка между релевираните съюзни правни норми и приложимото към делото по същество национално право (т. 28[11]) или връзката на делото със съюзните норми, които смята, че трябва да приложи (т. 35). И тези изисквания „трябва да се спазват строго” (т. 29[12]).
И затова е „явно недопустимо” (т. 44 и дисп.) преюдициално запитване, което не отговаря на тези изисквания и само „се свежда по посочване, че приложимото национално законодателство „произтича от законодателния процес на транспониране” (т. 33), което е „крайно недостатъчно” (т. 42), поради което „е очевидно, че искането не се отнася за тълкуване, което е обективно необходимо за разрешаването на делото по същество, а има общ характер” (т. 36). Още повече, когато „искането не съдържа никакво обяснение защо се иска тълкуване точно на тези съюзни правни норми, …нито защо сезиращият съд има съмнения по тяхното тълкуване, а се свежда до съображения от общ характер” (т. 38) и „не посочва връзката между съюзните разпоредби и приложимото национално право (т. 39). Поради това не може да се установи и приложимост на (разпоредби от) Хартата на основните права (т. 40[13]).
1.5. Така СЕС дава ясно да се разбере: ако за една ситуация в държава членка не може разумно да бъде установена никаква реална връзка с ПЕС, тя е извън неговото приложно поле.
2. Неприложимост на ПЕС в случаи с „привидна връзка”
2.1. Когато материята е изцяло в запазена компетентност на държавата, националната юрисдикция може да поиска тълкуване на обхвата на свободната преценка на националните власти – респ. за приложното поле на ПЕС. Но ПЕС е неприложимо, ако националните власти „неправилно са квалифицирали разглежданите в главното производство…” действия като прилагане на СПН[14].
2.2.Когато „посочените от запитващата юрисдикция” съюзни разпоредби не възлагат на ДЧ конкретни задължения и „действащото Право на ЕС не съдържа никаква конкретна правна уредба в тази област”[15], делото няма връзка с ПЕС.
3. Служебно задължение за установяване на връзка
3.1. Изключително важно е да се разбира, че всеки съдия по всяко дело е длъжен да провери – служебно! – дали делото има връзка с ПЕС. Ако страна по делото се позове на (изтъкне) такава връзка, съдията е длъжен да провери задълбочено, а ако установи, че връзка няма – да се мотивира (и то ясно и пълно). Но дори в състезателни производства, ако страна не се позове на ПЕС, съдията е длъжен служебно да провери дали делото има връзка с ПЕС – най-малкото за да приложи вътрешна правна норма със задължителното съответстващо на ПЕС тълкуване.
3.2. Ако пък смята (по своя служебна преценка или по искане на страна), че по делото е необходимо да отправи преюдициално запитване до СЕС, националният съдия е абсолютно длъжен в акта на запитването (у нас – определение) ясно да посочи и аргументирано да установи връзката на делото със съюзните правни норми, за чието тълкуване или валидност се отнася запитването!
3.3. Изпълнението на това задължение не е въпрос на свободна преценка или желание – това е служебно задължение на националния съдия по всяко дело. Категоричен аргумент в това отношение съдържа чл. 94 на новия Процесуален правилник на Съда[16], който изрично и безусловно изисква съдържанието на преюдициалното запитване да включва (редом с кратко изложение на предмета на спора и приложимите национални разпоредби) изложение на „установената от запитващата юрисдикция връзка между съюзните разпоредби (чието тълкуване или преценка на валидност иска) и приложимото национално законодателство”. Затова преценката на националния съдия дали Съюзното право е приложимо (в тесен или поне в широк смисъл като относимо) стои в самото начало на всяко дело и на механизма на преюдициалното запитване.
3.4. Съвсем наскоро и Конституционният съд добави в своя Правилник (нова ал. 3 в чл. 18) изискване, когато го сезират (поне) ВКС или ВАС, „искането да съдържа аргументирана преценка на приложимото право, включително относно последиците от действието на правото на Европейския съюз, когато оспорената разпоредба или акт е в приложното му поле“[17].
3.5. Пренебрегването на това изискване и респ. задължение на националния съдия сам да установи (и надлежно да аргументира, вкл. в случай на запитване до СЕС) наличието на връзка на делото с ПЕС, многократно е било санкционирано от СЕС с произнасяне за недопустимост на преюдициално запитване[18].
