Още двама бивши членове съдят ВСС за над 180 000 лева
Двама бивши членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) търсят обезщетения за десетки хиляди левове от кадровия орган. Незабравка Стоева и Васил Петров са завели дела срещу ВСС като претендират за общо над 180 000 лева компенсации за прослужено време в съдебната власт, научи „Лекс“.
Но имат ли право на обезщетения и от кого? По този въпрос за пореден път спорят Софийският районен съд (СРС) и Софийският градски съд (СГС).
Както Стоева, така и Петров твърдят, че ВСС им дължи обезщетение по чл. 225, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), каквото магистратите получават, когато напускат системата или се пенсионират и имат повече от 10 години стаж в нея. Искът на Стоева е за 106 072 лева, а на Петров за 77 892 лева.
Случаите им обаче са по-различни от тези на бившите им колеги от ВСС и от Инспектората към ВСС, които също търсят обезщетения – Румен Боев и Димана Йосифова.
Боев и Йосифова подадоха молби до ВСС да им бъде платено обезщетение за последващо напускане, каквато възможност беше предвидена в началото на годината с новата ал. 4 на чл. 225 от ЗСВ, но те бяха оставени без разглеждане до приемането на правила, по които ще се изчисляват компенсациите. На 5 ноември Пленумът на ВСС прие въпросните правила, но Боев вече беше подал жалба срещу мълчалив отказ до Върховния административен съд, която съдът отхвърли.
В общия случай става дума за дългогодишни магистрати, които са получили обезщетението си при напускане на системата, след като са били избрани за членове на ВСС и ИВСС. След края на мандата си са се върнали на работа и при пенсиониране или последващо напускане, придобиха право на допълнително обезщетение.
Незабравка Стоева изчислява и „стар“ стаж
Незабравка Стоева има 6 прослужени години като младши и районен съдия в Благоевград до юни 1992 г., когато е била освободена. Към онзи момент тя не е имала 10 години стаж в системата, нито пък законът е предвиждал подобни обезщетения при напускане.
След това повече от 15 години е работила извън съдебната власт като адвокат, преподавател и председател на общинския съвет в Благоевград.
През юни 2008 г. тя беше един от кандидатите, избрани да попълнят тогавашния състав на ИВСС до края на мандата му в началото на 2012 г. След това Стоева беше избрана и за член на ВСС от парламентарната квота, а след края на мандата му през 2017 г. не се е връщала в съда, а започна работа в Националния институт на правосъдието.
Пред районния съд Стоева декларира 8 години и половина стаж от двете мандатни длъжности, към които прибавя 6-те години в съдебната система и казва, че при освобождаването ѝ през 1992 г. не е получила обезщетение и смята, че ѝ се дължат 14 брутни заплати, на колкото изчислява общо прослужените си години.
Съдебният съвет е поискал искът да бъде отхвърлен, като е посочил, че не може да отговаря по него.
Съдия Ива Анастасиадис от СРС е отхвърлила иска на Стоева, като в решението си пише, че тя изобщо няма основание да иска такова обезщетение. Позовавайки се на материал в „Лекс“ от октомври 2019 г., съдийката отбелязва, че е известно, че се готвят промени в ЗСВ, които предвиждат право на обезщетение на кадровиците при напускането им за прослужено време в съвета, но не за повече от пет години, което според СРС, само по себе си потвърждава факта, че те към настоящия момент не са от кръга на лицата, които имат право на обезщетение по реда на чл. 225, ал. 1 ЗСВ.
„Ищцата не е полагала труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, като правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата ѝ като член на ВСС. Затова не ѝ се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат. Ищцата не следва да черпи и положителни правни последици от решения на висшия административен орган на съдебната власт, които противоречат на закона, още по-малко те могат да повлияят на законосъобразното разрешаване на настоящия правен казус от съда“, пише СРС. Според съдия Анастасиадис обаче правилно искът е насочен срещу ВСС като последен работодател, с който Стоева е имала сключен трудов договор.
Решението обаче е обезсилено изцяло от Софийския градски съд (СГС), който връща делото отново на първата инстанция. Според съдиите Красимир Мазгалов (председател на състава), Силвана Гълъбова (докладчик) и младшия съдия Ивелина Симеонова, ВСС не може да се произнася за еднократното обезщетение, каквато е и константната практика на Върховния административен съд. Затова СГС решава, че искът е трябвало да бъде насочен към районния съд в Благоевград, където Стоева е работила до 1992 г.
„Магистратът е осъществявал дейността си в Районен съд – Благоевград, който е със статут на юридическо лице – чл.65 ЗСВ. Това е органът, овластен с правомощието да се произнесе по наличието или липсата на предпоставките и размера на дължимите по закон парични обезщетения на съдиите от този съд“, пише СГС.
Според градския съд ВСС не се явява работодател съгласно чл. 61, ал.2 от Кодекса на труда, а по-горестоящ орган и районният съд е трябвало да укаже на Стоева да конституира като ответник по делото съда в Благоевград, а не да гледа делото срещу съдебния съвет.
Васил Петров по стъпките на Стоева
Проверка на „Лекс“ показа, че аналогичен казус в съда има и с още един бивш член на ВСС – Васил Петров.
