Предложения на прокуратурата за промени в НПК – без касация за решенията на апелативните съдилища, едно поемно лице да стига
Решенията на апелативните съдилища да не стигат до Върховния касационен съд (ВКС), да се допусне по изключение използването на едно поемно лице, а по дела за организирана престъпност специалните разузнавателни средства да могат да се прилагат за по-дълъг срок. Това са част от общо 23 предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които прокуратурата изпрати до Народното събрание и вече са на вниманието на всички парламентарни групи.
Преди дни зам.-главният прокурор Красимира Филипова огласи част от идеите на държавното обвинение за намаляване на формализма в наказателния процес (повече виж тук). Документът, предоставен на депутатите, обаче включва още множество предложения, които те трябва да преценят дали ще възприемат. Представяме част от тях, а с пълния текст на предложението на прокуратурата, съдържащо всички идеи за изменения и обосновката им, можете да се запознаете тук .
Решенията на апелативните съдилища да не подлежат на касация
„Касационният способ за проверка на делата да се установи като извънреден, а не като редовен, по отношение на въззивните решения на апелативните съдилища, с които се потвърждават или изменят присъдите“, предлагат от прокуратурата. Това означава до ВКС да стигат само присъдите на въззивните съдилища.
Т.е. върховните съдии ще се произнасят само ако първите две инстанции не са били на една позиция и например първата е чела осъдителна, а втората – оправдателна присъда. Ако има единодушие и апелативният съд потвърди с решение присъдата на окръжния съд, тo няма да подлежи на касационна проверка.
В момента такъв е законодателният подход при делата, по които първа инстанция е районен, а втора – окръжен съд. Разликата е, че апелативните съдилища и най-вече Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) гледат делата за най-тежките и сложни престъпления и така по тях думата няма да имат върховните съдии, чиято основна задача е да уеднаквяват практиката, а и са с най-голям опит. Според специалисти по наказателен процес така има опасност да се формират регионални практики по апелативни райони.
От прокуратурата обаче изтъкват, че така подходът към въззивните решения ще е еднакъв, без значение дали са постановени от окръжен, или апелативен съд. „Осъденият ще разполага с правото си по чл. 420, ал. 2 НПК (което включва и право на т.н. „квазикасация“ – да поиска възобновяване на наказателното дело в случаите на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК)“, пише в предложението.
В него се изтъква, че така присъдата ще влиза в сила още с произнасянето на втората инстанция, но единственият ефект няма да е само по-бързото осъществяване на наказателната репресия. От прокуратурата посочват, че така ще се преодолее следният конфликт: „Ако едно престъпление е родово (материално) подсъдно на районен съд като първа инстанция, подсъдимият в общия случай няма да има право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело. Ако обаче подсъдимият е министър или друго лице по чл. 35, ал. 3 НПК, респ. ако е военнослужещ или друго лице по чл. 396 НПК, при напълно аналогична хипотеза (за същото престъпление) ще разполага с право на касационна жалба срещу въззивното решение по своето дело (защото то ще е постановено от апелативен съд).
Действащата уредба създава процесуални привилегии/ограничения на основание лично/обществено положение (поради което е несъвместима с чл. 6 от Конституцията), респективно създава дискриминация в процесуалните права по „друг някакъв признак“ (в противоречие с чл. 14 от КЗПЧОС)“.
Поне едно поемно лице
Проблемът с поемните лица също е във фокуса на предложенията на прокуратурата. Позицията на държавното обвинение е, че макар да има международни препоръки за премахване на института, засега не са приемливи крайни решения.
„Подходящо и реално възможно към настоящия момент е да се предприемат стъпки към по-гъвкава уредба на ролята на поемните лица. Първа крачка би било ограничаването на задължителния им брой – като в чл. 137, ал. 1, чл. 156, ал. 1, чл. 162, ал. 1, чл. 163, ал. 8, чл.164, ал. 2 чл. 168, ал. 1, чл. 171, ал. 1 от НПК думите „поемни лица“ се заменят с думите „поне едно поемно лице“, пише в предложението.
Като се отбелязва, че такава промяна може да бъде съпътствана от методически указания в прокуратурата, че в интерес на разследването би било при възможност да се привличат две поемни лица, а при особено важни действия по разследването – и повече.
„До законовия минимум от едно поемно лице следва да се прибягва само в изключителни случаи – когато действията по разследване се извършват в труднодостъпни местности; когато е възможно да възникне опасност за живота или здравето на поемното лице; когато намирането на второ поемно лице е трудно и ще забави сериозно действието по разследването, а то е неотложно или е неповторимо, както и в други подобни случаи“, посочват от прокуратурата.