3.6. В своето преюдициално запитване сезиращият съд трябва не просто да изложи основните факти, но и да очертае приложимото право – и най-вече връзката със Съюзното право: той е длъжен – не само в акта за отправяне на преюдициално запитване, но и във всеки съдебен акт! – да посочи и обоснове установената от него връзка с ПЕС[19].
3.7. Разбира се, понякога на националния съдия ще е необходимо преюдициално тълкуване от СЕС именно за да определи дали делото попада в приложното поле на ПЕС, т.е. дали конкретна СПН е приложима във (или поне има връзка с) висящото пред него дело – но дори тогава той трябва да може да очертае основанията за съмнение относно приложимостта на (връзката с) конкретна СПН, налагащи необходимостта от произнасяне на СЕС.
Все още масовото у нас непознаване/неразбиране на това задължение на националния съдия е причина за отхвърляне от СЕС на редица български преюдициални запитвания като недопустими.
4. Примери за отхвърлени български преюдициални запитвания (ПЗ) поради неизяснена връзка с ПЕС
Драматично важно е да се разбира, че дори едно дело да има връзка с ПЕС, това трябва да е установено ясно (и мотивирано) от националния съд.
4.1. По делото Естов (2010 г.) СЕС приема, че в случай на преюдициално запитване за тълкуване на ХОПЕС е задължително запитващата национална юрисдикция да представи „ясно очертана връзка” между приложимата вътрешна и относимата съюзна правна норма, което позволява да се установи, че става дума за „мярка по прилагане или по друг начин свързана с ПЕС”[20]!
4.1.1. И потвърждава ключово важното задължение на националния съдия: преди всичко друго да установи дали делото има връзка с Правото на ЕС. Винаги, когато е изправен пред съмнение дали връзка е налице (например поради настояването на страна да се приложи/спази ХОПЕС, което става масова практика), националният съдия трябва да положи максимални усилия да установи аргументирано дали са налице „елементи на връзка” (съществена или поне „достатъчна”), а ако не може сам да установи това, да отправи преюдициално запитване до СЕС (за тълкуване на обхвата на съответната СПН). А ако сам установи връзка, но и след това има съмнения относно приложима или относима СПН и реши да оправи преюдициално запитване до СЕС – да докаже („посочи ясно”, обоснове) наличието на такава връзка в определението, с което отправя запитването.
4.1.2. СЕС отхвърля запитването, тъй като „определението за преюдициално запитване не сочи нито едно конкретно обстоятелство, позволяващо да се счита, че (националният акт – б. м.) представлява мярка за прилагане на ПЕС или по друг начин е свързано с това право”[21]!
4.1.3. Съдът постоянно припомня разпоредбата на чл. 94, б „в” от Процесуалния правилник на Съда – възпроизведена еднозначно и обяснително в Препоръките на Съда към националните юрисдикции[22]. Той отказва да се произнесе, ако „запитването не съдържа минимума от обяснения за връзката”[23] или „преюдициалното запитване не съдържа данни, които да позволяват да се приеме, че спорът в главното производство е свързан с тълкуването или прилагането на норма от Правото на ЕС”[24]. Тук е много важно да се обърне внимание, че според СЕС запитване ще е допустимо дори само когато отговорът е необходим за тълкуването на СПН – очевидно с оглед тълкуването и прилагането на вътрешна правна норма.
4.1.4. Разбира се, както адвокатът в искането си пред националния съдия, така и съдията в запитването си до СЕС, може да не е напълно прецизен – да не се е справил сам именно с преценката кои точно СПН са приложими/относими към ситуацията[25] – и тъкмо затова да е необходимо тълкуване от СЕС.
4.2. По делото Чолакова (2013 г.) СЕС установява (в противоречие с виждането на Административния съд – София град) пълно отсъствие на връзка с ПЕС, тъй като не се отнася за осъществена свобода на движение, а за изцяло вътрешна ситуация[26].
4.3. По делото Петрус (2015 г.) СЕС отхвърля виждането (на Софийския районен съд), че ХОПЕС е приложима за защитата на правото на собственост (чл. 17), тъй като „нищо в преюдициалното запитване не дава основание да се смята”, че националната мярка (атакувана по делото пред СРС) е мярка по прилагане на ПЕС („свързана с тълкуването или прилагането на друга норма от Правото на ЕС, освен съдържащата се в Хартата” – т. 19)[27].
