Президентът атакува в КС възможността кабинетът да обявява извънредна епидемична обстановка
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд (КС) за три разпоредби в Закона за здравето, с които на правителството беше дадена възможност да обявява извънредна епидемична обстановка (ИЕО), да казва кога има опасност за хората и да въвежда мерки за това. Снощи, веднага след като промените в закона бяха обнародвани в Държавен вестник Министерският съвет обяви ИЕО на извънредно заседание, а министърът на здравеопазването Кирил Ананиев обяви, че наложените с негови заповеди до момента ограничения остават, с изключение на две (виж тук).
Вчера президентът обяви, че подписва указа за обнародване на промените в Закона за здравето, но ще сезира КС. Днес беше обявено и искането му до КС за обявяване за противоконституционни на някои текстове от закона.
В него Радев казва: „Обявената извънредна епидемична обстановка е основание за въвеждане на временни противоепидемични мерки със заповед на министъра на здравеопазването или на директора на съответната регионална здравна инспекция според териториалния им обхват, които могат да ограничават конституционни права на гражданите. Считам, че тези промени в Закона за здравето го отдалечават от конституционните стандарти, допускащи ограничаване на основните права, и не държат сметка за ролята, която законодателната власт има в този процес“.
Първата разпоредба, която атакува Радев пред КС, е чл. 63, ал. 2 от ЗЗ, който гласи: „Извънредна епидемична обстановка по ал. 1 се обявява за определен период от време с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването въз основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на съществуващия епидемичен риск“.
Според президента „използването на родовото понятие за бедствие в дефиницията на извънредната епидемична обстановка е показателно за опита на законодателя да разграничи извънредното положение от извънредната епидемична обстановка“. Предвид това, продължава Радев, обявяването на извънредната епидемична обстановка се възлага в компетентност на Министерския съвет подобно на уредбата в чл. 50а от Закона за защита при бедствия.
„За разлика от последния закон, който фиксира и срока на действие на бедственото положение (не повече от 7 дни, с възможност за удължаване до 30 дни – чл. 51, ал. 1, т. 6 и ал. 2 от Закона за защита при бедствия), в Закона за здравето подобен подход не е приложен. Изисква се само обявяване за извънредната епидемична обстановка за определен период от време, но законът не определя, нито дава критериите за определяне на пределния срок, за който може да бъде обявена такава обстановка. Като се има предвид, че за периода на нейното действие могат да бъдат ограничавани основни права като правото на придвижване, правото на труд, не се спазва конституционното изискване по чл. 57, ал. 3 ограниченията със закон да бъдат временни. С разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от Закона за здравето законодателят допуска ограничения на основните права, без да дава времевите предели на ограниченията“, аргументира се Радев.
Държавният глава допълва, че преценката за обявяване на ИЕО и периода на действие се прехвърлят на правителството, а за това кои основни права ще бъдат ограничени – на здравния министър.
„Така законодателят абдикира от конституционната си отговорност по чл. 57, ал. 3 при ограничаване на основните права на гражданите, недопустимо делегирайки на изпълнителната власт делегирани му от Основния закон правомощия. Неглижирана е и разпоредбата на чл. 61 от Конституцията на Република България, която при бедствия изисква от гражданите съдействие на държавата и обществото, а не установява основание за ограничаване на основни права“, казва Радев като заключава, че въпросната разпоредба противоречи на чл. 57, ал. 3 и чл. 61 от Конституцията.
Следващата разпоредба, която президентът атакува в КС е чл. 63, ал. 3 от Закона за здравето, която гласи: „Непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите по ал. 1 е налице, когато при извършване на оценката по ал. 2 се констатира, че заразната болест по чл. 61, ал. 1:
- е причинена от патоген с висок епидемичен потенциал (инфекциозност на причинителя, висока смъртност, множествен път на предаване или здраво носителство) и/или източникът, механизмът и пътят на предаване са необичайни или непознати, или
- представлява сериозна опасност за общественото здраве, дори когато броят на установените случаи при човека е малък, или
- може да затрудни или да забави мерките за контрол на общественото здраве, включително поради липса на лечение и/или ваксина и/или наличие на многобройни огнища и други, или
- е с ниско имунизационно покритие на населението, или
- е необичайна за региона, сезона или населението, или
- протича по-тежко от очакваното, има по-висока заболеваемост и/или смъртност или е с необичайни симптоми, или
- поставя в риск уязвими или рискови групи от населението (деца, възрастни хора, бежанци, лица с имунен дефицит и/или с хронични заболявания и други), или
- има регистрирани случаи сред медицински специалисти“.
