Приеха новата наредба за юридическото образование
Министерският съвет прие новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“, съобщи министърът на правосъдието Надежда Йорданова.
„Това е значим успех, защото действащата наредба от 1996 г. отдавна не отразява реалностите на обществено-икономическия живот, сложността на правната система и обществените потребности. Същността на политиката не е в шумните скандали, шоуто, партийните интереси или егото, а в мисълта за бъдещето за нашето общество. Или поне така трябва да бъде“, коментира тя във Фейсбук.
Новата наредба ще влезе в сила три дни след обнародването ѝ. Като се предвижда, студентите, приети преди влизането ѝ в сила на наредбата, както и тези, приети в първи курс „Право“ през учебната 2022/2023 г., да завършат обучението си по учебните планове и програми, при действието на които са приети, т.е. на старата наредба.
Както е известно до последно имаше колебание как да се влиза „Право“ и бяха обсъждани различни варианти.
По информация на „Лекс“ днес Министерският съвет е приел следното: „Студентите, които се обучават в специалността „Право“ по чл. 1, ал. 2, се приемат при условията на чл. 68 от Закона за висшето образование, като оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература е задължителен балообразуващ елемент. При образуването на състезателния бал на кандидат-студенти, чиято диплома за средно образование е издадена преди въвеждането на държавни зрелостни изпити и нямат оценка от държавен зрелостен изпит по български език и литература, за балообразуващ елемент се взема общият успех от дипломата за средно образование“.
Т.е. университетите сами ще избират дали да приемат с матура, или с изпит. Ако изберат да провеждат изпит, сами ще утвърждават конспектите за него. А съдържанието се определя в съответствие с учебните планове и програмата в гимназиалната степен на образование. Това означава, че какво ще включва и ще представлява кандидат-студентският изпит ще решават самите университети, тъй като в наредбата вече не е регламентирано, че той е по български език и по история на България, както е в момента.
Освен това се изравнява хорариумът за редовното и задочното обучение и наредбата предвижда, че и в двете форми обучението е с продължителност не по-малко от 10 семестъра и с минимален хорариум 3500 учебни часа.
Ето кои ще са задължителните дисциплини и какъв ще е минималният хорариум за всяка от тях:
- История на държавата и правото – 75 часа (в момента е 90 часа)
- Обща теория на правото – 105 часа
- Конституционно право – 135 часа
- Гражданско право (обща част) – 120 часа
- Административно право – 90 часа
- Административен процес – 105 часа (в момента дисциплината е Административно право и административен процес и се учи 150 часа)
- Вещно право – 90 часа (в момента 75 часа)
- Международно публично право – 105 часа (в момента 90 часа)
- Финансово право – 105 часа
- Облигационно право – 165 часа
- Наказателно право – 180 часа
- Семейно и наследствено право – 105 часа
- Международно частно право – 105 часа
- Трудово право – 135 часа
- Търговско право – 165 часа
- Осигурително право – 75 часа;
- Гражданско процесуално право – 180 часа
- Наказателно процесуално право – 150 часа (в момента 135 часа)
- Данъчно право и процес – 75 часа
- Право на Европейския съюз – 120 часа (в момента 75 часа)
- Защита правата на човека – 75 часа (нова дисциплина)
Регламентира се, че в програмите на учебните дисциплини, по които се изучава правната уредба на области на обществени отношения, „в които съществува хармонизирано законодателство на ЕС, се включва преподаване на относими въпроси от материалното право на Европейския съюз“. По предложение на факултетния съвет всяко висше училище може да въведе и други задължителни учебни дисциплини.
Новата наредба запазва правилото, че поне половината от хорариума трябва да е за лекции.
