Новата наредба за юридическото образование влиза в сила от учебната 2023/24 г., промените в хорариумите – още наесен
Министерството на правосъдието публикува проекта за обществено обсъждане
Министерството на правосъдието публикува проекта на изцяло новата Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността „Право“ и професионална квалификация „юрист“ (пълния му текст виж тук) и постави началото на общественото му обсъждане. То ще продължи до 24 юни 2022 г.
„Лекс“ вече представи подробно новите положения в проекта (виж тук), като основните промени са свързани с „входа“ и „изхода“ от юридическите факултети. За това как ще се влиза „Право“ Министерството на правосъдието дава два варианта, между които ще избере след края на общественото обсъждане:
Вариант 1:
Студентите, които се обучават в специалността „Право“ по чл. 1, ал. 2, се приемат чрез писмени конкурсни изпити, които включват най-малко проверка на знанията по български език и способността за логическо мислене, при условия и по ред, определени от висшето училище, което осъществява обучение по специалността „Право“.
Вариант 2:
Студентите, които се обучават в специалността „Право“ по чл. 1, ал. 2, се приемат при условия и по ред, определени от висшето училище, което осъществява обучение по специалността „Право“, като оценката от държавния зрелостен изпит по български език и литература е задължителен балообразуващ елемент.
Въпросът как ще се завършва „Право“ получава категоричен отговор – чрез единни държавни изпити по публичноправни, по гражданскоправни и по наказателноправни науки. Писменият изпит остава казус, но той ще е еднакъв за всички студенти в цялата страната и те ще го решават в един ден и час, ще има и едно вярно решение, валидно за всички.
Предвижда се новите правила да започнат да действат от учебната 2023/24 г.
Още тази есен – за учебната 2022/23 г. обаче юридическите факултети трябва да са привели в съответствие програмите си и да са въвели новите дисциплини и увеличените или намалени хорариуми за съществуващите. Както „Лекс“ писа, проектът предвижда две нови задължителни дисциплини с по 75 часа хорариум – Защита правата на човека и Организация на правосъдието и правозащитните институции.
Освен това Административното право и процес се разделят и получават самостоятелен хорариум. И вместо общо 150 часа, ще се учат 75 часа Административно право и 90 часа Административен процес (общо 165 часа).
Най-значително е увеличението на хорариума при Правото на Европейския съюз, което вместо досегашните 75 часа, ще се учи 120 часа. С 30 часа повече ще е обучението по Наказателно процесуално право – 165 часа. 90, вместо 75 часа, ще е това по Вещно право. Хорариумът по Международно публично право скача от 90 часа на 105 часа, а този по Данъчно право става 105 часа (сега е 75).
Намалява се хорариумът по две дисциплини – История на държавата и правото на 75 часа (в момента 90 часа) и Финансово право – 75 часа (в момента 105 часа).
Изрично е предвидено, че студентите, приети преди влизането в сила на наредбата, запазват своите права и валидността на положените от тях изпити.
С обнародването на новата наредба за Министерството на правосъдието ще започне да тече 6-месечен срок, в който да бъдат съставени националните списъци на хората, които могат да участват в комисиите за държавните изпити, както и за изготвянето на единните конспекти. Това, както и досега са хабилитирани преподаватели и представители на практиката. Основната разлика е, че съставът на комисиите ще бъде определян чрез публичен жребий в Министерството на правосъдието, а не от факултетите.
От публикувания проект става ясно, че министерството е решило задочниците да имат еднакъв хорариум – 3800 часа, като колегите си редовно обучение. Колко години ще учат не е посочено изрично, а в наредбата е записано само, че срокът на обучение е не по-малък от 5 години.
34
Коментирайте
„…при условия и по ред, определени от висшето училище, което осъществява обучение по специалността „Право“.“
Ей-това само като го прочетох, и на мига осъзнах, че пак ще се влиза в специалността като в разграден двор – студенти да има и на преподавателите да им се пазят иначе излишните работни места.
