След напускане на съдебната система
Подсъдим военен съдия поиска обезщетение по Закона за отбраната. ВКС му отказа
Подсъдим военен магистрат поиска да си вземе обезщетението при напускане на военната служба по Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВСРБ), но Върховният касационен съд (ВКС) му отказа.
Става дума за Петър Петков, който през 2014 г. като председател на Военно-апелативния съд беше обвинен в длъжностно присвояване на 42 217 лева и представяне на неверни данни с цел получаване на европейско финансиране, свързано с проект по ОПАК. Заедно с него бяха обвинени и съдията от САС Веселин Пенгезов, който също беше председател на ВоАС, бившият вече зам.-шеф на ВоАС Владимир Димитров, изпълнителният директор на фирма „Атлас Консултинг“ Атина Мавридис, Петя Гергова, която беше пресаташе на ВоАС, Людмил и Крум Симеонови – баща и син, изпълнители по проекта, както и Мария Дивизиева, която беше началник на кабинета на премиера в правителството на Пламен Орешарски, но делото срещу нея беше прекратено поради изтекла абсолютна давност.
През 2015 г. обвинителният акт беше внесен в Софийския градски съд, където делото все още продължава.
Междувременно на 26 февруари 2015 г. Висшият съдебен съвет прие оставката на Петър Петков, а на 12 март същата година той е освободен и от военна служба.
Месец по-късно той подава иск в съда, с който претендира за 27 279 лева обезщетение в размер на шест брутни заплати и 337.74 лева лихва, които му се дължат при напускане на военната служба. Основанието, което сочи, е чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт и §14 от ПЗР на ЗСВ. Първата разпоредба гласи: „При освобождаване от длъжност съдия, прокурор или следовател с повече от 10 години стаж на такава длъжност има право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години има в органите на съдебната власт, но не повече от 20“. А в преходната се казва, че за военните съдии, военните прокурори и военните следователи се прилагат разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ), като прослужените години в системата на Министерството на вътрешните работи се смятат за военна служба.
Според ЗОВСРБ (чл. 227, ал. 1) при освобождаване от служба военнослужещите имат право на еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
Същевременно в чл. 225, ал. 3 от ЗСВ е въведена забрана за изплащане на обезщетения на магистрат, срещу когото има наказателно или дисциплинарно производство до неговото приключване.
Първите две съдебни инстанции отхвърлят иска на Петров и делото стига до Върховния касационен съд.
Пред него бившият шеф на ВоАС твърди, че за военните съдии като него важат правилата на два закона – съдебния и този за отбраната, а дейността му като магистрат не изключва правата и задълженията му на военнослужещ, включително и за получаване на обезщетение по ЗОВСРБ. Според него забраната в чл. 225, ал. 3 от ЗСВ не се прилага при претендирано обезщетение по закона за отбраната.
Тримата съдии от Гражданската колегия на ВКС – Мария Иванова, Жива Декова и Маргарита Георгиева, обаче не споделят мнението му.
Те подчертават, че липсва нормативно основание за неравностойно третиране на магистратите от общите и военните съдилища, съответно за получаване от военните съдии „на благодарствено плащане при висящо наказателно производство, каквото не могат да получат колегите им от общите съдилища. И изтъкват: „Назначените на длъжностите съдия, прокурор или следовател във военните съдилища се приемат на кадрова военна служба и им се присвоява офицерско звание. В качеството им на кадрови военнослужещи за преминаването на службата им се прилага ЗОВСРБ, доколкото неговите правила не са дерогирани с правилата на ЗСВ. Когато военнослужещите носят военна служба във военните съдилища и военните прокуратури, те осъществяват съдебна власт като изпълняват функциите и правомощията си при условия и по ред, определени в ЗСВ, срещу което получават за сметка на бюджета на съдебната власт основно и допълнително месечно възнаграждение, определени от Висшия съдебен съвет, както и обезщетения, предвидени в ЗОВСРБ, доколкото ЗСВ не предвижда друго“. ВКС добавя, че военните магистрати са съдии, прокурори и следователи по смисъла на Конституцията, наравно с колегите им от общите съдилища и стажът им следва да бъде зачетен като такъв в органите на съдебната власт по смисъла на чл. 225, ал. 1 от ЗСВ.
Върховните съдии цитират решението на Конституционния съд (по к.д. №9/2018 г.), в което се казва, че еднократното парично обезщетение, което магистратите получават при напускане на съдебната система, не е форма на обезвреда, а „благодарствено парично обезщетение“, то не се дължи срещу престиран труд, а за положените усилия в хода на правораздавателната дейност и за личния принос в процеса на утвърждаване върховенството на правото.
Касационната инстанция разяснява и че §14 от ПЗР на ЗСВ се тълкува систематично с разпоредбите на Закона за отбраната. А чл. 262, ал. 7 изрично урежда, че военните магистрати получават за сметка на бюджета на съдебната власт материално осигуряване и обезщетения по ЗОВСРБ, ако ЗСВ не предвижда друго. Следващата алинея на същата разпоредба пък гласи, че за неуредените от съдебния закон въпроси за правата, задълженията и ограниченията на правата на военнослужещите от военните съдилища и военните прокуратури се прилага ЗОВСРБ. Т.е. последният се прилага субсидиарно, в случаите, когато липсва правна уредба и не е налице „предвидено друго” за правното положение на военните магистрати в ЗСВ, сочи върховната инстанция.
И заявява: „Въпреки, че е бил военнослужещ, извършваната от ищеца Петков дейност по съществото си е била правораздавателна, подчинена на Висшия съдебен съвет и на установения в ЗСВ правен режим, поради което спрямо нея са приложими и ограниченията на ЗСВ, предвидени като гаранция за съблюдаване на специфичните за длъжността на съдиите, прокурорите и следователите високи професионални и нравствени изисквания“.
7
Коментирайте
Интересно…..Пак дупка в закона!
Много е нетърпелив. Трябва да изчака приключването на делото.
Адмирации за решението на ВКС.
Този е меко казано нагъл. Стига до трета инстанция, а и знае да си търси правата чрез два закона, при положение, че е виновен.
И благодарствено парично обезщетение, като не виждам за какво трябва да му се благодари.
Интересно дали Пенгезов е претендирал? Още по-интересно какво например би отсъдила Мария Иванова, която му е състудент и то от една студентска група?!
Наказателното дело на Петков няма да свърши скоро. Давността по най-тежкото обвинение е 23.5 от деянието извършено 2008. Наказателното производство се точи вече 8 години и няма изгледи да приключи скоро в първа инстанция скоро. Вече е доказано, че няма присвояване . Военно апелативния съд осъди на три инстанции ОПАК за отказа да плати обществената поръчка. Не са административни нарушения при извършването й – наложената от ОПАК глоба на ВАп.С е отхвърлена окончателно от ВАС. Решението на ВКС представлява изопачаване на закона, макар за непознати с казуса на пръв поглед да изглежда справедливо. Обезщетенията на военните съди се изплащат по… Покажи целия коментар »