4.4. По делото Юмер (2014 г.) СЕС отхвърля виждането (на Административен съд – Варна) за връзка с ПЕС на спор относно данък върху доходите на физическите лица, поради което не следва да се произнесе по тълкуването на принципите на правна сигурност и ефективност (във връзка с чл. 20 и 21 ХОПЕС)[28].
5. Пример за отхвърлени български преюдициални запитвания именно поради неизяснена връзка – макар връзка да съществува
Все още масовото непознаване/неразбиране на задължението на националния съдия по всяко дело сам да изясни връзката с ПЕС (или аргументирано да отхвърли нейното наличие, ако е релевирано от страна) и изрично и аргументирано да го изложи в преюдициалното си запитване до СЕС е причина за отхвърляне от СЕС на редица български преюдициални запитвания като недопустими!
5.1. Категоричен пример за необходимостта националният юрист да е способен ясно да определя приложното поле на ПЕС (респ. на ХОПЕС) – дава още едно българско дело от 2020 г. [29]!
5.1.1. Целият чл. 5 от ДЕС (режим на компетенциите) има принципно значение на мяра за определяне на приложното поле на ПЕС. Сам по себе си обаче той не поставя нито една материя в обхвата на ПЕС! Дори когато действа „субсидиарно” обаче, мерките на ДЧ са мерки по прилагането на ПЕС. Иначе казано: всяка материя, в която ЕС има предоставена компетентност или която е пряко повлияна от такава материя, е „съюзна материя”. За да се поиска обаче преюдициално произнасяне на СЕС, трябва да бъде установена „реална връзка”.
5.1.2. Именно такава Районен съд – Благоевград не успява да посочи. СЕС отхвърля запитването като недопустимо (т. 62 и диспозитива) – именно и само поради отсъствието на (невъзможност от посоченото от националния съдия да се установи!) връзка с Правото на ЕС.
5.1.3. Първи извод: дори за националния съд наличието на връзка да е очевидно и несъмнено, трябва да го докаже (да се мотивира)[30], дори ако отправя запитване именно за изясняване дали делото има връзка с ПЕС (ясно и мотивирано да посочва на какво се основават съмненията).
5.1.4. Втори извод: Той трябва да посочи всички СПН (извън ХОПЕС), които смята за относими към делото (като посочи ясно и защо ги смята за относими, т. е. свързани с неговия предмет, страни и т. н.).
5.2. Същите изводи за драматичната важност на способността на националния съдия да установи (и посочи) връзка с ПЕС (респ. на страните по делото да му помогнат, като сами посочат ясно и в пълнота елементите на връзка – или с възражение наведат убедителни аргументи за обратното!) произтичат ясно от съвсем скорошното дело Елит Петрол[31].
5.2.1. Окръжният съд – Видин иска тълкуване на чл. 2 от ДЕС, чл. 67, § 1 от ДФЕС и разпоредби на регламент и две директиви. Същественият проблем е съмнението на запитващата юрисдикция относно съответствието на някои български законови разпоредби с ПЕС (т. 18).
5.2.2. СЕС обявява запитването за недопустимо – въпреки неговата несъмнена важност и наглед очевидната връзка с ПЕС! Именно и само защото връзката не е доказана в запитването (т. 36).
5.2.3. Националният съдия не е съумял изобщо да разчете приложното поле на съюзния акт (т. 22-24, не е поискал тълкуване на директивата за определяне на приложното ѝ поле).
5.2.4. „…Актът за запитването не съдържа …обяснение за връзката” (т. 36[32]).
5.2.5. Неизбежно щом не може да установи връзка на делото пред националния съдия с нито една от посочените в запитването норми от правото на ЕС, СЕС не може да установи и никаква връзка с ХОПЕС[33]!
5.2.6. Това „лишава Съда от възможността …да даде полезен отговор на запитващата юрисдикция” – а очевидно и показва невъзможност (неспособност?) самият национален съдия изобщо да определи дали ПЕС е приложимо/относимо, респ. дали трябва да се съобразява с него[34].
5.2.7. Забележете: въпреки че може да се смята, че връзка с регламента несъмнено има! И макар да смятам, че в случая СЕС проявява крайна – и не особено продуктивна – строгост в разбирането за необходимото съдържание на едно преюдициално запитване, настоявам много ясно да се разбере, че страните – по всяко дело! – трябва да се постараят максимално рано в хода на делото (за да могат евентуално да извлекат всички последици) да изяснят (и докажат) връзката му с ПЕС, респ. ако не направят това, съдията е длъжен служебно да го направи сам!