Радев отбелязва, че в този текст, от една страна, законодателят изисква да се извърши оценка на съществуващия епидемичен риск от главния държавен здравен инспектор, а от друга – задължава да се приеме, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, когато се констатира някоя от алтернативно посочените по ал. 3 хипотези.
„По този начин оценката се формализира и свежда до предварителен списък от констатации, без да се държи сметка как се засягат животът и здравето на гражданите. Вместо да се търси пропорционалност на въздействието, което ще се цели с обявяването на извънредната епидемична обстановка, законът свежда непосредствената опасност до констатация – например за ниско имунизационно покритие на населението (чл. 63, ал. 3, т. 4), без да държи сметка в тази ситуация за разпространението на болестта. Този законодателен подход презюмира необоримо непосредствената опасност в конкретно изброени случаи. По този начин критериите не служат за основа на оценката на епидемичния риск. Те налагат изводи, които не следват от експертно становище, а от предварително зададени от законодателя констатации. Това формализиране крие сериозен риск от приемане, че е налице непосредствена опасност за живота и здравето, без да е направена преценка за съразмерност на ограниченията за правата, които ще са последица от обявяването на извънредна епидемична обстановка“, казва Радев.
Той цитира две решения на КС (№2/2006 г. и №8/2019 г.), в които се казва, че без регулация държавата не би могла да изпълни позитивните си задължения, за да гарантира основните права, но всяка регулация, надхвърляща социалната потребност от това, противоречи на логиката на основните права като отбрана на автономната сфера на индивида срещу държавата.
„Предвид това и формалните констатации в една оценка, която трябва да се прави въз основа на експертни заключения, се дава необосновано широко поле за ограничаване на основните права. Това не съответства на принципа на правовата държава, заложен в чл. 4 от Конституцията, и не издига във върховен принцип правата на личността“, изтъква президентът.
Третата част от искането му до КС се отнася до чл. 63, ал. 4 -7 от здравния закон, където са предвидени противоепидемични мерки. Те са следните: „(4) При обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
(5) Мерките по ал. 4 може да включват и забрана за влизане на територията на страната на граждани на други държави, с изключение на гражданите с постоянно, дългосрочно или продължително пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства.
(6) Мерките по ал. 4 може да включват и временно ограничаване придвижването на територията на страната, както и временно спиране или ограничаване на експлоатацията или режима на работа на обекти с обществено предназначение и/или други обекти или услуги, предоставяни на гражданите.
(7) Временни противоепидемични мерки по ал. 4 може да се въвеждат и със заповед на директора на съответната регионална здравна инспекция съгласувано с главния държавен здравен инспектор за територията на отделна област, община или населено място“.
Макар във всяка една от алинеите да се декларира временният им характер, те не са обвързани с установени в закона пределни срокове или поне критерии за тяхното определяне, посочва президентът.
Той цитира ал. 5 и 6 и изтъква, че основни права като правото на придвижване в страната и правото на труд могат да бъдат подлагани на ограничения, без да е спазено изискването, че „със закон може да бъде временно ограничено упражняването на отделни права на гражданите“.
