Общите прокуратури имат прояви на неефективност при наблюдението на преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС.

Ако компетентността за наказателно преследване и за разглеждане на делата срещу служители на МВР, ДАНС, ГДО и ГДИН е възложена на органи на съдебната власт с обща компетентност, които се намират в постоянен контакт и сътрудничество с тях, а не на специализирани органи, е много трудно да се осигури тяхната практическа независимост.

Това се казва в становище на прокуратурата, изготвено от военните обвинители, по предложенията на колегите им от съда за реформа на военното правораздаване.

Темата стана актуална през лятото на тази година, когато на свои общи събрания военните съдилища изготвиха предложения за законодателни изменения, с които да се разшири тяхната компетентност, като им се даде възможност да разглеждат дела за престъпления, извършени от служители от сектор сигурност. Те бяха предоставени на военните прокуратури за становища, като срокът за това бе до 14 септември. Сега мненията са обобщени и са изпратени на представляващия Висшия съдебен съвет Боян Магдалинчев от главния прокурор Сотир Цацаров. Предложенията на военните магистрати ще бъдат обсъдени от Пленума на ВСС.

В становището си военните прокурори предлагат промяна в текстове в Наказателно-процесуалния кодекс и в Наказателния кодекс.

Първата се отнася до чл. 396, ал. 1, т. 6 от НПК. Предлага се разпоредбата да придобие следната редакция: „На военните съдилища са подсъдни делата за престъпления, извършени от: т. 6 гражданските лица на служба в Министерството на отбраната, в Българската армия и в структурите на подчинение на министъра на отбраната, в Министерството на вътрешните работи, в Националната служба за охрана, в Държавната агенция „Национални сигурност“, в Държавната агенция „Разузнаване“, в Държавната агенция „Технически операции“, в Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, в Главната дирекция „Охрана“ при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и служителите по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната информация в Дър­жавната комисия по сигурността на информацията, при или по повод изпълнение на службата им“.

В тази връзка военните прокурори предлагат и промяна в чл. 371, б. „в“ от НК, който да гласи следното: „Чл. 371. За престъпления по тази глава (военни престъпления – б.а.) носят отговорност в) държавните служители в Министерството на вътрешните работи, в Държавната агенция „Национална сигурност“, в Държавната агенция „Разузнаване“, в Държавната агенция „ Технически операции“, в Главната дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерството на правосъдието, в Главната дирекция „Охрана“ при Министерството на правосъдието, в Бюрото по защита при Главния прокурор и държавните служители по чл. 10а от Закона за защита на класифицираната инфор­мация в Държавната комисия по сигурността на информацията“.

А за да се осигури адекватно натоварване на военните следователи, колегите им от прокуратурата искат, че в чл. 405 от НПК изрично да се посочи, че те разследват престъпленията, извършени от служители на сектор „Сигурност“.

Сред мотивите обвинителите те трябва да поемат делата срещу служители на МВР, ГДО и ГДИН, защото последните осъществяват постова и патрулна служба, като носят оръжие и униформа. Освен това част от основните дейности на МВР се осъществяват по начин, сходен с правилата, чиито нарушения от военнослужещи са престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба и против службата по осигуряване на противовъздушна, противоатомна, противохимическа или санитарна отбрана, както и отбраната на водното пространство.

Следва да бъде отчетено, че дори и с премахване на военните звания не се е променила спецификата на работата както в МВР, така в органите, изведени от МВР и обособени като самостоятелни. Същевременно, изваждането на служителите им от кръга на субектите на военни престъпления създаде сериозни празноти в наказателното право и важни обществени отношения, които изискват специфична наказателноправна защита, останаха незащитени“, изтъкват военните прокурори.

Според тях съществен проблем е, че служителите на МВР не са субекти на общото военно длъжностно престъпление по чл. 387, ал. 1 НК, което за разлика от престъплението по чл. 282 НК не включва специална цел. При действащия закон случаите, в които длъжностни лица от МВР, без специална цел, злоупотребят с власт или служебно положение, превишат властта си или не изпълнят служебни задължения и от това настъпят вредни последици, остават ненаказани, посочват военните обвинители.

