ВКС решава в тълкувателно дело:
Откога текат двете седмици възстановеният от съда уволнен да се яви на работа
Образувано е и тълкувателно дело №4/2019 г. на Гражданската и Търговската колегии по въпроса до кого трябва да е отправено признаването на дълга, за да се прекъсне давността
До кого трябва да е отправено признаването на дълга, за да се прекъсне давността
Върховният касационен съд (ВКС) образува и тълкувателно дело №4/2019 г. на Гражданската и Търговската колегии, по което трябва да даде отговор на въпроса трябва ли изявлението на длъжника, че признава вземането, да е отправено до кредитора, за да се прекъсне давността, или може да е и до друг.
Както „Лекс“ писа, трима съдии от Търговската колегия – Емилия Василева, Костадинка Недкова и Анна Баева, установиха, че има противоречия в практиката на ВКС по приложението на чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Те са сезирани с дело, по което банка и застраховател спорят за това дали е прекъсната, или е изтекла давността по вземания на банката, като те са признати от застрахователя в негово изявление до трето дружество (пълния текст на определението на ВКС за спиране на делото виж тук).
Основният спор е имено дали това изявление трябва задължително да е отправено до кредитора или може да е и до друг. Като тук различни виждания застъпват съдиите в Гражданската колегия и тези в Търговската колегия (повече по темата виж тук).
Откога започва да тече двуседмичният срок, в които незаконно уволненият трябва да се яви на работата, на която е възстановен от съда. Това ще реши в ново тълкувателно дело Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС).
Предмет на тълкуване ще е разпоредбата на чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда. Тя гласи: „При възстановяване на работника или служителя на предишната му работа от работодателя или от съда той може да я заеме, ако в двуседмичен срок от получаване на съобщението за възстановяване се яви на работа, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини“.
Оказва се, че върховни съдии са застъпвали различни виждания за началото на срока, в който възстановеният на работа уволнен трябва да се яви при работодателя си. Това е установил състав на ВКС с председател Марио Първанов и членове Илияна Папазова и Майя Русева. И е предложил Гражданската колегия да отговори с тълкувателно решение на въпроса: „От кога тече двуседмичният срок за явяване на работа по чл.345, ал.1 КТ – само от получаване на нарочно съобщение от първоинстанционния съд, разгледал делото, или и от узнаването за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа, което не съдържа съобщение за явяване на работа в определен срок“.
Пред съдиите Първанов, Папазова и Русева е висящо дело по жалба на „София Франс Ауто” АД, което оспорва решение на Варненския окръжен съд, с което са уважени исковете на бивш служител уволнението му да бъде обявено за незаконно и той да бъде възстановен на работа (по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ).
Случаят е от 2016 г., когато мъжът е освободен от работа, но в последствие съдът отменя уволнението му. Но през 2017 г. от фирмата отново прекратяват трудовото му правоотношение, тъй като твърдят, че той не се е явил в двуседмичния срок от получаване на съобщението за възстановяване на работа.
Спорният въпрос е дали и кога работникът е узнал за отмяната на предходното му уволнение и от кога тече срокът му за явяване на работа.
По делото е установено, че на 6 октомври 2017 г. работникът е упълномощил адвокати да го представляват пред ЧСИ за завеждане и водене на изпълнителни дела. Освен това на 19 октомври 2017 г. работодателят го е поканил да си даде банковата сметка. Окръжният съд във Варна приема, че нито от текста на договора, нито от пълномощните на адвоката, нито от писмото на „София Франс ауто“, нито от друго изявление може да се направи обоснован извод, че мъжът е знаел или е узнал на тези дати, че е възстановен на работа и следва да се яви в определения от закона срок.
Компанията обжалва пред ВКС и поставя въпроса откога започва да тече срокът за явяване на работа на служителя, чието уволнение е било обявено за незаконно.
Сезирани с него върховните съдии Първанов, Папазова и Русева установяват, че практиката на самия ВКС е противоречива, спират делото и предлагат Гражданската колегия да излезе с тълкувателно решение (пълния текст на определението им виж тук). Те цитират две решения на състави на ВКС, в които има различни виждания за това откога тече двуседмичният срок по чл. 345, ал. 1 КТ. В първото (пълния му текст виж тук) се посочва, че снабдяването с изпълнителен лист за присъдените съдебни разноски и упълномощаването на адвокат за образуване на изпълнително производство за принудителното им събиране не означава узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент не тече двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ за явяване на работа. Съставът е постановил, че съдът е този, който следва да изпрати съобщение до работника по чл.345, ал.1 КТ и след получаването му от него започва да тече срокът по чл.345, ал.1 КТ. „При липса на съобщение по чл.345, ал.1 КТ не тече срок за явяване на работа, респективно счита се, че последният започва да тече от момента на изявяване воля от страна на работника или служителя да се върне отново на работа при положителен резултат от провеждане на иска по чл.344, ал.1, т.2 КТ“, приемат тези върховни съдии.