Както „Лекс“ писа, за първи път се регламентират практически умения и компетентности, които трябва да осигури обучението по „Право“. Те са за:
- формулиране и защитаване на правна теза;
- анализ на съдебната практика;
- решаване на казуси;
- извършване на научно-юридическо проучване, включително на работа с национални и чуждестранни правно-информационни системи;
- академично писане;
- участие в дебати, реторика и съдебна реторика;
- подготовка и провеждане на преговори по юридически казус;
- подготовка на проекти на юридически документи, включително на нормативни актове, договори, правни съвети, искови молби, отговори на искови молби, жалби, подготовка на пледоарии, административни актове, актове за установяване на административни нарушения, наказателни постановления, съдебни актове и други процесуални документи;
- професионални отношения с колеги, клиенти и граждани, търсещи юридическа институционална помощ и съдействие;
- юридическа професионална етика.
Задължителните избираеми дисциплини ще са: римско частно право, право на интелектуалната собственост, криминалистика, криминология, банково право, наказателно-изпълнително право, правен режим на държавната служба, правен режим на обществените поръчки, потребителско право, екологично право, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на Вътрешния пазар на Европейския съюз, академично писане, организация на правосъдието и правозащитните институции, информационно право, правен режим на защита от дискриминация и медиация.
Държавните изпити стават „национални“. Те отново ще са по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки и е регламентирано, че се провеждат в две изпитни сесии в периодите октомври-декември и март-май.
Писмената и устната част на всеки от трите изпита се провеждат от една и съща комисия, предвижда наредбата.
Всяка комисия се определя от министъра на правосъдието чрез жребий. В нея влизат по двама хабилитирани преподаватели от областта съответно на публичноправните, гражданскоправните или наказателноправните науки, както и един представител на практиката – съдия от Върховния касационен съд или от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура или от Върховната административна прокуратура или адвокат с юридически стаж не по-малко от 15 години.
Всяка година до 30 юни министърът на правосъдието ще утвърждава списъците с членове на изпитни комисии.
Той утвърждава и конспекта за трите изпита, въз основа на предложения от юридическите факултети.
Писменият държавен изпит е анонимен и се състои в решаване на казус. Той се провежда в сградата на съответното висше училище и продължава 4 астрономически часа. „Писменият държавен изпит се полага едновременно във всички висши училища, които провеждат обучение по специалността „Право”. Датата и часът на провеждането му се определят от министъра на правосъдието“, предвижда новата наредба.
Комисия, определена със заповед на министъра на правосъдието след публичен жребий измежду включените в списъка с преподаватели и представители на практиката разработва по 3 казуса за съответния държавен изпит. „Казусът се базира на постановено окончателно съдебно решение на върховна инстанция и не може да засяга случаи, при които съществува противоречива практика. Казусът е един и същ за студентите по специалност „Право” от всички висши училища и се изтегля в деня на изпита в Министерството на правосъдието“, гласи новият регламент. При разработването на казусите, комисията подготвя и решения към тях. Решението на казуса, който се е паднал на писмения изпит, се публикуват на сайта на МП още в деня на провеждането му.
Писмените отговори на казуса се проверяват от държавната изпитна комисия, която обявява резултатите с протокол до 10 дни след приключването на изпита. Оценката е „издържал“ или „неиздържал“ и не подлежи на преразглеждане.
За устния държавен изпит наредбата предвижда, че се провежда в сградата на съответното висше училище в срок до 10 дни след обявяването на резултатите от писмения изпит. При него студентите се оценяват по шестобалната система.
62
Коментирайте
Убразованието е под всякаква критика и с наредба няма да стане. Вече и със закон не става.
Трябва нова Конституция. С нови и други хора за съдии и прокурори.
Образованието* 🙂
*У*бразованието е под всяква критика?
Правото е отговорна професия. Един грешен правен съвет или процесуално действие може да доведе до значителни имуществени и неимуществени вреди за клиента. Колкото са повече юристите, толкова повече са безотговорните сред тях. Затова държавата трябва да предприеме драстични мерки за намаляване на броя на студентите по право. Това би повишило качеството на правните услуги в страната.
Мисля, че отношението на държавата към тази професия е крайно безотговорно.