5.2.8. Ще го повторя ясно: изискванията към преюдициалното запитване са всъщност изисквания към всяко съдебно произнасяне – по всякакво дело!
5.2.9. Именно затова Големият състав на СЕС намира за необходимо за пореден път да припомни (на неориентираните национални съдии[35]…) азбучни елементи на производството за преюдициално запитване. Всяка инициативност на националния съдия да потърси съдействието на СЕС е възхитителна и насърчавана от самия СЕС – тя обаче естествено и неизменно трябва да се основава на „етика на отговорността”[36]: компетентно усилие за справяне с всички, изведени в практиката на СЕС критерии и изисквания…
5.2.10. В заключение на това изложение можем да приемем, че не всяко сходство, близост, аналогия или друго подобие е достатъчно, за да определим една СПН за относима (респ. ХОПЕС за приложима). Както не е достатъчно мълчаливо да презумираме наличието на такава връзка. А ключово за преценката е разбирането за „релевантност”!
Затова ще го изясня в следващата публикация.
[1] Изразените в тези публикации виждания са лични и не ангажират институцията, на която авторът принадлежи.
[2] CJUE, 15. 11. 2011, Dereci, C-256/11, т. 71-72.
[3] CJCE, 29. 5. 1997, Kremzov, C-299/95, т. 16.
[4] CJCE, 18. 12. 1997, Annibaldi, C-309/96.
[5] CJEU, 7. 3. 2013, Sindicato dos Bancários do Norte u.a., C-128/12.
[6] CJUE, 27. 11. 2012, Pringle, C-370/12, т. 179-180.
[7] CJUE, 15. 11. 2011, Dereci, C-256/11, т. 71. Виж също CJUE, 5. 10. 2010, McB, C‑400/10 PPU, т. 51.
[8] CJUE, 15. 9. 2011, Gueye et Salmerón Sánchez, C‑483/09 et C‑1/10, т. 69.
[9] CJUE, 21. 12. 2011, N. S., C-411/10 & 493/10.
[10] CJUE (Опр.), 10. 12. 2020, XX c/ OO, C‑220/20.
[11] Виж и CJUE (Опр.), 28. 6. 2000, Laguillaumie, C‑116/00, т. 23-24, и CJUE, 16. 7. 2020, Adusbef et Federconsumatori, C‑686/18, т. 37 и цитираната практика.
[12] Виж специално българското дело CJUE, 5. 7. 2016, Ognyanov (Огнянов), C-614/14, т. 19 и цитираната практика, както и съвсем наскоро CJUE, 16. 7. 2020, Adusbef et Federconsumatori, C‑686/18, т. 38 и цитираната практика.
[13] Виж съвсем наскоро CJUE, 7. 11. 2019, UNESA et a., C‑80/18 – C‑83/18, т. 36 и др., както и българското дело CJUE (Опр.), 15. 1. 2020, Corporate Commercial Bank, en liquidation c/ Elit Petrol AD (Елит Петрол), C‑647/18, т. 37 и др. (за него виж и нататък).
[14] CJUE (Голям състав), 7. 3. 2017, Х et Х, С-638/16 PPU.
[15] CJUE (Опр.), 7. 9. 2017, Demarchi Gino, съединени дела C-177/17 и C-178/17.
[16] В сила от 1 ноември 2012 г. посл. изм. ОВ, 6.12.2019, L 316, виж в rp_bg.pdf (europa.eu). За неговите особености и значение виж подробно в Атанас СЕМОВ, Съвременно международно правораздаване. Измененията в правната уредба на съдебната система на ЕС след Лисабонския договор. Приложение към Том ІІ. Съдът на Европейския съюз, Институт по международно право, Институт по европейско право, С., 2013, налично на eubg.eu (Учебни материали/Учебници и научни трудове).
[17] В сила от 6. 11. 2021 г., виж Конституционен съд на Република България (constcourt.bg)
[18] Пост. практика – виж напр. определенията по делата CJUE, 22. 12. 2010, Omalet, C‑245/09, т. 18; CJUE, 1. 3. 2011, Chartry, C‑457/09, т. 25 и 26; CJUE, 10. 5. 2012, Corpul Naţional al Poliţiştilor, C‑134/12, т. 15 и др.