Други техни колеги (пълния текст на решението виж тук) са възприели различно становище. Според тях срокът по чл. 345, ал. 1 КТ тече от получаване на изпратеното от първоинстанционния съд съобщение след влизане в сила на решението за възстановяване на работа. Ако не е изпратено такова – от момента, в който работникът се е явил да започне работа, а ако е узнал по друг начин, независимо от впоследствие полученото съобщение от съда, срокът тече от узнаването. „С упълномощаването на адвокат на определена дата за представителство пред съдебен изпълнител във връзка с издадения изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила решение за събиране на присъдените деловодни разноски е налице узнаване за влязлото в сила решение за възстановяване на предишната работа и от този момент тече двуседмичният срок по чл.345, ал.1 КТ за явяване на работа“, твърдят тези върховни съдии.
Проектът на тълкувателно решение е възложен на съдиите Мария Иванова (докладчик), Веска Райчева и Мими Фурнаджиева.
17
Коментирайте
Формалността е добра база в случая, но е редно да се отчитат и конкретните казуси.
Важно е само уведомяването от съда! Другото е да се гадае.
Имахме подобен случай в офиса. Съдът възстанови на работа уволнен служител и той се върна на работа като получи съобщението. В първия работен ден предостави банкова сметка и му се преведоха парите. След някой и друг месец пак го махнаха, но този път съкратиха щата. Той повече не се занимава, намери си друга работа.
Дали този човек е искал реално да се връща на работа, а само уволнението му да бъде признато за незаконно и да осъди работодателя си и да го държи в напрежение, в случая няма значение. Важното е, че няма единна практика – струва ми се безумно той да се е обърнал към ЧСИ, точно защото има изпълнителен титул във връзка с уволнението и да се твърди, че не знаел за влязлото в сила решение в негова полза. Това противоречи на елементарната логика!
ако пък искат, да кажат, че само връченото уведомление от съда е релевантно, но да се знае!
Много ищци нямат реалното желание да се връщат на работа.
Ти би ли се върнал на работа от място, от което си уволнен, дори да е незаконно и да си спечелил делото?
Прави ми впечатление, че напоследък върховните съдилища се занимават с истински полезни казуси, които могат да изглеждат дребни на юристите, но засягат много хора и се отразяват пряко, най-общо казано, на икономиката.
Да, единственото лошо е, че можеше отдавна да се разрешени тези проблеми. Но по-добре късно…
Фирмите в България се напълниха с неграмотни HR-ки, чиято цел е да колят и бесят, избивайки комплекси. Да вземат да четат повече, особено подобни съдебни решения, макар да нямам вяра, че могат да ги разберат. КТ не е всичко.
Случаят ми изглежда като пропуск на „Личен състав“, мотивиран от нежеланието уволненият да се върне.
На какво основание ще иска да му бъдат платени заплатите за срока на незаконното уволнение, ако не знае, че е възстановен на работа. Това не мога да разбера.
Редно е било след като работодателят го е поканил да си даде банковата сметка, да го уведоми и за законовия двуседмичен срок.
Да, обаче не е в негов интерес. Ще изплати трудовите му възнаграждения за този срок, обаче няма да го върне на работа заради неспазения срок.
Ами ако човекът вече е почнал работа на друго място. Как ще се яви до две седмици. Нали трябва да пусне предизвестие в настоящата си работа.
Тогава ще прецени къде му е по-изгодно да остане да работи. Той не е длъжен да се върне на старото място, а само да подаде молба за напускане или за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Това може да стане в един ден.
Ново
-
Защо КС се раздели 6 на 5: Аргумент за недопустима индулгенция за бездействие срещу мотив да се прекрати нетърпимата безмандатност
-
Конкурсите да се обявяват на конкретни дати, нови правила за атестиране, командироване и избор на ИВСС
-
ВКС се заема с противоречия в практиката по спорове за собственост след сделки с реституирани земи
Срокът трябва да е формален, а не базиран на волята на работника!