Колко ли е общият, реален юридически стаж на майката(Надеждата) и бащата( Бате Ицо) на тия реформи : ))))) ????????? Интересно е дали Христото и Надеждата ще могат да минат тези изпити, които опрокламират, а също и тези двамата Кр. Зарков( Кацамунски) и Ат. Славов , но без помощта на семействата им ??? Тия „Юристите на ПП не ги броя ( Ленчето и тоя нотариусчето от Дряново, Момченцето предс. на НС , а Мирко си е ясен , че едвам е минал изпита за адвокати от Н- ти път, що не му е подсказалвала Лена ? )
Кажи им го бе, колега, кажи им го! Барни Ръбъл и Иван Каскетски са на светлинни години пред тях, особено когато става въпрос за бяло хакерство, селски туризъм и руски шпиони!
Поредният експеримент на хора, без стаж като юристи, било адвокати, магистрати, юрисконсулти, с дипломи под въпрос. Няма цел, няма мисъл, няма идеи за качество на образованието и практика. Пълна катастрофа.
Да се намали хорариумът на „Трудовото право“ и „Осигурителното право“, защото е силно завишен – безполезно. Вместо това, да се увеличи хорариумът на „Наказателното право“ и „Търговското право“. А и един счетоводител много повече може да ти обясни нещата, свързани с Трудовото и осигурителното право, отколкото един юрист.
Един счетоводител най много да докара на шефа си искове за незаконно уволнение.Зашото счетоводителите се изявяват като юристи,но като стигне работата до съда ги няма никакви.
Устните държавни изпити ще продължават да се провеждат по същия нерегулиран и безкрайно субективен начин; няма общи критерии за прием или завършване; увеличава се хорариума на МПП, наказателен процес и данъчно право?! Никаква мисъл, никаква практична ориентираност, никакво желание да се подобри наистина обучението. За мен това предложение е абсолютен провал.
Кой умник го предложи този вариант 2? Въобще не става.
Нивото е ниско, каквото и да мислите и да правите
И сега все повече ще падне с тази нова наредба.
Екстревагантно
и 7000 часа да е обучението по ПЕС, нищо не може да подготви студента за самия изпит заради нелепите въпроси на теста.
Надявам се 2/3 от часовете предвидени за ПЕС да не отидат в „История на ЕС“
Не разбирам как тия промени ще оправят рази небивалица. Както казва един умен човек, системата не може да се промени като се използват елемвнти от същата тази система.
Признавам си Хр.Иванов и неговата секретарка са най-големите реформатори на съдебната власт и юридическото образование. Това е истински феномен, ще събудят съдебната система и правосъдието ще потече, нищо, че той в зала не е влизал през живота си, а г-жа министърката освен да цитира общи постановки по телевизииите, с политическа насоченост нищо друго не прави, видяхме му реформите през 2015, та и сега очаквам да сме най-добрите в близко бъдеще.
В крайна сметка се дава приоритет на измислени дисциплини свързани с правата и ЕС все едно те не са залегнали в др нормативи и не сме се хармонизирали ……. измишльотини на разни Екимджииийници др. плява, което ще е за сметка ан сериозните и константни правни дисциплини.
Един виден български процесуалист – 30 години от неговата кончина – ПРОФЕСОР БОРИС ЯНОВСКИ, българо-македонски юрист, адвокат, историк и общественик. Професор по Граждански процес на НРБ в Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски“ (1971 – 1992). Роден през 1919 г. в Солун. През 1949 г. завършва Софийския университет ,,Св. Климент Охридски“ със специалности „Право“ и „История“. От същата година е асистент по Граждански процес. През 1953 г. е кандидат на юридическите науки. Старши асистент от 1959 г., Главен асистент от 1962 г. и Доцент от 1965 г. През 1971 г. е избран за професор по Граждански процес в ЮФ… Покажи целия коментар »
Допълнение: В периода 1965 – 1991 г. проф. Борис Яновски изнася лекционния курс по „Гражданско – процесуално право“ пред студентите от Юридическия факултет на СУ ,,Св. Климент Охридски“. Създател и председател е на Македонския научен институт за просвета. Адвокат към САК (1955 – 1990) Автор е на множество монографии, сред които: „Нотариалното производство по ГПК – някои характеристични особености“, „Производство по иск и иск на производство“, „Охранително производство и иск“, „Принудително вземане“ , „Производство по брачни дела и колективни спорове“, „История на арбитража и арбитражното производство“, „Съдебно дирене и практико-приложни проблеми“, „Страните в гражданския процес – коментар и практико-приложни проблеми“… Покажи целия коментар »
Допълнение: Под научното ръководство на проф. Борис Яновски са били и успешно поели по пътя на процесуалната наука – проф. Анелия Мингова, проф. Огнян Стамболиев и др.