[19] CJUE, (Опр.), 1. 3. 2011, Chartry, C-457/09, т. 25; CJUE, (Опр.), 22. 11. 2011, Pagnoul, C-314/10, т. 24.
[20] CJUE (Опр.), 12. 11. 2010, Asparuhov Estov et a. c/ Ministerski savet na Republika Bulgaria (Asparuhov Estov, Красимир Аспарухов Естов и др. срещу Министерски съвет на Република България, Естов), C-339/10, т. 14.
[21] И дори самото дело е реферирано в Сборника на практиката на СЕС с „Липса на връзка с Правото на Съюза – Явна липса на компетентност на Съда“. И по делото CJUE, 8. 5. 2014, Pelckmans Turnhout, C-483/12 СЕС настоява: „В конкретния случай актът за преюдициално запитване не съдържа никакви конкретни данни, позволяващи да се приеме, че обсъжданото в главното производство правоотношение попада в обхвата на правото на Съюза”. И дори „в акта за преюдициално запитване изобщо не е установено спорът да има връзка с някоя от посочените от запитващата юрисдикция хипотези, предвидени в разпоредбите на Договора” (т. 16, 20, 22, 23, 26, 27 и в диспозитива).
[22] Актът на запитването трябва да излага „установената от запитващата юрисдикция връзка между съюзните разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство” – Препоръки към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (ОВ, 2019/C, 380/01), т. 15, трето тире.
[23] CJUE (Опр), 11. 12. 2014, Stylinart, C-282/14.
[24] CJUE (Опр), 25. 2. 2016, Aiudapds, C-520/15, т. 21 и 23. Аналогично виж преди това и в CJUE, 2. 7. 2015, Gullotta и Farmacia di Gullotta Davide & C., C-497/12.
Разбира се, длъжни сме да признаем, че и в това отношение СЕС не е особено последователен – понякога той не смята за нужно да акцентира върху липсата в акта за преюдициално запитване на анализ/аргументи за връзката между приложимото вътрешно право (ситуацията) и съюзното… – виж напр. наскоро CJUE (Голям състав), 6. 10. 2015, Delvigne, С-650/13, т. 24.
[25] СЕС се отнася относително толерантно: „що се отнася до релевантността на посочените (от националния съдия – б. м.) разпоредби, от постоянната съдебна практика следва, че посочването от запитващата юрисдикция във формулирания от нея преюдициален въпрос на някои разпоредби от правото на Съюза не е пречка Съдът да даде на тази юрисдикция всички насоки за тълкуване, които могат да бъдат полезни за решаване на делото, с което е сезирана, независимо дали ги е посочила във въпросите си” – CJUE, 26. 9. 2013, Texdata, C‑418/11, т. 35. Виж също CJUE, 10. 2. 2011, Vicoplus et a., C‑307/09 – C‑309/09, т. 22 и CJUE, 22. 3. 2012, Nilaş et a., C‑248/11, т. 31.
[26] CJUE (Опр.), 6. 6. 2013, Gena Ivanova Cholakova c/ Osmo rayonno upravlenie pri Stolichna direktsia na vatreshnite raboti, Cholakova, Гена Иванова Чолакова срещу Осмо районно управление при Столична дирекция на вътрешните работи, Чолакова), С-14/13.
[27] CJUE (Опр.), 5. 2. 2015, Rumyana Asenova Petrus c/ Republika Bulgaria (Petrus, Румяна Асенова Петрус срещу Република България, Петрус), С-451/14.
[28] CJUE (Опр.), 17. 7. 2014, Levent Redzheb Yumer c/ Direktor na Teritoriyalna direktsia na Natsionalna agentsia za prihodite – Varna (Yumer, Левент Реджеб Юмер срещу Директор на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите — Варна, Юмер), С-505/13, т. 19 и др.
[29] CJUE (Опр.), 13. 2. 2020, МАK ТURS AD c/ Direktor na Direktsia « Inspektsia po truda » – Blagoevgrad (МАК ТУРС), C‑376/19.
[30] Т. 17 относно чл. 9 и 19 от Препоръките към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания – ОВЕС, 2019, серия C, бр. 380/01, виж на https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=OJ:JOC_2019_380_R_0001. Виж и чл. 94, б. „в” от Процесуалния правилник на Съда. Потвърдено еднозначно съвсем наскоро и по CJUE (Опр.), 19. 12. 2019, Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, C‑140/19, C‑141/19 et C‑492/19-C‑494/19, т. 48.