Както Стоева, така и Петров бяха членове на ВСС от 2012 г. до 2017 г. Преди това той е бил 3 години и половина инспектор в ИВСС. Като прокурор обаче Петров е работил само от 1981 г. до 1984 г., когато е ръководил районната прокуратура в Благоевград.
И той като Стоева е сумирал стажовете си, за да изчисли, че има общо прослужени 11 години и половина и иска 11 брутни заплати, които се равняват на близо 78 000 лева. Петров също е завел иск срещу ВСС, който в началото на годината е бил отхвърлен от съдия Цветелина Костова от Софийския районен съд, въпреки че и според нея делото срещу ВСС е допустимо, защото това е бил последният работодател на Петров.
В решението си съдия Костова пише, че възнаградителният характер на обезщетението, което по дефиниция представлява благодарност и награда, е за точно определен труд – на съдия, прокурор или следовател .
„В настоящия случай ищецът е бил освободен от магистратска длъжност на 01.09.1984 г., като след тази дата не е полагал труд в съд, прокуратура или следствие на магистратска длъжност, при което правоотношението със съответния орган на съдебната власт да е било прекратено след приключване на мандата му като член на ВСС. Ето защо, на последният не му се следва обезщетение като последица от осъществяването на функциите на магистрат“, пише съдия Костова.
Васил Петров е обжалвал решението и делото вече е в градския съд.
А какво каза ВКС?
Както „Лекс“ писа още преди месец, Върховният касационен съд прие в решение за развитието на правото по чл. 290 от ГПК, че стажът на магистрат, който е напуснал системата преди 1998 г., а после пак се е върнал, не се зачита за обезщетението за прослужено време в съдебната власт.
Делото беше на Никола Кърпаров, който до 1992 г. е имал над 9 години стаж като съдия, после е станал началник на затвора в Пловдив, а през 2014 г. се върнал в съдебната система като прокурор и се пенсионирал през 2017 г.
Беше му отказано обезщетение, съдилищата в Пловдив отхвърлиха иска му и делото стигна до ВКС. Един от въпросите, заради които върховните съдии допуснаха делото, беше свързан именно със зачитането на стажа. В решението си те обясниха, че за пръв път подобно обезщетение е предвидено през 1998 г. в чл. 139г от отменения вече ЗСВ. Тогава за магистратите са били предвидени 20 заплати при пенсиониране, ако са работили в системата през последните 10 години. След това условията за получаване на обезщетения вече не са обвързани задължително с пенсионирането. В решението си ВКС посочи, че разпоредбите на ЗСВ са материалноправни и затова имат действие занапред – от влизането им в сила, както и по отношение на висящи към същия момент правоотношения.
„Разпоредбите нямат обратно действие, защото не е предвидено изрично и в двата закона съобразно изискването на чл. 14, ал.1 ЗНА преуреждане с тях на юридически факти (свързването им с различни правни последици в сравнение с тези по отменения закон), несъществуващи вече към момента на влизането им в сила“, заяви ВКС.
От разяснението на върховните съдии следва, че шестте години стаж на Незабравка Стоева и трите години на Васил Петров не би трябвало да бъдат зачитани при изчисление за евентуално обезщетение, защото са отпреди 1998 г. Без тях пък двамата нямат изискуемите 10 години стаж в системата, тъй като прослуженото време като инспектори и членове на съвета не стигат за получаване на компенсация.
18
Коментирайте
Бивши боклуци няма.
11 заплати = 78 000 лева. Не е зле. Ама хич не е зле.
Тези двамата си правят сметката без кръчмар.
Поредната издънка.
Ех, то малко неудобно след ВКС да объркаш нещата, ама нищо, следващия път.
Членовете на ВСС са ни скъпи.
Много даде Благоевград на правната мисъл, даже прекалено много…
Навремето, когато започвах в професията един стар и опитен адвокат ми каза: Мойто момче, от съд и от жена се иска. Та в тая връзка, като адвокат, няма как да се възмутя, хората поискали, пък каквото стане. Но като човек няма как да не си дам сметка за алчността на хора прекарали по 7-8 години на едни от най-високите държавни заплати, във ВСС май са към 7 бона, които сега искат още.
Тези обезщетения се водят някаква благодарност към дългогодишни магистрати за работата им в системата. Как с 3 години преди 40 години решаваш, че я заслужава?
Точно така! Но пък недоумявам от решението на състава на Мъзгалов?! Нещо е изплискан легенът – какъв РС – Благоевград, какви 5 лева? Тя е не просто съдия, а всъщност въобще не е съдия и точно ВСС й е бил работодател, ама нейсе
Опитват хората, пък ако мине.
Ееее, това е поредният спор между СРС и СГС за работодателите в съдебната система. Трябва най-накрая някой да напише нещо по въпроса и да е ясно.
Всеки път едно и също.
Учудвам се на СГС. Можеше лесно да реши спора при това произнасяне на ВКС.
Ще го кажа само веднъж – малко са съдиите, които четат. За съжаление
Ей, ненаяли се, бе. Пет години взимаха големите заплати, сега искат още. Нямат срама!
Изключителна наглост.
Незбравка 100 бона на наш гръб трудно ги забравя