По-добре да въртиш кебапчета на някоя квартална скара, отколкото да завършиш право в България. Жалката истина е, че вместо да се въведе минимум възнаграждение, отговарящо на положените усилия, навред се плюе как младите не искали да работят за малко пари. Ами естествено, че няма да работят за малко пари, след като виждат детето на съседа си в 4-ти клас да изкарва тройно, щото знае да инсталира Уиндоус.
Белким некой им поверва, че нещо са свършили в МП за седем месеца.
Освен класическата иудейщина. С финансовата подкрепа на А за Б и норвежкия механизъм за купуване на мисирки.
Ами, колеги, реформата уж има претенцията да отразява съвременните постижения на правото и законодателството, както и практическата ориентация на базата на теорията, а нещо като че ли просто е повърхностно онагледена цялата работа. Язък за „уж“ публичните дебати по темата. Иначе да, аз съм твърдо „За“ регулиране на юридическите факултети в страната. Девет са твърде много. Не повече от три трябва да бъдат. По наше време за 250 места в Юридическия факултет на СУ, тогава единствен в страната, се борихме 12 хиляди човека.
Браво в кавички! Реформата в кавички накратко: „От десния галош, го преместиха в левия галош.“
„Нова“ наредба, която не е консултирана с никого, нищо не е взето предвид от общественото обсъждане, приета е кабинет в оставка и не адресира НИТО ЕДИН от познатите от десетки години проблеми в системата. Ако трябва да бъда циничен, бих казал, че реалната причина за „новата“ наредба е обещано повишаване на хорариума на определени преподаватели…
Наредбата е със същия режим като старата с дребни промени в подробностите. А какъв беше смисълът да се прави обществено обсъждане онлайн, след като няма да се взима предвид какво се говори там? Хубава работа, ама българска!
Австрия (8,9 млн. население) – 5 юридически факултета,
България (6,5 млн. население) – 9 юридически факултета.
От Освобождението до налагането на т.нар. демокрация имаше един юридически факултет и в пъти по-качествено образование, кадри, правосъдие!
АМИН
За народния съд ли говорите?!
Да. И за него. За разлика от сегашните беше ефективен. И качествен.
Народният съд е като днешния специализиран, дето го закриха. Кадрите- преди от партията, сега от селата и все службогонци и тъпунгери с дипломи, без да са учили. Тъй че….
криминалистиката трябва да влезе като задължителен предмет в обучението на сегашните студенти по „Право“, даже и да се добави в конспектите за държавен изпит по наказателноправни науки, и в конкурсите за младши магистрати. Повярвайте изключително смешно е, когато магистрат, адвокат, разсл. полицай и т. н. не знаят какви експертизи да назначат и прегледат при едно разследване на автотранспортно престъпления или пък да не знаят как да планират разследването на умишлено и предумишлено убийство
За криминалистиката се иска качествена лаборатория, да се правят практически упражнения, да се видят нещата на практика как работят, но, за съжаление, повечето юридически факултети не разполагат с такава. Па и да не говорим, че тази техника е супер скъпа!!!!
Не може в ЮФ на СУ – Информационното право и Криминалистиката да са задължителни дисциплини, а примерно в УНСС да са свободноизбираеми или изобщо да не се изучават. Трябва уеднаквяване! Не може мен да ме мъчат с разни информационни договори, електронни изявления, следи, изземване, фиксиране, разследване на неизгодни сделки, а в УНСС това да е избираемо или да не се изучава грам! Ужас!
Някой ден ще си благодарен за задължителното им изучаване. Пожелавам да нямаш колега завършил УНСС като моя, който да е за посмешище на голям работен колектив 😉
По същата логика трябва да се уеднаквят и дисциплините Микроикономика и Макроикономика, тъй като в УНСС се изучават като задължителни дисциплини в специалност „Право“, а в СУ не се изучават.