[31] CJUE (Опр.), 15. 1. 2020, Corporate Commercial Bank, en liquidation c/ Elit Petrol AD (Елит Петрол), C‑647/18.
[32] Виж и скорошното CJUE, 7. 11. 2019, UNESA et a., съед. дела C‑80/18 – C‑83/18, т. 35.
[33] Т. 37, 41 и 42. Съдът препраща към CJUE, 7. 11. 2019, UNESA et a., съединени дела C‑80/18 – C‑83/18, т. 36.
[34] Т. 31, където четем (травмиращо…), че запитващата юрисдикция дори „не е посочила датата на откриване на производството по несъстоятелност, …а …регламентът е приложим само към производствата по несъстоятелност, открити след 26 юни 2017 г.”. „Във всички случаи от акта за преюдициално запитване не е видно, че членове 7 и 8 от този регламент, посочени от запитващата юрисдикция, …биха могли да бъдат релевантни за делото в главното производство” (т. 33).
Възможно ли е националният съдия (и адвокатите на големите стопански субекти – страни по делото пред него!) изобщо да не са прочели/забелязали тази разпоредба на приложимия според него регламент?!…
[35] Нека признаем – далеч не само в новите ДЧ (категорично не само в България, което пък не може да ни успокоява) – напр. по цитираното от самия СЕС съвсем скорошно дело CJUE (Опр.), 11. 7. 2019 г. RM et SN c/ Agrotiki Trapeza Ellados, C-262/19, запитването е отправено от юрисдикция от Гърция, членуваща в ЕС от 40 години! И все пак…
[36] По израза на зам.-председателя на Държавния съвет на Франция Жан-Марк Сове – Jean-Marc Sauvé, La protection des droits fondamentaux au niveau de l’Union européenne et des Etats membres, Propos introductifs, XXVème Congrès de la Fédération internationale de droit européen (FIDE), Tallinn, 30 mai – 2 juin 2012.
29
Коментирайте
Какво е това – – словесна тирада или какво.
Желая на чл.-кор. проф. Семов все такава нестихваща енергия! Очевидно е, че пише книга. Чакаме я!
ПЕС е сбор от общи локуми и политдирективи – ама националния съдия не питал правилно…ама националния съдия, освен ако няма някаква изгода, въобще не желае да пита…санкции че не пита, на практика няма…казано накратко – ПЕС е мн.шум,малко ефект, така че да се съсредоточим на нещо по-практично и работещо
Нямах представа, че е възможно националният съдия да не е съумял изобщо да разчете приложното поле на съюзния акт.
Семов -блестящ както винаги.
Добри примери за отхвърлени български преюдициални запитвания е дал.
Изключително изчерпателен анализ.
Семов да вземе да направи един цялостен труд, а не да прави публикации на парче. Хубаво станал член-кореспондент на БАН, ама да запълва норма по този начин е смешно.
Колега, това му е поне четвърта публикация по отделни аспекти от темата и то само в лекс.бг. Очевидно подготвя труд и ще бъде полезно да се издаде скоро.
П.С. при заета длъжност „член кореспондент“ няма изискване за норма, поради което се съмнявам и да се търси запълване.
Може би просто присърдце си изпълнява задълженията да пропагандира:
Чл. 54. (1) Академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и почетните членове на БАН:
2. съдействат за повишаване на обществения авторитет на БАН и за пропагандиране на постиженията й;
3. подпомагат решаването на проблеми на науката в България и защитата на целостта, автономията и имуществото на БАН.
Имам предложение към лекс.бг- допитайте се по посочената в настоящата статия тематика, до Марияна Кънчева и Александър Корнезов -съдии в Общия съд на СЕС, както и до Александър Арабаджиев Председател на I състав на Съда, относно изясняване на обективните правни критерии за допустимост на едно преюдициално запитване до СЕС респ/ липсата на такива в ПЕС.Ако и те потвърдят наличието на субективен елемент в преценката на Съда относно допустимостта на едно конкретно преюдициално запитване до СЕС, няма какво повече да се увърта и трябва да се осмисли много внимателно с какво всъщност се занимава СЕС- с право или с политика, или… Покажи целия коментар »
А Вие мислите,че те ще си признаят, че СЕС се занимава с политика?! Само за справка – половината компетенции на съюза са достигнати по съдебен ред и една впоследствие – пренесени в УД, а не обратното. Естествено, че се занимават и с политика. И то от десетилетия.