Промени за СРС
„Да се предвидят по-дълги срокове за използване на специални разузнавателни средства при разследването на извършено тежко умишлено престъпление по глава първа от НК, както и на престъпления по чл.321 и чл.321а от НК“, предлагат от държавното обвинение.
Сега срокът за прилагане на СРС е до 2 месеца с възможност за удължаване до не повече от 6 месеца.
От прокуратурата предлагат по делата срещу организирани престъпни групи първоначалният срок е до 4 месеца, с възможност за удължаване до 12 месеца, а за служител под прикритие – до 6 месеца, с възможност за удължаване до 18 месеца.
„Мотиви за това се извеждат от спецификите на дейността на организираните престъпни групи и от необходимия по-дълъг период от време за проследяването ѝ, а за агентите под прикритие и от продължителния период от време за инфилтриране в престъпната група и създаване на отношения на доверие. Тези престъпления са не само внимателно подготвяни, но също така професионално осъществявани и прикривани“, разясняват искането си от прокуратурата.
Предлагат и да се предвиди възможност за протестиране на разпорежданията на съда, с които се отказва прилагането на специални разузнавателни средства. Като това може да става пред председателя на по-горния по степен съд.
Друго предложение е отвличането и противозаконното лишаване от свободата да бъдат добавени сред престъпленията, при които може да се използват СРС срещу свидетел с негово съгласие (чл. 173, ал.5 от НПК). Мотивите са, че това са тежки и опасни посегателства срещу основно право на личността и разкриването, преустановяването и доказването им следва да са бързи и ефективни.
Да отпадне санкцията за действия извън срока на разследването
НПК предвижда, че разследването се извършва и делото се изпраща на прокурора най-късно в двумесечен срок от деня на образуването му (чл. 234). Този срок може да бъде удължаван многократно с по два месеца.
В момента според чл. 234, ал. 7 НПК всяко действие по разследването, извършено извън сроковете първоначален и удължен, не поражда правни последици, а събраните доказателства не могат да се ползват пред съда при постановяване на присъдата.
От прокуратурата предлагат тази разпоредба, която цели да дисциплинира разследващите, да отпадне.
Според държавното обвинение тя противоречи на основни принципи на наказателния процес. „Чл. 1 НПК не предвижда сред основните задачи на този кодекс „дисциплинирането“ на държавните органи в наказателния процес. „Дисциплинирането“ е задача на ЗСВ и се извършва с дисциплинарни мерки в дисциплинарни процедури“, пише в предложението и се заявява, че последиците от тази норма отричат принципите на разкриване на обективната истина и на оценка на доказателствения материал по вътрешно убеждение. „Те накърняват пряко законния интерес на обществото и на пострадалия да бъде установена истината и наказан виновният, а същевременно нито обществото, нито пострадалият имат каквато и да било вина за нарушаването от разследващия орган на правилата по чл. 234, ал. 1- 4 НПК. Недопустимо е обществото и пострадалият да носят негативни последици заради чуждо неправомерно поведение“, заявяват от държавното обвинение. И посочват, че е възможно доказателствата, събрани извън срока на разследването, да са в полза на обвиняемия.
Изтъква се и друг аргумент срещу правилото на чл. 234, ал. 7 НПК: „Нещо повече – критикуваната разпоредба създава възможности за особено недобросъвестни разследващи органи целенасочено да „пропуснат да забележат“, че са изтекли сроковете по чл. 234, ал. 1-4 НПК, и да проведат неповторими действия по разследване. Така „законно“ ще бъде лишено делото от решаващи доказателства за разкриване на истината, като тези доказателства могат да са както оправдателни, така и обвинителни“.
В предложението, изпратено от прокуратурата до народните представители, са представени и много други идеи за промени в НПК по различни въпроси – от възможността за унищожаване на опасни отпадъци, през отказа на близки на обвиняемия от вече дадени показания до основанията за възобновяване.
В него са влезли и предложения за повече възможности за използване на ресурсите на следователите и например тези от спецпрокуратурата да могат да поискат техни колеги от други следствени отдели да извършат определени действия по разследването. Представени са и вече огласяваните идеи за разширяване на компетентността на военните магистрати, като им се възложат делата за престъпленията, извършени от гражданските лица на служба в ДАНС, МВР и дирекциите по изпълнение на наказанията и съдебна охрана в Министерството на правосъдието, при или по повод изпълнение на службата им.
44
Коментирайте
СРС-тата – последна спирка на посредствеността … искането за повече СРС-та означава, че не могат да направят едно кадърно разследване и чакат само на слушалката да чуят, да закачат нещо.