Напротив в ЮФ на СУ се изучава „Обща икономическа теория“, в 1-ви курс, за разлика от вас, ние имаме и УПРАЖНЕНИЯ по дисциплината, а не САМО лекции.
Поредния нормативен акт, който показва, че МП не е запознато какво се случва реално. Но има и добра новина заминава си, просто не са запознати с материите, които искат да реформират, сложили в КПКОНПИ законопроекта инспекторите да разследват наркотици и трафик на хора – това според тях има корупционен елемент. Поне като искаш да правиш нещо го направи с хора, които го работят и разбират, а не с хора които са юристи само да са политици или са адвокати само на визитка. Че и тук така.
Кат` цяло същия уй.
Многознайкова как ще намери примерно 42-ма хабилитирани преподаватели по наказателноправни науки?! То те се броят на пръстите на едната ръка в БГ. Или и асистентите ще ги пишат „доценти“ и „професори“, само и само да се изпълни наредбата. Дано не почне безразборно пръкване на „доцент“ и „професори“ по право…че…
Това с изпит в едни и същ ден ще доведе до доста проблеми, а и невъзможност да се проведат. Едвали ще се намерят едновременно по трима хабилитирани за всичките 14 факултета, т. е. за 42-ма доценти и професори, които да имат възможност да станат членове на комисии. От друга страна Министерство на образование въвежда нови ограничения, които да затрудняват хабилитирането и следователно те ще намелеят и тогава откъде ще се вземет членове за комисии, които да са в готовност точно на една дата да бъдат налице
СЛЕДВАЩА СТЪПКА – забранете на Близнашки да обикаля като дърта калинка из всички възможни юридически факултети в страната и да изнася лекции по селяния и злословене, приличащи на Конституционно право!
Г. Близнашки е същият като учителя си акад. Ярослав Радев, т. е. -изкуствено надценен. Нашият поток едно време беше при акад. Радев по Държавно право (сега Конституционно право), спомням си, че имахме лекции всяка Сряда от 7 до 10 ч. сутринта и двата семестъра в 292 аудитория. Ходихме с колегите, за да слушаме хвалебствията му – колко велик е бил като председател на Държавния съвет и сродни истории. Затова пък всеки Петър посещавахме лекциите на проф. Борис Спасов, които бяха следобед в 272 аудитория, проф. Спасов беше на светлинни години по-напред в конституционноправната материя от Радев, доказателство затова е, че… Покажи целия коментар »
Аз пък Ярослав Радев го харесвах като характер, защото поставяше на място всеки. Е, да, вярно че колеше и бесеше в ЮФ и като цяло на правния фронт в онези години, но пък беше справедлив и не обичаше подмазвачите и хитреците. За последно го видях през 2008 г. пред къщата му в кв. „Лозенец“, беше седнал на пейката пред двора и го бях поздравил, в началото не можах особено да го позная, защото беше доста остарял, леко прегърбен, с бастун, та ми беше отвърнал – „Радвам се, че не ме подминавате!“. На следващата година, през 2009 почина.
Напротив аз нищо лошо не казвам за академика, но беше с твърде тежък, подигравателен, самовлюбен и мрачен характер. Но си получи заслуженото…да бъде забравен от юридическата общност в България!
А за задължителен чужд език – нищо! Не може така, всяка специалност предлага и чуждоезиково обучение, поне английски език трябва да стане задължителен от първи до пети курс, а и да се полага изпит по него
„История на българската държава и право“ е учебна дисциплина, която е била свободноизбираема в Юридическия факултет на СУ преди 44-та година. След 44-та година, под влиянието на академик Ярослав Радев става задължителна в учебната програма, имаща за цел да даде правноидеологическите очертания на бъдещия марксистки юрист, наред с Общата теория на правото, която преди 89-та година беше изцяло подчинена на партийното и маркс-ленинското право.