Ама реформата ще обхваща тия, които ще постъпят през идната учебна година -2022/2023…или и нас -то няма за кога!
Параграф 9 от преходните и заключителните разпоредби на проекта гласи: „Студентите, приети преди влизане в сила на наредбата, завършват обучението си по учебните планове и учебните програми, при действието на които са приети“. Тоест новите промени ще засягат само и единствено приетите от учебната 2022/2023 г. Вие си завършвате по стария действащ учебен план и програма.
Е, само Право на Европейския съюз ли трябва да се учи?!?
аз предлагам една масирана атака от мнения по законопроекта. Да се видят в чудо.
Мда, нищо не се чу за стажа за правоспособност. Не просто е безсмислен, но и поставя стажантите в тежко, неравностойно финансово и кариерно положение – губят се студентските права и отстъпки, нямаш право на работа по професията, освен ниско платен стаж в кантора, всичко това на възраст 23-25 г. Самият изпит за правоспособност и в сегашния си формат не филтрира знаещите от незнаещите.
Намалете стажа драстично/ махнете го, дайте два месеца за почивка след държавните и сложете правоспособността тогава, като държите на нея.
Хорариумът е намален само по История на държавата и правото и Финансово право, а откъде идват часовете за другите, които са доста повече?
Защо не премахнат бутафорията наречена „стаж за придобиване на юридическа правоспособност“. В коя друга професия след като са се дипломирали са все още неправоспособни да практикуват??? Ако си зъболекар, лекар или ветеринар може да практикуваш, а ако си юрист още 150 изпита и протакания…
Накратко, всеки сам си преценя как ще се влиза 🙂
Много нелепо. А ка ще излизат и с какви знания, бог знае.
Предлагам:
Всеки инсталиран в съдебната система да преминава веднъж на три години на атестационен държавен изпит, заедно с дипломантите. Проверяващия да не знае дали проверява писмената работа на дипломант, или действащ магистрат.
Подготвения не се страхува от изпита. Такъв изпит би имал характер, на независима атестация, от изпитващи извън системата-каквато атестационна проверка няма в момента. То днес всички атестации са високи, а дали причината не е, че системата се самопроверява,и самоатестира. Изпит на инсталираните в прокуратурата по материята данъчно право и устройство на територията, би бил силно положителен.
Абе гледайте да не си снимат казусите и да ползват слушалки и тн… В Пловдив на държавни озпити е все едно на сбирка на агенти от ДАНС… С любезното съдействие на изпитващите такива хора получават високи оценки!
Тая правна информатика още ли остава задължителна?
Ми въведете и обучение по:
-Правна космонавтика,
-Правна кулинария,
-Правна велосипедистика,
-Правна хирургия,
-Правна метеорология,
-Правна орнитология.
Всъщност тя трябва да придобие съвсем друг вид и да се учи право на всякакви услуги на информационното общество, на цифровите услуги и тн. Това е бъдещето, а не да казваме на студентите, че има правно-информационни системи. Преди 20 години, когато учех аз Правната информатика беше баш това, голяма тъпотия, ще прощавате, ако сега много се е променила
При комплексирания Кискинов. Явявам се на изпит по Информационно право във втори курс при него, когато беше устен. Вика- добре, много добър. Дадох му книжката, видя че имам по другите дисциплини Отлична оценка и ми вика: Пф, кво си мислите, чай ся да ви пиша една двойка, гледай го бил ми отличник! От тогава го ненавиждам просто!
Колега, не че нещо но услугите на информационното общество, са си чиста защита на потребителите и имат много малко общо с технологиите. Съвсем друг трябва да е предметния обхват, ако ще се учи нещо, свързано с ИКТ и то не самостоятелно.
Административно право + електронно управление; процес + електронно праводъдие; Гражданско право + електронен документ и удостоверителни услуги и т.н.
0 /нула/ часове симулативни процеси.
0 /нула/ часове обучение за подготовка и водене на процес .
0 /нула/ часове за лексикално обучение оформяне на документи,договори, молби ,жалби, пълномощни и т.н.
0 /нула/ часове реторика.
0 /нула/ часове философия и логика.
Зубрачеството на лекции и учебници не те прави юрист.