„Забравиха“ няколко предложения. Да ги внесем вместо тях:
Глава тридесет и първа „а“. Особени правила за разглеждане на дела, подсъдни на специализираните наказателни съдилища СЕ ОТМЕНЯ.
В чл.288, ал.1, предл.2 – „от специализирания наказателен съд“ СЕ ОТМЕНЯ.
В чл.35, ал.2, предл.2 – „освен подсъдните на специализирания наказателен съд по чл. 411а.“ СЕ ОТМЕНЯ.
Дали, ако закрият специализирания съд ще има още предложения, а господа прокурори?
Абе я да се премахне съда направо, че да не ви пречи. Обявявайте по телевизора кой е виновен и да се приключва. Кога сте правили анализ на доказателствата в обвинителен акт?! Кой ви е карал да го правите?! Впрочем в обвинителните актове на т.нар. провинициални прокуратури, които са написани доста по читаво, има и такива анлизи, ама щото са се постарали колегите, а не че някой ги кара или че е задължително. Кой ви кара да повтаряте сто пъти едно и също нещо?! Никой, ама като не знаете какво и как да напишете…Най-добре нищо да не пишете и да не… Покажи целия коментар »
По-рано делата срещу министри, депутати и др. бяха в СГС и прокуратурата не рева, че не е справедливо. Ама сега, когато ги даде на спецсъда, с когото работят в комбинат, която не им минава във ВКС, вече видяха пуста тая несправедливост. Плоско, много плоско
И в следващите доклади на ЕК ще кажат – ето, има окончателно присъди за корупция, я, колко са много, значи у нас всичко върви по мед и масло. А че Страсбург ще стане трета инстанция, на кого му пука. Важни ще са бройките, за да се тупа каскета по темето. Отврат
Имах следния казус -влак блъснал на неохраняем ЖП прелез каруца и убил каруцаря. Познайте по кой текст е водено делото – по член 115 от НК за умишлено убийство – разследвано и прекратено . Дали не трябва повече контрол върху работата на прокуратурата? А, колеги?
А за идиотията, която предявиха като обвинение на келеша, който уби Милен Цветков, лека му пръст? Да, смърт вследствие ПТП, но чак пък и умишлено убийство? Каскетна история, престараване за пред публиката.
Предлагам следното: Показанията на един оперативен работник да оборват 500 други доказателства. А изявленията на специализираната каскетура да са доказателствени средства по смисъла на НПК. Има си традиция- пред турските кадии по време на турското робство твърдението на един мюсюлманин е оборвало твърденията на цяло село гяури. Който се интересува, може да прочете исторически извори. Също така, ако гербераст по погрешка е дефекирал в каскет и после го е наложил на голото си теме, да не се посреща с присмех, а с уважение.
„От прокуратурата предлагат тази разпоредба, която цели да дисциплинира разследващите, да отпадне.“ Може би вече е назрял моментът да се откажем от желанието за дисциплина и законосъобразност. И мисля, че това е правилният подход – отменяме разпоредбите, които предвиждат каквито и да е неблагоприятни последици за държавното обвинение и/или органите на МВР. Така ще може да се раздаде справедливост по стандарт на главния прокурор.
Спомням си, че Лозан като си отвори устата да предложи нещо, вкупом ГЕРБ и Гешев се нахвърлят, че правел политика.
А сега какво е?
Опитват се да изключат контрола на ВКС над решенията на специализираните съдилища. Толкова е прозрачно. Лошо. Дано не се приеме.
Целта е ясна – любимия на каскетите АСпНС да стане последна инстанция по делата, а опортюнитския ВКС да бъде тотално игнориран и превърнат във „фигурант“ Това е отмъщението на Каскета срещу намерението него да превърнат в такъв фигурант.
Каскета е прост, но едно знае от идола си бачо Кольо Боксьорчето – кадрите решават всичко, а той пък го е научил от любимия си Баща на народите.
Ех, мъка…
Не виждам нищо нищо лошо в разпоредба, която цели да дисциплинира разследващите.
Цели 23 безумни предложения за промени.
До тук я докарахме. Прокурорите да са ни нормотворци.