Пф, не знам ся кви са им реформите, щото учех „История“ като първа специалност и с мои колеги решихме да запишем „Право“ като втора специалност. По онова време все още можеше да се записва. Тогава декан беше проф. Тенчо Колев, отидохме в деканата, понеже ни направиха проблем с изпитите, проф. Колев само ни каза: „Всичко е точно, ако има още желаещи от историческия давайте ги да ги записваме“, хахаха, преподаваше ми по Обща теория на държавата, сладкодумен беше като цяло.
Ах, това Наде!
Не знам, ама по мое време финансовото и данъчното право в ЮФ на СУ се претупваше. Бях прии проф. Петканов и финансовото право що-годе го преподаваше, ама данъчното в 5-ти курс, само на три лекции влезе, в началото, в средата и в края – за да ни каже, че ще имаме устен изпит. После трябваше сума ти време да отделя, за да го науча това данъчно
А защо не направят римското частно право, криминалистиката, криминологията и екологичното право ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ.
Както казва проф. Близнашки – каквито и промени да направят нашият Юридически факултет заприлича на юридически техникум.
Тогава проф. Близнашки да послуша Майкъл Джексън и да започне с човека в огледалото.
В ПУ по мое време на държавните яко слушалки в ушите и без проблем високи оценки….
Айде стига с тия задочни юристи
Задочните юристи, които работеха в престижни адвокатски фирми по време на следването си бяха като рок звезди сред колегите си от редовната форма от която се махнаха 😉
Ужас! Да си бяха оставили старата наредба.
Нелепо е за балообразуващ елемент да се взема общият успех от дипломата за средно образование.
Абсолютно. Ако аз се скъсвам да уча, обаче успехът ми не е пълна шестица защото съм в елитно училище, то ще дойде някой парашутист с висок успех само защото е минавал между капките.
Ура за римско частно право!!!!
Ми, те практическите умения и компетентности са най-важни и в момента на мнозина колеги им липсват
Най-накрая да се изравни хорариумът за редовното и задочното обучение
Тези как мислят, че задочниците ще получат читаво образование.
Важното е да си с вишу. Ще се явява на изпити, ще препише оттук- оттам. И после след някоя и друга година ще ми го назначат за сшужебвн адвокат.
Не крие ли опасности еманципацията на университетите
Чудесна новина! Браво!
Колно точно си го казва, че същността на политиката не е в шумните скандали, шоуто, партийните интереси или егото.
И първо желание на студентите в СУ е право
Успех на всички бъдещи касиери, таксиджии, държавни работничета, къстъмър съпортове по кол центровете, чистачи, бармани и сервитьори.
Хахахха, не че нещо, но заплатите им се формират след назначението….
Щастлив съм да го прочета. И въпреки това, есичките ми приятели-юристи, които влязоха да работят в държавна администрация не взеха повече от 870лв, дори и след госини стаж.
Малко ме съмнявя всички едновременно да са некадърни и незаслужили нормално трудово възнаграждение.
Държавните служители получават на всяко тримесечие към 3 заплати накуп… Не се лъжете по малката ставка, никой няма да седи за чисти 500лв. 😉
Страх ме е да я прочета чак…
Дано да има повече млади колеги отличници не само на хартия и по-малко йористи с каскети.
Проф. Евгений Дайнов: “Харвардците” са новото поколение политически лидери, не се огънаха!
Браво Дайнов! Марксист си беше, марксист си остана. Като Маркс. Предател.
Тези, които ми хвалят юридическото образование преди 89-та година, за да бъдат все пак докрай обективни, нека си припомнят Червения съвет в Юридическия ни факултет, на който председател бе – Ярослав Радев. Който дебнеше студенти и преподаватели с прозападна и проамериканска ориентация. И ги гонеше! Аман от онова марксистко право, на което ни учиха от първи до четвърти курс! След 90-та година, се оказахме изключително неподготвени за новите тенденции на правото и законодателството, и тогава разбрах на какви закостенели истории са ни учили в съветските разбирания за право и държава, слепи са ни оставили.