„Ограниченията на такива същностни права без законово определен времеви лимит ги превръща в постоянни ограничения, налагани по преценка на изпълнителната власт, което не съответства нито на чл. 57, ал. 3, нито на чл. 8 от Конституцията. Конституционният съд подчертава необходимостта от конкретни гаранции, че прилагането на мерките ще е свързано с постигане на тяхната основна цел (Решение № 12 от 2013 г.). Възможността за прилагане на мерки в тези граници, наред с широките възможности за обявяване на извънредна епидемична обстановка, води до засилване на властовата асиметрия между изпълнителната и останалите власти (в този смисъл Решение № 1 от 2005 г.). Принципът на пропорционалността изисква прехвърлянето на правомощия да бъде подчинено на идеята за максимализиране на защитата на обществения интерес и основните права, а не да води до намаляване на гаранциите за защита на обществения интерес и основните права (Решение № 5 от 2005 г.). Като изисквания за пропорционалността на определени ограничения съдът в Люксембург счита, че въведената законова мярка трябва да е единственият начин за постигане преследваната цел или, ако има различни начини за постигане на същата цел, избраното средство да е най-малко утежняващо за частните субекти сред всички възможни; да е налице систематичност и съгласуваност – мярката да не води до резултат, обратен на преследваната цел (Решение на Съда на Европейския съюз по дело С-388/07)“, казва още Радев.
И иска Конституционният съд да обяви за противоконституционни въпросните разпоредби.
КС вече образува дело и за докладчик по него беше определена Павлина Панова като на 22 май ще се проведе заседание по допустимост.
26
Коментирайте
Успех на Радев!
Според мен положението е трагично в страната и Радев не оправя нищо
А ти лично правиш ли нещо, за да се оправя общото нещо нещо ?
Как? Да няма вълшебна пръчка. Прави всичко възможно както виждаш.
Колкото и да не ми харесва, изглежда Радев е последният отстояващ демокрацията в тази държава. Законът е противоконституционен и нарушава всички принципи на правовата държава. Правителството трябва незабавно да бъде свалено заради опит за установяване на автократичен режим.
В друга държава може би това би било възможно. Обаче тук нашите здраво са пуснали корени.
Този президент се излага сериозно! Много сериозно!
Защото онази п-ка – предишния „президент“ ти се излагаше по-удобно, нали ?
С какво? С това, че ти брани правата ли? Или пак някой чете между редовете.
Да бе вие всички милеете за хората и говорите за тях и как ще им помагате и да не се прави ПР на техен гръб, ала никой не прави нищо за безработните и закъсали хора!
Не харесвам Борисов, но не мисля, че сега му е времето за политически ПР. На гърба на хората.
Той винаги и всичко е правил на наш гръб.
Сития не вярва на гладния. За гладните сега е времето, защото после ще хвърлят петалата, въпреки фукнята на Мутрата, че ще опази българите.
НЕ виждам какво повече може да се направи в сегашната ситуация освен наистина да има някакво ограничение и да не се занимава с това целия кабинет. Какво трябва да стане според Радев? Да се обяви военно положение и той да ръководи всичко ли? Тогава БСП няма да е против.
Ейййййййй, аман от тролове. А ние сме си почти във военно положение между другото.
Докато КС се произнесе, ще мине т.нар. извънредна епидемична обстановка. Иначе споделям тезата на Радев, че не може да се ограничават права със заповедите на здравния
Стига сте ми го рекламирали тоя елемент. Да жали каквото иска. Какво иска да стане? Какво цели накрая да постигне?
Жалко, че съществуват такива елементи като вас. Нещата са написани съвсем безпристрастно. Къде видяхте реклама?
Цели пробуждането на българите, за да се освободят от простака, който излага българите пред цял свят, и който с неправенето на реформи, задълбочи пропастта между богати и бедни българи.
Радев е малко като Гешев напоследък – чуди се само как да се намести на масата на общественото внимание.
За мен е ясно, че се опитва да извлече някакви дивиденти от ситуацията, защото рейтинга му погибва
А за мен рейтинга на българите е по-важен. Защото онзи подрива и невисокия им рейтинг.
Ох тоя не се спря!
Явно ви допада, че се ограничават конституционни права на гражданите.
Според разните там политолози и пр…….лози, е пасивен. Ха разберете се най-после, че да спя спокойно !
Ще е интересно, ако и КС се съгласи, но когато пък това стане, обстановката, вероятно/дано, вече ще е морско-идилична.