Нататък отбелязват, че „практиката през последните години сочи на прояви на неефективност при наблюдаването от прокуратурите с обща компетентност на преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС“. Те твърдят, че „работата се забавя и от самоотводите, които системно се депозират от прокурорите и съдиите, работещи в един съдебен район със съответните хора от МВР“.

В подкрепа на тезата, че те трябва да поемат престъпленията, извършени от полицаи, военните прокурори цитират доклади на Комитета срещу изтезанията (КСИ) към ООН и на Държавния департамент на САЩ, в които се изразява загриженост за много случаи на полицейско насилие, което понякога е толкова тежко, че може да се приравни с изтезание, като повечето от служителите на МВР, превишили правомощията си, са останали ненаказани.

Като допълнителен аргумент се сочи и практиката на съда в Страсбург. Военните прокурори изтъкват, че в редица решения ЕСПЧ отбелязва, че задълженията за защита на правото на живот и от нечовешко и унизително отношение, включват задължение за ефективно официално разследване. Едно от основните изисквания е то да бъде извършено от безпристрастни разследващи органи, които да не са свързани институционално, йерархически или фактически с разследваните лица.

Подчертана е необходимостта да има гаранции срещу всякаква външна намеса върху дейността на разследващите като независимостта им следва да се разбира не само като липса на йерархическа или институционална връзка, а и като практическа независимост.

Такава практическа независимост се осигурява много трудно, ако компетентността за наказателно преследване и за разглеждане на делата срещу служители на МВР, ДАНС, ГДО и ГДИН е възложена на органи на съдебната власт с обща компетентност, които се намират в постоянен контакт и сътрудничество с тях, а не на специализирани органи“, аргументират се военните прокурори.

Те са съгласни с колегите си съдии престъпления, извършени от служители на Държавна агенция „Технически операции“ да бъдат подсъдни на военните магистрати, защото, от една страна, ДАТО е образувана от структури, които доскоро са били част от МВР, а от друга – статутът на служителите в агенцията е уреден чрез препращане към ЗМВР. Тези обстоятелства изискват засилени служебна дисциплина и наказателноправна защита срещу нарушенията, смятат прокурорите под пагон.

По отношение на служителите от Държавната комисия за сигурността на информацията (ДКСИ), обвинителите имат различно мнение от това на съдиите, които предлагат престъпленията, извършени от всички лица от ДКСИ да отиват при военните органи. Според прокурорите това не е правилно, защото само част от комисията е включена в системата за национална сигурност. Затова предлагат те да разследват престъпления, извършени от служителите, които осъществяват приемането, съхранението, пренасянето и доставянето на документи и/или материали, съдържащи класифицирана информация, защото за тези хора се прилагат разпоредбите на ЗМВР.

Прокурорите имат възражения и срещу други предложения на военните съдии.

Например обвинителите не смятат, че трябва да се занимават с престъпления, извършени от граждански лица, които работят в търговски дружества, в които правата на държавата се управляват от министъра на отбраната. Военните прокурори изтъкват, че тези хора не са „на служба“, т.е. те не изпълняват държавна служба и дори не работят в държавно учреждение.

Тези дружества извършват дейности, които по-рано са извършвани от структури, част от въоръжените сили и имат значение за логистичното осигуряване на въоръжените сили. Такива дейности обаче, извършват и редица търговски дружества, в които правата на държавата се упражняват не от министъра на отбраната, а от министъра на икономиката и които също имат важно значение за отбраната. Критерий за даване на специфичен статут на търговски дружества е значението им за отбраната на страната, а не собственикът или принципалът. Търговските дружества са субекти, създадени и функциониращи съгласно Търговския закон и в тях са неприложими нормите на военната и служебната дисциплина, присъщи на органите и структурите от системата за национална сигурност. Не намираме основания за да подкрепим това предложение на съдиите от военния съд“, отбелязват военните прокурори.

Те не намират за уместно и предложението делата срещу лицата, предоставящи оперативна и разузнавателна информация, да бъдат подсъдни на военните съдилища. Тези хора не са част от структурата на държавните органи и към тях не са относими изискванията на военната и служебната дисциплина, сочат от военното обвинение.

