Главният прокурор в становище до КС:
Отстраняването от длъжност на магистратите не противоречи на Конституцията, а защитава обществения интерес
Законодателната уредба на временното отстраняване от длъжност на магистратите не противоречи на Конституцията, а защитава обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати. Това най-общо заявява главният прокурор Сотир Цацаров в становището си по делото пред Конституционния съд, чийто предмет е чл. 230 от Закона за съдебната власт.
Обвинител №1 обаче констатира, че в закона има празнота – не е регламентирана продължителността на отстраняването в съдебната фаза на наказателното производство. „Тази законодателна празнота обаче не може да аргументира извод за противоречие на оспорваната разпоредба с Конституцията. В своята практика Конституционният съд изразява разбиране, че не е компетентен да разглежда твърдения за съществуваща непълнота в даден закон, тъй като не разполага с подобно правомощие – КС е компетентен да се занимае единствено с приети закони“, посочва той.
КС беше сезиран от Върховния касационен съд с искане да обяви чл. 230 от ЗСВ за противоконституционен. Според върховните съдии цялата разпоредба не съответства на принципа на правовата държава и за равенството пред закона, на забраната за допускане на ограничения на правата на обвиняемия, които надхвърлят необходимото за осъществяване на правосъдието, на правото на труд и свободен избор на професия и място на работа и на правото на защита.
В становището си по делото главният прокурор първо се спира на това, че съдебната власт е независима и това е гарантирано от т. нар. функционален имунитет на магистратите. В чл. 132 от Конституцията е предвидено, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
„Оспорваната разпоредба на чл. 230, ал.1 ЗСВ не въвежда нови ограничения, а доразвива нормативно процедурата, при която да се реализира конституционно регламентираното изключение от имунитета по чл. 132 КРБ – магистратите не могат да се ползват с имунитет, ако са извършили умишлено престъпление от общ характер при осъществяване на функциите си, т.е при упражняване на съдебната власт“, пише Цацаров. Като посочва, че правомощията и независимостта, които Конституцията дава на магистратите, поставят спрямо тях и съответните високи изисквания за морал и подчиняване единствено на закона.
Той започва анализа си на чл. 230 от ЗСВ с първата алинея на разпоредбата, която гласи: „В случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България, когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, съответната колегия на Висшия съдебен съвет временно го отстранява от длъжност до приключване на наказателното производство“.
„Справедливостта като общочовешка ценност според преамбюла на Конституцията изисква съдии, прокурори и следователи, извършили умишлено престъпление от общ характер при осъществяване на съдебната власт, да преустановят временно изпълнението на функциите си до решаване на въпроса за отговорността им“, пише главният прокурор. И добавя: „Вярно е, че в хипотезата на чл. 230, ал. 1 ЗСВ съответната колегия на Висшия съдебен съвет действа при условия на обвързана компетентност, като привличането на магистрата като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер в случаите на чл. 132 КРБ предпоставя неговото временно отстраняване от длъжност. Предвидената мярка има легитимна и пропорционална цел – да попречи на магистратите, извършили умишлено престъпление да правораздават, да запази авторитета и да гарантира законосъобразното осъществяване на съдебната власт и по този начин да защити държавата и обществото“.
Освен това подчертава, че по този начин се ограничава възможността обвиняемият за престъпление във връзка осъществяването на съдебна власт магистрат да възпрепятства или затрудни разследването.
В становището си до КС Цацаров посочва, че правото на труд на съдията, прокурора и следователя може да бъде обект на ограничения, за да се гарантира обществения интерес. „Ограничение на това право е допустимо при легитимна цел и пропорционалност между целта и степента на ограничението (Решение № 5 от 12.05.2016 г. на КС по к.д. № 2/2016 г.) и по отношение на оспорваната норма тази пропорционалност е постигната“, заявява той.
„Оспорваните разпоредби от ЗСВ изразяват законодателното разбиране за несъвместимост между изпълнение на функционалните задължения на магистрата и качеството му на страна в наказателно производство от общ характер, от което той е зависим. Това законодателно решение несъмнено е в защита на обществения интерес, който изисква в правораздавателната дейност да участват само независими магистрати и този обществен интерес е толкова значим, че оправдава ограниченията, които отстранените от длъжност магистрати търпят до приключването на наказателното производство“, пише главният прокурор в становището си.
Той се спира и на опасенията, че органите на досъдебното производство може да действат недобросъвестно и да предизвикат отстраняване от длъжност на всеки магистрат с привличането му като обвиняем. Първо посочва, че добросъвестността на органите на власт трябва да се предполага. А после подчертава, че „привличането на обвиняем не е последица от произволно решение на органа на досъдебното производство“. „То е подчинено на задълбочена преценка в съответствие със строгите изисквания, които процесуалният закон в чл. 219 НПК е поставил: да са събрани достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление от общ характер и да не са налице някои от основанията за прекратяване на наказателното производство“, пише в становището му до КС.
Главният прокурор подчертава разликата между правата и задълженията на гражданите и на магистратите. Именно тя, според него, обосновава и разликата в режима за отстраняване от длъжност на обвинения в престъпление гражданин и на съдията, прокурора и следователя т.е. между процедурата в чл. 69, ал. 1 НПК и тази в чл. 230 ЗСВ.
После главният прокурор се спира на втората алинея от атакувания пред КС чл. 230 ЗСВ. Тя урежда отстраняването от длъжност на магистратите за престъпление от общ характер, което е извън осъществяването на съдебната власт. Тук съответната колегия на ВСС има право на преценка и може да изслуша магистрата. „Доводите на вносителите, че оперативната самостоятелност е ограничена, тъй като съответната колегия е лишена от възможност да преценява доказателствената обезпеченост на обвинението, не могат да аргументират противоконституционност на оспорваната норма. Чл. 127 от Конституцията е възложил единствено и само на прокуратурата обвинителна функция и правомощия за привличане към отговорност на лицата, които са извършили престъпление от общ характер. Преценка за обосноваността на обвинението, съгласно изискванията на Конституцията и НПК може да извършват само прокурорът в досъдебното производство и съдът със съдебния акт след проведено съдебно производство, а не някой друг орган, включително и административен /какъвто е ВСС/“, пише Сотир Цацаров.
Той оспорва и твърденията на ВКС, че магистратът е лишен от право на защита и изтъква още, че отстраняването му от длъжност в досъдебната фаза на процеса е ограничено във времето и може да продължи най-много година и половина (при обвинение за тежко престъпление) или осем месеца (в останалите случаи). Но признава, че има законодателна празнота и няма срок, в който може да бъде отстранен от длъжност докато делото срещу него е висящо пред съда.
Всички аргументи на главния прокурор може да прочетете в пълния текст на становището му.
7
Коментирайте
Браво, Цацаров! Те се имат за недосегаеми.
Vinagi mogat da se namerqt vyzmojnosti za bavene na razsledvaneto.
Доста законодателни празноти има. Но вместо това само да се констатира, би било добре да почват лека-полека да запълват дупките.
И той, и ССБ четат конституцията като дявола евангелието…
Така им изнася.
Винаги трябва да има максимален срок. Винаги трябва да има ефективен съдебен контрол. Другото е произвол. Това трябва да гледа КС. А с какъв сурат обвинен за престъпление по служба магистрат влиза в зала, само той си знае
Прав е г-н Цацаров. Защо да ме обвинява или съди някой, който е в моето положение?