Страхувайте се и мълчете
Ако някой от авторите на проектопромените прочете този коментар, бих искал да добавя следното предложение: Да бъдат изменени разпоредбите на чл. 115 (3) и 227 (2) като вместо това се предвиди подсъдимият да дава обяснения в началото на процеса, преди разпита на свидетелите и представянето на останалите доказателства. Настоящата уредба дава възможност на криминалнопроявени лица да нагласят обясненията си спрямо показанията на свидетелите, респ. въпросите, които обвинението им поставя и останалите доказателства. Това създава проблеми в практиката, особено при ръководство на процеса от един зависим и пристрастен съдия, който търси всякакви поводи да внесе съмнения и разколебае обвинителната теза, на… Покажи целия коментар »
A след това може да махнем и правото на защита като цяло 😉 Между другото, сигурен съм, че ако някой от авторите на промените прочете този коментар, ще го заложи в следващия ЗИД 🙂
Направо да предлага парите задържания и ако за съдията и прокурора са малко, обвиняемият да бъде осъден за 1500 години ефективно.
Ако някой от авторите на проектопромените прочете този коментар, бих искал да направя следното предложение: Да бъдат изменени разпоредбите на чл. 115 (3) и 227 (2) като вместо това се предвиди подсъдимият да дава обяснения в началото на процеса, преди разпита на свидетелите и събиране на останалите доказателства. Настоящата уредба дава възможност на криминалнопроявени лица да нагласят защитната си теза с оглед свидетелските показания респ. въпросите, които обяинението им поставя и останалите доказателства. Това създава проблеми в практиката, особено при един зависим и пристратен съдия, който търси всякакви начини изкуствено да разколебае обвинителната теза, на каквито случаи за съжаление съм… Покажи целия коментар »
Ми да махнем тогава и правото подсъдимият да дава обяснения винаги, когато реши, включително да ги променя в рамките на личната си защита, а най-добре – въобще да няма право на обяснения, щото обвинителната теза може да пострада. Вземи буквара и виж кому е възложена тежестта на доказване в течение на цялото производство. Ако прокуроирът чака обвиняемият/подсъдимият да му помогне да го обвини и осъди, тежко ни. Сега у нас е твърде лесно да станеш обвиняем или подсъдим, и дано това не ти се случи. Тогава от първа ръка ще изпиташ качеството и последиците на предложението си.
Да, да, нека си го кажм на прав текст – има случаи закоравели престъпници, рецидивисти и системни нарушители ти се кеврят насреща, съдията им помага всячески и ти остава единственио да се надяваш на обжалването, смазан от унижението на наложеното ти безсилие.
Поне аз имам такъв личен опит по определени дела до момента
Виж ми моля коментара на горния ти пост, че да не се повтарям 🙂
Това безспорно е мракобесие, но то е продиктувано и от факта, че прокурорите са най-слабите юристи в съдебната власт и ги устройва да има минимален надзор над актовете им.
Поредните идиотски предложения. Да викнат умни хора в тая държава, млади хора, учещи в чужбина по възможност. Че тука не, че Висшите училища са толкоова лоши, но студент, който се е учил в България предполага, че се е облъчил с идиотската среда за живот тук и с Ганьовщината. Трябват ни хора научени да мислят по различен начин
Не ми допадат предложенията, но да видим какво ще решат „умните глави“
На кой ли ще му допаднат тези недомислици.
Ужас.
И безумие.
Доста идиотско предложение. Няма спор
Прозира задкулисие. Нещо, което се харесва на народните представители
Е да, те ВКС да ги разпуснат направо. Егати
Да, интересно ще има ли съкращения на щата? Може би ще пратят една част в новите апелативни, които се планира да открият. Лозан Панов тогава сигурно ще го заточат в Добрич като му свърши мандата..
Всъщност по-скоро Разград, географски би следвало да открият там.. Макар че 100 на 100 ще предпочетат Русе като по-атрактивна дестинация
Зор зро да не се стига до „гадния“ ВКС
За мен не са ОК тези предложения. Има някакви задни мисли
Естествено! Лобистки прокарвания.
Е това е тъпо
Интересни предложения
И така какво искаме – почти нищо да не стига до ВКС, да слушаме по-дълго, пък ако случайно съдът откаже и казвам случайно, защото отказите са много малко, да можем да жалим. А пък и да не си играем да продължаваме срокове, че много досадно, бе. Обаче идеята за премахване на убеждението за внасяне на ОА ей това е култ! Прокурорът намери, какво намери, бе, хора? Копче на улицата?
Това е мракобесие! Истинската цел прозира веднага – делата на спеца да не ходят при лошия ВКС
Не виждам как прозира, при условие че това е буквално тексът на проекта. „Прозира“ предполага някаква привидност, в България всичко е очевидно.
Баси малоумниците!! Ужас
Очевидната идея е да се лишат пострадалите от мафията от последната си възможност за справедливост – ВКС. Докога мафиотската прокуратура и присъдружните й специализирани „съдилища“ ще продължат да тормозят народа ?