Прокурорите не подкрепят и други две предложения – на военното правораздаване да бъдат възложени административно-наказателни дела срещу служители в системата на националната сигурност и тези по УБДХ срещу военнослужещи, както и разглеждането на жалби от военнослужещи срещу наложени дисциплинарни наказания.

В България досега на военни съдилища не са възлагани дела, различни от наказателните, освен делата по актове за начет, съставени в армията и военизираните ведомства, в периода 1952-1999 г. Наред с това наличието на 28 административни съдилища в непосредствена близост до военните формирования; липсата на наборни военнослужещи; липсата на военни съдилища извън територията на страната не сочат необходимост от възлагане на административни дела на военните съдилища. Още повече, че евентуалното възлагане ще е на три военни съдилища, вместо на 28 административни, което не би улеснило достъпа на военнослужещите до правосъдие“, мотивират се военните прокурори.

И заключават, че няма никакви международно-правни и конституционни пречки на военните съдилища да бъдат предоставени правомощия да осъществяват правораздаване по по-широк кръг от дела за престъпления, свързани със системата за сигурност.

7
Коментирайте

avatar
Картинки
 
 
 
Аудио и видео
 
 
 
Документи и архиви
 
 
 
нови хронологично най-добре оценени
анонимен потребител
анонимен потребител
01 октомври 2018 12:49
Гост

Всичко което са написали е вярно, но могат да разглеждат и спокойно и всички административно-наказателни дела срещу служители в системата на националната сигурност, както и тези по УБДХ срещу военнослужещи, както и да разглеждат и жалби от военнослужещи срещу наложени дисциплинарни наказания. При това точно защото няма наборни военнослужещи нещата са съвсем ясни и прости, и няма да се претоварят, а ще освободят колегите си точно от някои натоварени съдилища, при това точно военните съдилища се предполага, че познават спецификата на службата добре и могат да допринесат за правораздаването. Останалото което са написали е вярно. Инак спокойно може да се… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
28 септември 2018 18:21
Гост

Да припомним от къде започна всичко – ОТ БЕЗКРАЙНИЯ МЪРЗЕЛ И БЕЗДЕЙСТВИЕ , на който се радват т.нар. „военни структури“ . Военните съдилища нямат и ЕДНО ДЕЛО на месец , а ако го имат – то е от частен характер . С години са получавани заплати без въобще да се работи . Всички тези „предложения“ са ала-бала и не си струват усилията . Във военният съд в София /доколкото знам/ работят шест съдии. Няма никаква пречка този съд да се закрие и да остане този в Пловдив или в Сливен . Така ще се освободят кабинети в Съдебната палата ,… Покажи целия коментар »

Виолетка Стоянова
Виолетка Стоянова
01 октомври 2018 12:24
Регистриран

Вие сте прав.Но защо сте анонимен.Няма необходимост от военни съдилища.Няма необходимост от специализирани дори.НИТО ОТ ДЕТСКИ СЪДИЛИЩА-Бога ми, дори децата ни искате да вкарате в коловозите на принудата-а те са АНГЕЛИ…Те нямат формирани понятия за това какво е добро и зло…Има необходимост от превенция.Има необходимост от въвеждането на медиацията преди всеки съдебен спор.Защото съдиите отдавна нямат чувството защо са на такава позиция-за тях правораздаването е „работа“за пари, а не мисия да упътят Човеците и да ги „поправят“.Дори на началници, на политици и пр.НЕ СМЕЯТ да кажат, че си превишават правата.Вторачват се само в нисшите духом и в извиними простъпки, за… Покажи целия коментар »

Някой си
Някой си
28 септември 2018 14:00
Гост

Брей, голяма изненада самите прокурори да признаят, че има връзки и симпатии при разследването на ченгета. Гарван гарвану око не вади и товаважи с пълна сила за съюза прокурор-полицай.

Петя
Петя
28 септември 2018 13:43
Гост

Абсолютно съм съгласна, че на военното правораздаване не бива да бъдат възлагани административно-наказателни дела.

Анонимен
Анонимен
28 септември 2018 13:39
Гост

Правомощията на военните съдилища трябваше да бъдат разширени много отдавна.

Георги
Георги
28 септември 2018 13:41
Гост

Само така може да се осъществи специфична наказателноправна защита.