От една страна- видите ли, националните съдии били леко некомпетентно- видно от следното “….5.2.3. Националният съдия не е съумял изобщо да разчете приложното поле на съюзния акт …“, а от друга страна- “…В практиката на СЕО/СЕС изобилстват и примери на строг прочит, при които наглед съществуващата връзка не се смята за реална…“ и “….И по-общо – че ПЕС трябва да се тълкува само с оглед предоставените на ЕС компетенции[7] – макар само два месеца по-рано да приема, че трябва да се провери дали една национална мярка „сама по себе си… попада в обхвата на приложното поле на ПЕС[8], т. е.… Покажи целия коментар »
Да допълня- предвид фактът, че СЕС няма единни юридически обективни критерии кое преюдициално запитване може да се счете еднозначно за включено в приложното поле на ПЕС, а решава този въпрос съгласно нямам свои субективни критерии, то може да твърди, че СЕС не се занимава с юридическото изясняване на приложното поле на ПЕС и на неговото юридическо приложно поле- една от неговите основни функции, а със създаване и утвърждаване на нови ЕС непопулярни политики, което е незаконосъобразно и в противоречие с правата, предоставени му от ДЧ – страни по многостранните писмени международни договори ДФЕС и ДЕС- първичното ЕС право.
съгласно нямам- съгласно някакви
Хайде, СТИГА с незаконосъобразно и противоправно “саморазширяване“ на приложното поле на ПЕС от СЕС и ЕК в нарушение на ДФЕС и ДЕС. Никой не може да черпи права от противоправното си поведение и този ПРАВЕН принцип, който е в сила за всяка отделна правна система на всяка държава- член на ЕС, трябва да бъде солидно припомнен и на СЕС, и на ЕК. Мислете как ще оправите здравната криза, защото ако няма живи ЕС данъкоплатци, няма да има парички за заплатите на адвокатите и съдиите в СЕС, както и за формиране на ЕС бюджет…СЕС да преустанови противоправното си поведение и да… Покажи целия коментар »
Всъщност аз виждам друга тенденция СЕС лека полека започва да тръгва по стъпките на ЕСПЧ и да порязва каквото може по допустимост. Намирам това за доста опасно. Явно с увеличаването на броя на делата, работата им идва в повече. В ЕСПЧ нещата вече са трагични. Поголовна сеч на жалбите и то от държави като нашата, където върховенството на правото хич го няма
„И макар да смятам, че в случая СЕС проявява крайна – и не особено продуктивна – строгост в разбирането за необходимото съдържание на едно преюдициално запитване“. Деликатно и внимателно, ама гледам и Семов казва същото
Да вземат пример от БГ и да си разкрият допълнителен щат за съдии 😊 Шегувам се, тенденцията е много притеснително, особено с оглед ситуациите в редица държави – БГ, Унгария, Полша…
Чудя се защо не издаде най-сетне книга. Би била полезна
Или учебник, нали вече е член кор. 😊
Удоволствие е да се четат трудовете му.
Дааа, Семов очертава една тенденция на бих казал идиотско пляскане на норми, предимно от ХОПЕС, които са приложими към всичко на практика, щото ХОПЕС ти дава основни права, с което някои колеги си мислят, че запитването им е мотивирано. Поучително четиво!
Малко като стена на срама се е получило…
Винаги съм си задавал един въпрос – при положение, че на 80% да го кажем, а може и да са повече, имаме припокриване на ХОПЕС и КРБ, защо, питам защо, не се намери един съдия, който да остави неприложена законова норма заради противоречие с КРБ, която има пряко приложение. Да, никой извън ВКС и ВАС, няма право да сезира КС, но пък я да видим какво ще стане, ако съдът откаже да приложи явно противоконституционна норма. Но все не става и не става. Преди време Орсов беше пуснал тук едно свое изследване, направо покъртително в това отношение. Ако имахме друг… Покажи целия коментар »
Задай си някои въпроси за НИП и неговото управление през последните години и ще намериш отговора. Това трябва да се възпитава у новите поколения съдии, но както виждаш не се случва
Дори и НИП е късна мярка. Малко преди това е заровено кучето.
По темата
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Какви дълги статии, кой ще ти ги чете.
Сядам – слагам очилата и почвам.