Подсъдим военен магистрат поиска да си вземе обезщетението при напускане на военната служба по Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ), но Върховният касационен съд (ВКС) му отказа.

Става дума за Петър Петков, който през 2014 г. като председател на Военно-апелативния съд беше обвинен в длъжностно присвояване на 42 217 лева и представяне на неверни данни с цел получаване на европейско финансиране, свързано с проект по ОПАК. Заедно с него бяха обвинени и съдията от САС Веселин Пенгезов, който също беше председател на ВоАС, бившият вече зам.-шеф на ВоАС Владимир Димитров, изпълнителният директор на фирма „Атлас Консултинг“ Атина Мавридис, Петя Гергова, която беше пресаташе на ВоАС, Людмил и Крум Симеонови – баща и син, изпълнители по проекта, както и Мария Дивизиева, която беше началник на кабинета на премиера в правителството на Пламен Орешарски, но делото срещу нея беше прекратено поради изтекла абсолютна давност.

През 2015 г. обвинителният акт беше внесен в Софийския градски съд, където делото все още продължава.

Междувременно на 26 февруари 2015 г. Висшият съдебен съвет прие оставката на Петър Петков, а на 12 март същата година той е освободен и от военна служба.

Месец по-късно той подава иск в съда, с който претендира за 27 279 лева обезщетение в размер на шест брутни заплати и 337.74 лева лихва, които му се дължат при напускане на военната служба. Основанието, което сочи, е чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт и §14 от ПЗР на ЗСВ. Първата разпоредба гласи: „При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“. А в преходната се казва, че за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба.

Според ЗОВСРБ (чл. 227, ал. 1) при освобождаване от служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.

Същевременно в чл. 225, ал. 3 от ЗСВ е въведена забрана за изплащане на обезщетения на магистрат, срещу когото има наказателно или дисциплинарно производство до неговото приключване.

Първите две съдебни инстанции отхвърлят иска на Петров и делото стига до Върховния касационен съд.

Пред него бившият шеф на ВоАС твърди, че за военните съдии като него важат правилата на два закона – съдебния и този за отбраната, а дейността му като магистрат не изключва правата и задълженията му на военнослужещ, включително и за получаване на обезщетение по ЗОВСРБ. Според него забраната в чл. 225, ал. 3 от ЗСВ не се прилага при претендирано обезщетение по закона за отбраната.

Тримата съдии от Гражданската колегия на ВКС – Мария Иванова, Жива Декова и Маргарита Георгиева, обаче не споделят мнението му.

Те подчертават, че липсва нормативно основание за неравностойно третиране на магистратите от общите и военните съдилища, съответно за получаване от военните съдии „на благодарствено плащане при висящо наказателно производство, каквото не могат да получат колегите им от общите съдилища. И изтъкват: „Назначените на длъжностите съдия, прокурор или следовател във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание. В качеството им на кадрови военнослужещи за преминаването на службата им се прилага ЗОВСРБ, доколкото неговите правила не са дерогирани с правилата на ЗСВ. Когато военнослужещите носят военна служба във военните съдилища и военните прокуратури, те осъществяват съдебна власт като изпълняват функциите и правомощията си при условия и по ред, определени в ЗСВ, срещу което получават за сметка на бюджета на съдебната власт основно и допълнително месечно възнаграждение, определени от Висшия съдебен съвет, както и обезщетения, предвидени в ЗОВСРБ, доколкото ЗСВ не предвижда друго“. ВКС добавя, че военните магистрати са съдии, прокурори и следователи по смисъла на Конституцията, наравно с колегите им от общите съдилища и стажът им следва да бъде зачетен като такъв в органите на съдебната власт по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.

Върховните съдии цитират решението на Конституционния съд (по к.д. №9/2018 г.), в което се казва, че еднократното парично обезщетение, което магистратите получават при напускане на съдебната система, не е форма на обезвреда, а „благодарствено парично обезщетение“, то не се дължи срещу престиран труд, а за положените усилия в хода на правораздавателната дейност и за личния принос в процеса на утвърждаване върховенството на правото.

Касационната инстанция разяснява и че §14 от ПЗР на ЗСВ се тълкува систематично с разпоредбите на Закона за отбраната. А чл. 262, ал. 7 изрично урежда, че военните магистрати получават за сметка на бюджета на съдебната власт материално осигуряване и обезщетения по ЗОВСРБ, ако ЗСВ не предвижда друго. Следващата алинея на същата разпоредба пък гласи, че за неуредените от съдебния закон въпроси за правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага ЗОВСРБ. Т.е. последният се прилага субсидиарно, в случаите, когато липсва правна уредба и не е налице „предвидено друго” за правното положение на военните магистрати в ЗСВ, сочи върховната инстанция.

И заявява: „Въпреки, че е бил военнослужещ, извършваната от ищеца Петков дейност по съществото си е била правораздавателна, подчинена на Висшия съдебен съвет и на установения в ЗСВ правен режим, поради което спрямо нея са приложими и ограниченията на ЗСВ, предвидени като гаранция за съблюдаване на специфичните за длъжността на съдиите, прокурорите и следователите високи професионални и нравствени изисквания“.

7
Коментирайте

avatar
нови хронологично най-добре оценени
Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 11:15
Гост

Наказателното дело на Петков няма да свърши скоро. Давността по най-тежкото обвинение е 23.5 от деянието извършено 2008. Наказателното производство се точи вече 8 години и няма изгледи да приключи скоро в първа инстанция скоро. Вече е доказано, че няма присвояване . Военно апелативния съд осъди на три инстанции ОПАК за отказа да плати обществената поръчка. Не са административни нарушения при извършването й – наложената от ОПАК глоба на ВАп.С е отхвърлена окончателно от ВАС. Решението на ВКС представлява изопачаване на закона, макар за непознати с казуса на пръв поглед да изглежда справедливо. Обезщетенията на военните съди се изплащат по… Покажи целия коментар »

Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 11:37
Гост

Интересно…..Пак дупка в закона!

Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 10:48
Гост

Много е нетърпелив. Трябва да изчака приключването на делото.

Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 10:45
Гост

Адмирации за решението на ВКС.

5-ко
5-ко
06 февруари 2019 10:42
Гост

Този е меко казано нагъл. Стига до трета инстанция, а и знае да си търси правата чрез два закона, при положение, че е виновен.

Анонимен
Анонимен
06 февруари 2019 10:44
Гост

И благодарствено парично обезщетение, като не виждам за какво трябва да му се благодари.

advocat
advocat
06 февруари 2019 16:06
Гост

Интересно дали Пенгезов е претендирал? Още по-интересно какво например би отсъдила Мария Иванова, която му е състудент и то от една студентска група?!